ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…
27.02.2019г., гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в закрито заседание на 27.02.2019г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 17884 по описа за 2018 г. на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен e иск с правно
основание чл. 439 от ГПК, от С.Д.П. срещу „ОТП
ФАКТОРИНГБЪЛГАРИЯ“ ЕАД.
В срока за отговор е направено
от ответника възражение за местна неподсъдност на делото на ВРС и искане същото
да бъде изпратено на местно компетентния съд – РС - София.
Съдът намира, че
възражението е направено в срока по чл. 119 ал.3 от ГПК, поради което е
допустимо за разглеждане, а разгледано по същество е основателно.
Предявения иск намира
правното си основание в чл. 439 от ГПК, който съгласно настоящия съдебен състав
се подчинява на общите разпоредби за местна подсъдност по чл. 105 от ГПК,
съгласно която искът се предявява пред съда, в който е постоянния адрес или
седалището на ответника.
Искът с правно
основание чл. 439 от ГПК не е потребителски иск. Въпросът за приложението на
нормата на чл. 113 ГПК и съотношението й с нормата на чл. 108 ГПК е предмет на
редица постановени по новия ГПК от ВКС определения. В същите еднозначно е
прието, че особената местна подсъдност по този текст е установена в полза на
потребителя и се прилага във всички случаи когато е предявен иск, произтичащ от
правата, уредени в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, като регламент на
потребителското право, създаден в изпълнение на задълженията, произтичащи от
установените норми от Европейския съюз, осигуряващи специална защита на
потребителите. Тъй като именно с този закон /ЗЗП/ се въвеждат нови правни
категории и терминологични уточнения, установяват се конкретни измерения на
определени права на потребителя, то и текстовете уреждащи процесуалното
реализиране на тези права са обвързани именно с него. Или, както е посочено в
определение № 697 от 7.12.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 514/2009 г., I т. о.,
приложимостта на чл. 113 ГПК се определя от характера и вида на предявения иск,
който за да бъде потребителски следва да произтича от уредените изрично
възможности за това в Закон за защита на потребителите.
В конкретния случай,
видно от фактическите обстоятелства и искането, с което е сезиран съда, това не
е така. Ищецът не търси защита на свои права срещу ответника въз основа на
специалния закон /ЗЗП/, а отрича наличието на изпълняемо
срещу него право, черпейки доводи от общия закон – ЗЗД и разпоредбите на чл.
110 и сл., уреждащи погасителната давност.
В същия смисъл са и
Определение от 19.11.2018г. по ч.т.д. № 1807 по описа за 2018 год. на ВОС и
Определение № 455/09.08.2017г. по в. ч. гр. дело № 361/17г. на ВАпС.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело
№ 9630 по описа
за 2018 г. на
ВРС, XVIII състав.
ИЗПРАЩА делото на Софийски районен съд по подсъдност.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване подлежи на обжалване с частна жалба пред
ВОС в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
След влизане в сила
на определението делото да се изпрати на СРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: