Р Е Ш Е Н И Е
№4464/11.11.2015г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично
заседание на шести ноември, през две
хиляди и петнадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Г.Д., като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №12718 по описа на Варненски районен съд за 2015г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на
Т.А.С.
с ЕГН **********, в лично качество
и в качеството й на майка и законен представител на детето Н.М.Ж.. с ЕГН ********** и двете с адрес: *** и със съдебен адрес:***,
офис 2, чрез пълномощника й адв. Симеонова, обективираща искане за постановяване на мерки за
защита по реда на ЗЗДН срещу М.И.Ж. с ЕГН ********** и с адрес: ***.
В молбата
се твърди, че молителя и ответникът са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен. Подържа се, че на 02.10.2015г. в
гр. Варна ответникът е осъществил акт на домашно насилие спрямо молителя, като
я е изблъскал отнел й е телефонен апарат, който в последствие е унищожил. На
следващия ден 03.10.2015г. ответникът е посетил домът на молителя, при което е
започнал да крещи, установил агресивно поведение вследствие на което молителя
се изплашила и се обадила на тел. 112, при което на място се отзовал екип на ІІ
–ро РПУ при ОД на МВР гр. Варна. На 10.10.2015г.
ответникът отново посетил домът на молителя, като отправил заплахи по отношение
на същата. На 02.10.2015г. се сочи, че ответникът е посетил детската ясла на
детето Н., като поискал багажа на същото под предлог, че следвало да отпише
детето от детското заведение и да го запише в друго в ж.к. „Победа”. Сочи се,
че вследствие на агресивното поведение на ответника в детското заведение детето
Н. се е изплашила, същата е започнала да трепери от страх в резултат от
действията на Ж..
В съдебно заседание молителя, чрез адв. Симеонова
поддържа молбата си, като моли съдът да вземе по отношение на ответника мерки
по реда на ЗЗДН.
Ответникът оспорва предявената молба, като намира същата
за неоснователна.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, и по вътрешно убеждение, прие за установено
от фактическа страна следното:
Към молбата
е приложена декларация от молителя по смисъла
на чл. 9, ал.
3 вр. чл. 13, ал.
3 от ЗЗДН, с която същата заявява,
че спрямо нея са
осъществени актове на домашно
насилие, изразяващи
се в осъществено на 02.10.2015г. физическо насилие, съответно психическо по
отношение на молителя и детето Н., на 03.10.2015г. и 10.10.2015г.
По искане на молителя е разпитан
свидетеля И.Т. С., без дела и родство със страните. Свидетеля сочи, че страните
са бивши съпрузи, като от бракът си имат родено едно дете. На 03.10.2015г. Ж.
посетил жилището на молителя и доколкото в резултат от осъществените от него
действия на 02.10.2015г. изразяващи се в отнемане на мобилен телефон, както и в
резултат на отравяни заплахи от страна на Ж. по адрес на молителя, последната
се уплашила, с оглед на което позвънила на тел. 112, при което на място
пристигнал екип на МВР. При влизането си в жилището свидетеля сочи, че Ж. се е
държал агресивно, включително и че е направил опит да удари молителя, които му
действия са осъществявани в присъствието на детето. Насилствено е заключил
молителя, свидетеля, детето Н. и детето на свидетеля в жилището на първата,
като е направи опит да изхвърли ключовете през терасата на апартамента.
Свидетеля сочи, че са и известни факти
досежно поведение на ответника осъществено от последния в детското
заведение, което Н. посещава. Сочи, че Ж. е посетил същия и с агресивно
поведение е поискал детето да бъде отписано от заведението, предвид това да
бъде записано в друго такова в ж.к. „Победа”. Свидетеля посочва, че е събрали
лични впечатления от състоянието на детето Н. вследствие на инцидента, като
посочва, че детето е повтаряло, че не желае да бъде взимано от Ж., както и че
го е страх от него. При посещението на ответника на 03.10.2015г. в жилището на
молителя, детето отново е изпитало чувство на страх, като посочва свидетеля, че
същото е плачело.
Представена е от ІІ – ро РПУ при ОД
на МВР преписка по жалба на молителя от 11.10.2015г., в която се съдържат
обяснения на молителя, досежно действия на Ж. от 10.10.2015г.
извършени в жилището на последната. Обяснения на свидетеля С. за инцидента,
както и обяснения на ответника.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.2 от ЗЗДН домашно насилие представлява всеки акт на физическо, психическо или
сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които
се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо
съжителство или които обитават едно жилище.
По допустимостта на молбата:
Не се спори, че страните са бивши
съпрузи, чийто граждански брак е прекратен с развод с решение №
1226/12.03.2015г., постановено по гр. дело № 15010/2014г. на ВРС, поради което
и с оглед разпоредбата на чл. 3, т.1, предл.2-ро ЗЗДН
жалбата се явява подадена срещу пасивно легитимирано лице.
По основателността на молбата:
От съвкупната преценка на всички
писмени и гласни доказателства, съдът намира за безспорно установен акта на
домашно насилие осъществен на 02.10.2015г. в гр. Варна, при който ответникът е
осъществил акт на домашно насилие спрямо молителя изразяващ се в осъществено
физическо насилие, като я е изблъскал отнел й е телефонен апарат, който в
последствие е унищожил, съответно на 03.10.2015г. е осъществено домашно насилие
под формата на психическо такова, включително и на 10.10.2015г. Съдът приема,
че спрямо детето Н. също е осъществен акт на домашна насили на 02.10.2015г.,
03.10.2015г и 10.10.2015г., под формата на психическо насилие. За да достигне
до тези си изводи съдът прецени следното:
Твърденията в представената по
делото декларация от молителя, същата действаща в лично качество и в качеството
й на майка и законен представите на детето Н. се подкрепят от останалия събран
по делото доказателствен материал. Разпитана по искане на молителя е свидетеля С.,
чиито показания се кредитират от съда, като обективно и безпристрастно дадени.
Същата е била пряк очевидец на осъществените актове на домашно насилие в
жилището на молителя на 03.10.2015г. и 10.10.2015г., съответно е констатирала
пряко състоянието на детето Н. след посещението на Ж. в детското заведение. В
тази насока свидетеля категорично посочи, че детето е изпитало силен страх,
като изрично е заявило, че не желае да бъде взето от Ж.. На свидетеля са й
известни факти досежно отношението на Ж. при
посещение на домът на молителя на 03.10.2015г., като изрично заяви, че същия е
отправял заплахи към молителя, включително е осъществил и опит да я удари.
Отново в присъствието на детето е осъществил действия, като е заключил жилището
и е направил опит да изхвърли ключовете през терасата. Така събраните гласни
доказателства си кореспондират и с преписката представена от Второ РПУ при ОД на
МВР гр. Варна, в която преписка изрично се съдържат данни за поведение на
ответника осъществено на 10.10.2015г. в жилището на молителя. Ж. при снемане на
обясненията му пред органи на МВР не отрича да е посетил към посочената в
молбата дата жилището на С.. Действията
на Ж. са осъществени пред детето, същото е изпитало страх поради което и следва
да бъде прието, че молбата и в тази й част е основателна.
По отношение на мерките за защита
от домашно насилие.
Мерките имат за цел да защитят
жертвата на домашно насилие, а от друга страна същите следва да бъдат
разглеждани, като своеобразна предупредителна мярка срещу дееца осъществил акта
на домашно насилие, като му дадат възможност същевременно да преосмисли това си
противоправно поведение. Мерките се налагат от съда,
без същия да се ръководи от изложените в молбата искания.
Съдът в настоящия му състав
намира, че при определяне на мерките по реда на ЗЗДН следва да изходи от
поведението на ответника и отношението му към извършеното. В случая съдът не
достигна до извода, че ответникът е осъзнал извършеното от него. Напротив!
Същия по време на съдебния процес осъществи поведение в изграждане на своя
защитна теза с оглед оневиняване на осъществените от него спрямо молителя и
детето действия. Не без значение е и
отношението на Ж. към института на налагане на мерки по реда на ЗЗДН. В тази
връзка съдът посочва, че му е известно наложеното на последния наказание по
НОХД №4387/2014г. на ВРС, НО по реда на чл. 296, ал.1, вр.
чл. 54, ал.1 НК за неизпълнение на съдебно решение по гр. дело № 10413/2014г.
на ВРС, с което също се били взети по отношение на Ж. мерки по реда на ЗЗДН.
Мярката по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН е
вече наложена на ответника с решение 430/10.09.2014г., постановено по гр. дело
№ 10413/2014г. на ВРС, потвърдено с решение по гр. дело № 2430/2014г. на ВОС,
същата и към момента на сезиране на съда с настоящата молба е в сила, с оглед на което не следва
повторно да бъде постановявана.
Следва да бъде забранено на Ж. да не приближава Т.А.С. с ЕГН ********** и детето Н.М.Ж.. с ЕГН ********** и двете с адрес: *** на повече от
По отношение на срока на мерките
за защита от домашно насилие:
Разпоредбата на чл. 5, ал.2 от ЗЗДН постановя, че същите се налагат за период от 3 до 18 месеца. За тяхното
определяне съдът намира, че следва да вземе в предвид, видът на осъществения
акт на домашно насилие, състоянието на жертвата, както и отношението на
извършилия на акта на насилие към самото деяние. В настоящия случай е
осъществен акт на домашно насилие по отношение на жена и дете, което
обстоятелство съдът намира, че съставлява тежко проявление на осъществено
домашно насилие. Отделно от това съдът намира, че дееца не осъзнава
осъщественото от него насилие, като взе предвид изложеното от последния в
съдебно заседание, което съдът намира, че има за цел да бъде осъществено
своеобразно оправдаване на осъществените от него действия. Това му поведение
мотивира съда да приеме, че същия не е разбрал осъщественото от него, което
предпоставя необходимостта да бъдат взети мерки по ЗЗДН за период в рамките на
максимално предвидения то закона. С действията си ответника става причина за
повторно налагане на мерки по реда на ЗЗДН по отношение на него, което навежда
на извода, че целеният резултат с предходно наложените санкции по цитираното
гр. дело не се е реализирал. Ж. не е осъзнал резултата от действията си и как
те се отразяват върху психическото състояние на молителя и детето.
Съдът намира, че следва да обърне
внимание на ответника Ж., че при продължаващи действия в тази насока от негова
страна спрямо молителя и детето е възможно да настъпи отчуждение от страна на
детето към неговия баща, а доколкото действията се осъществяват спрямо дете
едва на 3 годишна възраст, то те биха допринесли и до създаване на поредица от
негативни спомени в съзнанието на детето, които занапред да обосноват нежелателно
поведение на последното при контактите му в обществото.
С оглед гореизложеното предвидената в разпоредбата
на чл. 5, ал.4 ЗЗДН глоба следва да бъде определена в максимален размер на 1000
лева.
На осн. чл.11, ал.2 ЗЗДН следва
да бъде осъден ответникът да заплати държавна такса за водене на делото в
размер на 25 лв.
От молителя не се претендират
разноски, с оглед на което и съдът не се произнася в тази насока.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ЗАДЪЛЖАВА М.И.Ж. с ЕГН ********** и с адрес:
*** да не приближава Т.А.С. с ЕГН ********** и детето Н.М.Ж.. с ЕГН ********** и двете с адрес: ***, както и жилището й в ***, местоработата на молителя в *** Военно поделяне на ВМС, Целодневна детска ясла „Щурче” находяща се в ***, на не по – малко от
ОСЪЖДА М.И.Ж. с ЕГН ********** и с адрес: *** за
заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд глоба в размер на 1000 (хиляда) лева,
на осн. чл.5, ал.4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА М.И.Ж. с ЕГН ********** и с адрес: *** за
заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд държавна
такса в размер на 25 (двадесет и пет)
лева, на осн. чл. 11, ал.2 ЗЗДН.
Да се издаде заповед за защита в полза на Т.А.С.
с ЕГН **********, в лично качество
и в качеството й на майка и законен представител на детето Н.М.Ж.. с
ЕГН ********** и двете с адрес:
*** и със съдебен адрес:***, офис 2, чрез пълномощника й адв. Симеонова
ПРЕПИСИ от решението и заповедта да се връчат на страните и да се изпратят на НАЧАЛНИКА на съответното РУ при ОД на МВР – гр.Варна по настоящия адрес на молителя и ответника, съгласно чл.16, ал.3 от ЗЗДН.
Насочва Т.А.С.
с ЕГН ********** и детето
Н.М.Ж.. с ЕГН ********** към включване в програма за възстановяване на
жертви от домашно насилие към Фондация „SOS –семейства в риск” гр. Варна, ул.
Синчец №21, на осн. чл. 5, ал.1, т.6 ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
7-дневен срок от връчването му пред Окръжен съд - Варна, като обжалването не
спира изпълнението на издадената заповед.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: