РЕШЕНИЕ
№ 842
Перник, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Перник - V състав, в съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Съдия: | КИРИЛ ЧАКЪРОВ |
При секретар АННА МАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия КИРИЛ ЧАКЪРОВ административно дело № 20247160700174 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Т. Д. Н., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], ет. 9, ап. 36, чрез адв. И. М. – ПАК, със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 2, офис 3 срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 24-1920-000051 от 05.03.2024г. на А. Е. К. на длъжност Полицейски инспектор към Първо РУ – Перник при ОД на МВР – Перник, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, на настоящия жалбоподател е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.
Административният акт се оспорва с твърдение за незаконосъобразност, поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материално правните разпоредби и целта на закона. Моли се съда да отмени оспорения административен акт.
В проведеното съдебно заседание жалбоподателя редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки вх. рег. № 1178 от 23.04.2024г. от адвокат И. М. от АК - Перник, процесуален представител на жалбоподателя, в които същата изразява становище, че поддържа жалбата, развива подробни съображения по съществото на спора, моли съда да отмени оспорения административен акт и претендира присъждане на съдебни разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.
В проведеното съдебно заседание ответникът по жалбата – А. Е. К. на длъжност Полицейски инспектор към Първо РУ – Перник при ОД на МВР – Перник, редовно призован, не се явява, представлява се от гл. юрисконсулт З. В.. Процесуалният представител оспорва жалбата, поддържа становище, че издаденият акт е законосъобразен, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при наличието на предвидените в закона основания за издаването му. Твърди наличие на влязло в сила на НП, с което е решен въпроса за отговорността на жалбоподателя. По изложените съображения, моли съда да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.
А. съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 618880 от 16.01.2024г. (л. 19), съставен от С. Б. С. на длъжност старши полицай при Първо РУ към ОД на МВР – Перник, в присъствието на свидетеля К. С. В. е установено, че на 16.01.2024г. около 14.09 часа, в [населено място], на [улица], с посока на движение от [улица]към кръстовището на „***“, Т. Д. Н., [ЕГН] управлява лек автомобил [Марка], модел „Ибиза“, с рег. № [рег. номер], собственост на Д. Й. Н., [ЕГН], като при извършена проверка пред блок 20, водача е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510, с фабр. № ARPM-0421, като уреда отчита 0 промила алкохол. Водачът отказва да бъде изпробван за наличие на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство Дръг тест 5000, с фабр. № ARPB-0048, като му е издаден талон за изследване № 129879. Извършеното от водача е окачествено като отказ да му бъде извършена проверка с тест за установяване на употреба на наркотични вещества или техните аналози и неизпълнение на предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или техните аналози. Актът е подписан от Т. Д. Н. без възражение.
Въз основа на АУАН, със ЗППАМ № 24-1920-000051 от 05.03.2024г. на А. Е. К. на длъжност Полицейски инспектор към Първо РУ – Перник при ОД на МВР – Перник (лист 18), оправомощен със заповед № 313з-362/28.02.2022г. на директора на ОД на МВР – Перник, неприложена по делото, въпреки оказаната от съда доказателствена тежест с Определение № 486 от 25.03.2024г, спрямо жалбоподателя Т. Д. Н., в качеството му на водач на лек автомобил [Марка], модел „***“, с рег. № [рег. номер], на основание чл. 22 от ЗАНН, за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП - „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца. Заповедта е мотивирана от фактическа страна с констатациите в съставения АУАН и обстоятелството, че в качеството си на водач на ППС Т. Д. Н. е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване на употреба на наркотични вещества или техните аналози и не е изпълнил предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или техните аналози.
ЗППАМ е връчена на Т. Д. Н. на дата 13.03.2024г., видно от собственоръчно положен подпис (л. 18 гръб).
Жалбата срещи оспорения административен акт е постъпила директно пред съда с вх. рег. № 732 от 14.03.2024г.
Представени са още: Талон за изследване № 129879, като по делото няма твърдения, нито данни предписанието да е изпълнено; Заповед 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи (л. 21-22), за определяне правомощията на структурите на МВР по осъществяване на контрол по ЗДвП, Заповед № 313з-604 от 10.03.2023г. на директора на ОД на МВР – Перник, представена не в цялост (л. 23-24), в която на база резултатите от положен успешно изпит по ЗДвП и КЗ, са определени поименно служителите работещи в звената, осъществяващи охранителна дейност по чл. 14, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР в ОД на МВР – Перник, които са определени да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН, да използват технически средства и системи за измервания и контрол и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП и КЗ; Служебна бележка УРИ № 313р-8071 от 24.04.2024г. за заеманата длъжност от издателя на оспорената заповед (л. 34); Справка за нарушител (л. 35-36) и Справка за собствеността на процесното МПС (л. 37).
Горната фактическа обстановка се възприе от представените с административната преписка документи, които се приемат от съда като годни доказателства.
С оглед установеното от фактическа страна, А. съд – Перник, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт с оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, прави следните правни изводи:
Жалба е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, видно от дата на връчване на оспорения административен акт - 13.03.2024г. и дата на постъпване на жалбата пред съда – 14.03.2024г. Същата изхожда от надлежна страна и е насочена срещу акт подлежащ, на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, на пряк съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, съображенията за това са следните:
Съгласно чл.172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т.5, б.“а”, т. 6 и т. 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
По делото са представени и приети като доказателства:
Заповед 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, с която са определени службите за контрол по ЗДвП и длъжностните лица от МВР, които имат право да съставят АУАН и НП. В точка 1 от цитираната заповед са определени основните структури в системата на МВР, които осъществяват контрол по ЗДвП, като в 1.3 са посочени ОД на МВР. С цел диференциране на правата и задълженията на служителите в ОД на МВР, в точки от 1.3.1 до 1.3.4, в заповедта са посочени дейностите по чл. 165 от ЗДвП, които същите могат да осъществяват, в зависимост от заеманата от служителите длъжност в ОД на МВР. В точка 1.3.3 от заповедта са посочени функциите за контрол по чл. 165, които могат да осъществят звената, осъществяващи охранителна дейност по чл. 14, ал. 2, т. 1 (патрулно-постова дейност) или т. 2 (териториално обслужване на населението) от ЗМВР в ОД на МВР и в районните управления към ОД на МВР.
След определяне на функциите на основните звена по чл. 165 от ЗДвП, в точка 2 от цитираната заповед, в подточки 2.1 и 2.2, са определени полицейските органи, които могат да издават фишове за налагане на глоби и да съставят АУАН по ЗДвП. В точка 2.2 са посочени служителите по точка 1.3.3 от същата, като полицейски органи, които могат да издават фишове за налагане на глоби и да съставят АУАН по ЗДвП, но след успешно положен изпит за познаване съдържанието на ЗДвП и КЗ и част от Заповед № 313з-604 от 10.03.2023г. на директора на ОД на МВР – Перник (л. 23-24), в която на база резултатите от положен успешно изпит по ЗДвП и КЗ, са определени поименно служителите работещи в звената, осъществяващи охранителна дейност по чл. 14, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР в ОД на МВР – Перник, които са определени да издават фишове за налагане на глоби, да съставят АУАН, да използват технически средства и системи за измервания и контрол и да осъществяват контролна дейност по ЗДвП и КЗ.
В конкретния случай, не е спорно, че оспорения административен акт е издаден от А. Е. К.. По делото като доказателство се приобщи Служебна бележка УРИ № 313р-8071 от 24.04.2024г., от която се установява, че към 05.03.2024г. същият е заемал на длъжност Полицейски инспектор към Първо РУ – Перник при ОД на МВР – Перник. Изложеното отнесено към разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, предполага, че издателят на акта, не разполага с материална компетентност да издава посочените в цитираната разпоредба ЗППАМ, тъй като не е ръководител на съответното структурно звено в системата на МВР.
В оспорения административен акт, ясно е посочено, че същият се издава на база делегирани права по Заповед № 313з-362/28.02.2022г. на директора на ОД на МВР – Перник. По делото цитираната заповед не е приложена, въпреки дадените от съда, с Определение № 486 от 25.03.2024г. указания, относно доказателствената тежест на страните. Видно от приобщената по делото Заповед № 313з-604 от 10.03.2023г. на директора на ОД на МВР – Перник, макар и представена не в цялост, същата определя правомощия за служителите на ОД на МВР – Перник, различни от издаването на ЗППАМ.
В настоящия случай от доказателствата по делото не следва извода, че А. Е. К. на длъжност Полицейски инспектор към Първо РУ – Перник при ОД на МВР – Перник, към дата на издаване на оспорения административен акт - 05.03.2024г. е разполагал с материална компетентност да приложи ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, поради което съдът приема, че процесната ПАМ е издадена от некомпетентен орган.
Изложеното води до извод за незаконосъобразност на издадената ЗППАМ № 24-1920-000051 от 05.03.2024г., в условията на чл. 146, т. 1 от АПК, което поради своята същност обуславя обявяването на оспорената заповед за нищожен административен акт.
Предвид направените констатации, съдът счита, че не е необходимо да изследва останалите предпоставки за законосъобразност, посочени в разпоредбата на чл. 146 от АПК, тъй като дори и изпълнени, същите не биха могли да санират констатирания съществен порок на оспорената ЗППАМ.
Относно разноските:
Предвид изхода на спора жалбоподателя има право на разноски. Искането за присъждане на разноски е направено от пълномощника на жалбоподателя своевременно, като е придружено със списък на разноските по чл. 80 от ГПК. С оглед на това ответника следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в общ размер на 1010 /хиляда и десет/ лева, от които 10 /десет/ лева платена държавна такса за образуване на производството и 1 000 /хиляда/ лева, платено адвокатско възнаграждение, по договор за правна защита и съдействие от 14.03.2024 година (л. 6 гръб).
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК настоящия съдебен състав на А. съд – Перник
Р Е Ш И :
О. З. Н. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1920-000051 от 05.03.2024г. на А. Е. К. на длъжност Полицейски инспектор към Първо РУ – Перник при ОД на МВР – Перник, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, на настоящия жалбоподател е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Перник да заплати на Т. Д. Н., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], ет. 9, ап. 36, направените по делото разноски в общ размер на 1 010,00 /хиляда и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.
| Съдия: | |