№ 12106
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря Д. Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110167622 по описа за 2021 година
Р. М. Р. е предявил срещу „4.“ЕООД иск за прогласяване на
нищожността на договор за кредит №********** от 09.03.2020г. Евентуално
предявява иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за нищожност на
клаузите за заплащане на такса за експресно разглеждане-чл.2, ал.2-ал.5 от
Общите условия към договора за кредит №********** от 09.03.2020г.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника по реда на ЗПФУР договор за
кредит №********** от 09.03.2020, по силата на който са му предоставени в
заем 1100 лева, при лихвен процент 40.99%, ГПР от 49.70% със срок от 30
дни.Поддържа, че е договорена и такса за експресно разглеждане в размер на
226.94 лева, с която общого задължение е нараснало на 1364 лева.Поддържа,
че кредитът се одобрява в срок от 7 дни, но ако кредитополучателят заяви
такса експресно разглеждане кредитът се одобрява в срок до 15 минути от
изпращане на заявлението.Твърди, че възнаградителната лихва е нищожна
поради противоречие с добрите нрави по чл.26 от ЗЗД. Поддържа, че ГПР е
40.99%, но в него не е включена таксата за експресно разглеждане, поради
което представлява накърняване на добрите нрави.Твърди, и че
възнаградителната лихва е нищожна на основание чл.21 от ЗПК.Поддържа,
че таксата за експресно разглеждане е нищожна като противоречаща на
добрите нрави.
1
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „4.“ЕООД не е представил
отговор на исковата молба.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор за кредит №********** от 09.03.2020 „4.“ЕООД е
предоставил на Р. М. Р. кредит в размер на 1100 лева, за срок на кредита от
30 дни, при ГЛП-40.99% и ГПР-49.7%, при такса за експресно разглеждане в
размер от 226.94 лева и обща дължима сума в размер от 1 364 лева.
Видно от извлечение от сметка задължението възлиза в общ размер от
1364 лева, от които 1 100 лева – главница, 37.06 лева – лихва и 226.94 лева –
допълнителни услуги.
По делото са представени стандартен европейски формуляр и ОБщи
условия на договора за кредит.
Съгласно заключението на ССЕ при определяне на ГПР кредиторът е
включил само разходите за договорна лихва.Съгласно заключението на ССЕ
ако при изчисляване на ГПР се вземат в предвид всички дължими суми
съгласно договора за кредит, а именно:отпуснат кредит в размер от 1100 лева,
ГЛП 40.99% /37.06 лева/ и таксата за експресно разглеждане в размер на
226.94 лева, тогава ГПР би бил в размер от 1269.72 процента.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По силата на договор за кредит №********** от 09.03.2020 „4.“ЕООД е
предоставил на Р. М. Р. кредит в размер на 1100 лева, за срок на кредита от
30 дни, при ГЛП-40.99% и ГПР-49.7%, при такса за експресно разглеждане в
размер от 226.94 лева и обща дължима сума в размер от 1 364 лева.
По отношение на ГПР
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният
размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната
лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за заем е
сключен на 09.03.2020 ,с оглед на което спрямо него е приложима
горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент за
2020г. е 0.%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 10 %.В случая по
2
договора ГПР е 49.7% и така както е посочен не надвишава петкратния
размер на законната лихва от 50%.
Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че при определяне
на ГПР кредиторът е включил само разходите за договорна лихва.Съдът
намира, че неправилно при определяне на ГПР не е включена и таксата за
експресно разглеждане.По отношение на таксата за експресно разглеждане, то
същата се дължи за експресно разглеждане на документи и е пряко свързана
с договора и съществува единствено във връзка с договора.
Съгласно заключението на ССЕ ако при изчисляване на ГПР се вземат в
предвид всички дължими суми съгласно договора за кредит, а
именно:отпуснат кредит в размер от 1100 лева, ГЛП 40.99% /37.06 лева/ и
таксата за експресно разглеждане в размер на 226.94 лева, тогава ГПР би бил
в размер от 1269.72 процента
С оглед на което при включване на таксата за експресно разглеждане би
се стигнало до многократно надвишаване на лимита, установен по чл.19, ал.4
от ЗПК, а именно:петкратния размер на законната лихва..В този смисъл
невключването на таксата за експресно разглеждане в ГПР представлява
заобикаляне на закона.С включването й в ГПР би се стигнало до нарушение
на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договора за потребителски кредит
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.
В случая доколкото в ГПР не е включена като разход и таксата за
експресно разглеждане, съдът намира, че не е посочен точния размер на ГПР,
което нарушава изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.Освен това ако бъде
включена таксата за експресно разглеждане, ГПР би надвишил 5-кратния
размер, което също нарушава разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.11,
ал.1, т.7-т.12, договорът за потребителски кредит е недействителен.Съдът
намира, че не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което
договорът за кредит е недействителен.
Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
3
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
С оглед на което съдът намира, че договорът за кредит е недействителен
и ответникът дължи само чистата стойност на кредита без лихви и други
задължения.
В допълнение таксата за експресно разглеждане се дължи въз основа на
клаузи от договора , които са в противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 от
ЗПК.Според тази разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита.Действията по приоритетно разглеждане на документи за одобрение
на кредит са свързани със сключването на договор, респективно със
своевременно усвояване на кредита.С оглед на което съдът приема, че целта
на посочената договорна клауза е да послужи за заплащането на
допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата
/т.нар. скрита възнаградителна лихва/, което води също до нарушение на
чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като не е посочен реално приложимия лихвен
процент по договора.
Предвид изложеното съдът намира, че договорът за кредит е
недействителен на основание чл.22 от ЗПК и че по силата на чл.23 ЗПК
заемателят дължи само връщане на чистата стойност на кредита, но не и на
начислените лихви и такси.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК за прогласяване на
недействителността на договор за кредит №********** от 09.03.2020г. следва
да бъде уважен.
С оглед основателността на главния иск, съдът не дължи произнасяне по
предявения евентуален иск.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК.Ищецът е реализирал разноски в
размер от 300 лева, от които 50 лева за държавна такса и 250 лева -депозит за
ССЕ.
Процесуалното представителство на ищеца е осъществено по реда на
чл.38 от ЗА.С оглед на което в полза на процесуалния представител на ищеца
4
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от
ЗА в размер от 436 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл.22 във вр. с
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК по иск, предявен от Р. М. Р., ЕГН**********, с
адрес:гр.С....... със съдебен адрес:гр.С..............., чрез адв. Ф., срещу
„4.“ЕООД/с ново наименование „В..БГ“ЕООД/, ЕИК******, със седалище и
адрес на управление:гр.С.........., договор за кредит №********** от
09.03.2020, сключен между Р. М. Р. и „4.“ЕООД.
ОСЪЖДА „4.“ЕООД/ с ново наименование „В..БГ“ЕООД/, ЕИК******,
със седалище и адрес на управление:гр.С.........., да заплати на Р. М. Р.,
ЕГН**********, с адрес:гр.С....... със съдебен адрес:гр.С..............., на
основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 300 лева- разноски по делото.
ОСЪЖДА „4.“ЕООД/ с ново наименование „В..БГ“ЕООД/,ЕИК******,
със седалище и адрес на управление:гр.С.........., да заплати на адвокат Д. Ф.,
процесуален представител на Р. М. Р., със съдебен адрес:гр.С..............., на
основание чл.38 от ЗА сумата от 436 лева -адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5