РЕШЕНИЕ

№ 6

гр. Силистра, 9.02.2021 г.

 

 

Административен съд – Силистра, в открито заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: Валери Раданов

с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело № 170 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. ДОПК и чл. 145 и сл. АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.

Жалбоподателят "Нийдком" ЕООД, ЕИК *********, оспорва ревизионен акт (РА) № Р-03001919004588-091-001 / 04.02.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – Варна, и потвърден с решение № 106 / 15.05.2020 г. на ответника, с оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закон; претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при Централно управление на НАП, чрез своя процесуален представител, оспорва предявената жалба и желае присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът прие за установено следното:

Със заповед № Д-1249 / 30.06.2017 г., предхождана от заповед № Д-14 / 03.01.2017 г., директорът на ТД на НАП) – Варна е овластил 14 длъжностни лица да издават заповеди за възлагане на ревизии по чл. 112 ДОПК. В списъка на тези лица са началниците на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Варна Д. Б. К. и Е. С. Х., които са оправомощени също така да се заместват взаимно.

Със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03001919000834-020-001 / 11.02.2019 г., връчена по електронен път на жалбоподателя на 20.02.2019 г., началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Варна (Е. С. Х.) е наредил на М. Х. М. (главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията) и Ж. М. Ж. (главен инспектор по приходите) да извършат ревизия относно следните периоди и категории задължения: корпоративен данък (КД) за 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2017 г.; данък върху добавената стойност (ДДС) за м.12.2013 г., м.02.2014 г., м.05.2014 г., м.06.2014 г., м.12.2014 г., м.02.2015 г. и м.03.2017 г. В заповедта е фиксиран 3-месечен срок за извършване на ревизията, считано от връчването, т.е. до 20.05.2019 г.

Със заповед № Р-03001919000834-020-002 / 20.05.2019 г., връчена на жалбоподателя по електронен път на 20.05.2019 г., началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Варна (Д. Б. К.) е удължил срока за завършване на ревизията до 20.06.2019 г.

Със заповед № Р-03001919000834-020-003 / 19.06.2019 г., връчена на жалбоподателя по електронен път на 19.06.2019 г., началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Варна (Д. Б. К.) е удължил срока за завършване на ревизията до 19.07.2019 г.

Със заповед № Р-03001919000834-020-004 / 16.07.2019 г., връчена на жалбоподателя по електронен път на 23.07.2019 г., началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Варна (Д. Б. К.) е изменил обхвата на ревизията, изключвайки от въпросния обхват КД за периодите 2014 г., 2015 г. и 2017 г. и ДДС за периодите м.02.2014 г., м.05.2014 г., м.06.2014 г., м.12.2014 г., м.02.2015 г. и м.03.2017 г., т.е. ревизията е била ограничена до периоди от 2013 г. Датата 19.07.2019 г. е посочена в заповедта като срок за завършване на ревизията. Видно от мотивите на издаденото от ответника решение № 106 / 15.05.2020 г., ревизията за 2013 г. е приключила с РА № Р-03001919000834-091-001 / 21.08.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, който не е предмет на проверка в настоящото съдопроизводство.

Със ЗВР № Р-03001919004588-020-001 / 16.07.2019 г., връчена по електронен път на жалбоподателя на 29.07.2019 г. според разписката, а според вещото лице – на 26.07.2019 г. (последната дата съдът приема за определяща, тъй като е установена посредством използването на специални знания), началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Варна (Д. Б. К.) е наредил на М. Х. М. (главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията) и Ж. М. Ж. (главен инспектор по приходите) да извършат ревизия относно следните периоди и категории задължения: КД и ДДС за 2014 г., 2015 г. и 2017 г. В заповедта е фиксиран 2-месечен срок за извършване на ревизията, считано от връчването, т.е. до 26.09.2019 г.

Със заповед № Р-03001919004588-020-002 / 30.09.2019 г., връчена на жалбоподателя по електронен път на 25.10.2019 г. според разписката, а според вещото лице – на 17.10.2019 г. (последната дата съдът приема за определяща, тъй като е установена посредством използването на специални знания), началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Варна (Д. Б. К.) е удължил срока за завършване на ревизията до 29.10.2019 г.

Със заповед № Р-03001919004588-020-003 / 28.10.2019 г., връчена на жалбоподателя по електронен път на 28.10.2019 г., началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Варна (Д. Б. К.) е удължил срока за завършване на ревизията до 22.11.2019 г.

Гореспоменатите главни инспектори по приходите са съставили ревизионен доклад № Р-03001919004588-092-001 / 06.12.2019 г., връчен на 07.01.2020 г. по електронен път на жалбоподателя, който е подал 21.01.2020 г. възражение срещу доклада.

Въз основа на ревизионния доклад, възложителят на ревизията и ръководителят на ревизията са издали ревизионен акт № Р-03001919004588-091-001 / 04.02.2020 г., съставляващ предмет на проверка по настоящото дело. Посредством ревизионния акт са установени следните задължения на жалбоподателя: КД за 2014 г. в размер на 6058,15 лв. с мораторна лихва върху данъка в размер на 2880,59 лв.; КД за 2015 г. в размер на 5507,34 лв. с мораторна лихва върху данъка в размер на 2149,71лв.; КД за 2017 г. в размер на 109,15 лв. с мораторна лихва върху данъка в размер на 20,41 лв.; ДДС за м.01.2014 г. в размер на 63,34 лв. с мораторна лихва върху данъка в размер на 38,40 лв.; ДДС за м.02.2014 г. в размер на 3050,00 лв. с мораторна лихва върху данъка в размер на 1825,44 лв.; ДДС за м.04.2014 г. в размер на 602,87 лв. с мораторна лихва върху данъка в размер на 350,59 лв.; ДДС за м.05.2014 г. в размер на 4398,06 лв. с мораторна лихва върху данъка в размер на 2517,21 лв.; ДДС за м.06.2014 г. в размер на 1597,44 лв. с мораторна лихва върху данъка в размер на 896,27 лв.; ДДС за м.07.2014 г. в размер на 2112,30 лв. с мораторна лихва върху данъка е размер на 1174,25 лв.; ДДС за м.12.2014 г. в размер на 2096,64 лв. с мораторна лихва върху данъка в размер на 1069,43 лв.; ДДС за м.01.2015 г. в размер на 1044,81 лв. с мораторна лихва върху данъка в размер на 527,06 лв.; ДДС за м.02.2015 г. в размер на 2043,01 лв. с мораторна лихва върху данъка в размер на 1014,01 лв.; ДДС за м.04.2015 г. в размер на 1033,73 лв. с мораторна лихва върху данъка в размер на 496,11 лв.; ДДС за м.05.2015 г. в размер на 66,67 лв. с мораторна лихва върху данъка в размер на 52,46 лв.; ДДС за м.07.2015 г. в размер на 4277,04 лв. с мораторна лихва върху данъка в размер на 2088,95 лв.; ДДС за м.08.2015 г. в размер на 366,99 лв. с мораторна лихва върху данъка в размер на 163,57 лв.; ДДС за м.09.2015 г. в размер на 3145,50 лв. с мораторна лихва върху данъка в размер на 1375,69 лв.; ДДС за м.11.2015 г. в размер на 1179,84 лв. с мораторна лихва върху данъка в размер на 495,97 лв.; ДДС за м.12.2015 г. в размер на 100,00 лв. с мораторна лихва върху данъка в размер на 41,18 лв.; ДДС за м.03.2017 г. в размер на 2137,59 лв. с мораторна лихва върху данъка в размер на 606,89 лв.; общ размер на всички гореописани вземания възлиза на 60671,09 лв., от които 40990,47 лв. данъци, 19680,62 лв. лихви.

Ревизионният акт е връчен на жалбоподателя на 05.03.2020 г. Последвало е оспорване на ревизионния акт по административен ред чрез подаване на жалба по пощата на 16.03.2020 г.

С решение № 106 / 15.05.2020 г. на ответника оспореният ревизионен акт е потвърден. Решението е връчено на 15.07.2020 г.

Настоящото производство е образувано по жалба, входирано при ответника на 29.09.2020 г., което означава, че съдебното оспорване е реализирано в срок.

На основание чл. 184, ал. 2 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, копия – на оптичен диск – от съставените в досъдебната фаза на процеса електронни документи бяха връчени на жалбоподателя като приложение към призовка на 02.09.2020 г. ведно с разпореждане № 636 /20.08.2020 г., съдържащо указание за изразяване на становище в първото открито заседание по делото. По време на проведеното на 08.10.2020 г заседание активно легитимираната страна заяви, че не прави възражение по съдържанието на електронните документи, поради което последните бяха приети като доказателства по делото.

От горното следва, че при издаването на обжалвания акт са спазени изискванията за форма, процедура и отчасти – за компетентност и за материална законосъобразност, като последните ще бъдат обсъдени в следващите два пункта на изложението.

I.    Относно КД за периодите 2014 г., 2015 г. и 2017 г. и ДДС за периодите м.02.2014 г., м.05.2014 г., м.06.2014 г., м.12.2014 г., м.02.2015 г. и м.03.2017 г.

Съгласно чл. 114, ал. 1 – 3 ДОПК срокът за извършване на ревизията е до три месеца, считано от датата на връчването на заповедта за възлагане, и може да бъде продължен до два месеца със заповед на органа, възложил ревизията. Това означава, че в случая възложителят на ревизията е бил овластен да удължи срока на ревизията до 20.07.2019 г. Оттам нататък компетентността за промяна на темпоралните предели на ревизията принадлежи на изпълнителния директор на НАП (чл. 114, ал. 4 ДОПК). Вместо обаче последният да бъде сезиран по този въпрос, на 16.07.2019 г. възложителят на ревизията е изменил обхвата на ревизията, изключвайки от въпросния обхват КД за периодите 2014 г., 2015 г. и 2017 г. и ДДС за периодите м.02.2014 г., м.05.2014 г., м.06.2014 г., м.12.2014 г., м.02.2015 г. и м.03.2017 г., като на същата дата е възложил нова ревизия за същите данъци и периоди, добавяйки ДДС за периодите м.01.2014 г., м.04.2014 г., м.07.2014 г., м.01.2015 г., м.04.2015 г., м.05.2015 г., м.07.2015 г., м.08.2015 г., м.09.2015 г., м.11.2015 г. и м.12.2015 г. По този начин е било осъществено заобикаляне на закона. Защото за заобикалянето на закона са типични два признака. На първо място, нарушена разпоредба няма; така е и в случая – възложителят на ревизията е действал в съответствие с правомощията си по чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 113, ал. 3 ДОПК. На второ място, постигнат е забранен от закона резултат. В разглеждания казус този признак, типизиращ заобикалянето на закона, също е налице, тъй като на практика е постигнато удължаване на срока на ревизията (чрез прекратяване на първоначалната ревизия по отношение на част от нейния предмет и започване – в деня на прекратяването – на нова ревизия относно прекратената част от предмета на първоначалната ревизия), но не от овластеното лице по чл. 114, ал. 4 ДОПК, а от некомпетентно лице. И след като става дума за некомпетентност при издаването на ЗВР № Р-03001919004588-020-001 / 16.07.2019 г. в частта ѝ относно горепосочените данъци и периоди, то тогава обжалваният ревизионен акт се явява нищожен в частта си относно КД за периодите 2014 г., 2015 г. и 2017 г. и ДДС за периодите м.02.2014 г., м.05.2014 г., м.06.2014 г., м.12.2014 г., м.02.2015 г. и м.03.2017 г.

II.                        Относно ДДС за периодите м.01.2014 г., м.04.2014 г., м.07.2014 г., м.01.2015 г., м.04.2015 г., м.05.2015 г., м.07.2015 г., м.08.2015 г., м.09.2015 г., м.11.2015 г. и м.12.2015 г.

Със ЗВР № Р-03001919004588-020-001 / 16.07.2019 г. се възлага за първи път ревизия относно ДДС за периодите м.01.2014 г., м.04.2014 г., м.07.2014 г., м.01.2015 г., м.04.2015 г., м.05.2015 г., м.07.2015 г., м.08.2015 г., м.09.2015 г., м.11.2015 г. и м.12.2015 г., т.е. за тези периоди няма прикрито удължаване на срока на първоначалната ревизия. Следователно в тази си част заповедта не води до заобикаляне на закона, поради което тя е напълно валидна и следва да бъде преценена откъм нейната материална законосъобразност.

Жалбоподателят изрично заяви (л. 14 – 15, 817 – 818 от делото), че не оспорва следните суми по ревизионния акт за дължим ДДС: за м.01.2014 г. – 63,34 лв., за м.04.2014 г. – 602,87 лв., за м.07.2014 г. – 2112,30 лв., за м.01.2015 г. – 1044,81 лв., за м.04.2015 г. – 1033,73 лв., за м.05.2015 г. – 66,67 лв., за м.07.2015 г. – 3311,05 лв., за м.08.2015 г. – 115,80 лв., за м.09.2015 г. – 401,09 лв., за м.11.2015 г. – 1179,84 лв., за м.12.2015 г. – 100,00 лв.; обща сума – 10031,50 лв. С оглед на това, върху всички гореописани суми се дължи мораторна лихва, считано от 15-то число на месеца, следващ месеца на съответния данъчен период (чл. 175 ДОПК във вр. с чл. 89 във вр. с чл. 125, ал. 5 ЗДДС), до датата на ревизионния акт (04.02.2020 г.). Размерът на лихвата, определен в съответствие с чл. 1 ЗЛДТДПДВ, Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, както и съобразно основния лихвен процент на Българската народна банка (1.01.2015 г. – 0,01%, 1.07.2015 г. – 0,02%, 1.01.2016 г. – 0,01%, 1.07.2016 г. – 0,00%, 1.01.2017 г. – 0,00%, 1.07.2017 г. – 0,00%, 1.01.2018 г. – 0,00%, 1.07.2018 г. – 0,00%, 1.01.2019 г. – 0,00%, 1.07.2019 г. – 0,00%, 1.01.2020 г. – 0,00%), съвпада с лихвите по горепосочените главници, отразени в ревизионния акт, които лихви възлизат общо на 4885,94 лв.

III.                     Относно разноските

Материалният интерес по делото е в размер на 60671,09 лв. (40990,47 лв. данъци и 19680,62 лв. лихви).

Жалбата се явява основателна за сумата 45753,65 лв. (30958,97 лв. главници и 14794,68 лв. лихви) и неоснователна за сумата 14917,44 лв. (10031,50 лв. главници и 4885,94 лв. лихви).

Направените от жалбоподателя разноски по делото, според описа на представения списък, са общо 1690,00 лв. (1440 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС, 50 лв. държавна такса и 200 лв. възнаграждение на вещото лице).

С оглед на материалния интерес, юрисконсултското възнаграждение по чл. 161, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 / 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 2350,13 лв.

Съобразно уважената, респ. отхвърлената част от жалбата, разноските на жалбоподателя следва да бъдат редуцирани до 1274,47 лв., а юрисконсултското възнаграждение – до 577,84 лв. След прихващане на горепосочените редуцирани размери резултира вземане на жалбоподателя срещу учреждението на ответника в размер на 696,63 лв. (чл. 161 ДОПК).

Водим от гореизложеното и на основание чл. 160 ДОПК

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН ревизионен акт № Р-03001919004588-091-001 / 04.02.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Варна, в частта, с която са установени следните задължения на "Нийдком" ЕООД, ЕИК *********: 1/ за общата сума 30958,97 лв., представляваща корпоративен данък за 2014 г., 2015 г. и 2017 г. и данък върху добавената стойност за м.02.2014 г., м.05.2014 г., м.06.2014 г., м.12.2014 г., м.02.2015 г. и м.03.2017 г.; 2/ за общата сума 14794,68 лв., представляваща мораторни лихви върху гореописаните данъци.

ОТХВЪРЛЯ жалбата "Нийдком" ЕООД, ЕИК *********, срещу ревизионен акт № Р-03001919004588-091-001 / 04.02.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Варна, в частта, с която са установени задължения на "Нийдком" ЕООД, ЕИК *********, за общата сума 10031,50 лв., представляваща данък върху добавената стойност за м.01.2014 г., м.04.2014 г., м.07.2014 г., м.01.2015 г., м.04.2015 г., м.05.2015 г., м.07.2015 г., м.08.2015 г., м.09.2015 г., м.11.2015 г. и м.12.2015 г., ведно с мораторна лихва върху данъка, възлизаща общо на 4885,94 лв.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите да заплати на "Нийдком" ЕООД, ЕИК *********, сумата 696,63 лв., представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.

 

СЪДИЯ: .................................