Р Е Ш Е Н И Е
№…………….........
гр. Плевен, 04.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІI-ми граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети март две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева, като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №3814 по описа за 2017година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Искове с правно основание
чл.49 от ЗЗД , вр с чл.45 вр с чл.52 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана
искова молба от Т.П.Х. против М.“С.П.“ООД-Плевен и В.Б.Р., в която се твърди,
че 02.02.2015г. е постъпила като пациентка в посочената болница по клинична пътека№215.Твърди
се, че й поставена диагноза: фрактура пертрохантерика
феморис синистра, в оперативния протокол е записано: репозицио сангвина,
остеосинитезис металика.Посочва, че след операцията възстановяването й не е
вървяло добре. Претърпяла била продължително време болки и страдания, като
състоянието изобщо не се подобрявало.Твърди
се, че на поредния преглед доктора предложил„да се свалят имплантите", в
това състояние, в което била. Твърди се, че са взели второ мнение и е било
установено, че при извършване на операцията са допуснати много груби грешки,
извършена е немарливо и некомпетентно. Посочва се, че се е наложило да постъпи
в друга клиника на 16.04.2015г., като при проведена консултация и контролна
графия на ставата, е диагностицирана задно- горна миграция на трохантерния
винт.Твърди, че на 17.04.2015г. отново ми е била направена операция- екстракция
на синтезни средства, остеотомия на нивото на предшестваща фрактура, алиниране
на фрагментите и стабилизация т.н.Твърди , че, докторът по първата операция се
е отнесъл небрежно, чакала е за епикриза два месеца. Твърди, че лошото изпълнение на първата
операция е довело да претърпени болки и страдания, както и със здравия крак. Предявени са искове по чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД,
при условията на солидарност срещу
прекия извършител и възложителя на работата за сумата 5000лв.,
неимуществени вреди и за сумата 1646лв. имуществени вреди, със законните лихви
от датата на увреждането-03.02.2015г.Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците,
като са оспорили по основание и размер исковете.
За
третото- лице помагач, процесуалния представител, е оспорил предявените
искове.
Съдът, като прецени доказателствата
по делото, взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за
установено следното:
По
отношение на В.Р., съобразно посочените
в ИМ факти и обстоятелства, съдът приема, че е сезиран с иск по чл.45 от ЗЗД
вр. с чл.52 от ЗЗД, а по отношение на първия ответник- с иск по чл.49 ЗЗД във вр. с чл.53 от ЗЗД.Съгласно разпоредбата
на чл.49 от ЗЗД: „Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря
за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.”Отговорността
по този текст е безвиновна и възниква тогава, когато лицето, на което е
възложена определена работа, е причинило непозволено увреждане при и по повод
извършването на последната. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД не е отговорност за
лични действия, а гаранционно-обезпечителна. Тя е отговорност на възложителя на
работа на друго лице. Възлагането на работата може да се осъществи, както от
физическо лице, така и от ЮЛ. В случая се претендира, че отговорността на М.“С.П.“ООД-Плевен
като възложител на работата, произтича от вината на натовареното с изпълнението
й лице, а не се обуславя от вина на възложителя. Отговорност по чл. 49 от ЗЗД
носят, както ФЛ, така и ЮЛ. Възлагането на работата може да е по трудов или по
граждански договор, или дори като услуга. Без значение за тази отговорност е
дали работата е извършена срещу заплащане или безвъзмездно.Фактическият състав
на чл.45 от ЗЗД-непозволеното увреждане включва следните елементи:противоправно
виновно деяние, вреда, причинна връзка
между противоправното деяние и настъпилите вреди.Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД
вината се предполага до доказване на противното.
Не е спорно, че вторият ответник, работи при първия
ответник и че е извършена операция на ищцата на 03.02.2015г. от д-р Р..Не е спорно,
че работодателят е сключил договор с третото- лице помагач- застрахователен
договор за покрит риск Професионална отговорност на лекари и медицински
персонал, въз основа на издадена полица-л.171, действаща за процесния период.Не
е спорно, че е на 02.02.2015г. ищцата е постъпила в посочената болница по
клинична пътека №215 и е изписана на 09.02.2015г.Не е спорно, че е правена
рехабилитация в болницата.Не е спорно, че на 16.04.2015г. е постъпила в друга
клиника-МБАЛ “***“-Плевен и на 17.04.2015г. е извършена нова операция от Д.Д.
Спорни по делото са въпросите: налице ли е такова действие или
бездействие от страна на извършилото първата операция лице, което да не е
адекватно на състоянието на пациента, в
какво се изразява това поведение, настъпили ли са вреди за пациента в резултата
на това поведение, в какво се изразяват и размера на същите.
От
разпита на д-р А., се установява, че ищцата е отишла на преглед на
14.04.2015г., при него в болнично заведение в гр.Ловеч за рехабилитация.Същият
е решил да се направи рентгенова снимка, тъй като пациентката е имала силни
болки.Посочва, че е било установена миграция на остеосинтетичен материал.Твърди,
че лично е снел анамнезата и няма отразяване да е падала и че е натоварвала
крака.Твърди, че в състоянието, което я е видял, не е могла да извършва
дейностите от ежедневния живот самостоятелно.Посочва, че е била с две помощни
средства, изправена, като са я придържали.
Свидетелят ***- син на ищцата заявява, че при изписването им е било
казано, че не трябва да се натоварва и след като мине необходимия период за време,
може да отиде на рехабилитация.Посочва, че са му разяснили, че след месец и
половина може да започне раздвижване.Твърди се,че майка му е била изписана със
силни болки след първата операция.Посочва, не е могла да се обслужва и са
посетили лекар- рехабилитатор в Ловеч.Заявява, че след направено снимка, се е
видяло разместването и е трябвало да вземат решение да поправят грешката. На
въпрос на съда, че са им казали, че има грешка, свидетелят посочва, че не е
казано директно.Посочва, че в последствие лекари са казали това, но не назовава
имена.Твърди, че е посетил д-р Р. и същият е заявил, да бъде доведена пациентката
да й махне импланта и да я изписва на следващия ден.Посочва, че е ходил в „Авис
– Медика“-Плевен и като са му казали, че има лекарска грешка и са го насочили
към д.Д. че след втората операция, не е имала тези силни болки.Посочва, че са я обслужвали, но не е имало непрекъснато
човек при нея, след първата операция.Заявява, че са ползвани патерици, а
след втората операция- проходилка.Посочва, че не е я е водил на контролен
преглед, тъй като никой не му е казал, не са я водили на преглед при личния лекар, от една страна, защото не е
можело да я закара, а от друга- сметнал, че лекарите не са достатъчно
заинтересовани.
Разпитана
е като свид. Д.К.- психолог при първия ответник.Същата заявява, че е водила разговори с ищцата, но по заявка на
лекуващия лекар, а не като стандартна практика, тъй като пациентката има страх
от ходене с патерици и трудно провеждане на рехабилитация.Посочва, че ищцата й
е споделила, че от година страда от загуба на равновесие, световъртеж, като според
личния й лекар,е резултат от ошипяване на врата.Посочва, че пациентката е
споделила, че при провеждане на рехабилитацията е объркала поредността на
движенията.
Свид.
П., заявява, че работи като ортопед- травматолог при ответника, не помни
конкретния случай, но се е запознал с документацията.Заявява, че операцията е
била стандартна, че е нормално да се изпитва болка, като при всеки е различно,
а рехабилитацията спомага да изчезне болката.Посочва, че натоварване на крака
се разрешава, след зарастване и направена рентгенова снимка, обикновено втория,
третия месец.Посочва, че посещава пациентите в неговото отделение всеки
ден на визитация.
