Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Велико Търново, 5.05.2020
година
Великотърновски районен съд, гражданска колегия, осми
състав, в публично заседание на 6.03.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА РАДЕВА
при секретаря Д. Бабекова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1764
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Иск с правно основание чл. 439, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищецът Община Велико Търново моли съда да признае за установено в отношенията между
страните, че не дължи на ответника Д.А.Д. вземането на взискателя по ИД №
178/2019 г. на ЧСИ Д.Колева поради погасяването му, чрез извършено
на 14.03.2016 г. прихващане и плащане на сумата от 1644,63 лева /разлика между
две еднородни , ликвидни и изискуеми вземания/ , с което изпълняемото право е
отпаднало. Излага, че по повод иск на ответника срещу ищеца е образувано гр.д.№
648/2013 г. на ВТОС, по което е постановено решение № 55/8.08.2014 г., с което
иска е отхвърлен като неоснователен и на Община В.Търново са присъдени разноски
в размер на 4400 лева. С Решение № 202/ 22.07.2015 г. по в.гр.д.№ 400/2014 г. на
ВТАС, Община В.Търново е осъдена да заплати на Д.Д. сумата от 5000 лева
главница , мораторна лихва в размер на 1116,95 лева и законна лихва върху
главницата от подаване на иска -13.03.2013 г. до заплащане на вземането.
Отменено е решението и в частта за разноските за сумата над 3827,24 лева до
сумата 4400 лева и Д. е осъден да
заплати разноски за въззивното производство
в размер на 2088,14 лева. Сочи, че решението не е допуснато до
касационно обжалване и е влязло в законна сила на 25.02.2016 г. Изтъква, че с
писмо от 14.03.2016 г. Община В.Търново е уведомила ответника, че прави прихващане на
основание чл.104,ал.1 от ЗЗД поради наличието на две еднородни ликвидни и
изискуеми вземания между тях, като чрез прихващането се погасява тяхното вземане,
а разликата от 1644,63 лева е заплатена
по банкова сметка ***. Твърди, че изявлението за прихващане е изпратено на
двата адреса на ответника и е получено съответно на 18.03. и на 21.03.2016 г.
без да има отправено възражение срещу
така извършеното прихващане. Счита, че с така извършеното прихващане и плащане
е настъпило погашение на изпълняемото право, като вземането по издадените
изп.листи, за което е образувано изпълнителното производство по изп.д.№
178/2019 г. на ЧСИ Д.Колева , образувано
във връзка със заплащане на суми по изп.лист № 42/18.04.2015 г. и изп.лист № 87/18.11.2016 г. на ВТОС е отпаднало, поради настъпили след
съдебното му установяване факти и обстоятелства. В съдебно заседание
пълномощникът на ищеца Д.Й. поддържа предявания иск. Претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК
ответникът Д.А.Д. оспорва иска, като
неоснователен и недоказан. Счита, че ищецът не излага ясно какви суми
претендира, че са прихванати. Счита
действията на частния съдебен изпълнител за законосъобразни. В съдебно
заседание се явява лично и с адв.Е. от РАК. Счита, че извършеното прихващане е
неправилно , а иска е неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите
и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
От вложеното гр.д.№ 648/2013 г. на ВТОС се установява, че с Решение №
55/8.08.2014 г. съдът е отхвърлил предявените на основание чл.49 от ЗЗД, вр. с
чл.45 от ЗЗД искове от Д.А.Д. ***.Търново
за осъждане на ответника да заплати сумата от 130 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди от противоправното поведение на физически
лица, на които Община В.Търново е възложила работа, както и за законната лихва
върху сумата от 130 000 лева от датата на увреждането -7.03.2011 г. до
предявяване на иска -13.03.2013 г. в размер на 6701,67 лева , ведно със
законната лихва от предявяване на иска
до окончателното изплащане, като неоснователни и недоказани.Осъдил е Д.Д.
***.Търново сумата от 4400 лева разноски за производството. С Решение №
202/22.07.2015 г. по в.гр.д.№ 400/2014 г.
на Апелативен съд Велико Търново е отменено Решение № 55/8.08.2014 г по
гр.д.№ 648/2013 г. на ВТОС, с което съдът е отхвърлил като неоснователни и недоказани
предявения иск по чл.45, вр. с чл.49 от ЗЗД за сумата от 5000 лева,
представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди в резултат
на претърпяно ПТП на 7.03.2011 г., ведно
със законната лихва върху сумата от подаване на иска- 13.05.2013 г. до
окончателното изплащане на главницата; иск с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД
за сумата от 1116,95 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата от
5000 лева за периода от 7.03.2011 г.- дата на ПТП до 13.05.2013 г.-завеждане на
иска , както и в частта за разноските над сумата от 3827,24 лева до сумата от
4400 лева. Осъдил е Община В.Търново да
заплати на Д.А.Д. сумата от 5000 лева главница, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от противоправното поведение на лица, на които Общината
е възложила работа, изразяващо се в неизвършването на поддръжка и ремонт на
процесния пътен участък, несигнализиране и неотстраняване на препятствията по
него, в резултат на което ищецът е претърпял ПТП на 7.03.2011 г., ведно със
законната лихва върху главницата до окончателното и изплащане, както и да
заплати сумата от 1116,95 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата
от 5000 лева за периода 7.03.2011 г.-
13.05.2013 г. Потвърждава решението в останалите му части и осъжда Д.А.Д.
***.Търново по компенсация направените разноски пред въззивната инстанция в
размер на 2088,14 лева. Решението е влязло в законна сила на 25.02.2016 г. с
постановяването на Определение № 240 от същата дата по гр.д.№ 5410/2015 г. на
ВКС, с което не е допуснато до касационно обжалване. С писмо изх.№
94-ДД-500/14.03.2016 г. Община Велико Търново уведомява Д.А.Д. за задължението
си към него по силата на влязлото в сила съдебно решение по в.гр.д.№ 400/2014
г. на ВТАС в размер от 5000 лева главница, 1116,95 лева мораторна лихва и
законна лихва върху главницата от 13.05.2013 г. до окончателното изплащане,
както и за неговото задължение към Общината в размер на 5915,38 лева. Направено
е изявление на основание чл.104,ал.1 от ЗЗД за извършено на 14.03.2016 г.
прихващане на двете насрещни ликвидни и изискуеми вземания , при което
вземането на общината е погасено. Адресатът е уведомен, че разликата между
двете вземания в размер на 1644,63 лева е заплатена по негова сметка, с което
изцяло се уреждат отношенията между страните, възникнали във връзка с решението
по в.гр.д.№ 400/2014 г. на ВТАС.Писмото е получено от адресата на 18.03. на
постоянния му адрес и на 21.03.2016
г. на настоящия му адрес. Сумата от
1644,63 лева е преведена по сметка на Д. в «ОББ» АД на 14.03.2016 г. с посочено основание- «обезщетение във вр. съд. решение
202/22.07.2015 г.». Плащането е отразено в дневния отчет на общината по сметка
51 от дата 14.03.2016 г. От вложеното изп.д.№ 178/2019 г. на ЧСИ
Д.Колева-Стефанска се установява, че същото е образувано по молба на взискателя
Д.А.Д. от 25.03.2019 г. на основание
изп.лист №42 от 18.04.2015 г. и изпълнителен лист № 87/21.11.2016 г. , издадени на основание влязлото в сила
съдебно решение по в.гр.д.№ 400/2014 г на ВТАС след въззивно обжалване на
решението по гр.д.№ 648/2013 г. на ВТОС , с които Община В.Търново е осъдена
съответно да заплати на Д. сумата от 1116,95 лева мораторна лихва върху
главницата от 5000 лева за периода 7.03.2011 г.- 13.03.2013 г., ведно със
законната лихва върху главницата до окончателното изплащане /по ИЛ № 42/18.04.2015 г./и сумата от 5000
лева главница /по ИЛ № 87/21.11.2016 г. /.
След получаване на поканата за доброволно изпълнение длъжникът е
депозирал възражение изх.№ 94-ДД-8870-22, в което е описал основанията, от които
произтича вземането, както и направеното волеизявление за прихващане и
погасяване на вземането на взискателя към него, като е поискал на основание
чл.433,ал.1,т.1 от ГПК прекратяване на изпълнителното производство. Съдебният
изпълнител е изпратил възражението на взискателя за предоставяне на становище в
седемдневен срок, което видно от молбата му вх.№ 4418/2.05.2019 г. взискателят
е счел за неоснователно. С Постановление от 7.05.2019 г. на помощник ЧСИ при ЧСИ Д.Колева-Стефанска
длъжникът е получил отказ за прекратяване на изпълнителното производство, а
сумата от 1116,95 лева е приспадната от дълга по изп.дело. На длъжника Община В.Търново е изпратено
съобщение изх.№ 7681/8.05.2019 г. , получено на 10.05.2019 г. , че размерът на
задължението по изп.дело към 8.05.2019 г. възлиза на 8482,65 лева , от които
5999,04 лева неолихвяеми вземания, законна лихва върху главницата от 5000 лева
в размер на 1595,99 лева за периода 15.03.2016 г. – 8.05.2019 г.; 887,62 лева с
ДДС такси по тарифата към ЗЧСИ без таксите за уведомяване до страните за
свършване на изп.производство поради удовлетворяване вземането на взискателя и
таксите и разноските, които ще се начислят в хода на делото. Наложен е запор
върху сметките на длъжника в «Общинска банка» АД видно от запорно съобщение №
8503/30.05.2019 г. на ЧСИ. След издадена по настоящото производство
обезпечителна заповед от 18.06.2019 г., производството по изп.дело № 178/2019
г. на ЧСИ е спряно с постановление от 20.06.2019 г. По делото е изготвена
съдебно- икономическа експертиза, според заключението на която лихвата за
забава върху главницата от 5000 лева за периода 13.05.2013 г. до 14.03.2016
г. е 1441,84 лева. Вземането на Д.А.Д. ***.Търново
към 14.03.2016 г. е в общ размер от 7560,01 лева / 5000 лева главница,
мораторна лихва за периода 7.03.2011 г.- 13.05.2013 г. от 1116,95 лева и
законна лихва върху главницата за периода от 13.05.2013 г. до 14.03.2016 г. в
размер на 1443,06 лева. Задължението на Д.А.Д. ***.Търново към 14 .03.2016 г. е
в общ размер от 5915,38 лева, от които разноски пред ВТОС от 3827,24 лева и
разноски пред ВТАС от 2088,14 лева. След извършено прихващане на двете вземания
е погасена сумата до размера на по-малкото, а
разликата от 1644,63 лева в полза на Д. му е заплатена по банков път. В
съдебно заседание вещото лице поддържа залючението си, като пояснява, че
разликата от 1,22 лева досежно мораторната лихва се дължи на използвани
различни калкулатори, но същата е в повече и заплатена на ответника.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
В настоящото производство е
предявен иск срещу взискателя за установяване несъществуването на
правото, предмет на принудителното изпълнение, който се квалифицира по чл. 439,
вр. с чл.124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 от ГПК дава възможност на
длъжника по изпълнителното дело да оспори чрез иск изпълнението, като се
позовава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В конкретния
случай длъжникът се позовава на извършено прихващане до размера на по-малкото
от вземанията и плащане на останалата като разлика сума, поради което според
него изпълняемото право е отпаднало. Тези действия са извършени след приключване на съдебното дирене по в.гр.д.№
400/2014 г. на ВТАС и обуславят допустимостта на иска съобразно предвидените в чл. 439 ГПК условия. Иска
по чл.439 от ГПК е предявен след отказа на съдебния изпълнител да прекрати
образуваното изп.производство на посочените от длъжника основания, като
единствено процесуално средство за неговата защита. Това е така, тъй като съдебният
изпълнител няма възложени от закона компетенции да прави преценка относно
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание , материалноправни способи за погасяване на
изпълняемото право, обективирано в издадените изпълнителни листи. От горното следва извода, че ако длъжникът
оспорва изпълнението поради липса на изпълняемото право при настъпило след
приключване на съдебното дирене прихващане, плащане, давност или друг
материалноправен способ за погасяването му това може да стане само пред съда в исков
процес, не и пред съдебния изпълнител. В това се изразява защитата в
изпълнителния процес , предвидена като средство за противодействие срещу
незаконосъобразни действия по изпълнение, породени от нарушаване на
материалноправните или процесуалноправните изисквания за законност на
изпълнителното производство. В конкретния случай длъжникът по образуваното
изп.дело оспорва материалноправните изисквания за законност, като релевира
възражение за липса на съществуващо изпълняемо право, поради прихващане и плащане извършени след
приключване на съдебното дирене по производството послужило като основание за
издаване на изп.листи срещу него и преди
образуване на изпълнителното дело пред ЧСИ.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява,
че по повод влязлото в законна сила на 25.02.2016 г. съдебно решение на ВТАС по
в.гр.д.№ 400/2014 г. , постановено след въззивното обжалване на решението по
гр.д. № 648/2013 г. на ВТОС между страните в производството са били налице две
насрещни , еднородни , ликвидни и изискуеми вземания. От съдебните актове се констатира,
че ищецът в настоящото производство към 25.02.2016 г. е имал вземане срещу
ответника в размер на общо 5915,38 лева, от които 3827,24 лева разноски
присъдени по компенсация за първата инстанция и 2088,14 лева разноски по
компенсация пред въззивната инстанция. От своя страна към 25.02.2016 г.
вземането на ответника в настоящото
производство е в размер на 5000 лева главница, присъдена със законната
лихва от подаване на иска до
окончателното изплащане и 1116,95 лева
мораторна лихва за периода 7.03.2011 г.-13.05.2013 г. От заключението на СИЕ, прието и кредитирано от съда, като
компетентно и обосновано е видно, че размерът на законната лихва върху
главницата от 13.05.2013 г. до 14.03.2016 г. е 1441,84 лева. На 14.03.2016 г. Община В.Търново е изпратила
съобщение съдържащо волеизявлението за извършеното прихващане на основание чл.
104,ал.1 от ЗЗД между двете насрещни ликвидни и изискуеми вземания на страните,
при което вземането на Общината от 5915,38 лева се погасява, а разликата от
1644,63 лева в полза на Д. е преведена на същия ден по банковата му сметка в «ОББ»
АД. Д. е получил лично писмото съдържащо
горното волеизявление на двата си адреса -постоянен и настоящ на 18 и 21 март
2016 г. Според разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни
и заместими вещи, всяко едно от тях, ако неговото
вземане е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Прихващането
се извършва чрез отправяне на изявление на едната страна до другата , като съгласно предвиденото в чл.
104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД това изявление следва да достигне до другата страна в правоотношението.
Втората алинея на разпоредбата показва, че
прихващането има обратно действие, тъй като двете насрещни вземания се
смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло
да се извърши. Поради обратното действие
на прихващането задължението на прихващащия се счита погасено към посочения
момент. Горното като последица води до там, че отговорността за неизпълнение на
задължението и последиците от това отпадат, но в случаите, когато за прихващащия
е възникнала отговорност
за забавено изпълнение той ще отговаря за забавата, ако същата е
настъпила преди предвидения в разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД момент, от
момента на забавата, до този, в който прихващането е породило действие. В настоящия случай са били налице всички законови
предпоставки по смисъла на чл.103 от ЗЗД за извършване на извънсъдебното
прихващане. По силата на влезлия в сила
съдебен акт между страните са възникнали две насрещни, еднородни, ликвидни и
изискуеми вземания. Страната, която е упражнила правото да извърши прихващане
го е сторила според правилата на чл.104 от ЗЗД. Отправеното едностранно
изявление за прихващане до насрещната страна получено от нея е довело до
настъпване на целените от прихващащия правни последици по чл. 104, ал. 2 от ЗЗД,
именно – двете вземания са се погасили до размера на по-малкото от тях.
Неоснователно е наведеното от ответника възражение относно неяснота по въпроса
как е извършено прихващането , както и че същото е неправилно по отношение на размера.
Съдебния акт сочи категорично какви разноски са присъдени на Община В.Търново
по компенсация за първата и за въззивната инстанция. Изключая размера на законната лихва върху главницата,
определени са размера на обезщетението, както и мораторната
лихва за забава от деня на ПТП до предявяване на иска. При извършване на прихващането
законната лихва върху главницата е изчислена за периода от подаване на иска до
заплащане на вземането / в случая до 14.03.2016 г. / и макар, че същата не е посочена в отправеното изявление като
парична величина, горното не води до компрометиране на извършеното действие,
тъй като същата е правилно определена. Погасявайки чрез извършеното прихващане
вземането до по-малкия размер, в случая вземането на прихващащия, дължимата в
полза на Д. разлика от 1644,63 лева е преведена по банковата му сметка на същия
ден, което е видно от доказателствата, а и не се спори от ответника. Анализът
на релевантните факти води до извода, че е осъществен фактическият състав на потестативното право да се извърши извънсъдебно
прихващане: към 14.03.2016 г. /изявлението за прихващане/ двете
вземания са били насрещни и
действителни, с предмет парични вземания и вземането на прихващащата страна е било изискуемо и ликвидно. Ответникът в
производството е знаел, както за
извършеното прихващане, така и за направеното плащане, доколкото има
доказателства, че е получил изявлението на Общината , а знанието за превода по
банковата му сметка се презюмира /освен това
получаването на сумата не се оспорва/.
Въпреки това и по неясни за съда съображения три години по-късно ответникът,
използвайки издадените изпълнителни листи е
подал молба и е образувано изп.дело №178/2019
г. по описа на ЧСИ Д.Колева-Стефанска с претенция за заплащане на суми, които са
погасени към 14.03.2016 г. Съдът при събраните доказателства релевантни за
спорното право следва да зачете материалноправната
последица на извършеното прихващане, както и на направеното плащане , чрез
които изпълняемото право по повод което са издадени изпълнителните
листи е погасено към 14.03.2016 г. Налага се
извода, че изпълнително дело №178/2019 г.
по описа ЧСИ е образувано при липса на изпълняемо право поради извършено
прихващане до размера на по-малкото вземане и плащане на сумата от 1644,63 лева
/ разликата между двете еднородни, изискуеми и ликвидни вземания на страните по
в.гр.д.№ 400/2014 г. на ВТАС/ на 14.03.2016 г. Иска е основателен и доказан и
следва да се уважи, като се приеме за
установено в отношенията между страните,
че ищецът не дължи вземането на взискателя по изп.дело № 178/2019 г. на ЧСИ Колева-Стефанска с район на действие
ВТОС, поради отпаднало изпълняемото
право , за което е издаден изп.лист № 42/18.04.2015 г. и изп.лист № 87/18.11.2016 г. Макар да няма
конкретизирано искане в петитума на исковата молба , но въпросът за разноските е засегнат , за пълнота на изложението следва да се отбележи,
че разноските направени от взискателя в
изпълнителното производство независимо от изхода на спора не са предмет на разглеждане от съда в
производството по чл.439 от ГПК.
При този
изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 669,31 лева , от които 339,31
лева заплатена ДТ; юрисконсултско
възнаграждение от 100 лева /определено на осн.чл.78,ал.8 от ГПК/ и 200 лева
депозит за вещо лице. Внесената парична гаранция от 848 лева , срещу която е
издадена обезпечителната заповед следва
да бъде върната при наличието на предпоставките за отмяна на допуснатото
обезпечение, а не да се присъжда като разноски по реда на чл.78,ал.1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 439, вр. с чл. 124,
ал. 1 ГПК по отношение на ОБЩИНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО ,Булстат *********, адрес гр.Велико Търново, пл.”Майка
България” №2 представлявана от Даниел Д. Панов-Кмет, че НЕ
ДЪЛЖИ на Д.А.Д. с ЕГН ********** *** паричните вземания по изпълнителен лист № 42/18.04.2015 г. и по изп.лист №
87/18.11.2016 г. издадени въз основа на в.гр.д.№ 400/2014 г. на ВТАС ,
въз основа на които е образувано изп.дело № 178/2019 г. на ЧСИ Д.Колева-Стефанска, а именно: главница
в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, присъдена със законната лихва от подаване на
иска 13.05.2013 г. до окончателното изплащане и
1116,95 /хиляда сто и шестнадесет лева и 95 ст./ мораторна лихва за периода 7.03.2011
г.-13.05.2013 г. поради отпадане на изпълняемото право , чрез извършено прихващане до
размера на по-малкото вземане и плащане на сумата от 1644,63 /хиляда шестстотин
четиридесет и четири лева и 63 ст./- разликата между двете еднородни, изискуеми
и ликвидни вземания на страните по в.гр.д.№ 400/2014 г. на ВТАС на 14.03.2016
г.
ОСЪЖДА Д.А.Д. с ЕГН ********** *** да
заплати на ОБЩИНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО ,Булстат *********,
адрес гр.Велико Търново, пл.”Майка България” №2 представлявана от Даниел Д.
Панов-Кмет сумата от 669,31
/ шестстотин шестдесет и девет лева и 31 ст./ направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ОС Велико Търново, чрез РС Велико Търново.