Р Е Ш
Е Н И Е №
1253
гр.Пловдив,24.10.2017 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение ,І гр.с., в публично заседание
на двадесет и осми септември през две хиляди и седемнадесета година ,в състав:
Окръжен
съдия: Атанаска Букорещлиева
при участието на секретаря Елена Ангелова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№631 по описа за 2016г. ,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М.А.М. ,ЕГН **********, с адрес-***, с която е предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на РБ ,с адрес- гр.София, бул.“Витоша“№2.
В исковата молба са изложени обстоятелства, че на 19.05.2009г., срещу неизвестни държавни служители на МВР било образувано досъдебно производство за това, че в условията на продължавано престъпление, за времето от началото на 2009г. до месец септември на 2009г., в района на ***, са искали и приемали от множество лица парични суми, които не им се следват, за да не извършат действия по служба- да не съставят АУАН по ЗДвП и ППЗДвП- престъпление по чл.301,ал.1 във вр. с чл.26,ал.1 от НК. Със заповед от 11.09.2009г. М.М. бил задържан, на основание чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР, за срок от 24 часа. На 12.09.2009г., с постановление на следовател при ОСО- ***, ищецът, който през 2009г. работел като ***в „***“, група „***“ към РУ на МВР- ***, бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл.282,ал.1 от НК, без обвинението да съдържа детайли относно фактите и обстоятелствата на конкретните деяния, изпълващи съответния престъпен състав. На същата дата, той бил задържан за срок до 48 часа, с оглед нуждата от осигуряване явяването му пред съда за вземане на мярка за неотклонение. На 14.09. 2009г., по внесено от Окръжна прокуратура- *** в ОС- *** искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“, с определение №307/14.09.2009г. по ч.н.д. №434/2009г. на ОС-***, спрямо ищеца била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, изменена с постановление от 27.01.2010г. в „домашен арест“ . На 09.09.2010г., обвиненията срещу ищеца били конкретизирани съобразно описаното в р.І, т.1.9 от исковата молба, като съгласно тях, деянията му съставлявали престъпление по чл.311,ал.1 вр. чл.20,ал.2,3 и 4,вр.чл.26,ал.1 от НК и престъпление по чл.387,ал.1, вр.чл.20,ал.3 вр. чл.26,ал.1 от НК.С постановление от 23.09.2010г. взетата спрямо ищеца мярка „домашен арест“ била заменена с „парична гаранция в размер на 2000лв.“.С постановление от 11.10.2010г. на ОП-*** ДП №82/2009г. било частично прекратено по отношение на ищеца- за повдигнатите му обвинения по чл.321,ал.3 и по чл.282,ал.1 от НК, съгласно мотивите по отношение квалификацията, описани с р.І,т.1.11 от исковата молба. На 11.05.2012г., по внесен от РП-***срещу ищеца обвинителен акт за престъпление по чл.311,ал.1 от НК, в РС- *** било образувано нохд №575/2012г. С присъда №35/01.04.2013г. на РС- ***, потвърдена с окончателно решение №122/ 18.10.2013г. на ОС- ***, ищецът бил признат за невинен по повдигнатите му обвинения.
Междувременно, във връзка с привличането на ищеца като обвиняем по образуваното ДП №82/2009г. на ОП-*** и задържането му под стража, срещу него било започнато и дисциплинарно производство, като със Заповед №7879/24.09.2009г. бил отстранен от длъжност, а със Заповед №329/20.01.2010г. - уволнен.
Твърди се, че в резултат на наказателното преследване ищецът претърпял неимуществени вреди ,изразяващи се в тежък психоемоционален стрес, притеснение, загуба на самочувствие, злепоставяне пред близки ,роднини, приятели и общество, изпитвал чувство на безпомощност и обреченост, изгубил доверие в националните правозащитни институции. В продължение на месеци той бил отделен от семейството си, поставен в невъзможност да защити дъщеря си, която била подложена на психи-чески тормоз. Допълнителни притеснения за ищеца породили обстоятелствата ,че бил възпрепятстван да осигури финансовото обезпечаване на семейството си ,както и че не можел да изпълнява задълженията си към банкови институции, чиито вземания ,поради неплащане на погасителните вноски, станали предсрочно изискуеми. Твърди се също, че в периода на задържането ищецът търпял негативно въздействие и върху физи-ческото му състояние- загубил 20-25кг от телесното си тегло, загубил тонус на муску-лите ,вследствие обездвижването в следствения арест. Изложено е ,че задържането и повдигането на обвинения срещу ищеца отключило психическо заболяване –депре-сивно разстройство у съпругата му ,а това допълнително засилило чувството за вина и безсилие у М.М.. Твърди се още ,че ищецът е имал негативни изживявания и в резултат на използването по отношение на него на СРС, на лошите битови условия в ареста, при които е търпял мярката за неотклонение „задържане под стража”, на засилените мерки при конвоиране извън ареста .Сочи се ,че всички описани неблаго-приятни последици са в пряка причинна връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство, поради което се претендира осъждането на ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 160 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.10.2013г. до окончателното изплащане на сумата.
Допълнителни съображения по спора са развити в писмена защита на адвокат С.- пълномощник на ищеца. Направено е искане за присъждане на разноски.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва по основание и размер. Оспорени са от ответника всички изложени от ищеца с исковата молба факти за причинени му неимуществени вреди и за наличие на пряка причинна връзка между тях и проведеното срещу него наказателно производство. Повдигнато е възражение за изтекла в полза на ответника погасителна давност по отношение на претенцията на ищеца за обезщетяване на вредите, претър-пени във връзка с повдигнатите му обвинения за престъпления по чл.321,ал.3 и чл.282, ал.1 от НК, за които наказателното производство срещу него е било прекратено с постановление от 11.10.2010г. При условие на алтернативност, са повдигнати възра-жение за прекомерност на търсеното обезщетение с оглед принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД и за освобождаване на ответника от отговорност или намаляване на отговорността му, на основание чл.5 от ЗОДОВ, тъй като увреждането на ищеца било причинено по изключителна негова вина.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства ,поотделно и в тяхната съвкупност , намира
следното:
Установява се от приетите по делото материали по нохд№575/2012г. на *** районен съд ,внохд № 257/2013г., сл.д. №616/2010г. на РП-***/ДП №26/2009г. по описа на ОСлО-***/, че с постановление на следовател при ОСлО –*** от 12.09.2009г. ищецът М. е привлечен в качеството на обвиняем за извършване на престъпления по чл.321, ал.3, пр.1 вр. с ал.1 ,вр. с чл.20, ал.2 от НК за това, че за времето от началото на 2009г. до 11.09.2009г., на територията на Община ***, област ***, в съучастие като извършител с А.М.е ръководил организирана престъпна група с членове- К.К., П.К., К.П., М.Б.и В. Ч., като се касае за структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпление по чл. 282,ал.1 от НК, чл.301,ал.1 НК, чл.310,ал.1 НК вр. чл.308, ал.1 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, и като в групата участват длъжностни лица от РУ на МВР гр. ***. Със същото постановление спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение „задържане под стража до 72 часа“ .По внесено от ОП- *** в ОС- *** искане за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на обвиняемите е образувано чнд№434/2009г. С протоколно определение №307/14.09.2009г.,постановено по това дело, спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ ,която впоследствие е изменена в мярка за неотклонение „домашен арест“ с постановление от 27.01.2010г. на ОП-***. С постановление от 09.09.2010г. обвинението срещу М.М. е прецизирано и същият е привлечен като обвиняем в извършване на престъпления по чл.311,ал.1 вр. с чл.20,ал.2,3 и ал.4 вр. с чл.26,ал.1 от НК и по чл.387,ал.1 вр. с чл.20,ал.3 вр. с чл.26,ал.1 от НК. С постановление от 23.09.2010г. на Прокурор при Окръжна прокуратура *** е изменена мярката за неотклонение ,взета по отношение на ищеца ,от „домашен арест“ в парична гаранция“ в размер на 2000 лв. С постановление на ОП-*** от 11.10.2010г. наказателното производство, водено по сл.д.№82/2009г. на ОП-*** /№26/2009г. на ОСлО при ОП-***/ ,е прекратено частично в т.ч. по отношение на М.М.- за престъпленията по чл.321, ал.3,пр.1 вр. ал.1 вр. с чл.20,ал.2 НК и по чл.282,ал.1 от НК, а в останалата част-с оглед обвиненията за престъпления по чл.311,чл.339 и чл.387 от НК делото против обвиняемите е изпратено на РП- гр. ***. В постановлението е посочено, че общият състав на чл.282 НК намира приложение само тогава, когато няма специален ,а в случая спрямо обвиняемите са повдигнати обвинения по чл.311 НК ,която разпо-редба се явява специална и затова наказателното производство подлежи на прекратя-ване досежно повдигнатите обвинения по чл.282 НК. По отношение на останалите първоначално повдигнати обвинения е прието, че не се доказва същите да са извършени от организирана престъпна група ,а са извършени в различни форми на съучастие. С последващите постановления отново са прецизирани предявените обвинения- с постановление от 17.02.2011г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем -за престъпления по чл.311,ал.1 вр. с чл.20,ал.2,3 и 4 вр. с чл.26,ал.1 от НК и по чл.387,ал.1 вр. с чл.20,ал.3 вр с чл.26,ал.1 от НК, а с постановление от 07.04.2011г. –за престъпления по чл.311,ал.1 вр. с чл.20,ал.2 и ал.3 вр. с чл.26,ал.1 от НК и по чл.387,ал.1 вр. с чл.20,ал.3 вр с чл.26,ал.1 от НК. С второто постановление наказа-телното производство е и частично прекратено по отношение на настоящия ищец- за престъпление по чл.387,ал.1 вр. с чл.20,ал.3 вр с чл.26,ал.1 от НК , извършено на 16.06.2009г. и за престъпленията по чл.311,ал.1 вр. с чл.20,ал.2 и ал.3 вр. с чл.26,ал.1 НК, извършени на 27.06.2009г. и на 15.07.2009г. /относно съставяне на АУАН №2250/2009г. /.По повод внесен на 14.05.2012г. от РП-***в РС-*** обвинителен акт против М.М. за престъпления по чл.311,ал.1 вр. с чл.20,ал.2 от НК и по чл.387,ал.1 вр. с чл.20,ал.2 от НК е образувано нохд№575/2012г. С присъда №35/ 01.04.2013г. подсъдимият е признат за невинен и оправдан по повдигнатите му обвинения. Против постановения съдебен акт е подаден от РП-*** протест /не е поддържан от участващия пред ОС-*** прокурор от ОП-***/, въз основа на който е образувано внохд №257/2013г. на ***окръжен съд. С решение №122/18.10. 2013г. въззивната инстанция е потвърдила присъдата на първоинстранционния съд.
Към настоящото дело е приложено адм.дело№97/2010г. на ***адми-нистративен съд ,от което е видно ,че във връзка с воденото ДП№82 /2009г./ДП №26/ 2009г./ със заповед №4879/24.09.2009г. е образувано дисциплинарно производство срещу ***М.М. –***в „***“ от група „***“ към РУ на МВР- *** при ОД на МВР -*** и същият е временно отстранен от длъжност. Дисциплинарното разследване е приключило със становище на дисципли-нарно- разследващия орган за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на М.М. и за прекратяване на служебното му правоотношение. Със Заповед № 329/20.01.2010г. на Директора на ОД на МВР- ***, издадена на основание чл.228, т.2, чл.224,ал.2,т.4,чл.226,ал.1,т.6 и чл.227,ал.1,т.10 от ЗМВР във вр. с чл.230 , ал.2, т.4 от ППЗМВР и чл.246,т.2 във вр. с чл.245,ал.1,т.8 от ЗМВР ,за нарушение на т.4,т.7 и т.8 от Етичния кодекс за поведение на държавния служител от МВР ,на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Прието е от наказващия орган ,че със задържа-нето на полицай М. на 11.09.2009г. и привличането му като обвиняем по ДП№82 / 2009г. същият е нарушил вменените му по закон задължения по опазване на обществе-ния ред, предотвратяване и разкриване на престъпления и други нарушения на общест-вения ред, за защита правата и свободите на гражданите, да бъде лоялен към службата и е уронил престижа на службата, тъй като същото е станало достояние на широк кръг от граждани, чрез публикации в средствата за масово осведомяване, на други служители от органите на МВР и на органите на съдебната власт. По жалба на М.М. срещу горепосочената заповед е образувано адм.д.№97/2010г. на Административен съд-*** ,като с решение №9/29.04.2010г. жалбата е отхвърлена. С решение №1285/26.01. 2011г. ,постановено по адм.д.№8732/2010г. на ВАС, решението на първоинстанционния съд е оставено в сила. Установява се още от приложеното административно дело, че след влизане в сила на оправдателната присъда ищецът е депозирал пред ВАС искане за отмяна на влязлото в сила решение по адм.д.№8732/2010г. ,което искане е било отхвърлено с решение №15288/16.12.2014г. по адм.д.№9547/2014г. по описа на ВАС- Петчленен състав,II колегия.
По делото е постъпило писмо от ГДИН, Затвор -гр.*** ,съдържащо
информация ,че ищецът е задържан на 12.09.2009г. с постановление №1473/2009г.
от 12.09.2009г. на ОП- *** ,с определение №307/14.09.2009г. на ОС- *** на
лицето е постановена мярка за неотклонение „задържане под стража“ ,а на
27.01.2010г. мярката за неотклонение е изменена и на същата дата М.М. е освободен от ареста.
Ищецът е представил с исковата си молба
заверени преписи от страници от вестници /„Труд“, „Стандарт“/ и разпечатки от
новинарски сайтове ,в които има публикувани статии -„***“, „ Разпитват нови
свидетели по процеса „***““, „***“, „***“ и др., съдържащи обстоятелствата, свързани с воденото
наказателно производство срещу М.М. и др. служители
на ОД на МВР-***.
Приети са амбулаторни листове ,издадени от д-р Л.Т., за проведени прегледи на съпругата на ищеца В.М., в които е отразено ,че в периода 26.02.2010г.-05.04.2013г. същата е страдала от рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод, умерено тежък. От представените и приети като писмени доказателства амбулаторни листове №000817 от 17.05.2011г. и №000034 от 10.01.2012г. се установява, че на посочените дати дъщерята на ищеца- А. М.е консултирана от лекар , който е описал обективното психично състояние на детето като- психомоторно подтиснато ,тревожно,правилно ориентирано всестранно, дистемен тон на настрое-нието, правилен по протичане на мисловен процес, в съдържанието му множество страхови изживявания, памет и интелект-съответни за възрастта и е поставил диагноза-депресивно разстройство в поведението. Представена е и молба на В.М. до Началника на РПУ-гр.*** ,съдържаща оплакване за зачестили телефонни обаждания от неизвестен абонат на телефона на дъщеря й.
Установява се от приетия Договор за кредит за
текущо потребление от 21.07. 2011г. ,сключен между М.М.
и „Банка“ДСК ЕАД ,че на кредитополу-чателя е отпуснат
кредит в размер на 15870евро , със срок за издължаване 120 месеца, с крайна
падежна дата 01.08.2021г., с който се погасяват задълженията ,произтичащи от
договор за кредит за текущо потребление от 11.06.2008г. с остатък 13 903 евро,
кредитна карта от 14.12.2007г. с остатък 985лв. и кредит овърдрафт от
04.07.2008г. с остатък 3030лв.
Видно от представените по делото страници от трудова книжка№584316 на ищеца, същият е работил в периода 22.11.2012г. -20.03.2013г. на длъжност „***“ в „Пътстрой инженеринг“АД-гр.*** ,а от 16.09.2013г. изпълнява длъжността „***“ в „Био Фарминг“ЕООД.
За установяване на
твърдените от ищеца неимуществени вреди ,претърпени в резултат на инициираното
против него наказателно производство,по делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на свидетелите -А.Х.М., В.Н.М.и П.М.Т..
Свидетелят М.е бивш колега на ищеца, работили
съвместно в системата на МВР. Заявява, че М. бил един от най-добрите полицаи в
града ,с най-високи показатели- имал съставени най-много актове от всички. На
11.09.2009г. свидетелят, ищецът и други лица били задържани в ареста в гр.***
,без да им бъде обяснено каква е причината за това. В продължение на три месеца
пребивавали в ареста , ищецът обитавал „най-кризисната“ килия,която се намирала
близо до тоалетната. Свидетелят споделя, че условията в ареста били мизерни
,килиите били малки- с размери 2 м-2м, миришело ужасно, уринирали в туби ,имало
различни насекоми, храната била некачествена ,разрешено било да се къпят и
бръснат един път в седмицата ,излизали от килиите за един час на ден .Твърди
,че за М. случилото се било шокиращо,
той се променил както психически, така и физически, бил много притеснен
,отслабнал с 20 кг, оплаквал се от главоболие ,от схващане.
Когато научил от съпругата си, че са започнали обаждания по телефона на дъщеря
му със заплахи за отвличане ищецът бил изключително разтревожен, тогава той
плачел по цял ден, не се чувствал добре, непрекъснато се оплаквал ,че не може
да помогне на семейството си .Свидетелят сочи , че през месец януари 2010г.
били освободени от ареста, но дълго време след това М. не могъл да си намери
работа ,тъй като хората гледали на него с недоверие. Ищецът бил притеснен ,че
има заеми и трябва да изплаща голяма сума пари, която нямало откъде да вземе,
започнал да посещава психиатър ,страдал
от безсъние .В малкия град ,в който живеел ,хората знаели за воденото
наказателно производство и го избягвали. Свидетелят твърди ,че и досега ищецът
не се е възстановил от преживя-ното.
Свидетелката В.М. депозира показания ,че
съпругът й бил задържан на 11.09.2009г. ,видяла
го по телевизията с белезници. Първоначално излъгали дъщеря им ,че ищецът е в
болница ,но след това заедно с детето ходели на свиждане при него. Когато
видяла съпруга си за първи път в следствения арест, свидетелката не могла да го
познае ,бил прежълтял, отслабнал с около 20 кг ,оплаквал се ,че няма апетит ,че
го болят костите. По време на престоя в ареста М. бил много зле психически,
плачел ,тревожел се за близките си и затова че не може да им помогне.
Изключително притеснен бил ,когато разбрал за отправените заплахи за отвличане
на дъщеря му, чувствал се отчаян, по негов съвет свидетелката подала жалба в
полицията. Докато М. бил в ареста, детето изпаднало в тежка депресия ,не се
хранело ,плачело , казвало ,че баща му е невинен. Освен това ,по време на задържането
на ищеца семейството страдало от недостиг на парични средства,
свидетелката не успявала да погасява с
ниската си заплата задълженията по договор за кредит. Свидетелката заявява още
,че всички приятели на съпруга й ,на които той е помагал, се отдръпнали от
него. Единственият ,който ги подкрепял и подпомагал финансово бил братът на М..
След като освободили съпруга й от ареста ,той бил с мярка за неотклонение
„домашен арест”, отново не се чувствал добре ,станал нервен ,избухлив ,нямал
апетит, страдал от безсъние, наложило се да ползва медицинска помощ, предписали
му лекарства. Свидетелката сочи ,че ищецът не могъл да си намери работа
,приятелите му не пожелали да му помогнат .Твърди ,че случилото се със съпруга
й е най-тежкото събитие в живота им и той все още не се е възстановил от
преживяното.
В подобна насока са и показанията на свидетеля Т..
Той заявява, че е научил за задържането на М. от телевизията. Посетил го в
ареста ,ищецът бил отчаян, уплашен, плачел .Свидетелят сочи ,че е ходил още
три-четири пъти на свиждане на М. ,карал съпругата и детето му при психолог в гр. ***. Твърди, че по време на
задържането ищецът имал финансови проблеми ,бил в невъзможност да погасява
вноските по кредитите към банки ,което наложило съпругата му да взема пари на
заем. След като бил освободен ,М. не могъл да си намери работа, но вече работи
като ***. Свидетелят сочи, че хората от ***, откъдето е М., наричат последния „***”.
Съдът намира ,че следва да се кредитират показанията на разпитаните свидетели ,вкл. тези на съпругата на ищеца и на св. М.,преценени с оглед нормата на чл.172 от ГПК, тъй като са последователни ,кореспондират помежду си и отразяват непосредствените възприятия на свидетелите от преживяванията на ищеца. Освен това същите намират опора в събрания доказателствен материал ,а и не са опровергани от ответната страна. Що се касае до твърдяното от свидетелите М.и М.,че ищецът е посещавал лекари и е приемал предписаните от тях лекарства, съдът счита ,че в тази им част показанията не следва да се възприемат ,доколкото по делото не е представена медицинска документация ,удостоверяваща сочените обстоя-телства.
По делото е допусната СПЕ ,с вещо лице А.А. ,според която, воденото срещу ищеца наказателно производство
е имало негативно въздействие върху психологичния му статус, явявайки се значим
стресор ,провокирайки стресова реакция и последваща
симптоматика на посттравматично стресово разстройство, а впослед-ствие
,обуславяйки проблеми в адаптацията и пълноценното функциониране в профе-сионален и семеен план .Не е направен от експерта
категоричен извод за наличие на причинно-следствена връзка между наказателното
преследване и нарушеното социално функциониране на ищеца ,както и по отношение
на това описаните условия неблагоприятни условия в следствения арест да са
задълбочили влиянието на стресорите .
По повод оспорване заключението на вещото лице А.
,по делото е допусната комплексна психологична експертиза, с вещи лица А.Д., А.М.
и О.Д., от чието заключение се установява, че наказателното производство е
имало негативно въздействие върху психологическия статус на ищеца,
последствията от преживяното са намерили отражение в качеството и интензитета
на неговото функциониране- професионално ,емоционално и социално. В социален
аспект са били накърнени неговото себепредставяне,
престиж, респект в обществото, в професионален аспект- същият бил лишен от
възможността да работи желаната професия ,впоследствие имал затруднения и с
работната ангажираност, а в емоционален план се наблюдава повишена сензитивност относно обсъждане на болезнената тема ,със
съответната емоционална окраска, което говори за неотреаги-рани
натрупани негативни емоции, произтичащи от усещането за несправедливост. Посочено
е от експертите, че ищецът е изпитал унижение ,уронване на авторитета и престижа
му на човек и професионалист, понижени са самооценката и самочувствието му, накърнено
е чувството му на достойнство. Според вещите лица, лошите битови условия в
ареста са се отразили неблагоприятно върху психологическия статус на М.М.. Към момента на психодиагностичното
изследване не са установени от експертите индикации за болести прояви или
промени в психичните сфери на ищеца.
Съдът намира ,че следва да се кредитира изцяло
заключението на тройната СПЕ, като обективно и
компетентно изготвено, съдържащо пълни и ясни отговори на поставените
въпроси.
С оглед на така установените фактически
обстоятелства и събрани доказа-телства, съдът намира
предявеният иск за частично основателен, по следните съображения:
Разпоредбата
на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ ,на която ищецът позовава претенцията си, предвижда държавата
да отговаря за вредите, причинени на граждани, от незаконно обвинение в
извършването на престъпление ,ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено, поради това че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление ,или поради това, че
наказателното производство
е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
За да възникне отговорността на Държавата, в
лицето на Прокуратурата, в конкретния случай, е необходимо да се установи
наличието на следните кумулативни предпоставки- повдигнато обвинение ,по което
лицето е било оправдано; претърпени вреди и причинна връзка между повдигнатото
неоснователно обвинение и претърпя-ната вреда. Отговорността на държавата има обективен характер,
не зависи от това дали вредите са причинени виновно от длъжностното лице /чл.4 ЗОДОВ/ ,като се дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
По делото се установи ,че
ищецът е бил привлечен като обвиняем с поста-новление
от 12.09.2009г. за извършени престъпления ,квалифицирани
първоначално по чл.311,ал.1 вр. с чл.20,ал.2,3 и ал.4 вр. с чл.26,ал.1 от НК и по чл.387,ал.1 вр. с чл.20, ал.3 вр. с чл.26,ал.1 от НК, като наказателното производство спрямо него е
продължило до 18.10.2013г., когато е влязла в
сила оправдателната присъда, постано-вена по нохд №575/2012г. на РС-***, с която подсъдимият М.М. е признат за невинен и оправдан по обвинението за
извършено престъпление по чл. 311,ал.1 вр. с чл.20, ал.2
от НК и по чл.387,ал.1,вр. с чл.20,ал.3 от НК. С оглед на това действията ,предхождащи
оправдаването на ищеца -по образуване и провеждане на досъдебното производство
,които се извършват под ръководството и надзора на прокуратурата ,както и
действията по изготвяне на обвинителния акт, внасянето му в съда и поддържане
на обвинението, следва да се определят като незаконни.
