№ 408
гр. София, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Веселина Вълева
Членове:Красимира Костова
Нина Ив. Кузманова
при участието на секретаря Емилия Б. Найденова
в присъствието на прокурора Д. Г. Г.
като разгледа докладваното от Веселина Вълева Въззивно частно наказателно
дело № 20251000600794 по описа за 2025 година
С определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на
23.04.2025г. по н.о.х.д. №2640/2025г. по описа на СГС, XXXI - ви състав са
групирани наказанията наложени на осъдената К. К. по н.о.х.дело №
5200/2022 год. по описа на СРС, н.о.х.д. № 3968/2021 год. по описа на
Софийски градски съд, н.о.х.д. № 1322/2022г. на Районен съд - Кюстендил,
н.о.х.д. № 5241/2023г. на Районен съд - София, н.о.х.д. №5025/2022г. по описа
на СГС и н.о.х.д. №2640/2025г. по описа на СГС, като е определено едно общо
наказание, най-тежкото от тях, а именно: лишаване от свобода за срок от една
година, търпимо при първоначален общ режим на изтърпяване.
На основание чл. 59, ал. 1 и 2 от НК е приспаднато времето, през което
спрямо осъдената К. са били изпълнявани мерки за неотклонение „Задържане
под стража“ и „Домашен арест“ или е изтърпявала наказание „лишаване от
свобода“ по някое от групираните дела.
Срещу определението в законоустановения срок е постъпила протест от
1
прокурор в СГС, с която се иска отмяна на атакувания съдебен акт в частта, в
която не е приложен чл. 24 от НК. Твърди се, че първият съд неправилно е
възприел, че наложените наказания са постигнали целите на наказанията,
визирани в чл. 36 от НК, без да отчете обстоятелството, че се касае за тежки
умишлени престъпления, осъществени при условията на опА. рецидив.
Необходимостта от увеличаване на общото наказание се аргументира и с
обстоятелството, че отделните наказания са били определени при условията
на чл. 55 от НК, а и спрямо осъдената е приложен института на чл. 24 от НК
по н.о.х.д. № 5241/2023г. на Районен съд – София, като определеното й общо
наказание е било увеличено с 1 месец. Иска се отмяна на
първоинстанционното определение, в частта в която не е приложена нормата
на чл. 24 от НК и увеличаване на определеното общо наказание с шест месеца.
В съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура
поддържа протеста и пледира акта на първата инстанция да бъде отменен в
оспорената част и да бъде увеличено определеното общо наказание.
Защитникът на осъдената пледира определението да бъде потвърдено.
Фокусира се на изминалия дълъг период от осъществяване на деянията,
обхванати от съвкупността и данните за личността на осъдената - откъсване
от предишната й среда и бременност в девети месец.
Осъдената К. изтъква, че е променила изцяло средата, живота и погледа
си за това, което иска. Заявява, че се разкайва и би искала да поправи грешките
си занапред.
Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите на
страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт,
намира за установено следното:
Производството пред първостепенният съд се е развило по инициатива
на прокурора. Последният е отправил искане да бъде допусната кумулация на
наказанията, наложени на осъдената К. К. по н.о.х.дело № 5200/2022 год. по
описа на СРС, н.о.х.д. № 3968/2021 год. по описа на Софийски градски съд,
н.о.х.д. № 1322/2022г. на Районен съд - Кюстендил, н.о.х.д. № 5241/2023г. на
Районен съд - София, н.о.х.д. №5025/2022г. по описа на СГС и н.о.х.д.
№2640/2025г. по описа на СГС, като бъде определено едно общо наказание,
което на осн. чл. 24 от НК бъде увеличено с между един и три месеца.
2
Контролираната инстанция е приела, че са налице предпоставките на чл. 25,
ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК относно наказанията по посочените от прокурора
дела и без да провери актуалното съдебно минало на осъдената, с определение
от 23.04.2025г. е формирала едно общо наказание в конфигурацията поискана
от представителя на държавното обвинение. Същевременно, по претенцията
на прокурора за приложението на чл. 24 от НК, първостепенният съд изобщо
не се е произнесъл.
Въззивният съд намира, че атакуваното определение е постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила и е неправилно. От една
страна, определението страда от липсва на мотиви. Първоинстанционният съд
не е изложил каквито и да било съображения защо не намира за
пропорционално увеличаване на отмереното общо наказание. От друга страна,
СГС не е извършил цялостна преценка на постановените спрямо К. влезли в
сила осъдителни съдебни актове. Така, извън полезрението на СГС е останало
осъждането на К. по н.о.х.д. № 15921/24г. на СРС, станало факт от
обективната действителност и изпълнително основание на 18.03.2025г., т.е.
месец преди постановяване на сега проверяваното определение на СГС.
Естеството на въззивната проверка предопределя възможността разискваните
пороци да бъде отстранени от САС. Ръководен от това разбиране, въззивният
съд намира, че не следва да прибягва към отмяна на определението и връщане
на делото на първата инстанция, а да разреши казуса, действайки като втора
по ред първа инстанция по същество. Още повече, че това е в интерес на
осъдената и на изискването за бързина и процесуална икономия.
От приобщеното по делото свидетелство за съдимост се установява, че
спрямо осъдената К. са постановени множество съдебни акта, а именно:
1. Със споразумение, одобрено по н.о.х.д. № 2313/2017г. на Районен съд
- Кюстендил, влязло в сила на 12.03.2018 година, за престъпление по чл. 354а,
ал. 3 от НК, извършено на 20.09.2017г., й е наложено наказание лишаване от
свобода, за срок от шест месеца, което на основание чл. 66, ал.1 от НК е
отложено за срок от три години.
2. Със споразумение, одобрено по н.о.х.д. № 757/2018г. на Районен съд -
Кюстендил, влязло в сила на 14.11.2018 година, за престъпление по чл. 354а,
ал. 3 от НК, извършено на 06.08.2017г., й е наложено наказание лишаване от
свобода, за срок от шест месеца, което на основание чл. 66, ал.1 от НК е
3
отложено за срок от три години.
3. С определение за одобряване на споразумение по н.о.х.д. №
5200/2022г. на Софийски районен съд, влязло в сила на 22.01.2023 година, за
престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, извършено на 20.05.2021г. й е наложено
наказание „Пробация“ с три пробационни мерки за срок от две години.
4. Със споразумение, одобрено по н.о.х.д. № 3968/2021г. на Софийски
градски съд, влязло в сила на 23.01.2023 година, за престъпление по чл. 354а,
ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, извършено на 28.09.2019г., й е наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от единадесет месеца.
5. Със споразумение, одобрено по н.о.х.д. № 1322/2022г. на РС -
Кюстендил, влязло в сила на 08.02.2023 година, за престъпление по чл. 194, ал.
1 от НК, извършено на 18.06.2021 г., й е наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от единадесет месеца.
6. Със споразумение, одобрено по н.о.х.д. № 5241/2023г. на РС - София,
влязло в сила на 26.06.2023 година, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр.
чл. 18, ал. 1 от НК извършено на 31.08.2021 г., й е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от девет месеца.
7. Със споразумение, одобрено по н.о.х.д. № 5025/2022г. на СГС, влязло
в сила на 28.06.2023 година, за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК,
извършено на 21.01.2021 г. и за престъпление по чл. 249, ал. 1 от НК
извършено на 22.01.2021 г., й е наложено общо наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от една година.
8. Със споразумение, одобрено по н.о.х.д. № 15921/2024г. на СРС, влязло
в сила на 18.03.2025 година, за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК
извършено на 19.02.2021 г., й е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от шест месеца.
9. Със споразумение, одобрено по н.о.х.д. № 2640/2025г. на СГС, влязло
в сила на 23.04.2025 година, за престъпление по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 26 от НК,
извършено в периода 14 - 15.10.2021г., й е наложено наказание лишаване от
свобода, за срок от шест месеца, при първоначален общ режим на
изтърпяване.
Анализът на очертаните осъждания води до заключението, направено от
първоинстанционния съд за възможността да бъде формирана съвкупност,
обхващаща наказанията определени по н.о.х.дело № 5200/2022 год. по описа
4
на СРС, н.о.х.д. № 3968/2021 год. по описа на Софийски градски съд, н.о.х.д.
№ 1322/2022г. на Районен съд - Кюстендил, н.о.х.д. № 5241/2023г. на Районен
съд - София, н.о.х.д. №5025/2022г. по описа на СГС и н.о.х.д. №2640/2025г. по
описа на СГС. Това е така, защото престъпленията, предмет на тези дела са
извършени в условията на реална съвкупност, преди да е имало влязла в сила
присъда за което и да е от тях. В тази група, попада и деянието,
санкционирано по н.о.х.д. №15921/24г. на СРС. Деянието по това дело е
извършено от осъдената на 19.02.21г. и не е разделено от престъпленията по
другите дела, включени в съвкупността, с влязла в сила присъда. А това
означава, че съдът образуващ общото наказание е бил длъжен да включи в
съвкупността и наказанието по н.о.х.д. №15921/24г. на СРС. Като е пропуснал
да го стори, първият съд е постановил неправилно определение, което следва
да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се
определи и наложи едно общо наказание, измежду наказанията, наложени по
н.о.х.дело № 5200/2022 год. по описа на СРС, н.о.х.д. № 3968/2021 год. по
описа на Софийски градски съд, н.о.х.д. № 1322/2022г. на Районен съд -
Кюстендил, н.о.х.д. № 5241/2023г. на Районен съд - София, н.о.х.д.
№5025/2022г. по описа на СГС, н.о.х.д. №15921/24г. на СРС и н.о.х.д.
№2640/2025г. по описа на СГС, в размер ан 1 година „Лишаване от свобода“.
Настоящият съдебен състав намира, че наложеното общо, най - тежко
наказание е достатъчно за постигане целите на наказанието, макар всички
престъпления, включени в съвкупността да са тежки умишлени престъпления,
тъй като всички те са осъществени през 2019 и 2021 г. Оттогава са изминали
повече от четири години. След тяхното извършване осъдената К. не е била
санкционирана за други престъпления, било то от общ или от частен характер.
От приетия във въззивното производство медицински документ се установява,
че осъденото К. е бременна в 9 – ти лунарен месец. Отдалечеността на
санкционираната престъпна дейност и здравословния статус на осъдената К.
мотивира съда да приеме, че за постигане целите на наказанието не е
необходимо да прибягва към института на чл. 24 от НК. Известно е, че
цитираната норма намира приложение в случаите, в които определеното по
реда на чл. 23 или чл. 25 от НК наказание не би могло да изпълни целите на
чл. 36 от НК, защото осъденият е личност с висока обществена опасност.
Липсата на осъдителни съдебни актове, за деяния, извършени след
групираните и предстоящото раждане на осъдената са фактори, на които
5
съдът отдава приоритетно значение в случая. Няма спор, че всички
инкриминирани прояви са тежки умишлени престъпления, но никоя от тях не
е квалифицирана като извършена в условията на опА. рецидив, както се
поддържа в протеста. При положение, че осъдената е изтърпяла изцяло
наказанието по групираните дела и е преустановила престъпната си дейност
преди повече от четири години, връщането й в пенитенциарно заведение за
няколко месеца на осн. чл. 24 от НК е прекомерно, особено на фона на
бременността й. Неоснователно се настоява в протеста за увеличаване на
общото наказание, поради обстоятелството, че наказателните производства са
приключили със споразумение. Последното обстоятелство не може да бъде
третирано във вреда на осъдената, тъй като това е последица от направено
самопризнание. Суверенно право на обвиняемия, респ. подсъдимия е да реши
какво процесуално поведение ще предприеме в хода на образуваното спрямо
него наказателно производство, включително да сключи споразумение за
решаване на делото, но това не може да бъде охарактеризирано като
отегчаващо вината обстоятелство. Подписването на споразумение за решаване
на делото е отчетено от законодателя с въвеждане на възможността да бъде
определено наказание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, без
съществуването на смекчаващи отговорността обстоятелства и осъдената К. се
е възползвала от този регламент. Ето защо, настоящият съдебен състав
намира, че коментираното развитие на наказателните процеси спрямо
осъдената К. не обуславят необходимост от приложението на чл. 24 от НК с
оглед целите на специалната и генералната превенция.,
Предвид изложеното, въззивният съд прие, че претенцията за по –
сериозна наказателна репресия чрез прилагане нормата на чл. 24 от НК е
неоснователна.
Обобщено, настоящият съдебен състав намира, че протеста е
неоснователен. Определението е неправилно, но не поради неприлагане
института на чл. 24 от НК, а поради пропускът във формираната съвкупност
да се включи и наказанието, наложено по н.о.х.д. № 15921/24г. на СРС.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение от 23.04.2025г. по н.о.х.д. №2640/2025г. по описа
на СГС, XXXI - ви състав, с което са групирани наказанията наложени на
осъдената К. К. по н.о.х.дело № 5200/2022 год. по описа на СРС, н.о.х.д. №
3968/2021 год. по описа на Софийски градски съд, н.о.х.д. № 1322/2022г. на
Районен съд - Кюстендил, н.о.х.д. № 5241/2023г. на Районен съд - София,
н.о.х.д. №5025/2022г. по описа на СГС и н.о.х.д. №2640/2025г. по описа на
СГС, като е определено едно общо наказание, най-тежкото от тях, а именно:
лишаване от свобода за срок от една година, търпимо при първоначален общ
режим на изтърпяване и на основание чл. 59, ал. 1 и 2 от НК е приспаднато
времето, през което спрямо осъдената К. са били изпълнявани мерки за
неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“ или е изтърпявала
наказание „лишаване от свобода“ по някое от групираните дела и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
На основание чл. 25, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК
ГРУПИРА наказанията, наложени на осъдената К. К. по н.о.х.дело №
5200/2022 год. по описа на СРС, н.о.х.д. № 3968/2021 год. по описа на
Софийски градски съд, н.о.х.д. № 1322/2022г. на Районен съд - Кюстендил,
н.о.х.д. № 5241/2023г. на Районен съд - София, н.о.х.д. №5025/2022г. по описа
на СГС, н.о.х.д. №15921/24г. на СРС и н.о.х.д. №2640/2025г. по описа на СГС,
като й ОПРЕДЕЛЯ и НАЛАГА едно ОБЩО наказание, а именно най-тежкото
от тях: наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЕДНА ГОДИНА,
при първоначален „ОБЩ“ режим на изтърпяване.
На основание чл. 59, ал. 1 и 2 НК ПРИСПАДА при изпълнение на така
определеното общо наказание, времето през което осъдената К. К. е била
задържана и спрямо нея е била взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража” и „Домашен арест“по някое от групираните дела.
На основание чл. 25, ал. 2 НК ПРИСПАДА при изпълнение на така
определеното общо, най – тежко наказание, изтърпяната част от наказанията
по групираните дела.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8