Решение по дело №2557/2015 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 558
Дата: 30 март 2016 г. (в сила от 22 ноември 2017 г.)
Съдия: Христо Йорданов Христов
Дело: 20157040702557
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 декември 2015 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

   558                                               30.03.2016г.                                      гр. Бургас

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският административен съд двадесети състав, в публично заседание на двадесет и първи март две хиляди и шестнадесета година, в състав

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХР. ХРИСТОВ

                                              

при секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно дело № 2557 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

        

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с  чл.72, ал.4 от Закона за министерството на вътрешните работи.

Административното дело е образувано по жалба от К.Г.С., ЕГН ********** ***  против Заповед № 302зз-221 от 17.12.2015г., издадена от Г.Н.Д.разузначач група „ИП“ при РУП Царево, с която е заповядано задържане за срок от 24 часа на К.Г.С., ЕГН ********** *** в помещение за временно задържане на РУП - Царево.

По подробно изложени в жалбата съображения се иска отмяна на оспорената заповед като немотивирана и незаконосъобразна. 

В съдебно заседание  жалбоподателят К.Г.С., редовно и своевременно призован, не се явява. За него се явява процесуалният му представител адвокат К. ***, който поддържа изцяло депозираната жалба и претендира за присъждане на направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

         Ответникът по жалбата Г.Н.Д. се явява лично и оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган в съответствие с предвидения от закона ред.

Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и  прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите  и изразените становища прие за установено следното:

Предмет на оспорване е Заповед № 302зз-221 от 17.12.2015г., издадена от Г.Н.Д.разузнавач група „ИП“ при РУП Царево, с която е заповядано задържане за срок от 24 часа на К.Г.С., ЕГН ********** *** в помещение за временно задържане на РУП - Царево.

От приложената по делото декларация,  подписана от С., се установява, че при задържането му същият е бил запознат с правата му и е заявил, че желае адвокатска защита по негов избор и за негова сметка и не желае да ползва служебен защитник. Изготвен е и протокол за полицейски обиск на лицето от същата дата, в който са описани намерените у него вещи, които впоследствие му били върнати с разписка при освобождаването му.  Освободен е същия ден в 17.00 часа.

Като мотив за задържането в заповедта е посочено, че лицето е заподозряно за извършване на престъпление по чл.280, ал.2, който преведе през границата на страната група хора без разрешение на надлежните органи, като във връзка с него е заведено ДП № 302-ЗМ-221/2015г. по описа на РУ – Царево.

По делото е представена и преписката по издаване на Заповед № 302зз-203 от 16.12.2015г. на С.Д.С.инспектор при РУ Царево, с която е заповядано задържане за срок от 24 часа на К.Г.С., ЕГН ********** *** в помещение за временно задържане на РУ – Царево, заедно с Докладна записка № 302р-28.12.205г. до началника на РУ гр.Царево, изготвена от С. С. относно получена жалба против предприето задържане на 16.12.2015г. на лицето К.Г.С. от гр.Добринище. Приложен е и протокол за дадените от него обяснения пред полицай Г.Д. от 17.12.2015г.

Представено и приложено по делото е и писмо Рег.№ 302ЗМ-212/03.09.2012г. до Районна прокуратура – Царево, от името на разследващ полицай П.С., с което на основание чл.212, ал.3/чл.356, ал.2 и чл.362, ал.2/ от НПК, същият уведомява, че на 03.09.2015г. е започната досъдебно производство № 302ЗМ-212/2015г. по описа на РУ на МВР гр.Царево срещу НИЕЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ, за престъпление по чл.280, ал.2, т.3, вр. с ал.1 от НК.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

При проверка по реда на чл. 168 от АПК съдът констатира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган - инспектор от РУП Царево при ОДМВР гр.Бургас, в писмена форма съгласно изискването на чл. 57, ал.1 от ЗМВР и съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал.2 от ЗМВР. В нея са вписани името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН  и адресна регистрация,  датата и часът на задържането. Като мотив за издаване на заповедта е посочено, че лицето е заподозряно за извършване на престъпление по по чл.280, ал.2 от НК, като във връзка с него е заведено ДП № 302-ЗМ-221/2015г. по описа на РУ – Царево. Разяснени са правата на задържаното лице по чл.63, ал.3 и 4 и чл.64 от ЗМВР и му е предоставено копие от същата срещу подпис.

Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.  

Задържането за срок от 24 часа по смисъла на чл.72 от ЗМВР е принудителна административна мярка, която в зависимост от ситуацията би могла да има превантивен или преустановителен характер и се предприема било с цел да се предотвратят вредните последици от извършеното престъпление, било за да се осуети прикриването на престъплението, както и с цел започването на разследване срещу вероятния извършител на престъплението. Целта на закона с налагането на тази принудителна административна мярка е да се ограничи вредното влияние на евентуално извършено престъпление върху обществото, да се осуети прикриването на извършено престъпление, както и да се създадат условия за безпрепятствено провеждане на полицейската проверка. Нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР оправомощава полицейските органи да задържат лице, за което съществуват данни за съпричастност към извършено престъпление, без да е необходимо да са събрани безспорни доказателства, установяващи, че лицето, спрямо което се прилага принудителната административна мярка, е извършило престъпление. Следователно, достатъчно основание е наличието на данни, обосноваващи предположението за извършено конкретно престъпление и това е критерият по смисъла на закона за издаване на заповед за задържане за срок от 24 часа. Не е необходимо тези данни да са пълни, нито пък категорично да уличават лицето в извършване на престъпно посегателство. 

В конкретния случай в преписката по издаване на оспорения административен акт няма никакви данни по отношение на жалбоподателя С., които да обосноват съпричастността му във връзка с посоченото в заповедта престъпление по чл.280, ал.2 от НК.

Съгласно чл. 142, ал.1 от АПК, "Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му". Това съответствие е неразривно свързано с установяването на фактическите основания за издаване на акта. Към момента на издаване на оспорената заповед за задържане на К.Г.С. в преписката не са се съдържали доказателства относно наличието на данни, че той е евентуален извършител на престъплението посочено в нея, поради което същата се явява издадена при липсващо фактическо основание, което от своя страна съставлява нарушение и на материалния закон. Не е изпълнено и изискването на чл. 170, ал. 1 от АПК, съгласно който административният орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В този смисъл е и Решение № 1164/02.03.2015г. по адм. дело № 6741/2014г. на ВАС на РБ.

Предвид изложеното следва да се приеме, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, като издаден при неправилно приложение на закона и в несъответствие с неговата цел, поради което следва да бъде отменен.

При този изход на делото съдът намира за основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за внесена държавна такса и изплатено възнаграждение на адвокат, съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК.

 Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна на Заповед № 302зз-221 от 17.12.2015г., издадена от Г.Н.Д.разузначач група „ИП“ при РУП Царево, с която е заповядано задържане за срок от 24 часа на К.Г.С., ЕГН ********** *** в помещение за временно задържане на РУП - Царево.

ОСЪЖДА Районно управление „Полиция“ Церево при ОД МВР – Бургас да заплати на К.Г.С., ЕГН ********** *** направените по делото разноски за внесена държавна такса и възнаграждение за адвокат общо в размер на 410 /четиристотин и десет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: