№ 4155
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВО Н. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110117409 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация чл.422 ГПК, вр.чл.240,ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД - за признаване за установено между страните, че ответникът дължи
на ищцовото дружество суми, представляващи незаплатени суми по договор за
потребителски кредит, за която сума е издадена заповед от за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
потребителски паричен кредит, по силата на който ищецът е предоставил парична
сума срещу задължението на ответника да заплаща равни месечни вноски за срок
от 24 месеца, включващи главница и дължими лихви. Сумата била усвоена от
изцяло от ответника, като последният не изпълнил задълженията си по договора за
връщането му изцяло, поради което кредитът бил обявен за предсрочно изискуем.
Претендират се разноски по делото.
Ответната страна оспорва исковете с твърдения за нищожност на договорни
клаузи, както и погасяване на вземанията по давност.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие
1
на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение, елемент
от съдържанието на което да е задължението на ответника да заплати
претендираната сума, представляваща задължение по договор за заем, което
предполага доказване на изпълнението на задължението за престиране на такива и
настъпила изискуемост на задълженията за заплащане на стойността им, както и
релевирано неизпълнение от страна на длъжника.
В случая по реда на чл. 410 и сл. ГПК, въз основа на подадено на 21.10.2023г.
заявление срещу ответника в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за
негови задължения - за плащане на суми по договор за паричен заем от 15.03.2016
г.
От представените по делото доказателства съдът прие за доказано
наличието на заемно правоотношение между страните, изпълнение на
задълженията на ищеца по него – предоставяне парична сума, както и
неизпълнение на задълженията на ответника за връщане на сумите в уговорените
срокове, като към датата на подаване на исковата молба крайният падеж на
задълженията – 15.03.2018г. е настъпил, които обстоятелства не се оспорват по
делото.
Независимо от това обаче, претендираните от ищеца суми са недължими от
ответника, предвид основателното възражение за погасяването им по давност.
С оглед задължителната практика на ВКС, задълженията се погасяват с
петгодишна давност. Погасени по давност са вземанията по процесния договор,
които са станали изискуеми пет години преди датата подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК, т.е станалите изискуеми преди 21.10.2018 г. В настоящия процес се
претендират вземания, чиято изискуемост е настъпила до 15.03.2018г., поради
което същите са погасени по давност.
Исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото разноски на ищеца не се дължат нито в исковото,
нито в заповедното производства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /фирма/ с ЕИК: ************ и адрес: /адрес/,
срещу В. К. Т. с ЕГН: ********** и адрес: /адрес/, искове по чл.422 от ГПК – за
признаване за установени задълженията на ответника за плащане на сумата от е 2
2
862,49 лева – главница по договор за потребителски кредит № ********** от
15.03.2016г. , ведно със законна лихва за период от 29.09.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 4 086,38 - мораторна лихва за период от 15.04.2018 г. до
28.09.2023 г., сумата от 1 248,02 лева - неплатено договорно възнаграждение за
период от 15.07.2016 г. до 15.04.2018 г., както и сумата от 2 750,00лева - неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги за период от 15.04.2018
г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 53523
от 2023г. на СРС, 124 състав.
ОТХВЪРЛЯ молбата на /фирма/ с ЕИК: ************ и адрес: /адрес/, за
присъждане на разноски както в исковото, така и в заповедното производства.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3