Р E Ш Е Н И Е
№ 338
гр.Плевен, 17.06.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на осми юни, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
Членове: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на
прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 201 по описа за 2021 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 12 от 12.02.2021г., постановено по НАХД № 20214440200016 по описа за 2021г., Районен съд – Червен бряг е отменил Наказателно
постановление № 20-0938-004063/15.09.2020г. на Началник сектор “Пътна полиция”
при ОД на МВР -Плевен, с което на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП на Д.С.Г. ***,
е наложена глоба в размер на 1000лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца, за извършено нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
Срещу решението е подадена касационна жалба от Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, чрез юрисконсулт А., в която са наведени
доводи, че съдебният акт е неправилен. Счита се за неясен извода на районния
съд за допуснати нарушения на чл.43 ал.1 и ал.5 от ЗАНН. В тази връзка се сочи,
че в акта са налични два подписа на нарушителя – един удостоверяващ запознаване
със съдържанието на акта и друг за получаване на препис от него. Твърди се още,
че Г. е получил и талон за медицинско изследване, като не се е явил за такова,
поради което и на основание чл.6 ал.8 от Наредба №1/2017г. в НП е отразен
отчетеният резултат от техническото средство Дрегер. Предвид изложеното се
счита, че не е ограничено правото на защита на нарушителя, като последният е
подписал акта без възражения. На следващо място се твърди, че не е налице
допуснато нарушение на чл.43 ал.2 от ЗАНН, тъй като двамата свидетели са
очевидци. Счита се, че в хода на административното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. В заключение се моли за отмяна на решението и
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление. Претендират се
разноски.
От ответника е депозирано становище по касационната
жалба, като се счита, че същата е нередовна, алтернативно неоснователна. Моли се решението на районния съд да бъде
оставено в сила.
В съдебно заседание касаторът не се представлява.
В съдебно заседание ответникът се представлява от
адв.П. Е., който излага доводи за правилност на съдебното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна - учреждението, чийто орган е издал наказателното
постановление, което е и участвало в производството пред районния съд, поради
което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното наказателно постановление е ангажирана
административно-наказателната отговорност на Г. затова, че на 06.09.2020г. в
21:38часа в с.Радомирци, на кръстовището образувано от ул.“Георги Димитров“ и
ул.“Петър Берон“ с посока на движение към ул.“Стефан Караджа“, като водач на
л.а. Опел Астра с германски рег.номер управлява същото под въздействието на алкохол,
установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр.
номер ARDM-0258, който в 21:37часа на 06.09.2020г. отчита
положителен резултат от 0,91 промила в издишания от водача въздух, с номер на
пробата 07229; на водача е издаден талон за медицинско изследване с номер
0052209 и осем броя холограмни стикери за сигурност и валидност на пробата с
номер А027768; водачът заявява, че е пил една бира. Нарушението е квалифицирано
по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
За да отмени наказателното постановление районният съд
е приел, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати
съществени нарушения, които водят до незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление. На първо място съдът е посочил, че е нарушен чл.43
ал.1 и ал.5 от ЗАНН, тъй като на нарушителят не е бил връчен екземпляр от АУАН,
като е счел, че отказът да се подпише акта не освобождава органа от
задължението екземпляр от акта да бъде връчен на лицето. Посочил е, че това
нарушение не може да бъде санирано и преодоляно с издаването на НП по реда на
чл.53 ал.2 от ЗАНН. На следващо място съдът е посочил, че е налице нарушение на
чл.43 ал.2 от ЗАНН, тъй като свидетелят по тази разпоредба следва да бъде лице,
различно от свидетелите по чл.40 ал.1 и ал.3 и чл.43 ал.2 от ЗАНН. Направил е
извод, че свидетелят на отказа следва да е лице, различно от другите двама свидетели
посочени в акта. На последно място е приел, че описанието на местоизвършване на
нарушението не е ясно. На тези основания е отменил НП, без да разгледа спора по
същество.
Решението е неправилно. Настоящата касационна
инстанция счита, че при съставяне на акта и издаване на обжалваното НП не са
допуснати посочените от районния съд съществени процесуални нарушения.
Съставянето на акт на 06.09.2020г. на Г. за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП
е било в негово присъствие, като лицето е посочило, че няма възражения и е положило подпис, удостоверяващ
запознаване със съдържанието на акта. Подпис е положен от Г. и в разписката,
удостоверяваща получаване на препис от съставения акт. Като свидетели в акта са
посочени Н. Ф. и В. Д., които са очевидци на вмененото на Г. нарушение.
Описанието на констатираното нарушение, включително и мястото на неговото
извършване, е пълно и ясно, като не е нарушено правото на защита на лицето. Ето
защо не са налице възприетите от районния съд нарушения на чл.43 ал.1 и ал.5 от ЗАНН и на чл.43 ал.2 от ЗАНН и решението следва да бъде отменено като
противоречащо на доказателствата по делото и материалния закон. Тъй като
районният съд не се е произнесъл по съществото на спора следва делото да бъде върнато
на друг състав за ново разглеждане и произнасяне извършено ли е от Г. вмененото
му нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. При новото разглеждане на делото
районният съд следва да се произнесе и за разноските по настоящето дело на
основание чл. 226 ал.3 от АПК.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 12 от 12.02.2021г., постановено по
НАХД № 20214440200016 по описа за 2021 г. на Районен съд –
Червен бряг.
ВРЪЩА делото на друг състав на Районен съд Червен бряг
за ново разглеждане и произнасяне, съобразно мотивите на настоящето решение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/