Р Е Ш Е Н И Е
№
480
гр.Перник,
10.04.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно
заседание на единадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГЕРГАНА КРАТУНКОВА
при секретаря Цветелина Малинова, разгледа гражданско
дело № 9021 по описа за 2018 г. и взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Д.Т.Е. *** АД, с която се
иска ответното дружество да заплати сумата от 5220 лева, представляваща
принудително събрана по изпълнително дело № 188
по описа за 2018
г. на частен съдебен изпълнител Уляна
Димоларова с район на действие СГС, тъй като основанието за
получаването на тази сума е отпаднало с обратна сила с постановяване на определение № 482/12.06.2017г. по
в.ч.гр.д. №233/2017 на ПОС, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба -27.03.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че въз основа издаден
изпълнителен лист на 09.03.2010 г. от Районен Съд - Перник на основание Заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, ч.г.д. № 5104/2009 г. е образувано изп. д. №
20108130400188. по описа на ЧСИ А. М. В.с per. № 813 с район на действие ОС Перник.
По издадената заповед за изпълнение по 410 от
ГПК, е направено възражение, по повод на което е образувано гр.д. № 9258/2010
г. PC - Перник, IV състав, по което дело с влязло в
сила Решение 913/07.12.2011 г. е установено, че Д.Т.Е. не дължи на „Топлофикация - Перник” АД не първоначално
заявените суми, а сумите в размер на 2025.02 лв. главница и сумата от 474.24
лв. представляваща лихва за забавено плащане върху главницата, за периода от
23.10.2006 г. до 06.10.2009 г. включително, като за сумите от 1779.81 лв.
представляваща стойността на ползваната топлинна енергия за периода от
01.03.2004 г. до 23.10.2006 г. и за сумата от 1050.13. лв. начислена лихва за
забава върху главницата, считано от 02.05.2004 г. до 06.10.2009 г. ОТХВЪРЛЯ
исковете като НЕОСНВАТЕЛНИ.
С влязло в сила Определение от 13.02.2012 г.
на PC Перник по ч.гр.д. № 5104/2009 г. е ОБЕЗСИЛЕНА
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ТПК от 23.10.2009 г. издадена по същото
дело, а е постановено на заявителя да се издаде изпълнителен лист
за сумата от 2025.02 лв. представляваща главница за периода от 23.10.2006 г. до
30.04.2009 г. включително, сумата от 474,24 лв. лихва за забава за периода от
23.10.2006 г. до 06.10.2009 г.
Изпълнително дело описа на ЧСИ А. М. В. с per. № 813 с район на действие ОС Перник е било перемирано и в последствие
образувано на ново пред ЧСИ У. Д. под номер изп.д. № 201785804000573 въз
основа на първоначално издаденият изпълнителен лист. Посочва се, в исковата
молба, че в конкретния случай сумите са събрани по принудителен ред на
отпаднало основание, като вземането е погасено и по давност. Според ищецът със
събраните суми, ответното дружество се е обогатило неоснователно.
Иска се от съда да постанови решение, с което
да осъди ответното дружество да върне получените суми по изпълнителното дело
573/2017г. на ЧСИ Димоларова в размер на 5 220 лв. събрани по принудителен ред
на отпаднало основание, поради погасяване по давност.
Към исковата молба са
представени писмени доказателства, които моли да се приемат по делото.
Ответникът
в срока по чл.131
от ГПК не депозира писмен отговор.
В
съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява се от процесуален
представител, който поддържа предявения иск. Претендира разноски.
Ответното
дружество се представлява от юрисконсулт, който оспорва предявения иск.
Пернишкият районен съд,
след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че „Топлофикация Перник” АД
е депозирало пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК срещу ищеца, по повод
на което е образувано ч.гр.д. 5104/2009г. по описа на ПРС, като въз основа на
нея срещу ищеца е издаден изпълнителе лист на 09.03.2010г. за следните суми:
сумата от 3803,22лв. – главница за неплатена топлинна енергия за периода
01.03.2004г.-30.04.2009г., както и за сумата от 1467,95лв. – законна лихва за
забава на месечните плащания изтекла за
периода от 02.05.2004г. до 16.10.2009г.
По
подадено възражение срещу издадената ЗИПЗ е депозирано възражение, по повод на
което е образувано и гр.д. 9258/2010г. В постановеното по делото решение е
прието, че ищецът Д.Е. *** АД сумите 2025,02лв.
представляваща стойността на доставена за периода от 23.10.2006г. -
30.04.2009г., както и сумата от 474,24лв. законна лихва за забава изтекла за
периода от 23.10.2006г.-06.10.2009г., като до пълните първоначално предявени размери
исковете са отхвърлени.
С
определение от 13.02.2012г. постановено по ч.гр.д. 5104/2009г. издадената ЗИПЗ
е обезсилена за сумите за които искът е отхърлен, като е постановено за се
издаде изпълнителен лист за сумите: сумите 2025,02лв. представляваща стойността на доставена за
периода от 23.10.2006г. - 30.04.2009г., както и сумата от 474,24лв. законна
лихва за забава изтекла за периода от 23.10.2006г.-06.10.2009г.
От
събраните по делото доказателства се установява, че срещу ищецът е образувано изпълнително дело 188/2010г. по
описа на ЧСИ Анелия Василева, като то е образувано с първоначално издаденият
срещу ищеца изпълнителен лист. Налице е
отбелязване на гърба на находящия се в кориците на делото изпълнителен лист, че
изпълнителното дело е прекратено, с дата на последно изпълнително действие
08.07.2010г.
Въз основа на същия
изпълнителен лист издаден на 09.03.2010г. е образувано изпълнително дело
№573/2017г. по описа на ЧСИ Уляна Димоларова с район на действие СГС.
Представена
е и покана за доброволно изпълнение от 21.04.2017г., както и удостоверение за
размер на дълга.
Приложено е удостоверение
по изп. дело №188/2010г. на ЧСИ А. В. видно от което длъжиникът по
изпълнителното дело и настоящ ищец за
периода от 27.09.2016г. до 09.12.2016г. е внесъл по специалната сметка на ЧСИ В.
на четири вноски сумата от 1200лв.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав от правна страна
намира следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. “трето” ЗЗД.
Съгласно
чл. 55, ал. 1, предл. “трето” ЗЗД, който е получил нещо с оглед на отпаднало
основание, е длъжен да го върне. Фактическият състав включва следните елементи
- получаване на имуществена облага; основанието съществуващо при получаване на
имуществената облага (престацията) и отпадане на основанието с обратна сила.
Ищецът твърди, че не дължи принудително
събраните суми в посочения в петитума на исковата молба размер, тъй като
вземането към ответника е погасено по давност от една страна, а като допълнителен аргумент е посочено,
че издадената ЗИПЗ срещу ищеца е обезсилена в една част.
Установява
се, че предмет и на двете изпълнителни дела образувани срещу ищеца е
изпълнителен лист издаден ч.гр.д. 5104/2009г. за следните суми: сумата от
3803,22лв. – главница за неплатена топлинна енергия за периода
01.03.2004г.-30.04.2009г., както и за сумата от 1467,95лв. – законна лихва за
забава на месечните плащания изтекла за
периода от 02.05.2004г. до 16.10.2009г. Впоследсвие в провелото се
исково производство е прието, че част от тези суми не се дължат от
ответника-ищец в настоящото производство, поради погасяването им по давност.
Независимо от горното в изпълнителните дела този факт не е съобразен и от
ищецът е събрана цялата сума по изпълнителния лист, за което свидетелства и
издаденото от ЧСИ Д Удостоверение изх. № 30621/03.12.2018г. видно от което
дългът на Д.Т. Е въз основа на изп. лист от 09.03.2010г. по ч.гр.д. 5104/2009г.
е погасен изцяло. Предвид това и след извършено изчисление съдът приема,
че на ищеца следва да бъде върната
сумата от 2829,94лв. – представляваща сбор от сумите 1779.81 лв. представляваща стойността на
ползваната топлинна енергия за периода от 01.03.2004 г. до 23.10.2006 г. и за
сумата от 1050.13. лв. начислена лихва за забава върху главницата, считано от
02.05.2004 г. до 06.10.2009 г. за които предявеният срещу него иск е отхвърлен. Същите
не се дължат, доколкото с влизането на решението в сила е отпаднало частично основанието
на което те са били дължими.
Същото
не се отнася за останалите включени в петитума на исковата молба суми за които
са наведени твърдения за погасяване на вземането по давност.
Според
съда релевантен за това от кой момент започва да тече погасителна давност по
отношение на процесното вземане е датата на влизане в сила на решението по
гр.д.9258/2010г. по описа на ПРС, която видно от отбелязването на решението е
20.01.2012г.
По
силата на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС
тълкуване погасителната давност за процесните вземания по изпълнителния лист е
била не само прекъсната, но същата е и спряла да тече през време на
изпълнителното производство по изп. дело № 188/2010 г. относно принудителното
осъществяване на вземанията по силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД, като
спирането на давността за същите е преустановено от момента на отмяната на
тълкуването на правната норма, дадено с Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на
Пленума на ВС, извършена с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл постановеното по реда
на чл. 290 от ГПК решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. на
ВКС, ГК, ІV ГО, разрешението на което настоящият състав на съда възприема. В
същото, съобразявайки приложимите разпоредби на ЗУС (отм.), ЗСВ (1994 г., отм.)
и ЗСВ (2007 г.), е прието, че последващите тълкувателни решения нямат подобно
на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента,
в който са постановени и обявени по съответния ред. Прието е, че последващите
тълкувателни решения се състоят от две части,
като с първата от тях се дава новото тълкуване на
правната норма, а с втората част се обявява за загубил сила предшестващ
тълкувателен акт и тя поражда действие от момента на постановяването на новото
тълкувателно решение. Този е моментът от
който предшестващият тълкувателен акт престава
да се прилага. По тази причина
установеното с новото тълкувателно решение тълкуване на правната норма ще може
да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по
случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за
разрешаване до тях след приемането на новото тълкувателно решение или по
такива, които са били заварени към този момент.
Предвид
тези съображения относно прекъсването и спирането на
давността за вземанията по изпълнителния лист, предмет на настоящото исковото
производство, момента на преустановяване на спирането на погасителната давност
за тях – 26.06.2015 г. (отмяната на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980
г. тълкуване), и разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, която за разлика от
чл. 116, б. „б“ от ЗЗД не свързва действието на прекъсването на давността с
резултата от предприетите изпълнителни действия, респ. с настъпилата перемпция
на изпълнителното производство, новата погасителна давност в случая е започнала
да тече от момента на преустановяване на спирането на погасителната давност,
респ. от момента на отмяната на даденото с Постановление № 3 от 18.11.1980 г.
на Пленума на ВС тълкуване - 26.06.2015 г.
Предвид
горното платеното по специалната сметка на ЧСИ Анелия Василева и принудително
събраните суми в хода на развилото се изпълнително производство пред ЧСИ У.Д.
по изпълнително дело № 573/2017г. не са платени на отпаднало основание
доколкото за вземанията на „Топлофикация Перник“ЕАД не е изтекла погасителна
давност. С оглед горното искът в тази му част следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Предвид горното съдът приема, че
ищецът е заплатил без основание сумата от 2829,94лв. представляваща сбор от
дължимите главници и лихви, за които е
отхвърлен предявеният иск по чл.422 ГПК по гр.д № 9258/2010 г. PC –Перник, а до пълния
предявен размер същият следва да бъде отхвърлен като несонователен.
По разноските:
При този изход на спора страните имат право на разноски
съразмерно ва уважената респективно на отхвърлената част от исковете.
Ищецът е направил разноски в размер на 809лв. от които
209лв. – държвана такса и 600лв. адвокатски хонорар. На основание чл.78,ал.1 ГПК ответникът следва да му заплати сумата от 438,59лв.
Ответникът
претендира разноски в размер на 100лв. юрисконсултско възнаграждение, като
съразмерно на отхвърлената част от иска следва да му бъде заплатена сумата от 45,79лв.
Водим от горното, Пернишкият районен
съд,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република” ДА ЗАПЛАТИ на Д.Т.Е., с ЕГН ********** и адрес *** сумата
в размер на 2829,94 лева, получена на отпаднало основание по
изпълнително дело № 188/2010 по на частен съдебен изпълнител А. В. с район на
действие Окръжен съд – Перник и по изп. дело №573/2017г. по описа на ЧСИ У. Д.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на главницата и ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения иск до пълния предявен размер от 5220лв. лева
ОСЪЖДА
„Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република” ДА ЗАПЛАТИ на Д.Т.Е., с ЕГН ********** и адрес *** сумата в размер на 438,59 лева, представляваща направени разноски за държавна такса и
адвокатски хонорар в настоящото производство.
ОСЪЖДА
на Д.Т.Е., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – Перник” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 45,79 лева, представляваща направени
разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ:
Решението
обявено на 10.04.2019год.
Деловодител……………………..