На следващо място, по
делото се доказа, че в резултат на незаконното нака-зателно
преследване за ищеца са настъпили неимуществени вреди .Показанията на разпитаните свидетели А.М.,В.М. и П. Т. безпротиворечиво потвърждават, че наказателното
производство се е отразило нега-тивно върху
емоционалното и психическото състояние на М.М.,
причинило му е стрес, напрежение и притеснения. Същият бил шокиран от обвине-нието, чувствал се
потиснат, унизен, изпитвал неудобство пред близките си, накърнено било
достойнството му. Особено разстроен и травмиран бил ищецът по време на престоя му в
следствения арест, където пребивавал в период от около четири месеца при изключително
лоши битови условия, постоянно плачел, тревожел се за близките си и най-вече за
дъщеря си, настъпила драстична промяна във външния му вид- за няколко месеца
отслабнал с около 20кг. След освобождаването му от ареста той станал
раздразнителен, избухлив ,имал затруднения при намиране на работа. Последица от воденото наказателно производство е и уронването на авторитета
и доброто име ,с които се ползвал ищецът пред близките си ,в професионалните
среди и обществото. М.М. е работил като ***в „***“, група „***“ към РУ на МВР- *** и обстоятелствата, свързани с повдигнатото обвинение,
са станали публично достояние, което несъмнено е накърнило служебната му
репутация. Освен това, оставането
на ищеца без доходи по време на търпените мерки за неотклонение -„задържане под
стража„ и „домашен арест”,както и отстраняването му от длъжност също са довели
до притеснение и загуба на самочувствие, той е бил в невъзможност да издържа
семейството си ,което е имало
финансови затруднения. Въз основа на приетото по делото заключение на комплексната съдебно-психологична
експертиза се установи нарушаване на психосоциалното
функциониране на личността на М.М., понижаване на
самочувствието и самооценката му,накърняване на чувството му за достойнство,
чест и дълг вследствие претърпения сериозен стрес от настъпилите събития.
Изложеното дава основание да се приеме, че са
налице всички елементи от фактическия състав на чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за
ангажиране отговорността на ответ-ника за репариране
на описаните по-горе неимуществени
вреди.
При определяне размера
на дължимото обезщетение съдът следва да се съобрази с критериите за
справедливост ,визирани в чл.52 от ЗЗД, и да отчете конкретните за случая факти
-характера и вида на претърпените вреди,
тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство ,отражението
на наказателното преследване върху обвиняемия.
По делото се установи ,че срещу ищеца е водено наказателно производство в
продължение на повече от четири години /същият е привлечен в качеството на
обвиняем с постановление от 12.09.2009г. и е оправдан по повдигнатото обвинение
с влязла в сила на 18.10.2013г. присъда/, през който период той е търпял
неимуществени вреди ,изразяващи се в негативни емоционални изживявания,
свързани с тревоги, притеснения, сериозен стрес, потиснатост, неудобство пред
близки и познати, накърня-ване на чувството за чест и
достойнство, уронване на доброто му име, злепоставяне пред близки ,приятели,
познати, безпокойство за състоянието на близките, на които не е могъл да окаже подкрепа, и за издръжката
на семейството ,влошаване на психическото му състояние. От този период –за около четири месеца по
отношение на ищеца е била наложена най-тежката мярка за неотклонение „задържане
под стража”, която е предизвикала ограничаване на основните му конституционни
права –на лична свобода и неприкосновеност, на личен живот, на придвижване и
т.н. При
преценка размера на обезщетението следва да се съобразят още данните за
личността и социалния статус на ищеца, обстоятелствата, че по отношение на М.М. са
действали и други мерки за неотклонение –„домашен арест” и „парична гаранция”, както
и че случаят е бил предмет на коментари в средствата за масова информация, което
е засегнало доброто име на ищеца и авторитета му в професионалните среди ,злепоставило
го е пред близките приятелите и обществото. По делото са представени доказателства за широко
медийно отразяване на наказателния процес, при което следва да приеме, че това обстоятелство е допринесло за злепоставянето на ищеца и
накърняване на доброто му име в по-висока степен. Наред с
това следва да се вземе предвид, че М.М.
неколкократно е бил привличан като обвиняем за различни престъпления ,като първоначално
повдигнатите обвинения –по чл.321, ал.3, пр.1 вр. с
ал.1,вр.с чл.20,ал.2 НК са били за
престъпления ,които са „тежки” по см. на чл.93,т.7 от НК . Като повиша-ващо степента на увреда на
ищеца ще се отчете развилото се във връзка с наказателното производство
дисциплинарно такова, в хода на което същият е бил временно отстранен от
длъжност ,а след това- уволнен. Имайки предвид съдържанието на всички доказани
по делото неимуществени вреди, претърпени от М.М.
,техния интензитет и продължителност, отчитайки тежестта на обвинението и
приложените мерки за процесуална принуда, съдът счита, че за справедливото
обезщетяване на същия следва да се присъди обезщетение в размер на 30000лв. За
тази сума искът се явява основателен и следва да се уважи, а за разликата до
пълния претендиран размер от 160 000 лв.-ще се
отхвърли, като недоказан и неоснователен.
В
случая липсват основания за прилагане на разпоредбата на чл.5 от ЗОДОВ и
редуциране отговорността на ответника с оглед направените от него възражения.
Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ, ако увреждането е причинено по изключителна
вина на пострадалия, обезщетение не се дължи.
Според ал. 2 на същата норма, когато пострадалият
виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява.
При доказателствена тежест ,лежаща върху ответника, същият не установи в
хода на производството, че ищецът със собствените си действия е причинил
увреждането. Не се твърдят конкретни фактически обстоятелства, а и не се
доказва противоправно поведение на ищеца, което да се явява единствена причина
за наказателното преследване срещу него. По делото не се установява и хипотеза
на съпричиняване на вредните последици от страна на
пострадалия. Липсват данни ищецът виновно да е допринесъл за увреждането
си- напр. да е направил само-признания ,да се е укрил или по друг начин да е
възпрепятствал служебните задължения на съответните органи. Следователно, не са налице предпоставките по чл.5 от ЗОДОВ за изключване или намаляване отговорността на ответника.
Възражението на ответната страна за погасяване по давност на претенцията на
ищеца, в частта й за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди във връзка
с повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл.321,
ал.3,пр.1 вр. ал.1 вр. с чл.20,ал.2 НК и по чл.282,ал.1 НК, за които наказателното
производство е прекратено с постановление на ОП-*** от 11.10.2010г., е също
неоснователно. Както се отбеляза по-горе, с посоченото постановление е
прецизирана правната квалификация на извършените от обвиняемия деяния и с оглед
на това наказателното производство е частично прекратено.
На основание чл.86 във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, върху дължимото обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 30000лв. следва да бъде присъдена законната
лихва, считано от 18.10.2013г. /датата, на
която е влязла в сила постановената по отношение на ищеца оправдателна присъда/
до окончателното му изплащане.
Ищецът е направил искане
за разноски по делото ,които съобразно предста-вения
списък по чл.80 ГПК възлизат на 2606,10лв. С оглед изхода на правния спор и
съгласно разпоредбата на чл.10,ал.3 от ЗОДОВ, ще следва да му се присъдят
такива в размер на 497лв. /10лв.-за заплатена държавна такса и 487лв.- разноски за адвокатско възнаграждение на един
адвокат, за платени държавни такси за издаване на съдебни удостоверения,
държавна такса за частна жалба, разходи за копирни услуги, изчислени съобразно
уважената част на иска/.
По изложените
съображения,съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България, с адрес- гр. София, бул. ”Витоша” №2, да заплати на М.А.М. ,ЕГН **********, с адрес-***, сумата от 30000 /тридесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални изживявания, тревоги, стрес,
притеснение за себе си и своите близки, загуба на самочувствие, злепоставяне
пред близки, роднини, приятели и обществото, изпитване чувство на безпомощност
и обреченост, загуба на доверие в националните правозащитни институции ,които
вреди са претърпени от ищеца в резултат на водено срещу него наказателно
производство ,по което М.М. е признат за невинен и
оправдан с влязла в сила на 18.10.2013г. присъда №35/01.04.2013г. , постановена
по нохд№575/2012г. на Районен съд-*** ,ведно със законната лихва върху
присъденото обезщетение, считано от 18.10.2013г. до
окончателното му изплащане, както и сумата от 497лв.- разноски по
производството, изчислени съобразно уважената част на иска, като в останалата
част до пълния
предявен размер от 160 000 лева ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за неимуществени
вреди, като неоснователен.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия: