№ 3975
гр. София, 30.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря З.А.Ш
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110208504 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Г. Й. Ц. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К
№7331063, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.4 от Закон за движението по
пътищата (ЗДвП) на Г. Й. Ц., ЕГН ********** е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300,00 (триста) лева за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП.
Недоволно от така издадения електронен фиш е останало санкционираното
физическо лице, което в подадената от него жалба, релевира доводи за отмяната му. Сочи се,
че същият е изготвен след изтичането на предвидените за това срокове. За съществено
процесуално нарушение се приема и липсата на надлежно представена информация в
електронния фиш за начина, по който същият може да бъде обжалван. Изтъква се, че
описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е осъществено са лаконично и
неясно представени. Поставя се под съмнение техническата годност на АТСС, чрез което е
установено нарушението.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят Г.
Ц., редовно призована, не се явява, не изпраща представител. В писмено становище,
подадено чрез адвокат В. В., се поддържат изложените в жалбата съображения. Допълва се,
че от приетата за установена скорост на движение на лек автомобил с рег.№ХХХХ не е
приспаднат предвиденият в полза на водача толеранс. Навеждат се доводи, че мястото на
нарушението е погрешно установено. Алтернативно се сочи, че са налице достатъчно
основания конкретният случай да бъде квалифициран като „маловажен“ по смисъла на чл.28
ЗАНН. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна – редовно призована, не изпраща представител. В допълнително
постъпили писмени бележки от главен юрисконсулт Страхинов, се излагат доводи за
1
законосъобразност на оспорения електронен фиш и се моли същият да бъде потвърден,
както и да бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени
събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа
страна:
Жалбоподател е Г. Й. Ц., с ЕГН **********, с адрес гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“
№104а, ет.9, ап.100, притежаваща СУМПС №*********, издадено на 16.03.2015г., със срок
на валидност до 16.03.2025г., категория В/АМ, издадено от ОДМВР – Пловдив.
На 11.01.2023г., за времето от 07:00 до 19:00 часа, лицето Й.С.С, след като се убедил,
че жалбоподателят Ц. е правоспособен водач, пребиваващ законно на територията на
Република България, й предоставил за ползване личния си лек автомобил марка/модел „Ауди
С 3 Куатро“, с рег.№ХХХХ.
На 11.01.2023г. около 12:30 часа, в гр. София, по ул. „Софийски околовръстен път“, с
посока на движение от ул. „Стар Лозенски път“ към ул. „Патриарх Герман“, в района на
административен номер 360, жалбоподателят Г. Ц. управлявала лек автомобил модел/марка
„Ауди С 3 Куатро“, с рег. № ХХХХ, със скорост на движение от 112 км/ч., при въведено с
пътен знак „В26“ ограничение на скоростта на движение за извън населено място – 80 км/ч.
По същото време и място, служители на ОПП-СДВР извършвали контрол на
скоростта на движение на преминаващите превозни средства, чрез Автоматизирано
техническо средство или система (АТСС) CORDON №MD1197, разположена на триножник
на пътния участък от ул. „Софийски околовръстен път“, срещу номер 360. АТСС била
настроена да отчита скоростта на движение на МПС, движещи се в посочения пътен участък,
намиращ се извън населено място, при ограничение на скоростта от 80 км/ч., работеща в
стационарен режим на заснемане и заснемаща приближаващите се към нея автомобили.
Средството за измерване представлявало видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации, валидно до 13.06.2027г. и преминало последваща проверка за съответствие на
15.03.2022г. при Българския институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и
измервателни уред“, Отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“, със срок на
валидност 1 година, за което бил съставен протокол от проверка №09-СГ-ИСИС/15.03.22г. В
12:30 часа АТСС заснела движението на управлявания от жалбоподателя лек автомобил и
регистрирала скоростта му на движение.
При тази хронология спрямо собственика на лек автомобил модел/марка „Ауди С 3
Куатро“, с рег. № ХХХХ – Й.С.С бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К
№6873362, който му бил връчен на 04.03.2023г. На 07.03.2023г., в качеството му на
собственик на лек автомобил модел/марка „Ауди С 3 Куатро“, с рег. № ХХХХ, Й.С.С
попълнил декларация за предоставяне на информация по нарушение серия К №6873362, в
която посочил, че на 11.01.2023г., за времето от 07:00 до 19:00 часа е предоставил за
ползване, притежавания от него лек автомобил на жалбоподателя Г. Й. Ц., а към
декларацията представил и копие от СУМПС №*********, издадено на името на
жалбоподателя.
Издаденият спрямо лицето Сименов електронен фиш бил анулиран и бил издаден
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система серия К №7331063 спрямо Г. Й. Ц. за това, че на
11.01.2023г., в 12:30 часа, в гр. София, по ул. „Софийски околовръстен път“, срещу номер
360, с посока на движение от ул. „Стар Лозенски път“ към ул. „Патриах Герман“, при
въведено с пътен знак „В26“ ограничение на скоростта на движение от 80 км/ч. за извън
населено място, е управлявала лек автомобил модел/марка „Ауди С 3 Куатро“, с рег. №
ХХХХ със скорост от 112 км/ч. – нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
писмените доказателства и доказателствени средства, преценени на основание чл.283 НПК –
Заповед №8121з-931/30.08.2016г. (лист 10); протокол от проверка №09-СГ-
ИСИС/15.03.2022г. (лист 11); извлечение от регистъра на одобрени типове средства за
измерване от сайта на БИМ (лист 12); решение за одобрение на типа на уреда за измерване
2
на Държавен институт по метрология на Република Хърватия, ведно с превод на български
език (лист 13-14); протокол за използване на АТСС от 11.01.2023г. (лист 15); справка
намерени фишове (лист 17); справка картон на водача (лист 18); ежедневна форма на отчет
(лист 19); декларация по чл.188 ЗДвП (лист 20-21); копие от Електронен фиш серия К
№6873362 (лист 22-23); сертификат за успешно завършен курс на обучение (лист 24); писмо
от Столична община с вх. №246662/30.07.2024г. и схема за организация на движението на
ул. „Софийски околовръстен път“ (лист 57-62); веществени доказателствени средства –
снимка към Електронен фиш, вещественото доказателство – снимка на разположението на
АТСС.
Така събраният доказателствен материал спомага по безспорен начин да се установи
дата, час и място на осъществяване на нарушението, както и неговият автор. В тази насока
съдът кредитира статичното изображение - снимка към Електронен фиш като годно
веществено доказателствено средство, от което по категоричен начин се установява
регистрационният номер на МПС, което е било в обхвата на АТСС, както и скоростта му на
движение, дата, час и точните пътни координати на контролирания пътен участък.
Относно организацията на движение в процесния пътен участък, надлежен източник
на информация се явява приобщената към материалите на делото справка и проект за
организация на движението в гр. София, ул. „Софийски околовръстен път“, с посока на
движение от ул. „Стар Лозенски път“ към ул. „Патриарх Герман“, в района на
административен номер 360. Схемите онагледяват, че конкретният пътен участък се намира
извън населено място и ограничението на скоростта на движение на преминаващите МПС е
80 км/ч, въведено и обозначено с пътен знак „В26“. В допълнение следва да бъде изведено,
че относно мястото на извършване на нарушението е налице единство между събрания
доказателствен материал. Посочената локация в статичното изображение към издадения
електронен фиш, в Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или
система с рег.№4332р-2586/12.01.2023г., както и в Ежедневната форма на отчет са
идентични и достоверно установяват посоченото обстоятелство.
Съдът цени и вещественото доказателство – изображение на разположението на
системата за контрол на триножник. Разгледано съвкупно и с протокола за използването й,
позволяват да се изведат настройките, които са въведени от служителите на ОПП-СДВР,
както и режим и време на работа. Лицето боравило с АТСС – С.С е преминало успешно
обучение за работа с технически средства за стационарен и мобилен контрол на скоростни
режими тим „CORDON M2” и притежава Сертификат № CORDON-M2 2020826/22. На
следващо място от посочения протокол за използване на техническо средство или система
рег.№4332р-2586/12.01.2023г., се установява, че за времето от 12:30 часа до 14:30 часа на
11.01.2023г. е осъществена проверка по спазването на режима на скоростта в пътния участък
на ул. „Софийски околовръстен път“, срещу номер 360, с посока на движение от ул. „Стар
Лозенски път“ към ул. „Патриарх Герман“ чрез видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon M2, №MD1197. От приобщените към материалите по делото -
извлечение от регистъра на одобрени типове средства за измерване от сайта на БИМ и
решение за одобрение на типа на уреда за измерване на Държавен институт по метрология
на Република Хърватия се доказва, че устройството е надлежно одобрено и е преминало
последваща проверка за съответствие, данните от която са материализирани в протокол
№09-СГ-ИСИС/15.03.2022г. на БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, отдел „Изпитване
на средства за измерване и софтуер“.
Субектът на нарушението се доказва от приобщената декларация, в която
собственикът на процесния лек автомобил е потвърдил, че на 11.01.2023г. е предоставил на
жалбоподателя МПС, а доколкото няма данни жалбоподателят Ц. да е посочила друго лице,
което е управлявало превозното средство на 11.01.2023г., то съдът намира за безспорно
3
установено нарушението и неговото авторство.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано съдебното производство, е процесуално
допустима, доколкото е подадена от наказаното физическо лице и срещу подлежащ на
обжалване акт по чл.58д, т.4 ЗАНН. Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на
03.06.2024г., а жалбата срещу него е подадена чрез наказващия орган на 07.06.2024г., от
което следва, че същата е процесуално допустима.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на §6, т.63 от ДР на ЗДвП,
Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи”.
С оглед възраженията на жалбоподателя, които са в насока за неточно и неясно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е осъществено, следва да бъде
посочено, че в разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите,
които следва да съдържа Електронният фиш, а доколкото в конкретния случай същите са
налице, то съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания – посочена
е териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението (СДВР);
мястото и времето на осъществяването му; регистрационният номер на заснетото МПС и
собственикът на същото. Отделно в Електронния фиш има посочена скорост на движение на
МПС-то, както и важащото ограничение на скоростта от 80 км/ч., въведено с пътен знак В-
26 за извън населено място, поради което съдът счита, че нарушението е описано в
достатъчна степен, без да е допуснато съществено процесуално нарушение.
Съгласно чл.189, ал.11 ЗДвП влезлият в сила Електронен фиш се смята за влязло в
сила Наказателно постановление, но това приравняване е само относно последиците, с които
се ползват влезлите в сила Наказателни постановления и Електронни фишове и не
обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за
съставяне или реквизити на Наказателното постановление, въведени в ЗАНН и по
отношение на Електронния фиш. Именно поради това за Електронния фиш не важат
правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44, чл.52 - 58 ЗАНН, а специалните такива, поместени
в чл.189, ал.4 ЗДвП.
В тази последователност, доколкото не са приложими уредените в чл.34 ЗАНН
давностни срокове, то намира приложение разпоредбата на чл.11 ЗАНН. От датата на
извършване на нарушението (11.01.2023г.) до връчване на Електронния фиш (03.06.2024г.) не
е изтекъл 3-годишният срок по чл.11 ЗАНН, вр. чл.80, ал.1, т.5 НК, а към момента на
постановяване на съдебния акт не е изтекъл и абсолютният давностен срок по чл.11 ЗАНН,
вр. чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 НК, от което следва, че компетентните органи са
реализирали правомощията си своевременно.
Събраният доказателствен материал способства по категоричен начин да се установи,
че АТСС, чрез която е установено нарушението, е от одобрен тип, преминала е последваща
проверка и са спазени изискванията на Наредба №8121з-532 от 12 май 2015г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата.
При тази хронология, съдът прие, че в конкретния случай не са допуснати
съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила, които
да се явяват самостоятелно основание за отмяна на оспорения Електронен фиш, поради
което спорът следва да бъде разгледан по същество.
4
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Г. Й. Ц. е ангажирана
за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП за това, че 11.01.2023г., в 12:30 часа, в гр. София,
по ул. „Софийски околовръстен път“, срещу номер 360, с посока на движение от ул. „Стар
Лозенски път“ към ул. „Патриах Герман“, при въведено с пътен знак „В26“ ограничение на
скоростта на движение от 80 км/ч. за извън населено място, е управлявала лек автомобил
модел/марка „Ауди С 3 Куатро“, с рег.№ХХХХ със скорост от 112 км/ч. (след приспаднат 3
% толеранс, в нейна полза).
Отчетливо е изведено, че нарушението е реализирано в пътен участък, който се
намира извън населено място. Горното се потвърждава и от приложената схема за
организация на движението. За понятието „населено място“ е дадено легално определение в
§6, т.49 от ДР на ЗДвП - „населено място е застроена със сгради територия, при която
началото и краят са обозначени със съответни пътни знаци.“ От чл.54, ал.5 от Правилника
за прилагане на ЗДвП се извлича информация, че началото и краят на населеното място се
обозначават с пътен знак „Д11“ и „Д12“. В конкретиката на настоящия случай и от
приложената схема се извежда, че в пътния участък, в който е извършено нарушението не е
поставен пътен знак, с който да се сигнализира навлизането в населено място.
Според чл.21, ал.1 ЗДвП максималната разрешена скорост на движение за пътни
превозни средства от категория „В“ за извън населено място е 90 км/ч, като в случай, че в
конкретен пътен участък е въведено различно ограничение на скоростта, то се сигнализира с
пътен знак (чл.21, ал.2 ЗДвП). От писмените доказателства – писмо от Столична община,
придружено със схема за организацията на движението на ул. „Софийски околовръстен път“,
с посока на движение от ул. „Стар Лозенски път“ към ул. „Патриарх Герман“, в района на
административен номер 360, се установява, че към 11.01.2023г., максимално разрешената
скорост на движение в пътния участък е била 80 км/ч, сигнализирана с пътен знак „В26“.
От вещественото доказателствено средство и от писмените доказателства се извежда
и конкретното превишаване на скоростта на движение на лекия автомобил -измерената
скорост на движение е 116 км/ч. От протокола за проверка №09-СГ- ИСИС/15.03.2023г. е
видна стойността на относимата възможна грешка предвид измерената скорост на движение
- 3 % при скорост над 100 км/ч. Коментираната стойност от 3 % е приспадната в полза на
жалбоподателя, като при измерена скорост от 116 км/ч, административнонаказателната му
отговорност е ангажирана за движение със скорост от 112 км/ч, от което следва, че не е
налице твърдяното от жалбоподателя явно разминаване.
Правилно е определен и субектът на нарушението. Съгласно чл.188, ал.1 ЗДвП
„собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно
средство.“ Видно от представената по делото декларация, в срока по чл.189, ал.5 ЗДвП
собственикът на процесния ден лек автомобил с рег. № ХХХХ е декларирал, че на
11.01.2023г. МПС е било във владението на жалбоподателя Ц., от което следва, че правилно е
определен и субектът на нарушението.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е индивидуализирана
на основание чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП, съгласно което в случаите на превишаване на
максимално разрешената скорост на движение за извън населено място в границите от 31
км/ч до 40 км/ч е предвидено налагането на административно наказание „глоба“ в
абсолютно определен размер от 300,00 лева, който не подлежи на допълнителна
индивидуализация от съда.
Съгласно чл.189з ЗДвП за нарушения на правилата за движение по пътищата не се
прилага разпоредбата на чл.28 ЗАНН, поради което и разглежданият случай не би могъл да
бъде квалифициран като „маловажен“.
Предвид изхода на производството право на разноски, на основание чл. 63д, ал.4
5
ЗАНН, има въззиваемата страна, каквато претенция е заявена с депозираните писмени
бележки. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, в производството пред
районния съд е проведено едно съдебно заседание, процесуалното представителство на
въззиваемата страна в настоящото производство се е изразило единствено в депозиране на
писмени бележки, без явяване на процесуален представител в съдебно заседание, поради
което съдът намери, че юрисконсултското възнаграждение, което жалбоподателят следва да
заплати на въззиваемата страна за осъщественото процесуално представителство, следва да
е в минималния размер, предвиден в чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, а именно - 80,00 лева.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 вр. ал. 1 ЗАНН и чл.63д, ал.4 ЗАНН,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К №7331063, с който на основание
чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.4 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) на Г. Й. Ц., ЕГН
********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 (триста) лева
за нарушение на чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА Г. Й. Ц., ЕГН ********** да заплати на СДВР сумата в размер на 80
(осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждането на разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6