Решение по дело №12/2018 на Окръжен съд - Ловеч

                                   Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                                                     №…….

 

                                             Гр.Ловеч, ……….2018 г.

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,  гражданско отделение в открито заседание на двадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

 

 

при секретаря Веселина Василева като разгледа докладваното от съдия М.Вълчева т..д. № 12 по описа за 2018 год. и за да се произнесе, съобрази:

 

            Производството е по чл.517, ал.4 от ГПК.    

           Съдът е сезиран с искова молба от „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с.Д.,     ул.***, представлявано     от     Р.Ф.Ф., чрез АДВОКАТСКО   ДРУЖЕСТВО „И.    и съдружници”,   представлявано от адвокат М.И. ***, партер срещу „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, ул. ***, представлявано от П.Д.Д. с правно основание чл.517, ал.4 от ГПК.

В нея твърди, че на 07.11.2017 г. „***" ЕООД е сключило договор за цесия, съгласно който Цедентът С.П.прехвърля на Цесионера „***" ЕООД вземанията си от длъжника П.Д.Д. с ЕГН **********,  в размер на главница - 100 000.00 лева, произтичащи от Договор за заем от 01.08.2014 г., сключен между С.П.като заемодател и П.Д. като заемополучател. Цедентът прехвърля на Цесионера гореописаните парични вземания, ведно с всички съпътстващи ги привилегии, обезпечения и всички акцесорни принадлежности. На 10.11.2017 г. длъжникът П.Д.Д. е уведомен по надлежен ред съгласно разписка уведомление за цесията. На 29.12.2018 г. е подписан и анекс към Договор за цесия от 07.11.2017 г.

    За дадени, но неизплатени задължения по горепосочения Договор за заем от 01.08.2014 г., сключен между С.П.като заемодател и П.Д. като заемополучател, е заведено гражданско дело № 2128/2017 г. по описа на САС, като с Решение № 2501/30.11.2017 г., П.Д.Д. е осъден да заплати сумата от 100 000,00 лева, представляваща главница по договор за заем от 01.08.2014 г.; сумата  19818,61 лв., представляваща неустойка по същия договор за периода от 31.12.2014 г .до 25.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба - 25.08.2016 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото.

    Твърди, че срещу длъжника П.Д.Д. на основание чл.404, т.1 от ГПК, чл.405 ал. ал. 1,2 и 7 и чл. 408 от ГПК е издаден  изпълнителен лист от 06.12.2017 г. по гр.д.№ 2128/2017 г. по описа на САС.

      Излага, че след сключването на договора за цесия от 07.11.2017 г., на 15.12.2017 г. ищцовото дружество  е подало молба за образуване на изпълнително дело до ЧСИ Велислав Петров, № 879, район на действие Окръжен съд Ловеч, срещу длъжника П.Д.Д.. Образувано е изпълнително дело № 201787904001865, като на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, запорирани са сметките му и дружествените му дялове в дружества.

       Посочва, че на 28.12.2017 г. са запорирани дружествените дялове на длъжника П.Д.Д. *** " ЕООД с ЕИК ***, „***” ЕООД с ЕИК ***и „***”ООД с ЕИК ***. Твърди, че длъжникът по цитираното изп.дело П.Д.Д. е едноличен собственик на капитала на „***" ЕООД с ЕИК ***. До настоящия момент последният не е платил дължимите от него суми по изпълнително дело № 201787904001865 на ЧСИ Велислав Петров с рег. №879, вкл. неолихвяема сума в размер на 22,975.94 лв., както и последващата се такса по т. 26 от тарифата към ЗЧСИ, която към момента е 7 158.13 лв. Тези суми не са погасени от длъжника към момента на издаване на Постановление от 30.01.2018 г. на ЧСИ Велислав Петров рег.№ 879, като се има в предвид, че по изпълнително дело № 20178790401865 изпълнението е насочено срещу дружествените дялове, притежавани от П.Д.Д. *** " ЕООД и вписания в Търговския регистър запор на дяловете.

      Твърди, че на осн. чл.517, ал. 4 от ГПК, ЧСИ Велислав Петров, рег. №879 е овластил "***" ЕООД - взискател по изпълнително дело № 20178790401865, да предяви иск пред Окръжния съд по седалището за прекратяване на търговско дружество "***" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, ул. ***, чиито собственик в размер на 100 % с размер на дялово участие от 1 242 100 лв. от капитала, е длъжникът по цитираното изпълнително дело.

        Затова моли съда на основание чл. 517, ал.4 от ГПК да постанови решение, с което да прекратите дружество „***" ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Ловеч 5500, ул***, представлявано от П.Д.Д. и да откриете процедура по ликвидация на същото с цел удовлетворяване на ищцовото дружество като взискател по изп.дело № 201787904001865 по описа на ЧСИ ВЕЛИСЛАВ ПЕТРОВ рег.№ 879,  от ликвидационния дял в капитала на дружеството на длъжника П.Д.Д., с ЕГН ********** и му се присъдят направените по делото разноски.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника „***" ЕООД с ЕИК ***, представлявано от П.Д.Д., чрез пълномощника адв.А.Я., в който оспорва иска като неоснователен и недоказан. В него не оспорва твърденията, че е налице влязло в сила решение по в.гр.д. № 2128/2017 г. по описа на САС, с което П.Д.Д. е осъден да заплати на С.П.сумата от 100 000.00 лева, представляваща главница по договор за заем от 01.08.2014 г.; сумата  19818.61 лв., представляваща неустойка по същия договор за периода от 31.12.2014 г. до 25.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба - 25.08.2016 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото в размер на 8 792.74 лв. в първоинстанционното производство и 3926.00 лв. за въззивното производство, както и че е образувано изп.дело № 1865 от 2017 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров, рег. № 879 на КЧСИ, взискател по което е „***”ЕООД. Счита обаче, че продължаващото изп.дело ще доведе до неоснователно обогатяване на взискателя, тъй като последният не е платил стойността на вземанията по договора за цесия в размер на 70 000.00 лв., която сума е платима на цедента в 7-дневен срок от пълното погасяване на прехвърленото вземане от страна на длъжника П.Д. съгласно чл.2 от договора, което прави последния недействителен. Посочва, че уведомлението за договора за цесия не е изпратено до П.Д., а до брат му – М. Д., поради което ЧСИ не е трябвало да образува изп.дело.

     На следващо място твърди, че на 04.08.2014 г. от банковата сметка на дружество с наименование „***”ООД са изтеглени 48 000 лв., които на другия ден С.П., който тогава го е представлявал, а по-късно и ищеца в настоящето производство, е предоставил кредит в размер на 100 000.00 лв. на П.Д.Д.. Във връзка с това е подаден сигнал до ОП-Ловеч и образувана пр.преписка № 835/2018 г. Поради неизпълнение на задълженията по този договор, е постановено и цитираното по-горе решение на САС и издаден изп.лист, въз основа на който е образувано изп.дело № 1865 от 2017 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров, рег. № 879 на КЧСИ.

    Твърди, че „***”ООД е депозирало искова молба с пр.основание чл.135 от ЗЗД срещу С.П.и „***”ЕООД, по повод на която е образувано гр.д. № 18/2018 г. по описа на ОС – Ловеч. Посочва, че с определение № 81/19.03.2018 г., постановено по в.ч.гр.д. № 103/2018 г., ВТАС е спрял изпълнението по изп.дело № 1865 от 2017 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров и предстои внасяне на гаранция в размер на 4000.00 лв., след което ще бъде издадена обезпечителна заповед. С оглед систематичното място на разпоредбата на чл.517 от ГПК счита, че този прекратителен способ може да бъде предприет само по време на висящо изпълнително производство. Поради обстоятелството, че предстои  спиране на изпълнителното производство, счита, че към момента не би могло да се пристъпи към прекратяване на дружеството. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли предявения иск, като му присъди направените по делото разноски.

  В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът „***” ЕООД е подал допълнителна искова молба, в която изразява становище, че наведените от ответника възражения са неотносими към спора. На първо място твърди, че уведомяването за цесията има действие по отношение на ответника най-късно от момента на получаване на исковата молба, като цитира практика в тази насока и посочва, че с оглед императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК този факт следва да бъде съобразен от съда. Посочва, че от приложеното доказателство за овластяване от ЧСИ се установява, че към момента изпълнителното дело е висящо, а ответникът не е приложил доказателства за неговото спиране или прекратяване. На следващо място моли към настоящето дело да се присъедини и овластяването по изп.д. № 928/2018 г за прекратяване на „***" ЕООД,.

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на допълнителната искова молба от ответното дружество „***" ЕООД, в който поддържа първоначално подадения отговор. Отново поддържа възражението, че П.Д. не е уведомен за извършената цесия, поради което прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него. В случая длъжникът е узнал за сключения договор едва след като е получил ПДИ от ЧСИ, след което е извършил справка.

На следващо място твърди, че договора за цесия е недействителен, тъй като са налице обстоятелства, които правят цедента и цесионера свързани лица по смисъла на §1, ал.1, т.9 от ДР на ТЗ. От справка в ТР се установява, че към датата на сключване на договора за цесия – 07.11.2017 г., управител на „***”ЕООД е С.П.. Следователно последният е съзнавал, че сключените от него сделки увреждат неговите кредитори. Твърди също, че уговорената цена за прехвърляне на вземането не е  реално платена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка и обусловеност, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно приложения изпълнителен лист, издаден на 06.12.2017 г. по в.гр. дело № 2128/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд се установява, че П.Д.Д., с ЕГН ********** е осъден да заплатят на С.П., с ЛЧН **********, гражданин на Италия, роден на *** г., следните суми: 100 000.00 лв. – главница по договор за заем от 01.08.2014 г.; 19 818.61 лв. – неустойка по същия договор за периода от 31.12.2014 г. до 25.08.2016 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 25.08.2016 г. до окончателното й изплащане. Въз основа този изпълнителен лист е образувано изп.дело № 201787904001865 по описа на ЧСИ Велислав Петров рег. № 879 с район на действие Окръжен съд  Ловеч.

Съгласно приложения изпълнителен лист, издаден на 15.02.2018 г. по гр. дело № 225/2016 г. по описа на Окръжен съд Благоевград се установява, че П.Д.Д., с ЕГН ********** е осъден да заплатят на С.П., с ЛЧН **********, гражданин на Италия, роден на *** г. сумата от  8 792.74 лв. направени по делото разноски пред БлОС, както и сумата 3 926.00 лв. разноски по делото пред САС. Въз основа на този изпълнителен лист е образувано изп.дело № 20188790400928 по описа на ЧСИ Велислав Петров рег. № 879 с район на действие Окръжен съд  Ловеч.

По дело е представен договор за цесия от 07.11.2017 г., с който С.П.като цедент е прехвърлил на „***” ЕООД, ЕИК *** в качеството му на цесионер вземанията си от длъжника П.Д.Д. в размер на 100 000.00 лв. главница, произтичащи от договор за заем от 01.08.2014 г., срещу сумата от 70 000.00 лв. На 29.12.2017 г. между С.П.и ***” ЕООД, ЕИК *** е сключен Анекс към договор за цесия от 07.11.2017 г., в който страните са постигнали съгласие, че вземанията по договора за цесия се прехвърлят от Цедента на Цесионера срещу заплащане на сумата от 100 000.00 лв., платима на цедента в срок до 05.01.2018 г. В изпълнение на задълженията си по чл.3 от договора за цесия, цедентът С.П.е изпратил уведомление до длъжника П.Д.Д. за прехвърляне на вземането си.

От ответника по делото е представено определение № 81/19.03.2018 г. по в.ч.гр.д. № 103/2018 г.,  с което е отменено определение № 79/31.01.2018 г. по т.д. № 18/2018 г. по описа на Ловешкия окръжен съд и вместо него постановено друго, с което е допуснато обезпечение на предявения от „***”ООД, ЕИК ********* срещу С.П.и „***”ЕООД иск с правно основание чл.135 от ЗЗД и наложена обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по и.д. № 201787904001865 по описа на ЧСИ Велислав Петров,  с рег. № 879 на КЧСИ. С цитираното определение въззивната инстанция е определила гаранция в размер на 4 000.00 лв., която ищецът-молител следва да внесе по сметката на ВТАС. В хода на процеса  след внасяне на определената гаранция от 4000.00 лв., ВТАС е издал обезпечителна заповед, която е приложена по делото.

От приетите като доказателства Удостоверение изх. № 14090/ 11.07.2018 г. и Удостоверение изх. № 14743/20.07.2018 г., издадени от ЧСИ Велислав Петров се установява, че действително пред този съдебен изпълнител по молба на „***” е било образувано изп.дело № 20188790400298 въз основа на изп.лист от 15.02.2018 г. по гр.д. № 225/2016 г. и съгласно решение по гр.д. № 2128/2017 по описа на САС срещу П.Д.Д., както и че към 20.07.2018 г. няма постъпили суми.

От ищеца по делото са представени запорни съобщения изх. № 25096/18.12.2017 г. и изх. № 06615/22.03.2018 г., с които на основание чл.517, ал.1 от ГПК ЧСИ Велислав Петров е наложил запор върху дяловете на П.Д.Д.,*** логистик парк” ЕООД, ЕИК: ***, представлявано от П.Д.Д., с размер на дялово участие 242 100.00 лв., равняващи се на 100% от капитала до размера на дължимата сума по образуваните изп.дела №  201787904001865 и № 20188790400928.

Направена служебна справка от страна на сезирания съд по партидата на ответника "***" ЕООД показва, че спрямо притежаваните от П.Д.Д. дружествени дялове в цитираното търговско дружество са  вписани наложените запори по цитираните по-горе изпълнителни дела.

По делото не се спори, а това се установява и от приобщеното извлечение от вписванията в търговския регистър по партидата на ответното дружество "***" ЕООД, че физическото лице  П.Д.Д. има качеството на едноличен собственик на дружествените дялове, формиращи капитала на ответника на стойност 2 421 100.0 00 лв.

