Решение по дело №351/2019 на Районен съд - Несебър

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№140

гр. Несебър, 12.06.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав в публично заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев

при участието на секретаря Диана Каравасилева, като разгледа АНД № 351 по описа на Районен съд Несебър за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Г.Б.Б., срещу Наказателно постановление № 19-0304-000678/10.04.2019г. на началник сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, са наложени наказания глоба в размер на 350 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 месеца. Жалбоподателят сочи, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Развива съображения за приложимостта на чл. 28 ЗАНН към случая. Счита наложените наказания за несправедливи. С тези доводи моли обжалваното НП да бъде отменено. Алтернативно иска наказанията да бъде намалени към предвидения в закона минимум.  

Ответната страна в производството – РУ гр. Несебър, не заема становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 18.01.2019г., около 15:15 часа, в гр. Несебър, кв. „Черно море”, до автосервиз „Грънчев”, жалбоподателят управлявал четириколесно МПС – Ямаха с рама № JY4AH12Y26CO24571. По същото време и на същото място св. Д. изпълнявал служебните си задължения като мл. автоконтрольор към ОД на МВР гр. Бургас, РУ Несебър. Жалбоподателят бил спрян за проверка, при която била установена и самоличността му. При проверката се установило, че превозното средство не е регистрирано по надлежния ред и е без регистрационни номера. При тези констатации св. Д. съставил на жалбоподателя АУАН бл. № 842481 от 18.01.2019г. Във връзка със случая било образувано и БП № 304 ЗМ-31/2019г. по описа на РП Несебър, прекратено с постановление от 25.01.2019г. за прекратяване на досъдебно производство. След влизане в сила на постановлението, препис от същото бил изпратен на РУ Несебър, където било издадено и процесното НП, което се обжалва пред настоящата инстанция.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: акт за установяване на административно нарушение бл. № 842481 от 18.01.2019г., постановление от 25.01.2019г. за прекратяване на досъдебно производство на прокурор при РП Несебър, свидетелските показания на свидетеля Д., заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. Посочените доказателства по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Самият жалбоподател не оспорва фактическата обстановка по делото.  

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на АУАН и наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава наказателни постановления по силата на заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление в тази му част са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

По материалната законосъобразност на НП съдът намира следното:

От фактическа страна по делото се установява, че управляваното от жалбоподателя четириколесно МПС – Ямаха с рама № JY4AH12Y26CO24571 не е регистрирано по надлежния ред. Т.е. жалбоподателят е управлявал МПС в нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, според която норма по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Извършеното от Б. е подведено от наказващия орган и под коректната санкционна норма на чл. 175, ал. 3 ЗДвП. В чл. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства е предвидено, че моторните превозни средства подлежат на регистрация. Според пар. 6, т. 11 от ДР на ЗДвП „Моторно превозно средство” е пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства. По делото безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство, снабдено с двигател. Този факт е констатиран от актосъставителя и не се оспорва от самия жалбоподател. Ето защо става въпрос за нарушение, което правилно е подведено под нормата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП.

Що се отнася до възражението, че в настоящия случай приложение следва да намери нормата на чл. 28 от ЗАНН, съдът намира същото за неоснователно. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по н. д. № 1/2007г., ОСНК следва да се съобрази чл. 93, т. 9 от НК, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Като се вземе предвид високата значимост на обществените отношения, свързани с регистрацията на моторните превозни средства, самото нарушение не може да се характеризира като такова без никаква обществена опасност. В чл. 140, ал. 1 и чл. 175, ал. 3 ЗДвП не се прави разграничение между видовете моторни превозни средства. Поради тази причина обстоятелството, че става въпрос за четириколесно моторно превозно средство, а не за автомобил, не може само по себе си да доведе до извод за маловажност на случая по чл. 28 ЗАНН. Вярно е, че липсват данни жалбоподателят да е наказван за други нарушения на ЗДвП, но липсата на предходни наказания не е достатъчно основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Липсват обстоятелства, които да характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид. Ето защо наказващият орган правилно не е приложил чл. 28 от ЗАНН.

Относно размера на наказанието, което следва да се наложи, от значение е нормата на чл. 27, ал. 2 ЗАНН, в която е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Съдът намира, че обществената опасност на извършеното от Б. нарушение следва да се определи като сравнително ниска. Наред с това липсват данни жалбоподателят да е бил наказван за извършването на други нарушения на ЗДвП, което следва да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство. При наличието единствено на смекчаващи вината обстоятелства и като се отчете обществена опасност на извършеното от Б. съдът намира, че кумулативно предвидените наказания следва да бъдат определени към минималния размер, предвиден в чл. 175, ал. 3 ЗДвП. Според съда на жалбоподателя следва да се определят наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. С така наложените наказания ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят, както и генералната превенция за въздействие върху обществото. Тези наказания в най-пълна степен отговарят на обществената опасност на извършеното нарушение. В случая не е имало основания на жалбоподателя да се налагат наказания около средните размери, предвидени в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП (както е процедирал наказващият орган). Липсват отегчаващи вината обстоятелства, които да са предпоставка за налагане на наказания в посочените в НП размери.  

Всичко изложено до тук води до краен извод, че НП следва да бъде изменено и за извършените от жалбоподателя нарушения да му се определят наказания към предвидения в санкционната норма минимум.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р   Е   Ш   И :

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 19-0304-000678/10.04.2019г. на началник сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на Г.Б.Б., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, са наложени наказания глоба в размер на 350 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 месеца, като НАМАЛЯВА срока на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС” от 9 месеца на 6 месеца и размера на наложената глоба от 350 лева на 200 лева.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0304-000678/10.04.2019г. на началник сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, в останалата му част.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: