Р Е Ш Е
Н И Е
№ 305
гр.
Велико Търново, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд –
Велико Търново, V-ти състав, в публично заседание на двадесет и първи
септември две хиляди двадесет и първа година, в състав
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря Д. С. разгледа докладваното
от съдия Данаилова адм. дело № 410/2021г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
156-161 от Данъчно –осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл.
83, ал. 4 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Мляко и
млечни продукти“ ЕООД (с предишно наименование Си-Ви-Ес – Омуртаг), със
седалище и адрес на управление от 12.05.2021г. гр. София, р-н Кремиковци, ж.к.
Враждебна, ул. Батареята № 117, представлявано от К.М.К.срещу Отказ за
регистрация по ЗДДС № 041022100670354/19.02.2021г. на главен инспектор по
приходите при ТД на НАП Велико Търново, с който му е отказана регистрация по
ЗДДС в специалния регистър по чл. 94, ал. 1 от ЗДДС, потвърден с Решение №
65/11.06.2021г. на директора на Д“ОДОП“ Велико Търново при ЦУ на НАП.
Развитите в жалбата оплаквания са за
незаконосъобразност и неправилност на обжалвания отказ поради неспазване на
установената форма, съществено нарушение на административно производствените
правила, противоречие с материалния закон, немотивираност и несъответствие с
целта на закона. Твърди се, че административният орган не е обсъдил подробно изложените
обстоятелства и не е събрал всички относими доказателства. Отказът е мотивиран с
неизяснени точно задължения при неизяснена фактическа обстановка и не е
съобразен с изискванията на чл. 6 АПК.
Притежаваните от дружеството активи, видно от приложения баланс от
31.01.2021г., надвишавали данъчните му задължения. Същото били активен участник
в гражданския оборот, а отказът за регистрация препятствал тази негова дейност.
Не е съгласен с препратките за данъчна измама. Двете посещения, без да е
осъществен контакт с дружеството, намира за странни. В писмена молба вх. №
4118/20.09.2021г. поддържа жалбата. По тези мотиви, подробно развити в жалбата,
претендира отмяната на решението по жалбата срещу и отказ за регистрация и
присъждане на направените разноски.
Ответната страна – директорът на ДОДОП, чрез
процесуалния си представител ЮК Г., оспорва жалбата като неоснователна по
мотивите, изложени в потвърдителното решение. Счита, че събраните в хода на
проверката доказателства потвърждават фактическите констатации и правните
изводи на приходния орган. По тези мотиви иска от съда да отхвърли жалбата и да
присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500,00 лева.
Съдът, като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира следното от
фактическа страна:
С Акт за дерегистрация по ЗДДС
№ 040991300010919/29.11.2013 г., регистрацията на лицето по ЗДДС е прекратена,
считано от 13.12.2013 г., на основание чл.106, ал. 2, т.2, буква „б" от ЗДДС, във връзка с чл.176, т.З от същия закон.
Актът за дерегистрация е
потвърден с Решение № 92/21.02.2014 г. на директора на Дирекция ОДОП Велико
Търново, същият е обжалван пред АСВТ, който с Решение № 279 от 01.07.2014 г. по
адм. дело № 248/2014 г. е отхвърлил жалбата на „Си- Ви-Ес-Омуртаг" ЕООД. С
Решение № 7496 от 22.06.2015 г. по адм.дело № 10103/2014 г. ВАС е оставил в
сила Решение № 279 от 01.07.2014 г. на АСВТ.
От „Си-Ви-Ес-Омуртаг" ЕООД е подадено Заявление за регистрация по
ЗДДС с вх. № ДДС.0700- 1461267/05.02.2021 г., с което е деклариран облагаем
оборот по чл. 96, ал.1 от ЗДДС за последните 12 месеца преди текущия в размер
на 221 709,30 лв.
Органът по приходите е предприел процесуални действия за установяване на
факти и обстоятелства, като на дружеството е връчено ИПДПОЗЛ Изх.№ ДДС
№0700-1461267#1/08.02.2021 г., извършена е проверка в досието на дружеството,
извършена е проверка в информационната система на НАП и са направени две
посещения на адреса му за кореспонденция, които са документирани с протоколи
Сер АА № 1664900/10.02.2021 г. и Сер АА№ 1664902/18.02.2021 г.
Отказ за регистрация по ЗДДС е издаден в резултат от извършена проверка,
за наличие на основания за регистрация по ЗДЦС, възложена с Резолюция за
извършване на проверка № 042692100424863/08.02.2021 г.
Във връзка с искането, от дружеството са представени документи, от които
е установено, че декларираният облагаем оборот е реализиран по три фактури №
**********/15.10.2020 г. на стойност 38240,80 лв., № **********/30.11.2020 г.
на стойност 13000.00 лв. и № **********/29.01.2021 г. на стойност 170468,50
лв., издадени на ТД Държавен резерв, с предмет разходи за съхранение по
Договори за съхранение № 5027/19.12.2011 г. и № 5028/19.12.2011 г.
В хода на проверката органът по приходите е установил, че дружеството е
било регистрирано по ЗДДС, считано от 01.07.1994 г. до 13.12.2013 г., когато е
дерегистрирано с Акт за дерегистрация по ЗДЦС № 040991300010919/29.11.2013 г.,
на основание чл. 176, т. З от същия закон.
Органът по приходите е констатирал от фактическа страна, че
„Си-Ви-Ес-Омуртаг" ЕООД не е внесло декларираните задължения за ДДС общо в
размер на 213.83 лв. по
справки-декларации по ЗДДС за данъчни периоди м.12.2012 г. и м.01, 03, 04, 05,
06, 07, 08, 09 и 10.2013 г., както и установените задължения по РА №
40800406/07.10.2008 г. за ДДС в размер на 114 874,49 лв. и лихви – 64 572,70
лв.
След справка в информационната система на НАП е установено от органа по
приходите, че към 19.02.2021 г. горепосочените задължения по СД по ЗДДС все още
не са платени от лицето, поради което обстоятелството по чл. 176, т. З от ЗДДС
не е отпаднало.
Констатирано е, съгласно приложената справка за задълженията на
задълженото лице към 19.02.2021
г., че към тази дата задълженията на дружеството за данъци и осигурителни
вноски (главници) са общо в размер на 628 448 лв., от които задълженията за ДДС (главници) са в размер
на 208 452,95 лв.
В хода на проверката са направени две посещения на адреса за
кореспонденция на дружеството-жалбоподател, при които не е намерен негов
представител или пълномощник. За посещенията са съставени Протоколи № 1664900/10.02.2021 г. и Протокол
№ 1664902/18.02.2021 г.
Така установените факти са мотивирали органа по приходите да откаже
регистрация на проверяваното лице на основание чл. 96, ал. 8 от ЗДДС във връзка
с наличие на обстоятелствата по чл. 176, т. 1 и т. 3 от ЗДДС.
По данни на ИС на
НАП се установява, че към 19.02.2021 г. дружеството има задължения за ДДС по
справки-декларации за данъчни периоди м.12.2012 г. и м.01,02, 03, 04, 05,06,
07, 08, 10 и м. 12.2013 г., които са
общо в размер на 98 644,95 лв. и лихви върху тях 77084,99 лв., които са
включени в изпълнително дело № **********/2009 г. и за които абсолютната
давност не е изтекла.
Процесният отказ
за регистрация по ЗДДС е трети по ред. Първият с № 041022002897806/23.09.2020
г. е издаден след подадено Заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС с
вх. № ДДС.0700-1443505/17.09.2020 г., като основанието за отказа е чл. 96, ал.
8 във връзка с чл. 176, ал. 3 от ЗДДС. Отказът не е обжалван.
Във връзка със
Заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС с вх. №
ДДС.0700-1453176/07.12.2020 г. е издаден Отказ за регистрация по ЗДДС №
041022003704404/21.12.2020 г., като основанието за отказа за регистрация по
ЗДДС отново е чл. 96, ал. 8, във връзка с чл. 176, ал. 3 от ЗДДС, поради с
наличие на неплатени задължения по ЗДДС за горепосочените данъчни периоди.
Същият е обжалван пред директора на Дирекция ОДОП Велико Търново, който с
Решение № 24/11.03.2021 г. е потвърдил отказа за регистрация по ЗДДС.
С Определение № 105 от 24.03.2021 г., постановено по адм. дело №
104/2021, съдът е прекратил производството по жалбата, на основание чл. 151,
ал. 2, изр. поел. и чл. 156, ал. 2, вр. чл. 83, ал. 4 от ДОПК и е разпоредил
изпращане на жалбата на директора на Дирекция ОДОП Велико Търново за
произнасяне по компетентност.
Като писмени доказателства по делото са приети материалите, изпратени с
административна преписка изх. №929/05.07.2021г. от Дирекция „ОДОП“-Велико Търново
административна преписка, подробно описана в писмото, съдържаща 322 листа;
баланс, оборотна ведомост, фактури за продажби 3 броя; фактури за покупки 40
броя и извадка за задбалансова наличност на краве сирене и кашкавал; Заповед № 238/15.03.2017г. на директор на ТД
на НАП-Велико Търново; заверено копие на заповед № 444/07.05.2019г. на
директора на ТД на НАП-Велико Търново и заповед № 451/01.02.2021г.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с активна процесуална
легитимация срещу подлежащ на оспорване акт, след изчерпване на фазата на
административния контрол, в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1, вр.
с чл. 83, ал. 4 от ДОПК и отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК. Като
такава жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна по
следните мотиви:
След служебно извършена проверка съдът установи, че
обжалваният акт е издаден по инициатива на орган по приходите, от оправомощен
орган, определен с резолюция за извършване на проверка, издадена от началник
сектор „Проверки” при ТД на НАП – гр. Велико Търново в рамките на неговата
компетентност, определена с цитираната заповед на директора на ТД на НАП - гр.
Велико Търново. Актът е съставен след извършена проверка на жалбоподателя, в
писмена форма и противно на възраженията в жалбата съдържа изложение на
фактическите и правните основания за постановяването му. Ето защо, съдът не
констатира пороци, засягащи валидността, формалната и процесуална
законосъобразност на оспорения акт.
Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на
страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от
последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен
срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да
подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за
период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е
длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат
оборотът.
В
чл. 96, ал.8 от ЗДДС, на която се е позовал органът по приходите, е посочено,
че независимо от достигнатия облагаем оборот и подаденото заявление органът по
приходите може да откаже да регистрира лице, на което приходната администрация
е прекратила или отказала регистрация на основание чл. 176 от ЗДДС, до отпадане
на основанието за отказ за регистрация, съответно основанието за дерегнстрация
или до изтичане на 24 месеца, считано от началото на месеца, следващ месеца на
дерегистрацията или отказа за регистрация.
Видно
от цитираната норма, законодателят е предоставил възможност на органа по
приходите да откаже регистрация по ЗДДС, ако преди това приходната
администрация е прекратила или отказала регистрация на основание чл.176 от
същия закон, ако са налице следните две основания,
които са в условията на алтернативност: първото е до отпадане на основанието за
отказ за регистрация, съответно основанието за дерегистрация; второто - до
изтичане на 24 месеца, считано от началото на месеца, следващ месеца на
дерегистрацията или отказа за регистрация. При наличието на едно от тези две
основания компетентният орган разполага с оперативна самостоятелност да откаже
регистрация.
Разпоредбата на чл. 96, ал. 8 от ЗДДС
очертава възможност за проява на оперативна самостоятелност на съответния
приходен орган, след анализ на всички факти и обстоятелства, свързани с данъчно
задълженото лице, подало заявление за регистрация по ЗДДС да извърши преценка
дали лицето да бъде регистрирано по ЗДДС или съответно да му бъде отказана
такава регистрация.
В конкретния случай органът по
приходите е приложил разпоредбата, като се е позовал на факта, че не е
отпаднало основанието за дерегистрация на дружеството по реда на чл. 176, т. 3
от ЗДДС, както и обстоятелството, че лицето не е предприело никакви действия за
отпадане на основанието водещо до системно неизпълнение на задълженията му по
този закон.
С Акт за дерегистрация по ЗДДС
№ 040991300010919/29.11.2013 г., регистрацията на лицето по ЗДДС е прекратена,
считано от 13.12.2013 г., на основание чл.106, ал.2, т.2, буква „б" от ЗДДС, във връзка с чл.176, т.З от същия закон. Актът за дерегистрация е
потвърден с Решение № 92/21.02.2014 г. на директора на Дирекция ОДОП Велико
Търново, същият е обжалван пред АСВТ, който с Решение № 279 от 01.07.2014 г. по
адм. дело № 248/2014 г. е отхвърлил жалбата на „Си- Ви-Ес-Омуртаг" ЕООД. С
Решение № 7496 от 22.06.2015 г. по адм.дело № 10103/2014 г. ВАС е оставил в
сила Решение № 279 от 01.07.2014 г. на АСВТ.
Към 19.02.2021 г. по данни от
информационната система на НАП - приложената Справка за задълженията на
дружеството, се установява, че лицето не е внесло задълженията си по ЗДДС в общ
размер на 225,09 лв. за
данъчни периоди м. 12.2012 г. и м. 01,02, 03, 04, 05, 06, 07, 08.2013 г. и м.
12.2013 г. и лихви в размер на 183,46
лв. Освен това, по данни на ИС на НАП при проверка за установяване на факти и
обстоятелства на жалбоподателя, завършила с Протокол № П-04000417000166-073-001/27.02.2017
г. е констатирано, че на „Си-Ви-Ес-Омуртаг" ЕООД са издадени кредитни
известия от две дружества, които не са отразени в дневниците му за покупки за
данъчни периоди м. 02, м.07, м. 10 и м. 12.2013 г.
Видно от протокола общата сума
на ДДС по неотразените кредитни известия е 98 419,86 лв. Във връзка с това и след покана по чл.103, ал. 1 от ДОПК от „Си-Ви-Ес-Омуртаг" ЕООД на 08.02.2017 г. са подадени 4 броя
коригиращи справки-декларации по ЗДДС, с които са декларирани допълнителни
задължения за горепосочените данъчни периоди, които не са внесени към
19.02.2021 г. В резултат, към 19.02.2021 г., съгласно приложената Справка за
задълженията на дружеството, невнесените задължения по коригиращите СД по ЗДДС
са: за м. 02.2013 г. са 53146.00 лв. и лихви 42833,51 лв.; за м. 07.2013 г. -
27679,20 лв. и лихви - 21128,83 лв.;зам. 10.2013 г. - 15170.00 лв. и лихви
11191,57 лв.и за м. 12.2013 г. - 2424,66 лв. и лихви 1747,62 лв. Всички
горепосочени задължения на „Си-Ви-Ес-Омуртаг" ЕООД за ДДС и лихви върху
тях, са включени в Изпълнително дело № **********/2009 г., като общият им
размер към 19.02.2021 г. е 175 729,94
лв. и се отнасят за 11 данъчни периода по ЗДДС.
По
данни на ИС на НАП „Си-Ви-Ес-Омуртаг" ЕООД има невнесени задължения за ДЦС
по РА № 40800406/07.10.2008 г. -
погасени по давност, които към 19.02.2021 г. са в общ размер 298
132,37 лв., в т.ч. главница 109 808,00 лв. и лихви 188 324,37 лв. Общият размер
на задълженията за ДДС, посочени от органа по приходите в обжалвания Отказ за
регистрация по ЗДДС 041022100670354/19.02.2021 г. е 208452,95 лв., които
включват всички задължения за ДДС (главница), в т.ч. и погасените по давност
без лихвите за просрочие на същите задължения.
Видно от приложената справка дължимите
лихви за просрочие на задълженията за ДДС, в т.ч. и погасените по давност са в
общ размер - 265409,36 лв., или към 19.02.2021 г. общият размер на задълженията
за ДДС и лихви върху ДДС в това число погасените по давност е
473 862.31лв, а общият размер на всички
неплатени публични задължения, в т.ч. и погасените по давност по същата справка
е 1321993,39 лв.
Към момента на извършване на проверка от
административната инстанция за наличие на основания за регистрация, „Си-Ви-Ес-
Омуртаг" ЕООД все още има невнесени задължения по ЗДДС в значителен
размер.
Органът по
приходите правилно е приел, че не е отпаднало основанието по чл. 176, т.З от ЗДДС и е издал спорния отказ за регистрация по ЗДДС, като е преценил общият
размер на невнесените задължения за ДДС по справки-декларации, поведението на
данъчнозадьлженото лице, проявено в продължение на 12 години (от 2009 г.),
както и обстоятелството, че задълженията за ДДС все още не са внесени към
момента на издаване на отказа за регистрация.
При извършена в
хода на административното производство справка в информационната система на
НАП, се установява, че декларираните задължения за ДДС не са внесени и към
настоящия момент, както и че лицето е спряло заплащането на всички декларирани
от него задължения за данъци и задължителни-осигурителни вноски след
дерегистрацията си по ЗДДС. Общият размер на всички задължения към 19.02.2021
г., съгласно Справка за задълженията на задълженото лице към тази дата е 1 321
933,39 лв. Правилен в този смисъл е изводът, че лицето е източник на опасност
от загуба на данъчни приходи, особено ако бъде регистрирано отново по ЗДДС, в
резултат на което ще начислява данък, който няма да внася в бюджета.
Към момента на
подаване на заявлението за регистрация все още не е отпаднало основанието за
дерегистрация по чл. 176 от ЗДДС. Жалбоподателят твърди, че в
данъчно-осигурителната сметка на дружеството има стари задължения и че данните
в нея са динамични, тъй като с внесените суми от дружеството се покриват стари
задължения. Жалбоподателят не посочва конкретно внесени суми, но по данни на ИС
на НАП се установява, че към 19.02.2021 г. дружеството има задължения за ДДС по
справки-декларации за данъчни периоди м.12.2012 г. и м.01,02, 03, 04, 05,06,
07, 08, 10 им. 12.2013 г., които са
общо в размер на 98644,95 лв. и лихви върху тях 77084,99 лв., които са включени
в изпълнително дело № **********/2009 г. и за които абсолютната давност не е
изтекла.
Процесният отказ
за регистрация по ЗДДС е трети по ред. Първият с № 041022002897806/23.09.2020
г. е издаден след подадено Заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС с
вх. № ДДС.0700-1443505/17.09.2020 г., като основанието за отказа е чл. 96, ал.
8 във връзка с чл. 176, ал. 3 от ЗДДС. Отказът не е обжалван. Във връзка със
Заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС с вх. № ДДС.0700-1453176/07.12.2020
г. е издаден Отказ за регистрация по ЗДДС № 041022003704404/21.12.2020 г., като
основанието за отказа за регистрация по ЗДДС отново е чл. 96, ал. 8, във връзка
с чл. 176, ал. 3 от ЗДДС, поради с наличие на неплатени задължения по ЗДДС за горепосочените
данъчни периоди. Същият е обжалван пред директора на Дирекция ОДОП Велико
Търново, който с Решение № 24/11.03.2021 г. е потвърдил отказа за регистрация
по ЗДДС.
В хода и на настоящото административно
обжалване не са представени доказателства за изпълнението на задълженията на
жалбоподателя, които са послужили като основание за дерегистрирането на
дружеството. В тази връзка следва да бъде посочено, че нито едно от
задълженията по ЗДДС на жалбоподателя, установени към 21.12.2020 г., когато е постановен
предходният Отказ за регистрация по ЗДДС № 041022003704404/21.12.2020 г. не е
платено и към настоящия момент размерът на задължението общо ДДС и лихви е нараснало спрямо 21.12.2020 г.
По данни от
данъчно-осигурителната сметка на жалбоподателя не се установяват направени
вноски за погасяване на стари задължения, както се твърди в жалбата. В този
смисъл неоснователни и неподкрепени от фактическа страна са възраженията на
жалбоподателя, че същият прави вноски за покриване на стари и текущи задължения
и че системно изпълнява задълженията си по ЗДДС. В тази връзка установеното
поведение на лицето, изразяващо се на непогасяване на натрупани за изключително
дълъг период от време дължими суми за ДДС, по никакъв начин не гарантира
изпълнение и спазване на разпоредбите на ЗДДС при една последваща регистрация
по същия закон, поради което обжалваният Отказ за регистрация, постановен като
санкция към ДЗЛ за собственото му противоправно поведение на търговец е
обоснован, правилен и законосъобразен. Налице е безспорно доказано неизпълнение
на законови задължения, което дава възможност на органа по приходите да
постанови отказ за регистрация по ЗДДС на основание чл. 96, ал. 8, във връзка с
чл. 176, т. 3 от ЗДДС.
Неотносимо в
случая е позоваването в жалбата на решения на СЕС. Същите касаят различна
фактическа обстановка. В Решение по дело С-527/11 г. на СЕС се разглежда
случай, при който данъчната администрация на държава членка отказва
предоставяне на идентификационен номер по ДДС на дружество с единствения мотив,
че то не разполага с материални, технически и финансови средства за упражняване
на декларираната икономическа дейност и че притежателят на части от капитала на
дружеството вече е получавал многократно такъв номер за дружества, които никога
не са упражнявали реално икономическа дейност и части от капитала на които са
били прехвърлени скоро след предоставяне на този номер. По отношение на второто
цитирано в жалбата решение на СЕС от 27 септември 2007 г. по дело С-146/05
следва да бъде посочено, че същото изцяло касае освобождаването от данък при
вътреобщностни доставки, съответно не е относимо към разглеждания случай. В процесният Отказ за регистрация по ЗДДС органът по приходите е посочил
като основание и наличие на обстоятелството по чл. 176, т.1 от ЗДДС - неоткриването
на задълженото лице на посочения от него адрес за кореспонденция по реда на
ДОПК. При извършените проверки на 10.02.2021 г. и на 18.02.2021г., органи по
приходите са посетили адреса за кореспонденция на „Си-Ви-Ес-Омуртаг" ЕООД
Велико Търново, ул. „Тракия" № 1 и не са намерили представляващия или
пълномощник на дружеството, за което са съставили две протокола. Проверките, отразени с протоколи за посещение на адрес, са извършени
последователно в сравнително кратък срок (две проверки през седмица), поради
което не може да се направи категоричен извод за продължителност и системност
на отсъствието на представляващото дружеството лице. Още повече, че на
декларирания електронен адрес е изпратено и получено от дружеството ИПДПОЗЛ на
което „Си Ви Ес Омуртаг" ЕООД е отговорило, като е представило изисканите
документи.
Посочените в чл. 176 от ЗДДС обстоятелства за отказ от
регистрация или за прекратяване на регистрация не са в кумулативна зависимост -
наличието дори само на едно от тях е достатъчно за отказ за регистрация на
задълженото лице във връзка с осъществени от него данъчни нарушения.
В хода на проверката, дружеството–жалбоподател
е имало възможност да представи всички относими към казуса документи, с цел
изясняване на релевантните обстоятелства, но не го е сторил. В тежест на
жалбоподателя е да докаже твърденията в жалбата, от които същият бе черпил
благоприятни последици за себе си. В хода на съдебното производство от същия не
са ангажирани доказателства, които да опровергават изводите, направени от органа
по приходите. Представените
доказателства към жалбата нямат отношение, тъй като касаят осчетоводяване на
счетоводни операции между жалбоподателя и неговите клиенти, а не установяват
плащания или погасяване на натрупаните в голям размер задължения. Тези
счетоводни документи нямат отношение към основанията да се откаже регистрация
по ЗДДС.
Константно в съдебната
практика на ВАС е прието разбирането, че системността като явление предполага
наличието на поне три елемента, съществуващи в еднородна среда. Неизпълнението
на задължението за внасяне на ДДС в повече от три различни данъчни периода сочи
на системност и осъществява пораждащия правомощието на органа по приходите да
разпореди дерегистрация юридически факт по
чл. 176, т. 3 от ЗДДС. (В този смисъл Решение № 16327/9.12.2013 г. на
ВАС по адм. д. № 5621/2013 г., Решение № 3420 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм.
д. № 9089/2012 г.).
Не може да бъде споделено и съображението, че
невнесените задължения за ДДС са в незначителен размер. Размерът на дължимите
данъци не е определящ критерий за наличие на обстоятелствата по чл. 176, т. 3
от ЗДДС. Приложението на тази норма изисква системност на неизпълнението – в
случая невнасяне на задължения за ДДС, а не невнасяне на такива в големи и
особено големи размери. Разпоредбата е обща и касае всякакви неизпълнения на
задължения по ЗДДС не само такива отнасящи се до размер на дължим данък (напр.
неиздаване на документи по гл. ХІ от ЗДДС, несъхраняване на документи съгласно
чл. 121 от ЗДДС, неводене на изискващите се по закон регистри, неводене на
подробна счетоводна отчетност съгласно чл. 123 от ЗДДС и прочие).
Справката за задължения е
част от протокола и отразява задълженията на лицето съгласно
данъчно-осигурителната му сметка, същата представлява надлежен документ, удостоверяващ
тези задължения. В ЗДДС липсва изискване за установяване на задълженията с
влязъл в сила РА или заместващ го аналогичен такъв. Същевременно, самата
справка сочи както основанието за всяко задължения, така и размер на
задължението и поради тази причина, съдът е указал на жалбоподателя да
представи доказателства за своевременното погасяване на същите. Самите
задължения не могат да се оспорят редовно в настоящето производство, защото то
има друг предмет. Ето защо, ако оспорва съществуването на задълженията, както
са посочени като основание и размер в справката, жалбоподателят е следвало да
оспори всяко от тях по съответния надлежен ред. След като по настоящето дело не
са представени доказателства за подобно надлежно оспорване на тези суми като
основание и размер, не може да се оспори справката, в която са отразени.
Справка е официален
документи и част от протокол, който както се каза има материална
доказателствена сила (арг. от чл. 50 от ДОПК). Т.е. дори и да се оспори, след
като не са ангажирани доказателствата, които съдът е указал на жалбоподателя,
съдържанието й не е опровергано. Ето защо съдът кредитира тази справка и я
цени, като документ, установяващ по основание и размер всички изискуеми
публични задължения на жалбоподателя.
Съгласно чл. 155 от ДОПК решаващият орган е длъжен да
разгледа спора по същество, като извърши цялостна проверка на
законосъобразността му, с каквато възможност впрочем разполага и съдът при
разглеждането на този вид дела. В този смисъл актуални и при действието на ДОПК
са задължителните указания, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 5/2004 г.
на Общото събрание на съдиите на ВАС. Актът може да бъде потвърден и на
различно фактическо и/или правно основание от посоченото в него. Решаващият
орган обосновано е посочил, наличието и на второ самостоятелно основание за
прекратяване на регистрацията по ЗДДС – това по чл. 176, т. 1 от закона.
Предвид гореизложените съображения трябва
да се приеме, че оспорения Отказ за регистрация по
ЗДДС № 041022100670354 /19.02.2021г. на главен инспектор по приходите при ТД на
НАП Велико Търново
е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, и в съответствие с
материално-правните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата следва
да бъде отхвърлена. Ответника по жалбата, чрез процесуалния си представител -
претендира юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на
настоящото производство, разноски се дължат на ответника - минималното
възнаграждение за процесуален представител в размер на 500 лева, определено на
основание чл.
161, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 3 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на
основание чл. 160, ал. 1 във вр. с чл. 83, ал. 4 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, Административен съд – Велико Търново, пети2 състав,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Мляко и
млечни продукти“ ЕООД (с предишно наименование Си-Ви-Ес – Омуртаг), със
седалище и адрес на управление от 12.05.2021г. гр. София, р-н Кремиковци, ж.к.
Враждебна, ул. Батареята № 117, представлявано от К.М.К.срещу Отказ за
регистрация по ЗДДС № 041022100670354/19.02.2021г. на главен инспектор по
приходите при ТД на НАП Велико Търново, с който му е отказана регистрация по
ЗДДС в специалния регистър по чл. 94, ал. 1 от ЗДДС, потвърден с Решение №
65/11.06.2021г. на директора на Д“ОДОП“ Велико Търново при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Мляко и млечни продукти“
ЕООД, ЕИК: ********* (с предишно наименование Си-Ви-Ес – Омуртаг), със седалище
и адрес на управление от 12.05.2021г. гр. София, р-н Кремиковци, ж.к.
Враждебна, ул. Батареята № 117, представлявано от К.М.К.да заплати на Дирекция
"Обжалване и данъчно –осигурителна практика" Велико Търново при ЦУ на
НАП сумата от 500 лева (петстотин лева) разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд на Република Б.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по
реда на чл.
137 от АПК.