РЕШЕНИЕ №.........
гр. Добрич, 13.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №4713 по
описа на ДРС за 2018 г., докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.55 ал.1 пр.3-то от Закона за задълженията и договорите.
Образувано е по
искова молба на П.Т.И. с ЕГН ********** *** срещу К.И.А. с ЕГН ********** ***
по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.55 ал.1 пр.3-то от Закона
за задълженията и договорите за признаването за установена дължимостта на
сумата от 7000 (седем хиляди) английски лири, представляваща преведено по
банков път задължение за извършването на ремонт на къщата на ищеца в гр.
Бургас, ***, а също и за направените в заповедното и настоящото производство
съдебно-деловодни разноски. В исковата си молба ищецът е посочил, че в началото
на месец май 2018 г. се свързал с ответницата, която е негова роднина, като се
уговорили нейният син със строителна бригада да извърши строителни работи на
негова къща в град Бургас; на 21.05.2018 г. била преведена сумата в размер на
7000 британски лири по банкова сметка *** К.И.А., която по фиксинга на БНБ има
левова равностойност 15244.60 лева; поради некачествено изпълнение на
14.08.2018 г. договорът за изработка бил развален от ищеца; въпреки отправените
покани ответницата не е възстановила преведената сума; настоява за уважаването
на предявения иск и присъждането на сторените разноски.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на исковата молба и доказателствата към нея ответницата е посочила,
че предявеният иск е неоснователен; не оспорва обстоятелството, че по нейна
банкова сметка ***; тя представлява частично плащане за строителството на обект
в гр. Бургас, което е следвало да бъде извършено от сина на ответницата; К.И.А.
е предоставила получената сума в цялост на своя син П. Атанасов за извършването
на строителството; не е имало уговорка тя да контролира строителството;
договорената сума за цялостната работа е възлизала на 25400 лева, от които
15200 лева авансово плащане; работата по строителството е започната след
снабдяването със строителните книжа, закупуването и доставянето на строителните
материали и намирането на работна ръка; работело се е от 5.00 часа до 11.00
часа и от 16.00 часа до 21.00 часа заради високите дневни температури; по
къщата е направено подвеждане, изградени са зидовете и е извършена нивелация;
изградени са стени с височина от 140 сантиметра, извършена е подготовка за
заливане на пояс и издигане на колоните; дограмата за цялата къща е била
поръчана, платена и изработена; необходимите материали са били доставени по
вид, количество и срок; намерена е работна ръка и на работниците е осигурена
квартира, чийто наем е предплатен; на строителния обект бригадата е работила 34
работни дни до завръщането на ищеца и семейството му от почивка в Гърция, което
е станало в петък; в събота и неделя бригадата е почивала, а в понеделник при
посещение на обекта е установено, че строителството е продължило през почивните
дни от други строители; оспорва твърдението, че новата бригада е съборила
всичко и започнала работа наново, тъй като нищо от построеното не е било
разрушено, а строителните работи са продължили по проекта на сина на
ответницата и с материалите, които той е поръчал и доставил; нейният син е бил
поръчал и дограмата за цялата къща, но тя не е била платена, поради което синът
е поискал парите си от ищеца; безспорно е, че уговорената сума за цялостно
строителство на обекта на ищеца е била 25400 лева, като авансовото плащане от
15200 лева напълно е покрило извършените дейности, а дори поръчаната дограма е
останала незаплатена изцяло; настоява се за отхвърлянето на предявения иск.
В последното съдебно заседание и писмената
си защита ищецът е посочил, че е доказано по безспорен начин неспазването на
договора от ответницата и нейния син; представени са документи само за 954 лева
закупени материали; за труд и материали са вложени не повече от 1000-1500 лева,
защото са използвани стари материали на ищеца; дограма не е поръчана и не е платена; на ръка на сина на
ответницата са дадени 1000 лева; настоява се за уважаването на иска и
присъждането на разноските.
В последното
съдебно заседание и писмената си защита ответницата чрез своя пълномощник е
заявила, че предявеният иск е неоснователен; не са доказани по безспорен начин
договорките между страните; няма доказателства част от материалите да са били
закупени от собственика на къщата преди да почине; няма доказателства за
даването на 1000 лева на ръка на сина на ответницата; недовършването на
предвидените и уговорени дейности се дължи единствено на едностранното
прекратяване на договорните отношения от ищеца – възложител, поради което той
няма право да иска от изпълнителя нищо; настоява за отхвърлянето на иска и
присъждането на сторените разноски.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният
иск по чл.422 във връзка с чл.55 ал.1 пр.3-то от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) е процесуално допустим.
Разгледан по същество, той е частично основателен.
По делото е безспорно установено, а не се
и оспорва от страните, че на 21.05.2018 г. ищецът е превел по банкова сметка ***нглийски
лири (това се установява от приложените на лист 6-7 от делото платежно
нареждане с превод на български език, като получаването на сумата се признава
от ответницата). В платежното нареждане изрично е посочено, че преведената сума
представлява сума за ремонт/строеж на жилище в гр. Бургас, *** Въпреки дадените
от съда указания по никакъв начин ответницата не е доказала, че е върнала
посочената сума или че нейното получаване е извършено при наличието на друго правно
основание (освен процесните строително – монтажни работи) за това. От
изготвената по делото съдебно – техническа експертиза (най-вече от дадените в
устна форма в съдебното заседание на 05.09.2019 г. отговори на поставените
въпроси) се установява стойността на извършените от сина на ответницата
строително – монтажни работи, които съществуват на място. Вещото лице е
посочило в съдебно заседание, че е включило стойността на материалите по т.1 в
общата стойност на извършените строително – монтажни работи по т.4; по т.1 от
заключението на място е установило като останали след строителството материали само
2 кубика пясък, които са на стойност 140 лева; по т.2 стойността на
транспортните разходи за вложените материали е в размер на 100 лева (по 50 лева
на курс); по т.3 пътните разходи на работниците са в размер на 335.52 лева; по
т.4 стойността на извършените строително – монтажни работи (включително
стойността на вложените материали; без строителните работи по т.5 и т.6) е в
размер на 2530 лева; по т.5 действителната пазарна стойност на поставения
дълбокопроникващ грунд е в размер на 48 лева; по т.6 стойността на мазилката
около входната врата е в размер на 59.40 лева; по т.7 – стойността на
останалите тухли, които са използвани от следващите строители, които са 233
броя, е 139.80 лева (единичната цена е 0.60 лева на брой); по т.7 – тухли
четворки и бетонни блокчета на обекта не са влагани; по т.8 – при огледа не е
установена подготовка за поставяне на гипсокартон и такъв не е поставян. Следователно общата стойност на извършените
от сина на ответницата строително - монтажни работи, заедно със съпътстващите
разходи (за транспорт, пътни разходи на работниците), както и стойността на безспорно
установените като останали от тях материали, е в размер на 3352.72 лева. До
този размер предявеният иск за връщането на даденото при отпаднало основание е
неоснователен, като за разликата до първоначално предявения размер искът е
основателен. Неоснователно е възражението на ищеца, че е имало частично плащане
на сумата от 1000 лева на ръка на сина на ответницата (той не е страна по
делото и ако тази сума действително е дадена, нейното връщане би могло да бъде
претендирано на основание на чл.55 от Закона за задълженията и договорите, но
при предявен иск срещу П. Атанасов Петров, а не срещу неговата майка).
Равностойността на сумата от 3352.72 лева в английски лири към датата на
извършването на превода (21.05.2018 г.), е 1502.34 английски лири. Следователно
предявеният е основателен за сумата от 5497.66 английски лири и трябва да бъде
отхвърлен за разликата от 5497.66 до първоначално предявения размер от 7000
английски лири.
С оглед изхода от спора и на основание на
чл.78 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и направени разноски
по гр. дело №4713/2018 г. по описа на ДРС съобразно уважената част от иска,
т.е. в размер на 955.72 лева (от 304.89 лева внесена държавна такса, 200 лева заплатен депозит за съдебно –
техническата експертиза, 120 лева внесен
депозит за съдебно – счетоводната експертиза и 592 лева заплатено адвокатско
възнаграждение). На ответницата трябва да бъдат присъдени направените разноски
съобразно отхвърлената част от иска, т.е. в размер на 42.92 лева (от 200 внесен
депозит за вещото лице; няма доказателства за реалното заплащане на адвокатско
възнаграждение). В съответствие с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г.
по тълкувателно дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото производство
се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, поради което ответницата трябва да бъде осъдена да заплати
разноските по частно гр. дело №3508/2018 г. по описа на ДРС съобразно уважената
част от иска, т.е. в размер на 704.40 лева (от 304.89 лева внесена държавна
такса и 592 лева заплатено адвокатско възнаграждение).
Водим от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК в отношенията между страните по делото, че К.И.А. с ЕГН **********
*** има следното неплатено парично задължение към П.Т.И. с ЕГН ********** ***
(за което е издадена Заповед за изпълнение №2034/29.08.2018 г. по частно гр.
дело №3508/2018 г. по описа на ДРС) – в размер на 5497.66 английски лири, представляваща
преведено по банков път задължение за извършването на ремонт на къщата на ищеца
в гр. Бургас, *** като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 5497.66 английски лири до първоначално
предявения размер от 7000 английски лири.
ОСЪЖДА
К.И.А. с ЕГН ********** *** да заплати на
П.Т.И. с ЕГН ********** *** сумата от 955.72 лева, представляваща направените
разноски по гр. дело №4713/2018 г. по описа на ДРС съразмерно на уважената част
от иска, както и сумата от 704.40 лева, представляваща направените разноски по
частно гр. дело №3508/2018 г. по описа на ДРС съразмерно на уважената част от
иска.
ОСЪЖДА
П.Т.И. с ЕГН ********** *** да заплати на
К.И.А. с ЕГН ********** *** сумата от 42.92 лева, представляваща направените
разноски по гр. дело №4713/2018 г. по описа на ДРС съразмерно на отхвърлената
част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: