№ 22565
гр. София, 12.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110116340 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
12.12.2024 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №16340 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
1
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.I oт ЗЗД, вр. чл. 92, ал.1
от ЗЗД и по чл.342, ал.1 от ТЗ.
Образувано е в във връзка с подадена в законен срок в съда е постъпила искова молба
от ....., ЕИК:...., със седалище и адрес на управление гр. ......., представлявано от .....- членове
на Съвета на директорите, чрез адв.В. Н. от САК, срещу Д. Р. С., във връзка с указания по
реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК, с която се претендира да се установи със сила на пресъдено
нещо дължимостта по отношение на ответника на сума от 139,86 лв., представляваща
незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг на мобилно устройство от 15.09.2019г.,
за периода от 10.11.2019г. от 09.12.2019г., сума от 200,92 лв., представляваща договорна
неустойкa, начисленa поради едностранно предсрочно прекратяване по вина на абоната на
договор за лизинг, по мобилен номер: ......, сума от 12,47 лв., представляваща договорна
неустойкa, начисленa поради едностранно предсрочно прекратяване по вина на абоната на
договор за далекосъобщителна услуга, като за процесните суми е издадени заповеди за
изпълнение по чл.410 от ГПК на 09.03.2022г. и на 17.02.2023г. по ч.гр.д. №69993/2021г. на
СРС, 165 състав. Ищцовото дружество твърди че между него и ответника е бил сключен
договор за мобилни услуги за посочения тел. номер, въз основата на който ответникът е
ползвал далекосъобщителни услуги в процесния период, които не е заплатил. Между
страните е сключен и договор за лизинг, по който ответникът не е заплатил лизингови
вноски, поради което същият е прекратен и е възникнало задължение за заплащане на
неустойка. Твърди се, че предоставеното устройство по договора за лизинг не е било върнато
на мобилния оператор. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез адв.П. М. от
САК, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Оспорва да е получил
призовка по заповедното дело. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли
за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за частично основателни, поради следните съображения:
По заповедното делото са представени Договор за лизинг на мобилно устройство от
15.09.2019г., за периода: 10.11.2019г.- 09.12.2019г., за мобилно устройство ...., с предпочетен
номер ......, с цена от общо 229,77 лв., при месечна вноска от 9,99 лв.
Правните изводи на съда са следните:
Лизингът е форма за предоставяне за временно ползване на вещи срещу задължение за
заплащане на лизингова цена като лизингополучателят има възможността да придобие
правото на собственост върху лизинговата вещ по време действието на договора или след
изтичане на срока на лизинговия договор. Задължение на лизингополучателя е да
заплаща лизинговото възнаграждение и разходите, свързани с ползуването на вещта.
Съгласно чл.4 от сключените между страните договори за лизинг и клауза за предаване на
лзинговата вещ ответният лизингополучател декларира, че с подписването на съответния
договор за лизинг лизингодателят му е предал годно за употреба и изрядно устройство,
съотв. базови аксесоари. Доказателства за връщане на лизинговата вещ или за заплащане на
лизинговата цена не са налице.С оглед заявения период следва да се присъдят само вноската
по падежа от м.11.2019г. за сума от 9,99 лв. по договор за лизинг на мобилен апарат,
съобразно диспозитивното начало на посочения от ищеца/ заявител период. Предвид на това
исковата претенция подлежи на уважаване само за горепосочената сума за задължения за
лизингови вноски за мобилен апарат. Възражението за изтекла в полза на длъжника
погасителна давност не може да бъде уважено с оглед приложимата кратна 3- годишна
погасителна давност в случая и предвид датата на съд. сезиране- 07.12.2021г.
Според легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на Закона за защита на
потребителите, /ЗЗП/, „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или
2
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, или което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1, т.5 от ЗЗП,
всяка уговорка в договор, сключван с потребител, която задължава последния при
неизпълнение на задълженията му да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка е неравноправна клауза. Неравноправната клауза в договор, сключен с
потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на услугата- предмет на договора,
всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на
договора. Претендираната от ищеца сума за договорни неустойки по мобилния номер не
отговаря на изискванията за равноправност на договорните клаузи, уговорени с
потребители. Така уговорените условия по правоотношението по доставка на ел.
съобщителни услуги водят до съществена неравностойност на насрещните задължения по
договора. Претендираните суми за начислени разлики между стандартна цена на мобилно
устройство и/или абонаментен план и дадената такава преференциална цена при
правоотношение с продължително изпълнение представляват своеобразни договорни
неустойки за дадена отстъпка от стандартната цена на мобилно устройство и/или от месечна
абонаментна такса и не отговарят на изискванията на добрите нрави. Начисляването на
подобни задължения противоречи на принципа за свободно договаряне в
гражданскоправните отношения по чл.9 от ЗЗД, което се констатира на 04.09.2024г. и от КЗП
относно нелоялната и агресивна търговска практика по отношение на максималния размер
на неустойките при предсрочното прекратяване на договора, прилагана от мобилните
оператори. Настоящият съдебен състав многократно е посочвал, че договарянето на
неустойка за неспазване крайния срок на дог. правоотношение с потребител е неравноправна
клауза, която противоречи на добрите нрави, на осн. чл.143, ал.2, т.2 от ЗЗпотр. тъй като се
ограничават правата на потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца при
пълно или частично неизпълнение или неточно изпълнение на дог. задължения. По този
начин потребителят се задължава да спази крайния срок на действие на договора,
независимо от обстоятелствата, които може да имат и обективен характер- напр.
продължително отсъствие извън страната, под страх от плащането на неустойка от 3- мес.
абонаментна такса на мобилния оператор. С подобна неустойка се наказва потребителя за
неспазения срок на дог. правоотношение. По делото не са налице и доказателства за
надлежното прекратяване на сключения договор между страните по реда на чл.87, ал.1,
изр.II oт ЗЗД от мобилния оператор, поради неизпълнение от страна на ответника. С оглед
на горното следва да се приеме, че са налице неравноправни неустоечни клаузи, поети от
потребителя на услугата, поради което не следва да бъде уважаван предявения иск за
заплащане на договорни неустойки по така съществувалите правоотношения между
страните.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Ищецът е извършил разноски за двете съдебни
производства за адвокатски хонорари и заплатена държавна такса от общо 860 лв. по
представен списък. С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят
съдебно- деловодни разноски за исковото и за заповедното производство в размер общо на
24,32 лв. В полза на ответника следва да се присъдят разноски от 242,25 лв., с оглед изхода
на спора по представен договор за правна защита и съдействие.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Д. Р. С., ЕГН: **********,
3
че в полза на ищеца ......, ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр.......,
представлявано от .....- членове на Съвета на директорите, съществува вземане за сумата от
9,99 /девет лева и деветдесет и девет стотинки/ лв., представляваща незаплатена лизингова
цена по Договор за лизинг на мобилно устройство от 15.09.2019г., за периода: 10.11.2019г.-
09.12.2019г., за мобилно устройство ....,ведно със законната лихва от 07.12.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №69993/2021г. по описа на СРС, 165 състав, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за горницата над присъдените суми до пълно предявените размери от 139,86 /сто
тридесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки/ лв., представляваща незаплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг на мобилно устройство от 15.09.2019г., за периода:
10.11.2019г.- 09.12.2019г., сума от 200,92 /двеста лева и деветдесет и две стотинки/ лв.,
представляваща договорна неустойкa, начисленa поради едностранно предсрочно
прекратяване по вина на абоната на договор за лизинг, по мобилен номер: 0898 295710 и
сума от 12,47 /дванадесет лева и четиридесет и седем стотинки/ лв., представляваща
договорна неустойкa, начисленa поради едностранно предсрочно прекратяване по вина на
абоната на договор за далекосъобщителна услуга, за които суми са издадени заповеди за
изпълнение по чл.410 от ГПК на 09.03.2022г. и на 17.02.2023г. по ч.гр.д. №69993/2021г. на
СРС, 165 състав, като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. Р. С., ЕГН: **********, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ......,
ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от .....- членове на
Съвета на директорите, сума в размер общо на 24,32 /двадесет и четири лева и тридесет и
две стотинки/ лв., представляващи сторени разноски в исковото и в заповедното
производства.
ОСЪЖДА ......, ЕИК:...., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от
.....- членове на Съвета на директорите, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на Д. Р. С.,
ЕГН: **********, сума в размер на 242,93 /двеста четиридесет и два лева и деветдесет и три
стотинки/ лв., представляващи сторени разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните, чрез проц. им представители.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4