Свид. ***, заявява, че е
консултирал ищцата няколко месеца след преживяно от нея счупване на
тазобедрената става и извършена операция.Заявява, че я е оперирал, тъй като е
настъпило усложнение- прорязване на синтезните средства.Посочва, че може да
настъпи такова усложнение и причините са , както обективни, така и
субективни:възраст, качество на кост, пол, характеристика на счупване,
използвани импланти, начин на рехабилитация, следоперативен период, как товари
пациента крайника. Същият не дава категоричен отговор какви са причините в
настоящия случай.На въпрос на представителя на ищцата, че болтът, с който се
хваща импланта, е пробил костта, заявява, че това е усложнението, но в никакъв
случай не е било първоначално така направено.
ВЛ по назначената СМЕ посочва, че при този вид счупване , екипът има право на два
избора, като в случая е избран по – щадящият с оглед възрастта на пациента,
придружаващо заболяване, общото състояние при остро счупване и кръвозагуба.Заявява,
че е видял графията преди и след операцията.Заявява, че може да се получи
миграция на пирона, с оглед възрастта , напреднала остеопороза/ което се виждало
на рентгенографията/, ранно натоварване. Подобен вид счупвания зарастват от
порядъка на десет –дванадесет седмици.Посочва, че след втората операция е
ходила ищцата на контролни прегледи, а след третата операция е прекъсната
връзката лекар- пациент.Посочва, че при преглед на документацията при д.Д. и в
разговор с него, е установил трета операция, поради същата причина- миграция
на пирона.Заявява, че има разлика при
първата операция и втората операция,която е планова и кървенето е значително по-малко и
състоянието на пациента е различно.Посочва, че е нормално да има болки след
операцията, но е изписан вертикализирана, с патерици.Категорично заявява, че
ако болният не е натоварил крака , няма да има тази миграция на пирона.Посочва,
че ако е имало разместване преди шестнадесети февруари, нямало е да може да се
движи и крайникът е щял да бъде скъсен.В заключението си ВЛ д-р К. излага
становище, че оперативната интервенция е извършена съгласно законовите правила.
В резултат на събраните доказателства,
съдът приема, че не е установено да е извършена операцията в нарушение на
законови правила и е спазена процедурата при подобен род интервенции, проведена
е рехабилитация и консултация с психолог.От заключението е видно, че екипът е
действал по спешност и съобразно състоянието на пациента, е предприел адекватни
действия.Не е установено, че болките и страданията, които са безспорни, са в
резултат на действието или бездействието на лекуващия лекар.Още повече, че
ищцата не се явявала на контролни прегледи, няма данни да е посещавала личен
лекар, а и е установено от ВЛ, че е правена и трета операция по същата причина.
При това положение, предвид
липсата на задължителен елемент от фактическия състав на увреждането по чл.49 и чл.45 от ЗЗД, предявените
искове следва да се отхвърлят, като неоснователни и недоказани, а останалите
възражения и доказателства не следва да се обсъждат.
Относно разноските, съдът
приема, че предвид изхода на процеса, следва да се присъдят разноски в размер на
общо 1200лв. в полза на ответниците.На третото лице -помагач, съгласно чл.78,
ал.10 от ГПК не се дължат такива.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявени от Т.П.Х., ЕГН********** против МБАЛ “***“ООД,
ЕИК114686820 и В.Б.Р., ЕГН**********, искове с правно основание чл.49, вр. с
чл.45, вр с чл.52 и чл.53 от ЗЗД и чл. от ЗЗД, при условията на солидарност ,за
сумата 5000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
резултат от непозволено увреждане, както за сумата 1646лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, резултат от непозволено увреждане, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането-03.02.2015г. до окончателното изплащане
на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Т.П.Х., ЕГН**********, ДА
ЗАПЛАТИ на МБАЛ“***“ООД, ЕИК114686820 и В.Б.Р., ЕГН**********, общо сумата
1200лв. направени по делото разноски.
Решението е постановено при участието на трето
лице – помагач ЗАД ”Булстрад Виена Иншурънс груп”-София, ЕИК000694286, на страната
на ответниците.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено,
пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: