Решение по дело №337/2022 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 252
Дата: 25 юли 2022 г. (в сила от 25 юли 2022 г.)
Съдия: Георги Гочев Георгиев
Дело: 20225600500337
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 252
гр. ХАСКОВО, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ж. М. Д.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20225600500337 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.

Обжалваното решение

С решение №56/20.IV.2022 г. постановено по гражданско дело №678/2021
г. Районен съд-Свиленград признава за за установено по исковете с правно
основание чл. 422, ал. I ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл.
86, ал. 1 ЗЗД по отношение на Д. И. Д., ЕГН; **********, с постоянен и
настоящ адрес: *****, че дължи на „Юробанк България" АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ №
260 следните суми: 15 593,93 лв. - главница по договор за потребителски
паричен кредит № ****/16.07.2019 г, 663,91 лв. - договорна лихва за периода
от 16.12.2019 г. до 24.07.2020 г, 6,13 лв. - мораторна лихва за периода
16.01.2020 г. - 12.03.2020 п, 328,46 лв. - мораторна лихва за периода
14.05.2020 г. - 21.02.2021 г., и 60 лв. - разноски за връчване на покана за
предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата от
1
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 01.03.2021 г, до окончателното
изплащане на вземането, като отхвърля исковете за разликата над сумата от
15 593,93 лв. до пълния предявен размер от 15 883,93 лв. за главница, над
сумата от 663,91 лв. до пълния предявен размер от 1762,23 лв. и за периода
25.07.2020 г. - 27.07.2020 г. за договорна лихва, над сумата от 6,13 лв. до
пълния предявен размер от 28,91 лв. за мораторна лихва и за сумата от 108 лв.
- такси за периода 18.12.2019 г. - 21.02.2021 г. за които суми е Заповед №
260096/02.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. Хи 168/2021 г. по описа на РС
Свиленград.
С решението се осъжда Д. И. Д., ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: *****, да заплати на „Юробанк България" АД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Околовръстен път" №260, сумата от 1195,52 лв., представляваща разноски в
заповедното производство, и сумата от 1335,35 лв. -разноски в исковото
производство.

Обстоятелства по въззива

Представена е въззивна жалба от адв.Таня Коларова,особен представител
на Д. И. Д., ЕГН; **********,с която се намира постановеното решение
неправилно и незаконосъборазно,с отправено искане за отмяната му и
отхвърляне изцяло на предявените претенции.
Договорът между Д. и банката бил нищожен съобразно правилата на
ЗПК.Размерът на текстовата част на погасителния план на същия била по-
малка от шрифт 12,в разрез с предписанията на чл.22 вр. с чл.10 ал.I от
ЗПК;длъжникът не бил информиран по разбираем начин за размера на
дълга,тъй-като общата дължима сума била посочена като 21 483.21 лева в
договора,а в погасителния план била изведена като 21 108.41 лв,което
съставлявало нарушение на чл.11 ал.I т.10 от ЗПК;ГПР бил посочен като 8.23
процента в случая но само като величина,без да се визират нейните съставни
части и да става ясно как се формира същата;не ставало ясно и па какъв начин
се формира и ГЛП,какви фактори и па какъв начин му въздействат,нямало и
възмажност да отказ от договора от длъжника при несъгласие с новите
2
размери на ГЛП,което съставлявало неравноправна клауза;договорът за заем
не отговорял и на чл.10 ал.II от ГПК,тъй-като включвал застраховка „защита
на плащанията на кредитополучателя“,платима еднократно,което било
неравноправна клауза по чл.143 от ЗЗП.Това плащане заобикаляло и
чл.19ал.IV от ЗПК,като нямало доказателства и че възпросната сума от 1512
лв. била преведена на застрахователя;процесния договор не предвиждал и
възможността по чл.11 ал.I т.12 от ЗПК потрелителят да получи безвъзмездно
извлечение като погасителен план при погасяване на главницата за
извръшените и предстоящите плащания.
Поради нищожността на договора,въззивникът дължал само главницата.

Представен е отговор на въззивнта жалба от Юробанк България" АД,
ЕИК: *********,с който същата се извежда като неоснователна,а
постановеното решение като правилно и законосъобразно.Излагат се
подробни доводи.

Правни съображения

Представената въззивна жалба е редовна и е акт на надлежно активно
легитимирана страна,предвид на постановените негативни за жалбоподателят
правни последици.Същата е обективиран израз на субективните му права на
защита.
Първата съдебна инстанция е провела редовно производство,в рамките на
което са установени всички относими към предмета на делото факти,чрез
надлежно участие на страните и въз основа на валидно събраните
доказателства.Спор по отношение на доказаните обстоятелства по делото
няма,а такъв е формиран по отношение на правните им последици.В хода на
проверката по чл.269 от ГПК не се установиха обстоятелства,които
обосновават нищожност или недопустимост на обжалваното решение.Такива
доводи не сочат и страните по въззивното производство.Обект на преценка в
настоящото дело е правилността на първоинстанционния акт в рамките на
очертания предмет от въззивната жалба. .
Безспорно по делото е ,че страните в съдебното производство са
3
участници в заповедно производство с издадена заповед №260096/02.III.2021
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
ГПК по ч.гр.дело №168/2021 г., на Районен съд-Свиленград,която обхваща
сумите обект на установителната претенция, предявена от заявителя,по
представено заявление от страна на въззивникът против въззиваемата.
Очертания предмет на въззивна проверка касае правилността на
обжалваното решение в посочените му части.Представената въззивна жалба е
неоснователна.Изведените в същата нарушения при сключването на
процесния договор за кредит не се подкрепят от доказателствата по
делото.Безспорно е,че въззивникът е кредитополучател по процесния
договор,а въззивваемата банка е кредитор по същия.Категорично е
установено от доказателствата по делото,че Д. е получил сумата,обект на
заема,но не е осъществил надлежно плащане на дължимите вноски по
погасителния план,което е довело до осъществяване на надлежна процедура
по обявяване на кредита за предсрочно изискуем от страна на
банката.Процесния договор за кредит е действителен и обвързва страните по
него. Същият има потребителски характер,но при сключването му не са
допуснати нарушения по ЗПК и ЗЗП,които да водят до неговата
недействителност.Размерът на шрифта на който е обективиран договора не е
по-малък от 12,погасителния план ясно посочва дължимата сума и вноските
по издължаването й,ГПР е фиксиран като 8.23 процента и по делото не се
извежда негов друг размер,който да надвишава законово допустимите му
стойности, лихвения процент по кредита не е променян,което не води до
възможност същият да е бъде оспорван,тъй-като при сключването е приет от
потребителя като величина;длъжникът имал осигурено право на отказ от
договора при по-големи стойности на лихвата,на както се посочи,същата е
останала еднаква.Платената застрахователна премия от потребителя е
индивидуално уговорена клауза,с нея не се заобикаля чл.19 ал.IV от ЗПК,тъй-
като същата е включена и в ГПР.
Обжалваното решение е дало точен,ясен и мотивиран отговор на
съставните части на предмета на делото,който е адекватен на фектите по
делото и съставлява точно и правилно приложение на относимия закон.Така
изложените от РС-Свиленград мотиви се споделят изцяло от въззивния
съд,поради което същият препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.
4
Ще следва с оглед изхода от делото Д. да заплати на държавата по сметка
на съда държавна такса от 333.05 лева.Особения представител адв.Коларова
следва да получи 300 лв. за изготвената въззивна жалба на основание чл.9 от
Наредба №1/09.VII.2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения,за
която сума може банката да иска допълване на решението.Въззиваемата банка
не представя доказателства за направени разноски пред въззивния съд.
Водим от изложеното и на основание на основание чл.271 и чл.280
ал.III т.1 от ГПК,Окръжен съд-Хасково
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №56/20.IV.2022 г. постановено по
гражданско дело №678/2021 г. на Районен съд-Свиленград.
ОСЪЖДА Д. И. Д., ЕГН; **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***** да заплати на държавата по сметка на съда сумата от 333.05
лева държавна такса по делото.
ЗАДЪЛЖАВА „Юробанк България" АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ №
260 да внесе по сметка на ОС-Хасково сумата от 300 лева
възнаграждение за особения представител по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________

Членове:
1._______________________
2._______________________
5