РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. К., 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Й.Б.П.
при участието на секретаря Х.К.К.
като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20215510103721 по
описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените исковете са с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ.
Ищецът твърди, че по силата сключен с ответника безсрочен трудов договор е
работил без прекъсване на длъжност „С.у.п.у.“ от 09.09.1998 г. до 25.10.2021
г. С предизвестие изх.№87/22.10.2021 г. и със Заповед №1/22.10.2021 г.,
връчени му при отказ на 22.10.2021 г., бил уведомен, че „поради придобито
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“ трудовото му
правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10, предл.първо от
КТ, след изтичане на уговорения срок от 2 месеца, съгласно чл.326, ал.2 от
КТ. Срокът на предизвестието не бил спазен и считано от 25.10.2021 г. и
трудовото правоотношение било прекратено, като на основание чл.220, ал.1
от КТ ответникът му изплатил обезщетение. Счита, че едностранното
прекратяване на трудовия договор от работодателя е незаконосъобразно.
Заявява, че съгласно действащата след 01.01.2016 г. законодателна уредба и
утвърдената съдебна практика, работодателят можел да прекрати трудовото
правоотношение по реда на чл.328, ал.1, т.10 КТ само при придобиване право
на “пълна“ пенсия в общата хипотеза на чл.68 от КСО, но не и във всички
останали хипотези на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст в намален размер, каквито били хипотезите на т.нар. “ранно
пенсиониране“, една от които по чл.69в от КСО. Нормата на чл.69 от КСО
била специална спрямо общата норма за пълна пенсия по чл.68 от КСО и
спрямо общата такава за ранно пенсиониране по чл.68а от КСО. Правото на
пенсия се реализирало при наличието на точно определени от закона
предпоставки- навършването на определена възраст и придобиването на
1
определен от закона осигурителен стаж, които били елементите от
фактическия състав, пораждащ правото на пенсия. Съгласно чл.69в, ал.1 от
КСО: учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст
при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от мъжете и учителски
осигурителен стаж 30 години и 8 месеца за мъжете, като от 31.12.2016 г.
възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година,
както следва: до 31 декември 2017 г. възрастта за мъжете се увеличава с по 2
месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2018 г. - с по 1 месец за
всяка календарна година до достигане на 62-годишна възраст. За 2021 г.
съгласно чл.69в, ал.1 от КСО, определената възраст за ранно пенсиониране на
мъжете била навършени 61 години и 4 месеца, както и учителски
осигурителен стаж от 30 години и 8 месеца. В случая към датата на
едностранното прекратяване на трудовия му договор - т.е. към 25.10.2021 г.
бил навършил 58 години и 5 месеца и имал трудов стаж като учител в
ПГТТМ, общо 23 години, 1 месец и 16 дни (от 09.09.1998 г. до 25.10.2021 г.),
като за този период не му били налагани дисциплинарни наказания. От
горепосочените основания за пенсиониране било видно, че нито към момента
на прекратяване на трудовото му правоотношение -25.10.2021 г., нито след
това, не отговарял на условията посочени в закона за придобиване право на
пенсия, тъй като не е навършил необходимата възраст, нито разполагал с
нужния осигурителен стаж. Съдебната практика еднозначно и категорично
приемала, че работодателят не можел да прекрати трудовия договор с учител,
заради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при
условията на ранно пенсиониране, на основание чл.328, ал.1, т.10 от КТ.
Освен това и самият законодател, с цел да внесе яснота относно смисъла на
закона и обема на уредените случаи, изрично изключил от хипотезата на
чл.328, ал.1, т.10 от КТ (ДВ, бр.107/2020 г.) случаите на ранно пенсиониране
при учителите. Следвал извода, че ответникът нямал законово право да
прекрати едностранно с предизвестие трудовото му правоотношение, на
основание чл.328, ал.1, т.10, пр.1 от КТ, както и във всички хипотези на
придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
включително и в хипотезата на ранно пенсиониране, предвидено в чл.69в от
КСО. Счита, че такова право за ответника би било налице, единствено при
придобиване право на пълна пенсия в общата хипотеза на чл.68 от КСО,
което условие не било изпълнено. Ответникът предпочел да продължи
трудовото правоотношение на други учители, които отговаряли на законовите
изисквания за придобиване право на пенсия, от което прозирал личен мотив,
чрез използването на законово допустими средства (правото на едностранно
прекратяване) да се постигне една единствена цел - прекратяване на трудовия
му договор. Сочи, че подал в РП- К. срещу директора на ПГТТМ сигнал за
злоупотреби и в момента течала проверка. Едностранното прекратяване на
трудовия му договор се извършило непосредствено след подаване на сигнала
и започване на проверката. Моли съда да постанови решение, с което да
признае уволнението му за незаконно и да го отмени, да бъде възстановен на
предишната работа- старши учител по практическо обучение в ПГТТМ гр.К.,
както и да му бъде присъдено обезщетение в размер на ***** лева,
равняващи се на брутното му трудово възнаграждение за периода от
25.10.2021 г. до 25.04.2022 г. за шест месеца оставане без работа поради
уволнението, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
2
молба до окончателното изплащане. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът
счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Сочи, че в писмо
изх.№37/04.10.2021 г. до ТП на НОИ - гр.С. изразил желание да получи
информация за ХР. Г. ХР., който работел като С.у.п.у., дали е упражнил
правото си на пенсия и по кой член от КСО. С писмо изх.№1030-23-
161171/11.10.2021 г. ТП на НОИ - С. бил уведомен, че ХР. Г. ХР., с ЕГН-
**********, получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл.69б, ал.1 от КСО, считано от 26.02.2020 г. Писмото било подписано лично
от Началник-отдел “Пенсии“ С.М.. По отношение на твърденията за
претърпени имуществени вреди, искът бил недоказан по основание и размер.
Претендирало се за плащане за бъдещ период, т.е. до 25.04.2022 г. Това, че
ищецът подал сигнал в РП-К., нямало повод за притеснения, нито пък
сигналът бил предмет на делото.
От събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
следното:
Не е спорно, а и от приложеното по делото трудово досие се установява, че
ищецът ХР. Г. ХР., с ЕГН-********** е работил при ответника на длъжност
„С.у.п.у.“, по силата на сключен на 09.09.1998 г. трудов договор за
неопределено време. Със Заповед №1/22.10.2021 г., връчена на ищеца
22.10.2021 г. при отказ, работодателят е прекратил трудовото
правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.10, предл.1 от КТ, считано от
25.10.2021 г. и посочена причина „при придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст“ и е разпоредено да се изплатят на работника
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 2735.88 лв., обезщетение по
чл.220, ал.1 от КТ и чл.326, ал.2 от К в размер на *** лв. и обезщетение по
чл.222, ал.3 КТ вр. с чл.49, т.2 от ВПРЗ на ПГГГМ в размер на *** лв. На
22.10.2021 г., при условията на отказ, на ищеца е било връчено и
предизвестие изх.№87/22.10.2021 г. Срокът на предизвестието не бил спазен и
считано от 25.10.2021 г. и трудовото правоотношение било прекратено, като
на основание чл.220, ал.1 от КТ ответникът му изплатил обезщетение.
При извършена в с.з. констатация на трудовата книжка се установи, че след
прекратяването на трудовото правоотношение ищецът не работил по трудово
правоотношение с друг работодател.
Съгласно писмо изх.№1036-29-239#1 от 23.02.2022 г. на НОИ ТП-С., считано
от 26.02.2020 г. на ХР. Г. ХР. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст по чл.69б, ал.1 от КСО.
По делото са приети заверени копия на: заповед №10/09.09.2019 г. за
прекратяване, считано от 10.09.2019 г. трудовото правоотношение на Д.Д.К.
на длъжност „старши учител, теоретично обучение“ на основание чл.328,
ал.1, т.10, пр.1 от КТ поради придобиване право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст; заповед №4/04.01.2021 г. за прекратяване трудовото
правоотношение на А.Т.А. на длъжност „С.у.п.о.“ на основание чл.325, ал.1,
т.11 от КТ поради смърт на служителя; трудов договор №5/05.01.2021 г.
сключен с Дешка Денева Кънчева на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ за
длъжността „С.у.п.о.“; и извлечение от разплащателна ведомост за м.09.2021
3
г. за полученото брутно трудово възнаграждение на ХР. Г. ХР..
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
По предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:
В производството по трудов спор за отмяна на уволнение работодателят
следва да установи при условията на пълно и главно доказване всички факти,
даващи основанието му да упражни потестативното си право да прекрати
трудовото правоотношение на работника или служителя. В случая трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10, пр.1
от КТ, което е една от хипотезите за прекратяване на трудовия договор на
работник или служител по инициатива на работодателя на безвиновните
основания по чл.328, ал.1 от КТ, които представляват определени от закона
юридически факти, възникнали след сключването на трудовия договор, при
наличието на които уволнението може да бъде извършено. Уволнението по
чл.328, ал.1 от КТ, включително и по т.10, се извършва по преценка на
работодателя като това е предоставена му правна възможност, а не
задължение. В Решение №4/09.07.2018 г. по гр.д.№665/2017 г. на ВКС, IV г.о.
е посочено, че фактическият състав на чл.328, ал.1, т.10, пр.първо от КТ
включва придобиване от работника на право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст. Упражняване по предвидения в КСО ред, реализиране от работника
или служителя на правото на пенсия не е предвиден в нормата елемент от
състава й. Не е такъв елемент и конкретното основание, на което правото на
пенсия за осигурителен стаж и възраст е придобито. Основанията за
пенсиониране са регламентирани в Глава шеста, Раздел І „Пенсии за
осигурителен стаж и възраст” в чл.68 – чл.69в на КСО. Такова е правото на
пенсия, придобивано при определените в чл.68 от КСО общи условия. Такива
са и правата за пенсиониране, придобивани при специфични условия т.н.
„ранно пенсиониране”: по чл.68а КСО – при наличие на изискуемия се
осигурителен стаж по чл.68, ал.2 КСО и до една година по-рано от възрастта
по чл.68, ал.1 КСО, по чл.69, по чл.69а, чл.69б и чл.69в от КСО, чиито
специфики произтичат от характера и условията на полагания труд, отнасящи
се съответно за военнослужещи и служители по сигурността, за балерини,
балетисти и танцьори, за лица, работещи при условията на първа и втора
категория труд, и за учители. Такива са и пенсиите по пар.4 и пар.5 от ПЗР на
КСО, регламентацията на които от 01.01.2016г. вече се включва в основния
текст на КСО /чл.69б и чл.69в от КСО/. Извън обхвата на разпоредбата на
чл.328, ал.1, т.10, пр.1 от КТ са военнослужещите и държавните служители
по чл.69 от КСО, тъй като служебните правоотношения с тях се уреждат с
други закони, както и лицата, придобили право на пенсия за инвалидност, на
наследствена пенсия и на пенсия, несвързана с трудова дейност.“. Съгласно
чл.328, ал.1, т.10 от КТ / изм.- ДВ, бр.107/18.12.2020 г./ в редакцията към
датата на процесното уволнение, “Работодателят може да прекрати трудовия
договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в
сроковете по чл.326, ал.2, при придобиване право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, освен в случаите на чл.69в от Кодекса за социално
осигуряване; при навършване на 65-годишна възраст - за професори, доценти
и доктори на науките, освен в случаите на §11 от преходните и
заключителните разпоредби на Закона за висшето образование.“.
4
Следователно с новата редакция на чл.328, ал.1, т.10, пр.1 от КТ, е
предоставена възможността на работодателя да прекрати и трудовото
правоотношение с учител при придобито право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст при условията на чл.69в от КСО независимо, че лицето не е
придобило право на пълна пенсия. Касае се за хипотеза, при която трудовият
договор е сключен преди работникът да придобие посоченото право, а не след
като е упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в който
случай би била налице хипотеза на чл.328, ал.1, т.10б от КТ. В настоящият
случай макар ищецът да упражнява труд като учител, същият се е възползвал
от правото на пенсиониране при условията на чл.69б, ал.1 от КСО. Следва да
се посочи, че възможността за ранно пенсиониране е субективно право на
работника или служителя, което не може да се упражни от другата страна на
трудовото правоотношение и тъй като ищецът сам е избрал да упражни
правото си на пенсия при условията на чл.69б, ал.1 от КСО, то не може да се
отрече възникването на правото на работодателя, предвидено чл.328, ал.1,
т.10, пр.1 от КТ.
Съгласно трайно установената практика на ВКС за да се обоснове
нарушение по чл.8, ал.1 от КТ, съдът преценява не доколко работодателят
има обективен интерес от промяна в изискванията за заемане на определена
длъжност например, а фактите и обстоятелствата, които обосновават
твърдението за злоупотреба с право. За да е допустимо тяхното изследване, те
трябва да са въведени в предмета на спора по надлежен ред /в т.см. решение
№345/06.03.2014 г. по гр.д.№3868/2013 г. на ВКС, IV г.о., решение
№40/10.02.2014 г. по гр.д.№4973/2013 г. на ВКС, IV г.о. и др./ В случая,
ищецът навежда такива твърдения, поради което за съда възниква
задължение, да ги обследва. За да твърди, че заповедта за уволнението му е
незаконосъобразна, ищецът трябва да обоснове иска на твърдения за
злоупотреба, като изложи конкретни факти и обстоятелства с предявяването
на исковата молба, от които могат да се направят подобни изводи / решение
№239/2012 г. по гр.д.№779/2011 г. на ВКС, ІV г.о./. Съгласно чл.8, ал.2 от КТ
се презумира, че работодателят е действал добросъвестно при извършеното
прекратяване на трудовото правоотношение, така, че оборването на
презумпцията е изцяло в тежест на работника или служителя /решение
№232/13.06.2011 г. по гр.д.№781/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение
№248/23.04.2010 г. по гр.д.№254/2009 г. на ВКС, IV г.о./ В случая, съдът
намира, че ищецът не е оборил презумпцията. Приетите по делото
доказателства установяват законосъобразното провеждане на процедурата по
прекратяване трудовото правоотношение поради придобиване право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, упражненото от ищеца при условията
на чл.69б, ал.1 от КСО, след сключване на трудовия му договор. По чл.328,
ал.1, т.10 от КТ работодателят разполага със субективно потестативно право
да прекрати трудовото правоотношение. Това е право, а не задължение на
работодателя. Той дори може да избере в кой точно момент да прекрати
правоотношението по чл.328, ал.1, т.10 КТ – дали да е веднага след
придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или в един
последващ момент и това по никакъв начин не представлява злоупотреба с
право поради причината, че чл.328 от КТ дава право на работодателя да
прекрати трудовото правоотношение на някое от безвиновните основания по
5
този член стига да са се реализирали всички елементи на фактическия състав.
Ответникът правилно е определил правното основание, на което следва да
бъде прекратено трудовото правоотношение на ищеца, а именно чл.328, ал.1,
т.10, пр.1 КТ /в т.см. решение №379 от 10.01.2012 г. по гр.д.№300/2011 г. на
ВКС, III г.о./, като този юридически факт, към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение вече е бил налице. Ищецът не доказа твърдението
си, че „ответникът е предпочел да продължи трудовото правоотношение с
други служители, които отговаряли на изискванията за придобиване право на
пенсия“. Трудовият договор Д.Д.К. /пенсионер/ е сключен на 05.01.2021 г.
т.е. 10 месеца преди уволнението на ищеца и доколкото последното е на
основание чл.328, ал.1, т.10, пр.1 от КТ за работодателя не е съществувало
задължение да извършва подбор, аналогичен на подбора по чл.329 от КТ. По
тези съображения съдът намира, не е налице злоупотреба с права и превратно
упражняване на работодателска власт. Съдът намира, че към датата на
прекратяване на трудовия договор на ищеца са били налице предпоставките
чл.328, ал.1, т.10, пр.1 от КТ, поради което уволнението на ищеца със заповед
№1/22.10.2021 г. е законно. Искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ:
Конститутивният иск за възстановяване на заеманата преди уволнението
работа е обусловен от изхода на спора по иска с правно основание чл.344, ал.1
от КТ. След като съдът прие, че предявеният иск за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна е неоснователен, то и
обусловения иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ се явява неоснователен поради
което следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ:
Искът за заплащане на обезщетение в размер на ***** лв. за времето, през
което ищецът е останал без работа поради уволнението като обусловен от
главния иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен, тъй като предпоставя незаконно уволнение, каквото в
настоящия случай не се установи.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ответника се дължат разноски съгласно чл.78, ал.3
от ГПК. Съгласно списъка по чл.80 от ГПК ответникът претендира разноски в
размер на *** лв. платено адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие от 09.02.2022 г. /л.31/. Ищецът своевременно е възразил
за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно чл.7, ал.1, т.1 от
Наредба №1/2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа,
възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна
заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ,
която в случая е *** лв., а съгласно чл.7, ал.2, т.4 от същата наредба, при
интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. минималното възнаграждение е 830 лв.
плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. Съдът като взе предвид, че са предявени
при условията на обективно съединяване два конститутивни иска и един
осъдителен с цена ***** лв. намира, че адвокатското възнаграждение не се
явява прекомерно с оглед минимално установените размери в чл.7, ал.1, т.1 и
6
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004 г., поради което възражението е
неоснователно. На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на
ответника *** лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
Ищецът е освободен от заплащането на държавна такса съгласно чл.83, ал.1,
т.1 от ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ХР. Г. ХР., с ЕГН-********** от гр.К., кв.“В.Л.“
бл.**, вх.Б, ет.3, ап.** срещу ПГТТМ, с булстат********, с адрес гр.К.,
ул.“Х.“ №5, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ за
признаване на уволнението със заповед №1/22.10.2021 г. за незаконно и
неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението работа
“С.у.п.о.“ и за заплащане на сумата ***** лв. обезщетение за оставане шест
месеца без работа поради уволнението като неоснователни.
ОСЪЖДА ХР. Г. ХР., с ЕГН-********** от гр.К., кв.“В.Л.“ бл.**, вх.Б, ет.3,
ап.**, да заплати на ПГТТМ, с булстат******** с адрес гр.К., ул.“Х.“ №5, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на
*** лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок,
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7