Определение по дело №57215/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1668
Дата: 14 януари 2023 г. (в сила от 14 януари 2023 г.)
Съдия: Светослав Тихомиров Спасенов
Дело: 20221110157215
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1668
гр. София, 14.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110157215 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба вх. № 224654/21.10.2022
г., подадена от името на Д. А. В., ЕГН **********, Я. В. Г., ЕГН ********** и
А. В. В., ЕГН ********** против Държавно предприятие „/.../“, с която са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 222, ал. 3 КТ, чл. 59 КТ вр. чл. 40, ал. 2, т. 2 „г“ от Колективен
трудов договор на Държавно предприятие „/.../“ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за
осъждането на ответното дружество да заплати на ищците суми, както следва:
1/ сумата от 39 347,94 лева, представляваща обезщетение при пенсиониране
поради полагане на труд по трудово правоотношение при ответното
дружество в размер на 6 брутни трудови възнаграждения, ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 21.10.2022 г. до окончателното
й изплащане; 2/ сумата от 65 579,90 лева, представляваща обезщетение,
дължимо на основание чл. 40, ал. 2, т. 2 „г“ от Колективен трудов договор на
Държавно предприятие „/.../“ от 12.03.2021 г., равняваща се на 10 брутни
месечни трудови възнаграждения, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 21.10.2022 г. до окончателното й изплащане;
3/ сумата от 3224,35 лева, представляваща лихва за забава за периода
31.12.2021 г. – 21.10.2022 г., върху главницата за обезщетение при
пенсиониране поради полагане на труд по трудово правоотношение при
ответното дружество.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размЯ.
на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито заседание.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника, с който се признават предявените искове. Приложено към
отговора на исковата молба се представя проект за съдебна спогодба,
подписана от страните в производството, която се иска съдът да одобри в
открито съдебно заседание по делото.
1
Страните са представили писмени доказателства, които са
относими, необходими и приемането им е допустимо.
Останалите доказателствени искания на ищеца, следва да бъдат
оставени без уважение, предвид признанието на предявените искове,
извършено от името на ответника, с отговора на исковата молба.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане
на делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
13.02.2023 г. от 11.00 часа, за когато да се призоват страните.
ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
В исковата си молба ищците твърдят, че са наследници по закон на В.
Я. В., ЕГН **********, починал на 26.11.2021 г. Поддържат, че по силата на
трудов договор № НЗ/280/24.06.1988 г., Трудов договор № 767/21.10.1988 г. и
Допълнително споразумение № 568/30.10.2020 г., приживе наследодателят на
ищците е изпълнявал длъжността „Дежурен инженер на смЯ., Oперативно
звено, Направление „Екплоатационна поддръжка“, Специализирано
поделение „Извеждане от експлоатация 1-4 блок“ на Държавно предприятие
„/.../“ по силата на съществувало валидно трудово правоотношение. Посочва
се, че трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № ТП-99/1 от
02.12.2021 г., поради смърт на работника. Поддържа се, че към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение, ответникът е имал придобито
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, по реда на втора категория
труд и му се дължало обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 39 347,94
лева, както и обезщетение, дължимо на основание чл. 40, ал. 2, т. 2 „г“ от
Колективен трудов договор на Държавно предприятие „/.../“ от 12.03.2021 г.,
равняваща се на 10 брутни месечни трудови възнаграждения в размер на
65 579,90 лева. Посочва се, че на 07.12.2021 г. Д. А. В. е депозирала пред
ответника писмено заявление за изплащане на съответнити обезщетения, но
плащане на процесните вземания не последвало.
Моли се за уважаване на предявените искове и за осъждането на
ответника да заплати на ищцити суми, както следва: 1/ сумата от 39 347,94
лева, представляваща обезщетение при пенсиониране поради полагане на
труд по трудово правоотношение при ответното дружество в размер на 6
брутни трудови възнаграждения, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 21.10.2022 г. до окончателното й изплащане;
2/ сумата от 65 579,90 лева, представляваща обезщетение, дължимо на
2
основание чл. 40, ал. 2, т. 2 „г“ от Колективен трудов договор на Държавно
предприятие „/.../“ от 12.03.2021 г., равняваща се на 10 брутни месечни
трудови възнаграждения, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 21.10.2022 г. до окончателното й изплащане; 3/ сумата от 3224,35
лева, представляваща лихва за забава за периода 31.12.2021 г. – 21.10.2022 г.,
върху главницата за обезщетение при пенсиониране поради полагане на труд
по трудово правоотношение при ответното дружество. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника, с който се признават предявените искове. Приложено към
отговора на исковата молба се представя проект за съдебна спогодба,
подписана от страните в производството, която се иска съдът да одобри в
открито съдебно заседание по делото.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2
ГПК):
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 222, ал. 3 КТ, чл. 59 КТ вр. чл. 40, ал. 2, т. 2 „г“ от
Колективен трудов договор на Държавно предприятие „/.../“ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за осъждането на ответното дружество да заплати на ищците суми, както
следва: 1/ сумата от 39 347,94 лева, представляваща обезщетение при
пенсиониране поради полагане на труд по трудово правоотношение при
ответното дружество в размер на 6 брутни трудови възнаграждения, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 21.10.2022 г. до
окончателното й изплащане; 2/ сумата от 65 579,90 лева, представляваща
обезщетение, дължимо на основание чл. 40, ал. 2, т. 2 „г“ от Колективен
трудов договор на Държавно предприятие „/.../“ от 12.03.2021 г., равняваща се
на 10 брутни месечни трудови възнаграждения, ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 21.10.2022 г. до окончателното й
изплащане; 3/ сумата от 3224,35 лева, представляваща лихва за забава за
периода 31.12.2021 г. – 21.10.2022 г., върху главницата за обезщетение при
пенсиониране поради полагане на труд по трудово правоотношение при
ответното дружество.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З
ГПК):
С оглед извършеното от името на ответника признание на предявените
за разглеждане в настоящото производство искове, СЪДЪТ ОТДЕЛЯ ЗА
БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ В
ПРОИЗВОДСТВОТО, всички факти и обстоятелства включени в предмета
на спорното право.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1,
т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които
3
да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155
ГПК, нито факти, за които да съществуват законови прумпции (чл. 154, ал. 2
ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ:
В тежест на ищците е да докажат, че техният наследодател е работил
по трудово правоотношение с ответника, независимо от правното основание
за прекратяване, както и че работникът е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст преди прекратяването на трудовото
правоотношение съгласно КСО.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на дължимото обезщетение.
По иска с правно основание чл. 59 КТ вр. чл. 40, ал. 2, т. 2 „г“ от
Колективен трудов договор на Държавно предприятие „/.../“:
В тежест на ищците е да докажат, че техният наследодател е работил
по трудово правоотношение с ответника, независимо от правното основание
за прекратяване, че е бил включен в кръга от лицата по Колективен трудов
договор на Държавно предприятие „/.../“ от 12.03.2021 г., както и че
работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди
прекратяването на трудовото правоотношение съгласно КСО.
В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже
заплащането на дължимото обезщетение.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването и размера на главния дълг
и изпадането на ответника в забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
погасяването на дълга.
III. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото, представените
ведно с исковата молба документи.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания на ищеца.
IV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба,
към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат
към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите
4
към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която
предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е
отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в
Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2,
ст. 204. Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч.
Консултации с граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен
медиатор - тел.02/ 8955423; За повече информация: Мариана Николова,
Мария Георгиева - тел. 02/8955423, ********@**********.**;
www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако
в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени
искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите
по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за
повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на
съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в Република България, като същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един
месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било
връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът
на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният
посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра
не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се
смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
5
оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на
делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по
същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размЯ. на книжа и неявяването им
в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените
в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищците да се връчи и препис
от отговора на исковата молба.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6