Видно от Постановление от 30.01.2018 г. ЧСИ Велислав Петров, вписан под рег. № 879 в КЧСИ, е овластил на основание чл.517, ал.4 от ГПК „***” ЕООД, ЕИК *** – взискател по изп.дело №  201787904001865, да предяви иск за прекратяване на  "***" ЕООД, чиито едноличен собственик на капитала е П.Д.Д..

Видно от Постановление от 30.01.2018 г. ЧСИ Велислав Петров, вписан под рег. № 879 в КЧСИ, е овластил на основание чл.517, ал.4 от ГПК „***” ЕООД, ЕИК *** – взискател по изп.дело №  201787904001865, да предяви иск за прекратяване на  "***" ЕООД, чиито едноличен собственик на капитала е П.Д.Д..

Останалите приложени от страните по делото доказателства са неотносими към правилното решаване на спора.

При така приетите за установени факти съдът приема, че предявеният иск с правна квалификация чл.517, ал.4 от ГПК е основателен. Съгласно цитираната разпоредба, когато изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството, искът за прекратяването му може да бъде предявен след вписването на запора и без да се спазват изискванията на чл.96, ал.1 от ТЗ, без връчване на изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжниците в дружеството. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено преди приключване на първото заседание по делото. Предмет на този иск не е подлежащо на принудително изпълнение вземане на кредитора-ищец, а упражняване на потестативното му право за прекратяване на търговското дружество  с ограничена отговорност  и откриване на производство по ликвидация, като способ за събиране на задължението по реда на чл.266 и сл. от ТЗ. Абсолютни процесуални предпоставки за допустимостта на иска са наличието на висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество на трето задължено лице, както и изрично овластяване на взискателя от съдебния изпълнител за предявяване на иска. Неоснователността, съответно отхвърлянето на предявения конститутивен иск се обуславя от установяването, че вземането на взискателя вече е погасено. Удовлетворяването на взискателя по изпълнителното дело е факт от значение за спорното право, който подлежи на доказване от ответното дружество.

В случая от страна ищеца е доказано образуването и висящността на две изпълнителни дела - №  201787904001865 и № 20188790400928 по описа на ЧСИ Велислав Петров, рег. № 879. Същите са основани на представени изпълнителни листове в полза на С.П., който е прехвърлил вземанията си на ищеца „***”ЕООД с договор за цесия от 07.11.2017 г. и Анекс към него от 29.12.2017 г. срещу П.Д.Д., едноличен собственик на капитала, притежаващ всички дружествени дялове в ответното дружество „***”ЕООД към момента на налагане на запорите и датата на предявяване на иска. Вписването на наложените запори върху дружествените дялове на длъжника по реда на чл.517, ал.1 от ГПК в ТР, овластяване на ищеца от съдебния изпълнител да предяви иска и липсата на ангажирани доказателства от ответното дружество за погасяване на задълженията водят до извод за процесуалната допустимост и основателност на предявения иск по чл.517, ал.4 от ГПК.

Съдебният състав намира са неоснователно направеното от ответника възражение, че в случая не е налице абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на конститувния иск по чл.517, ал.4 от ГПК - наличието на висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискател. В подкрепа на този довод от страна на ответното дружество е представена обезпечителна заповед по друго гражданско дело, по което е наложена обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” по изп.дело №  201787904001865 по описа на ЧСИ Велислав Петров, с рег. № 879 към КЧСИ. Спирането на изпълнителното производство като обезпечителна мярка не е равнозначно на прекратяване на изпълнителното производство при наличието на хипотези, изброени в чл.433, ал.1 от ГПК, което води до приключване на изпълнението.

При така установеното фактическо и правно положение по делото съдът намира, че искът по чл. 517, ал. 4 ГПК за прекратяване на ответното дружество е основателен и следва да бъде уважен. Прекратяването следва да се впише служебно в Търговския регистър, след което да се извърши производство по ликвидация на дружеството.

По разноските

С оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати направените по делото разноски съгласно изготвения списък по чл. 80 ГПК в размер на сумата 1250.00 лв., от които 50.00 лв. –  заплатена държавна такса  и 1200.00 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното, съдът

 

                                Р     Е     Ш     И     :

 

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 517, ал.4 от ГПК  „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, ул. ***, представлявано от П.Д.Д.  по предявен от  „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с.Д.,     ул.***, представлявано  от Р.Ф.Ф. иск.

ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Ловеч, ул. ***, представлявано от П.Д.Д., да заплати на „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с.Д., Община Ловеч,  ул. ***, представлявано  от Р.Ф.Ф. направените по делото разноски в размер на сумата 1250.00 лв./хиляда двеста и петдесет лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Решението подлежи на служебно вписване в Търговския регистър на основание чл. 517, ал. 4, изр. последно от ГПК.

Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на Агенцията по вписванията - Търговски регистър за вписването му по партидата на дружеството и провеждане на процедура по ликвидация.

 

 

 

                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: