№ 434 / 5.7.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 05.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –. МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Радка Михайлова, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.дело № 635 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищците Д.П.Н. и Г.В.Н. xxx, чрез пълномощник адв.дружество „Вълев и Лимберов” г. предявяват срещу ответника „Е. М. Е., г. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, отрицателен установителен иск за установяване недължимост на суми по издаден изпълнителен лист от 24.10.2008г. въз основа на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение от 24.09.2008г. по ч.гр.дело № 974/2008г. на РС Монтана.
Поддържат, че на 24.09.2008г. била издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело №97482008г. на РС Монтана, по силата на която ищците били осъдени да заплатят солидарно на „П. Б. Б. Е. следните суми: 12 314.94 лева главница по договор за земеделски кредит от 30.07.2007г., сключен с „П. Б. Б. Е., ведно със законната лихва върху главницата от 16.09.2008г. до окончателното изплащане, сумата от 62.75 лева наказателна лихва за периода от 14.08.2008г. до 15.09.2008г., сумата от 640.57 лева лихва за периода от 25.04.2008г. до 15.09.2008г., сумата от 260.50 лева разноски. Твърдят, че на основание издадения изпълнителен лист на 24.09.2008г., на 10.06.2009г. е образувано изП.дело № 332/2009г. по описа на ЧСИ Мая И..
По изпълнителното производство са извършени действия, като от деня на образуването, 10.06.2009г. до 13.06.2011г. по делото са постъпвали плащания.
Ищците заявяват, че в продължение на повече от две години, от 23.03.2012г. до 24.04.2015г. по изпълнителното дело не се предприемани изпълнителни действия и същото се е перемирало.
Последното валидно изпълнително действие било на 23.03.2012г., с оглед на което давността за процесните задължения била изтекла на 23.03.2017г. и към настоящия момент същите са се превърнали в естествени такива, които не подлежат на принудително изпълнение.
Ищците поддържат, че правният им интерес от предявения иск се извежда от наличието на изпълнителен титул срещу тях, както и от извънсъдебното поведение на ответника за претендиране на задължението. Правните им сфери се явяват накърнени и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора /бивш взискател/ изпълнителен титул, като в този смисъл е и определение на ВКС, І т.о. по ч.т.д. № 1660/2016г.
С оглед на горното молят съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответника „Е. М. Е., че те ищците Д.Н. и Г.Н. не дължат следните суми: 12 314.94 лева главница по договор за кредит, сключен с „П. Б. Б. Е., ведно със законната лихва върху главницата от 16.09.2008г. до окончателното изплащане, сумата от 62.75 лева наказателна лихва за периода от 14.08.2008г. до 15.09.2008г., сумата от 640.57 лева лихва за периода от 25.04.2008г. до 15.09.2008г., сумата от 260.50 лева разноски. Моли за присъждане на разноските в производството.
Прилага писмени доказателства и прави искания за допускане на допълнителни доказателства.
Ответникът „Е. М. Е. г., чрез пълномощник юрисконсулт Петя Кантарска, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, представя писмен отговор и взема становище по предявения иск.
Поддържа на първо място, че предявения иск е недопустим, поради липса на положителна процесуална предпоставка, а именно правен интерес от защита по общия ред, тъй като към настоящия момент не е налице висящо изпълнително производство, а същото е прекратено. В тази насока твърди, че сам по себе си изпълнителният титул не застрашава правната сфера на длъжника, затова и законът не предвиждал участието на тази страна в процедурата по снабдяване на кредитора с този документ.
По същество на иска поддържа, че е неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло. Приложение в настоящия случай следва да намери общият петгодишен давностен срок, като твърди, че давността по отношение на вземането е прекъсвана, поради което към момента не е изтекла. Ответникът заявява, че с образуването на изпълнителното дело давността за вземането се счита за прекъсната по силата на чл.116, б.в ЗЗД, като по силата на даденото с ППВС №3/ 18.11.1980г. тълкуване, давността е спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство по силата на чл.115, ал.1, б.ж ЗЗД. Освен това следва да се има предвид, че погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Излага подробни доводи и навежда задължителна практика на ВКС, обективирана в редица решения и постановления.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото, в тяхната логична връзка и единство и на основание чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е процесуално допустим.
В тази връзка възражението на ответника „Е. М. Е. за липсата на положителна процесуална предпоставка за водене на настоящия установителен иск е неоснователно.
Според трайната практика на ВКС, намерила израз в редица решения, правният интерес от предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото. Интересът трябва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск. Такива обстоятелства са например започнало и висящо принудително изпълнение, покана от ответника да се издължи, извънсъдебно оспорване, че давността е изтекла. Оспорването в отговора на исковата молба също би обусловило правния интерес от предявения установителен иск. Когато ответникът с извънсъдебното си поведение не е дал повод за завеждане на иска и в отговора на исковата молба е признал, че давността е изтекла, липсва правен интерес като положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск.
В конкретното дело съдът констатира, че ищците сочат в исковата си молба, че за вземане от сключен договор за кредит, което е присъдено в полза на кредитора по ч.гр.дело № 974/2008г. на РС Монтана, са били длъжници по изпълнително дело № 332/2009г. по описа на ЧСИ Мая И.. Последното действие по изпълнителното дело било от 23.03.2012г. и от този момент до 24.04.2015 г. взискателят не е поискал изпълнение, не са предприемани никакви изпълнителни действия. Подробно излагат правни аргументи защо според тях в този случай вземането е било погасено по давност. Ето защо имат искане към съда да признае за установено, че не дължат на кредитора, поради погасени поради изтекла давност вземания.
В отговора на исковата молба ответникът „Е. М. Е. е оспорил необходимостта да се инициира настоящото дело, след като не е налице висящо изпълнително производство. В същото време поддържа, че давностния срок не е изтекъл, като приложение в настоящия случай следва да намери общият петгодишен давностен срок, като твърди, че давността по отношение на вземането е прекъсвана, поради което към момента не е изтекла. Ответникът заявява, че с образуването на изпълнителното дело давността за вземането се счита за прекъсната по силата на чл.116, б.в ЗЗД.
Именно това оспорване, че давността не е изтекла, в отговора на исковата молба обуславя правния интерес от предявения установителен иск.
Ищците и в съдебно заседание обосновават правния си интерес от водене на настоящия установителен иск с извън процесуалното поведение на ответника, който продължава да търси процесните суми.
Разгледан по същество предявения установителен иск се явява и основателен.
Съображенията на съда са следните:
По ч.гр.дело № 974/2008г. на РС Монтана, по заявление на П. Б. България Е., е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК на 24.09.2008г. и изпълнителен лист на 24.10.2008г. срещу длъжниците, ищци в настоящето производство, Д.П.Н. и Г.В.Н. за следните суми: сумата от 12 314.94 лева просрочена главница, сумата от 62.75 лева наказателна лихва от 14.08.2008г. до 15.09.2008г., сумата от 640.57 лева просрочена лихва от 25.04.2008г. до 15.09.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.09.2008г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото –. 260.50 лева включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение.
По молба на П. Б. България Е. на основание издадения изпълнителен лист от 24.10.2008г. по ч.гр.д.№ 974/2008г. на РС Монтана, е образувано изпълнително дело № 332/ 2009г. по описа на ЧСИ Мая И., на 10.06.2009г с длъжници Д.П.Н. и Г.В.Н.. Какви изпълнителни действия са извършени по образуваното изпълнително дело: изискани са справки за имотно и имуществено състояние на длъжниците, притежавани банкови сметки, недвижими имоти, движими вещи, МПС, съответно от община Вълчедръм по постоянен адрес на длъжниците, от ТД на НАП офис Монтана. На 01.07.2009г. са изпратени покани за доброволно изпълнение до длъжниците, с приложени към тях заповед за незабавно изпълнение и редовно получени на 06.07.2009г. С ПДИ длъжниците са уведомени, че е наложен запор върху получаваните от тях трудови възнаграждения. Длъжниците в законоустановения в чл.414 ГПК срок не са подали възражение срещу връчената им с ПДИ заповед за незабавно изпълнение и същата е влязла в законна сила. На 23.03.2012г. е подадена молба от взискателя за налагане запор на трудовите възнаграждения на длъжниците и насрочване на дата за опис на възбранен имот, собственост на длъжника Г.В.Н.. По молба на ответника „Е. М. Е. вх.№ от 05.12.2014г. на основание чл.429, ал.1 ГПК молителя е конституиран като взискател на мястото на П. Б. България Е. на основание сключен договор за цесия от 01.08.2014г. Следващите изпълнителни действия са съответно на 24.04.2015г., когато е изпратено съобщение за налагане запор върху трудовото възнаграждение на Г.Н., на 29.10.2015г. има извършено разпределение на принудително събрани суми, постъпили вследствие на наложения запор. С постановление от 20.09.2017г. на ЧСИ Мая И. изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Ответникът е изпратил до ищците уведомителни писма, приложени на л.25 и л.26 от делото, с изх.№ от 22.10.2018г., с които претендира, че към 22.10.2018г. задължението им възлиза на сумата от 20 614.97 лева, в която са включени всички дължими суми по изпълнителния лист.
От гореизложеното се установява, проследявайки хронологично извършените изпълнителни действия по образуваното изпълнително дело, че от 23.03.2012г., когато е подадена молба от П. Б. България Е. за налагане запор върху трудовото възнаграждение и насрочване дата на опис, до 24.04.2015г., изпратено съобщение за налагане запор върху трудовото възнаграждение на Г.Н., който е период от три години, не са предприемани изпълнителни действия.
С оглед установеното от фактическа страна, от правна съдът извежда следните изводи:
С оглед на горното и като се има предвид разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, която разпоредба е аналогична с разпоредбата на чл.330, б.”д” от ГПК /отм./, изпълнителното производство се прекратява автоматично по силата на закона, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Постановлението на съдебния изпълнител само констатира настъпилото прекратяване и обявява същото като юридически факт. В тежест и право на взискателя е да се информира за движението на изпълнителното производство и да инициира извършване на изпълнителни действия от съдебния изпълнител, като за последния не съществува задължение да информира страните в изпълнението за извършеното от него. Именно поради правото на взискателя да иска извършване на изпълнителни действия, липсата на такива в продължение на повече от две години е предпоставка за прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона, като съдебния изпълнител както се посочи по-горе с постановлението за прекратяване само констатира това.
В настоящия случай последното изпълнително действие по изпълнително дело №332/2009г. е извършено на 23.03.2012г. От този момент, взискателят, ответник по настоящето дело, е бездействал, не е искал извършването на изпълнителни действия в продължение на повече от две години, поради което изпълнителното производство се явява прекратено по силата на закона чл.433, ал.1, т.8 ГПК, а постановлението на съдебния изпълнител от 20.09.2017г. само констатира настъпилото прекратяване. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Съгласно разясненията, дадени в т.10 от ТР №2 от 26.06.2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС „Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.” Със същото решение е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд.
В случая новата погасителна давност за вземанията предмет на изпълнителното дело започва да тече от 23.03.2012г., датата на последното валидно изпълнително действие, която не е прекъсвана и е изтекла на 23.03.2017г. Към настоящия момент същите не подлежат на принудително изпълнение.
Взискателят, ответник, е лишен от правото да търси и получи процесуална принуда за събиране на вземането си по издадения изпълнителен лист срещу ищците, поради изтекла погасителна давност.
По горните съображения съдът намира предявения иск за основателен и доказан, ведно със законните последици - на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата Д.П.Н. направените в производството разноски в размер на 248.00 лева, съгл. списък с разноските по чл.80 от ГПК /л.63 от делото/.
На ищците е оказана безплатна адвокатска защита и съдействие по делото от адв.Терзиева и адв.Вълев на основание чл.38, ал.2 вр. с ал.1 ЗА. В този случай съобразно чл.38, ал.2 ЗА, след като насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредба №1/09.07.2004г. и чл.36, ал.2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Съобразно представените списъци на л.14 и л.15 от делото, се иска присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лева. С отговора ответникът е направил възражение за прекомерност при условията на чл.78, ал.5 ГПК. Съдът съобразявайки действителната правна и фактическа сложност на делото, изискванията на чл.36 от ЗА и разпоредбите на Наредба №1/09.07.2004г., чл.7, ал.2, т.4, както и че адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС, намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски за адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита в минимален размер от 1 114.00 лева на всеки един от пълномощниците.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е. М. Е. г. Е. 1. адрес на управление г., ж. д. б. П. –. К. №., представляван от Р. И. М. –. управител, че ищците Д.П.Н. ЕГН xxxxxxxxxx и Г.В.Н. ЕГН xxxxxxxxxx, не дължат сумите по заповед за незабавно изпълнение на парично задължение от 24.09.2008г., въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 24.10.2008г., по ч.гр.дело № 974/2008г. на РС Монтана, а именно : 12 314.94 лева главница по договор за кредит, сключен с „П. Б. Б. Е., ведно със законната лихва върху главницата от 16.09.2008г. до окончателното изплащане, сумата от 62.75 лева наказателна лихва за периода от 14.08.2008г. до 15.09.2008г., сумата от 640.57 лева лихва за периода от 25.04.2008г. до 15.09.2008г., сумата от 260.50 лева разноски, поради погасяването на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „Е. М. Е. г. Е. 1. адрес на управление г., ж. д. б. П. –. К. №., представляван от Р. И. М. –. управител ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.Н. ЕГН xxxxxxxxxx сумата от 248.00 лева разноски в производството.
ОСЪЖДА „Е. М. Е. г. Е. 1. адрес на управление г., ж. д. б. П. –. К. №., представляван от Р. И. М. –. управител ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.38, ал.2 ЗА на адв.Елена Терзиева, пълномощник на ищеца Д.Н., сумата от 1 114.00 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Е. М. Е. г. Е. 1. адрес на управление г., ж. д. б. П. –. К. №., представляван от Р. И. М. –. управител ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.38, ал.2 ЗА на адв.Г. Вълев, пълномощник на ищеца Г.Н., сумата от 1 114.00 лева адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: