Р Е Ш Е Н И
E
№ 51 23.02.2021 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
На
десети февруари две хиляди и двадесет и първа година
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иво Добрев
секретар
Тодорка Стоянова
като
разгледа докладваното от съдия Добрев
дело
по несъстоятелност номер 509 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
образувано по молба на „Виго Груп“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Монтана, ул.“Морава“ №12 за откриване производство по
несъстоятелност срещу длъжника “Грато Инвестмънт“ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Несебър ул.“Иван Вазов“ №9, поради настъпила
неплатежоспособност на длъжника. Твърди се, че дружеството- кредитор има вземания
срещу длъжника, възникнали от търговски сделки, произтичащи от запис на заповед
от 14.11.2007г., въз основа на която ценна книга е издаден изпълнителен лист от
**. от Софийски районен съд по гражданско дело **. срещу длъжника „Грато
Инвестмънт“ ЕООД, което вземане, след сключване на спогодба от 02.02.2015г.
възлиза на сумата от 1 790 694
лева- главница и сумата от 859 533 лева- лихва и за разноски, присъдени в производството по гражданско дело №1332/2012г. по
описа на СГС за сумата от 78 233.20 лева. Изложени са и съображения, че
дружеството-длъжник не е заявило за обявяване в Търговския регистър годишните
си финансови отчети за последните три години. Във връзка с казаното се отправят
искания за обявяване в
неплатежоспособност на “Грато Инвестмънт“ЕООД и определяне на начална
ѝ дата, откриване на производство по несъстоятелност, назначаване на
временен синдик и определяне дата на първо събрание на кредиторите.
С определение от 06.11.2019г. на основание чл.629 ал.4 ТЗ, като присъединени кредитори са конституирани „Обединена Българска Банка“ АД,
ЕИК ********* и „Кристи 2002“ЕООД, ЕИК *********. В молбата на първото
дружество се заявява съществуването на изискуемо парично вземане общо възлизащо
на 9 586 351.18 евро по търговска сделка- договор за банков кредит №**.,
която сума е установена по своето основание с влязъл в сила съдебен акт на
19.09.2015г. Твърди се освен това, че „ОББ“АД е кредитор на длъжника и по
договор за кредит №**., след подписване
на допълнително споразумение №1
26.08.2011г. от „Грато Инвестмънт“ЕООД с общ размер на вземането
2 112 243.14 евро, по договор за банков кредит №**., след подписване
на допълнително споразумение от №**. от „Грато Инвестмънт“ЕООД в качеството му
на съдлъжник с общ размер на вземането 5 272 353.59 евро, по договор
за банков кредит №**., след подписване на допълнително споразумение №3/
26.08.2011г. в качеството му на съдлъжник с общ размер на вземането 978 736.62
евро и по договор за банков кредит №**., след подписано от „Грато
Инвестмънт“ЕООД в качеството му на съдлъжник допълнително споразумение №**. с
общ размер на вземането 466 294.80 евро. Този кредитор също счита, че
длъжникът е неплатежоспособен, като неплатежоспособността, освен от
неизпълнението по посочените по-горе търговски сделки се презюмира включително
и по смисъла на чл.608 ал.2 ТЗ, тъй като дружеството не е обявявало годишни
финансови отчети за последните три години. Иска се откриване производство по
несъстоятелност с последиците по чл.630 ал.1 ТЗ.
„Кристи 2002“ЕООД твърди, че правата му на кредитор
произтичат от договори за заем, които е предоставил на длъжника съответно сключени
на **. за сумата от 50 000 евро, на 01.06.2007г. за сумата от 391 000
лева и на **. за сумата от 117 250 лева. Заявява се също така, че тези
заеми били обезпечени с издадени от длъжника записи на заповед. Предвид факта,
че касае за вземания по търговски сделки, които не са погасени и доколкото
натрупаните задължения нямяло как да бъдат квалифицирани като временно
затруднение се счита, че са налице материално-правните предпоставки за
откриване на производство по несъстоятелност срещу длъжника.
Бургаски окръжен съд, като обсъди доводите
на молителите и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Ответникът
е капиталово дружество с правноорганизационна форма ООД, вписано като търговец
в търговския регистър, което към датата на образуване на производството е с
регистриран капитал 5000 лева. Вписаният предмет на дейност е многообразен. Видно е
също така от данните по партидата на търговеца в електронния регистър, че последният
обявен годишен финансов отчет на дружеството е този за 2010г.
В молбата на „Виго Груп“ООД се твърди, че дружеството има качеството на кредитор на
длъжника по търговски сделки- запис на заповед от **., спогодба от ***., с която задължението по ценната
книга и предмет на издаден срещу „Грато Инвестмънт“ООД изпълнителен лист се
признавало от длъжника и новирало, като включително се добавяли изтекли лихви
за времето ***.-02.02.2015г. Заявена е също така позиция, че първоначалният
молител е титуляр на вземане за разноски, присъдени в производството по гражданско дело №1332/2012г. по
описа на СГС.
Поначало решение по чл.630 ал.1 ТЗ следва
да се постанови когато се докаже съществуването на задължение по търговска сделка,
която е сключена между кредитор с изискуемо парично вземане и длъжника. Тогава
когато не е установена облигационна връзка по търговска сделка, съдът е длъжен
да отхвърли молбата по чл.625 ТЗ поради липсата на задължителна материална
предпоставка на закона. Доказателствената тежест за установяване на
материалните и процесуални предпоставки за откриване на производство по
несъстоятелност е на лицата по чл.625 ТЗ.
Съдът намира, че по делото не е доказана
активната материалноправна легитимация на първоначалния кредитор, съответно
наличието на негово изискуемо парично вземане спрямо ответника, имащо за
произход търговска сделка.
Във връзка с претендираното вземане на
„Виго Груп“ООД, произтичащо от запис на заповед от ***., въз основа на която са
издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 21.01.2012г. от
Софийски районен съд по гражданско дело №901/2012г. срещу длъжника „Грато
Инвестмънт“ ЕООД, което вземане, според кредитора, след сключване на спогодба
от **. възлиза на сумата от 1 790
694 лева- главница и сумата от 859 533 лева- лихва трябва да се
отбележи, че при съвкупната оценка и анализ на доказателствата по делото не се
установява първото дружество да е титуляр на същото. Действително
съществуването на вземането по цитираната ценна книга е било предмет на
установителен иск, предявен по реда на чл.422 ГПК, като съдебния процес е
приключил с влязъл в сила акт на 25.06.2015г. Едва след тази дата, със сила на
пресъдено нещо между страните са установени правата на кредитора „Виго Груп“ООД
по ценната книга. Подписването на други документи и съглашения между кредитора
и длъжника, свързани с вземането по записа на заповед, при висящност на
съдебния спор между тях, на практика се явява лишено от смисъл и не би породило
правни последици. Фактът на сключване на представената от кредитора спогодба от
**. не се установява от никое от останалите, приобщени по делото
доказателствата, включително от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза. Ако такъв документ, съдържащ признание на длъжника действително е
съществувал, неясно защо не е представен пред решаващия съд. При това положение
посочената по-горе спогодба от ***.2015г. няма как да бъде ценена като
обективно и годно доказателство по делото.
В хода на процеса са приобщени достатъчно убедителни
данни, свидетелстващи за прехвърлянето на вземането по ценната книга с договор
за цесия от ***2015г. на друг кредитор- „ЕС111“ЕООД, за което длъжникът е бил
редовно уведомен. Поначало след влизане в сила на решението е започнала да тече
нова давност, която винаги е пет години, съгласно нормата на чл.117 ал.2 ЗЗД.
Дори обаче да се приеме, че същото е било погасено по давност, то отново няма
пречка за валидното му прехвърляне и този факт сам по себе си категорично не е
основание за нищожност на договора, поради липса на предмет. Изтичането на
давността, единствено би препятствало възможността вземането да бъде събрано
принудително, като не води до извод за несъществуване на същото.
Не може да бъде споделена и тезата, че вземането
следва да се прехвърли единствено и само чрез джиро. Липсва такава законова
забрана и в случай, че същото бъде прехвърлено чрез цесия единствено цесионерът
би загубил част от привилегиите на менителничния ефект- по отношение на него
издателя и поемателя-цедент не отговарят солидарно, могат да му бъдат
противопоставени възраженията, основани на личните му отношения с издателя и
т.н. Когато към датата на цесията вече е имало издадена заповед за незабавно
изпълнение съществува вероятност цедента да е във фактическа невъзможност да
прехвърли владението на издадената ценна книга /ако оригинален екземпляр е
представен по делото/, поради което и да предпочете да избере именно такъв
начин на транслиране на вземането към
новия титуляр.
Цесията е произвела действието си и е съобщена на длъжника
от предишния кредитор, видно от направеното отбелязване върху уведомлението,
изпратено до длъжника. /л.991 том2 от изпълнителното дело/ Незаплащането на
цената също не е основание за недействителност на договора, доколкото се касае
за вътрешни отношения между цедента и цесионера. Договорът за цесията не е
оспорен, включително от „Виго Груп“ООД, поради което следва да се приеме, че
посредством него са прехвърлени правата по ценната книга. Доказателства за
това, че цесията представлява привидна сделка по делото не са ангажирани, като
това възражение също се явява неоснователно. Казаното мотивира настоящия състав
да направи извод, че по повод на първото, заявено от „Виго Груп“ООД вземане по
делото не е установено наличие на валидно и
съществуващо към момента правоотношение между кредитора и длъжника- ответник, произтичащо от
търговска сделка.
Присъдените разноски в производството по гражданско дело №1332/2012г. по описа на СГС въз
основа на влязло в сила решение №1082/14.06.2013г. по иск за обявяване относителната недействителност на издаден
запис на заповед в полза на лицето В.М.с правно основание чл.135 ЗЗД, не се намират в
пряка връзка с атакуваната сделка и не се отнасят
до нея. Отговорността за разноски не е
свързана с предмета на спора, а с неговия изход- страната по отношение на която искът е уважен, дължи на насрещната страна всички, направени от нея съдебни разноски по делото. Източник на отговорността за разноски е съдебното
решение, а основанието- уважаването на предявения иск, като отговорността е резултат от развитието на едно
процесуално правоотношение и няма връзка с търговските отношения между страните. Тя е функция на процесуалното поведение на страните и цели
да обезщети ищеца, чийто иск е уважен като основателен, за направените разходи
по водене на делото. След като отговорността за разноски има за източник
съдебното решение и за нея е ирелевантен предметът на спора, по който
разноските са присъдени, изключена е основателността на тезата, че съдебните
разноски, могат да се отнасят до търговска сделка по смисъла на чл. 608, ал. 1,
т. 1 ТЗ, дори и те да са присъдени по търговски спор./ В тази връзка определение №
88 от 22.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 2342/2017 г., I т. о., ТК,/ Не е налице следователно материалноправна легитимация
на дружеството молител по чл. 625 ТЗ да иска откриване на производство по
несъстоятелност по отношение на длъжника, тъй като това вземане на кредитора не се отнася и не произтича от
търговска сделка, а е възникнало от извъндоговорно основание като отговорност
за разноски, направени от молителя в рамките на исковото производство по г. д. №1332/2012г.
на СГС.
Дори без всякакви резерви да бъде възприета позицията, че разноските
присъдени в полза на „Виго груп“ представляват парично вземане, породено или
отнасящо се до търговска сделка, от представените по делото доказателства- разписка,
протокол за прихващане и съдебно-счетоводна експертиза безспорно се установява,
че това вземане на кредитора е погасено чрез плащане или прихващане. На първо
място представената разписка носи подписите на представители на длъжника и на
кредитора, като тяхната автентичност не е оспорена, поради което и следва да се
приеме, че съставлява доказателство за изявленията ,които се съдържат в нея. От
анализа на съдържанието на същия документ е видно, че последният на практика
материализира неизгодни за кредитора „Виго груп“ООД факти, в подкрепа на тезата
за извършено плащане на сумата от 78 233.20 лева. Такава счетоводна
операция е осчетоводена при длъжника, видно от заключението на приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, поради което съдът възприема позиция, че твърдяното
вземане е и погасено. В представения по инициатива на кредитора протокол за
прихващане също е обективирано изявление на длъжника и кредитора, че плащането
на задължението на „Грато инвестмънт“ЕООД за разноски следва да се счита за
погасено, доколкото е по-малко от вземането на длъжника към кредитора. Ако
кредиторът в действителност считаше, че има такова вземане към „Грато
инвестмънт“ЕООД, което подлежи на принудително изпълнение несъмнено щеше да
пристъпи към упражняване на правата си за неговото събиране. Данни да са
предприети такива постъпки от негова страна по делото не са налични.
Представените от третото неучастващо
по делото лице писмени документи- спогодби и записи на заповед поначало не
представляват счетоводни такива и не са носители на информация за счетоводно
регистриране на конкретна стопанска операция. От друга страна са налице
процесуални пречки същите да бъдат ценени като доказателства, когато с тях се
цели установяване на активната легитимация по молбата. Тази преклузия за ангажиране
на доказателства, свидетелстващи за материалната легитимация, съответно оспорване
на същата във връзка със съществуването на твърдяното от кредитора
правоотношение, за погасяване на претендираното вземане- по давност, чрез
плащане, прихващане е настъпила в края на първото по делото заседание, като
след този момент могат да бъдат събирани, включително по служебен почин само доказателства,
касаещи предмета на делото, по отношение на който се формира сила на пресъдено
нещо- състоянието на неплатежоспособност и началната му дата. Ако
кредиторът действително считаше, че има
изискуеми парични вземания, обективирани в представените от третото неучастващо
по делото лице- Л.А.Я. документи, следваше да ги приложи към първоначалната
молба за откриване на производството по несъстоятелност. Дори да бъде
пренебрегнато казаното по-горе, свързано с невъзможността за анализ и обсъждане
на цитираните документи като част от материалите по делото, по мнение на
настоящия състав доказателства за съществуване на вземания на „Виго груп“ООД
към длъжника, произтичащи от спогодба от 02.02.2015г. и съответно записи на
заповед от същата дата за сумата от 8 937 500 евро и за сумата от
2 000 000 евро /всичките приложени в незаверени копия/ не са налице, като
включително отсъстват каквито и да е данни такива счетоводни записвания да са
направени при длъжника и кредитора. Крайно нелогично е освен това подобни
документи- спогодби и ценни книги, установяващи вземания на „Виго груп“ООД в
посочените размери, да се съхраняват в трето лице, което обстоятелство поставя
под въпрос тяхната достоверност и навежда на извод, че са създадени единствено
и само за нуждите на процеса.
Всичко казано потвърждава извода, че
молителят „Виго Груп“ООД не се легитимира като неудовлетворен кредитор на
дружеството по търговска сделка и съответно не разполага с активна легитимация
да иска откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Грато
Инвестмънт“ ЕООД.
Присъединеният кредитор „Обединена
Българска Банка“ АД е ангажирал многобройни писмени доказателства, с които заявява
съществуването на изискуеми и безспорни парични вземания по търговски сделки- договори
за банков кредит както следва: №***., №**.
№**., №**. и №**. Длъжникът не оспорва съществуването на тези вземания
на банката, като в по-голямата част от случаите не е възразил и срещу
издадените заповеди за незабавно изпълнение в полза на кредитната институция
след настъпване изискуемостта на същите. Липсата на подадени от „Грато
Инвестмънт“ възражения е дала повод на съдебните състави от Окръжен съд
гр.Бургас да прекратят производствата по делата /т.д. №132/14г., т.д. №
223/2014г. и т.д.№259/14г. в частта им по предявения иск по чл.422 ГПК против длъжника.
В хода на съдебното производство по т.д. № 133/2014г. по описа на БОС вземането
на банката е установено с влязъл в сила съдебен акт. Освен, че длъжникът не
оспорва задълженията към кредитната институция, конкретни данни за извършване
на плащания в полза на присъединения кредитор също отсъстват. Касае се за
търговски сделки, свързани с дейността на длъжника като наличието на вземанията
на банката се потвърждава и от изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза. От заключението на същата се вижда, че в счетоводството на
длъжника са отразени вземания по договор
за банков кредит №**. в общ размер от 9 146 960.15 евро и
536 461.57 лева. По мнение на съда присъединеният кредитор е активно
легитимиран по молбата с правна квалификация чл.625 ТЗ за откриване
производство по несъстоятелност на неизправния длъжник.
Кредиторът „Кристи 2002“ЕООД
заявява, че правата му произтичат от договори за заеми, предоставени на
длъжника през 2007г., като вземанията по каузалните сделки били обезпечени с
издаване на записи на заповед с падежи, съвпадащи с крайните срокове за връщане
на сумите по договорите за заем. Търговският характер на сделките в случая е
определяем и се извежда въз основа на възприетия в чл. 286 ал. 2 ТЗ субективен
критерий, чрез който законодателят обявява всяка сключена от търговеца сделка в
това му качество- упражняване на търговска дейност по занятие, за търговска
като при съмнение намира приложение въведената с чл.
286 ал. 3 ТЗ презумпция. Сделките имат правната характеристика на
презумптивни и при необорване на законовата презумпция от длъжника несъмнено се
явяват търговски. Изводът дали сключеният между търговски дружества договор за
заем представлява търговска сделка, следва да бъде направен с оглед конкретните
данни по делото относно дейността на търговците и при прилагане на посочения
критерий. В случая съдът приема, че предоставянето на заем е било пряко
свързано с търговската дейност на длъжника, като този именно търговски характер
на отношенията между дружествата не се оспорва от длъжника. Освен това
задължението към „Кристи 2002“ЕООД е осчетоводено при „Грато Инвестмънт“ЕООД по
кредита на сметка 499 в размер на 606 041.50 лева, като към главниците е
добавена и уговорената между страните лихва.
Изхождайки от горното, настоящият
състав намира за доказано от страна на присъединения кредитор „Кристи 2002“ЕООД
наличието на изискуемо парично вземане
към длъжника по търговска сделка, от което произтича и материалната му
легитимация да иска откриване на производство по несъстоятелност срещу „Грато
Инвестмънт“ЕООД.
Възраженията, че вземанията по
договорите за заем са погасени по давност няма как да бъдат обсъждани, тъй като
са направени от кредитори, а не от длъжника. Такова право на кредитор да оспори
съществуване на вземане на друг кредитор, упражнявайки личното възражение на
длъжника, би могло да се признае евентуално в производство по реда на чл.694 ТЗ, но не и на настоящия етап от развитието на процеса. Отделно от това
твърдения за наличие на бездействие на длъжника, което би заплашило
удовлетворението на кредитора /чл.134 ЗЗД/ не са изложени, нито в хода на
процеса са приобщени такива доказателства.
По делото са
приети основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза, които съдът кредитира изцяло и без
резерви. Вещото лице е установило какви са задълженията и активите на длъжника
и конкретно тези дълготрайните материални активи с ликвидационна стойност,
констатирало е, че след **. „Грато Инвестмънт“ЕООД е спряло плащанията към
своите кредитори. Подробно и в табличен вид е отразило показателите за
ликвидност и финансова автономност на длъжника за времето 2016- 2019г., като е
анализирало същите в динамика, за да проследи тенденцията в икономическото
развитие на дружеството. След представяне на документите от третото неучастващо
по делото лице в допълнително заключение вещото лице е мотивирало извод, че
същите не представляват документално основание за счетоводството на дружеството
длъжник да ги включи в своите счетоводни
баланси преди 2016г. Изследвана е касовата наличност на „Грато Инвестмънт“ ЕООД,
като включително е анализирана възможността на дружеството да изпълнява
краткотрайните си задължения.
При
съобразяване на направените по-горе изводи, че само присъединените кредитори разполагат с активна легитимация молбите им с правна квалификация чл. 625 ТЗ следва да се разгледат по същество. Молбата на „Виго Груп“ООД трябва да се отхвърли.
Неплатежоспособността е едно от двете
законоустановени основания за откриване на производство по несъстоятелност по
ТЗ, наред със свръхзадължеността.
Тя е обективно трайно икономическо състояние, което е правно дефинирано в
чл.608 ал.1 ТЗ и се изразява в невъзможността на търговец да изпълни определени
от закона изискуеми парични вземания.
Предприятието трябва да може да посрещне
плащанията на тъй наречените краткосрочни,
съответно текущи задължения. Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло
изискуеми, а текущите задължения включват освен краткосрочните и тази част от
дългосрочните задължения, които са с настъпил или настъпващ падеж през отчетния
период. В конкретния случай, задълженията към присъединените кредитори са изискуеми и с настъпил падеж.
Преценката за способността на търговеца да погаси тези задължения следва да се
направи посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие
поема плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т.нар. постоянен
капитал), не служат за извършване на плащанията на краткосрочните- текущи задължения, тъй като предвид предназначението
им, без тях предприятието не би могло да осъществява своята дейност, поради
което, ако ги осребри, би преустановило работа. Краткотрайните активи на
предприятието (т. нар. оборотен капитал), за разлика от дълготрайните активи,
които се използват за повече от един отчетен период (1 година), участват
еднократно в производствения процес, при което за длъжника са налице текущи
постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване (плащане) на
краткосрочните, съответно текущите задължения при едно действащо предприятие.
Предвид горното, с оглед установяване на
състоянието на неплатежоспособност по чл. 608 ал.1 ТЗ, следва да се извърши
анализ дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които
да посрещне текущите си задължения, на
база реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи-
възможността им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства
на цена, близка до справедливата пазарна стойност. Ето защо са въведени икономическите показатели за ликвидност, позволяващи извършване на преценката за
състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на длъжника да
поеме плащанията си. Същите се формират като
съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Краткотрайните активи се класифицират в четири
групи: материални запаси (материали, стоки и готова продукция), краткосрочни
вземания (с падеж до 1 година), краткосрочни финансови активи (акции, облигации
и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба) и налични
парични средства, като групите, освен по вид, се различават и по ликвидността
на активите в тях. Най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като
предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив, придобивайки
го. Към 28.02.2020г. ответникът не разполага ликвидни краткотрайни текущи активи и с парични средства
в наличност. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните
активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират
четири коефициента (показателя) на ликвидност: обща, бърза, незабавна и
абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне) към
краткосрочните задължения (текущите задължения) на определена част или на
всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната ликвидност.
Така коефициентът на обща ликвидност е
съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви
(задължения), докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само
определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи. В настоящия процес стойностите на тези коефициенти /към
31.12.2016г,31.12.2017г.,31.12.2018г. и
31.12.2019г./ са изведени от вещото лице
и са много под препоръчителните такива като са по малки от единица, което е
индикация за влошено финансово състояние на фирмата през целия този период от
време т.е. длъжникът не е в състояние да покрива текущите си задължения към
своите кредитори. Дружеството не извършва стопанска дейност, тъй като не
разполага с производствени дълготрайни материални активи и финансов ресурс за
оборотни средства и не погасява текущите си задължения към кредиторите, в
резултат на което ежегодно увеличава счетоводната загуба. Коефициентите на
финансова автономност и задлъжнялост също са с отрицателен знак, което показва,
че дружеството не разполага с ликвиден финансов ресурс и е във висока степен на
неплатежоспособност към 31.12.2019г. Освен това собственият му капитал е
отрицателна величина, което е индикация, че към последната дата „Грато
Инвестмънт“ е декапитализирано. Отрицателните стойности на коефициента на
задлъжнялост показват също така, че търговецът е в състояние на
свръхзадлъжнялост, тъй като задълженията му не са обезпечени с негово
имущество.
Доколкото
исковете на легитимираните кредитори са такива за обявяване на дружеството в
неплатежоспособност следва да се приеме, че са налице предпоставките за наличие
на това състояние, като след 20.12.2011г. е преустановено изпълнението на
изискуеми задължения на длъжника, дължащо се на настъпила трайна невъзможност
за плащане на „Грато Инвестмънт“ ЕООД.
Важно е да се спомене, че в конкретния казус не следва
да се акцентира само върху конкретните правоотношения между кредиторите и
длъжника и произтичащите от тях права и задължения, но и върху състоянието на
търговеца - дали същият може да плати изцяло или частично само вземанията на
отделни кредитори, като от значение е преди всичко релацията задължение-
имущество и връзката му с останалите търговски задължения на длъжника.
Релевантен е обективният факт на неплатежоспособността, която представлява
състояние на невъзможност да се посрещат задълженията.
Изводът на съда, че длъжникът не е
изпълнил парично задължение по търговска сделка поради състоянието си на
неплатежоспособност /чл.608 ал.1 ТЗ/ изисква изследване дали неизплащането на
задълженията се дължи на временни затруднения или дали ответникът разполага с
имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за
интересите на кредиторите, които предпоставки чл.631 ТЗ дава като алтернативни.
Настоящият състав съобразява извода на вещото лице по проведената ССЕ, която както
вече се посочи, се кредитира като обективна и компетентна дадена, че предвид
липсата на собствени приходи от търговска дейност ответното дружество има
трайни финансови затруднения. Че затрудненията на дружеството не са временни е
видно и от останалите данни по ССЕ. Липсват каквито и да са доказателства,
характеризиращи дружеството като работещо такова и които съдът да отнесе към размера на изискуемите задължения на
търговеца в контекста на материалноправни предпоставки на
неплатежоспособността. Липсват данни за търговска дейност или оперативна
такава, като отграничена от пряката търговска дейност на дружеството. А наличието
на временни затруднения на длъжника е обективно състояние, свързано с очаквани
приходи от стопанска дейност, събиране на вземания или привличане на инвестиции,
което състояние не е налице.
При определяне началната дата на
неплатежоспособността следва да се
изследва
обективното финансово състояние на
длъжника,
преценено с оглед коефициентите за ликвидност и финансова автономност, като длъжникът трябва
да е
изпаднал в невъзможност да изпълнява паричните си задължения. Посоченият негативен фактически състав, в настоящия
казус несъмнено в своята съвкупност е изразен като трайно, обективно и
необратимо състояние на търговеца. При определяне на началната дата на неплатежоспособност
съдът изследва всички задължения на търговеца, а не само тези на представените
в производството кредитори. Решението по чл.630 ал.1 ТЗ има действие спрямо
всички, поради което началната дата на неплатежоспособност се определя при
всестранно изследване и анализ на всички задължения на търговеца. Задължението
за служебно установяване на началната дата произтича и от разпоредбата на чл.
621а ал.1 т.2 ТЗ.
Съобразно
заключението по ССЕ в рамките на
изследвания период, считано от 31.12.2016г., няма данни дружеството да е
извършвало търговска дейност и да е реализирало приходи, с които да е могло да
покрие съществуващите задължения към кредиторите. Практически дружеството не е
разполагало с ресурс за осъществяване на дейността си още в края на 2011г., когато
са спрели плащанията към кредитната институция, финансирала дейността му и това
е основание съдът да приеме, че още през 2011г. е започнал процес на
декапитализация на дружеството, а неизпълнението на вземания към кредиторите му
е вследствие от невъзможността дружеството да обслужва плащанията си. Ето защо, съдът
намира, че началната дата на неплатежоспособност следва да се отнесе към 01.01.2012г.
В
обобщение на казаното трябва да се направи извод, че са налице предпоставките
за откриване на производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособността
на длъжника, с посочената по-горе начална дата.
По
отношение на реда, по който следва да бъде открито производството по
несъстоятелност, съдът счита, че от събраните по делото доказателства не може
да се направи извод, че продължаването на дейността на дружеството очевидно ще
доведе до увреждане на масата на несъстоятелността. Предвид извода на съда, че
наличното имущество на длъжника не е достатъчно за покриване на началните
разноски в производството по несъстоятелност, с протоколно определение от 09.12.2020г.
съдът е указал на молителя и
присъединените кредитори в двуседмичен срок, считано от съобщението, да
представят доказателства за внесена сума в размер на 10 000 лв., представляваща
предплатени начални разноски в производството по несъстоятелност, на основание
чл.629б ТЗ, определени съобразно депозираното заключение в зависимост от
текущото възнаграждение на временния синдик и очакваните разноски по
несъстоятелността, ведно с предупреждение за последиците по чл.632 ал.1 ТЗ при
непредставяне на доказателства за авансиране на разноските. Представени са
доказателства за авансирани разноски в производството по несъстоятелност,
поради горното същото следва да бъде открито при условията на чл.630 ал.1 от ТЗ, като се назначи временен синдик и се предприемат действия, подготвящи
осребряването на вещите и имуществените права от масата на несъстоятелността, с
оглед удовлетворяването на кредиторите.
За временен синдик съдът следва да
назначи Я Н С, с адрес ***, тел. ****, включен в утвърдения от министъра на
правосъдието списък на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици,
като датата на встъпване в длъжност бъде определена на 7 дни от вписване на
решението в Търговски регистър. Възнаграждението следва да бъде определено в
размер на 800 лева, считано от датата на встъпване в изпълнение на задълженията
до настъпване на законна причина за изменение размер на възнаграждението.
Не са налице предпоставките за насрочване
на първо събрание на кредиторите предвид обстоятелството, че длъжникът не е
заявил за обявяване годишните си счетоводни отчети в търговския регистър за
последните три години, като при това положение на основание чл.669 ал.4 ТЗ
временният синдик следва да изпълнява правомощията си до избиране на постоянен
такъв от събранието на кредиторите след одобряване на списъка по чл.692 ТЗ.
Ето защо и на основание чл.630 ал.1 ТЗ, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на длъжника “Грато
Инвестмънт“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Несебър
ул.“Иван Вазов“ №9 като определя за нейна начална дата 01.01.2012г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ
по молбите на кредиторите „Обединена Българска Банка“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ №89Б и „Кристи 2002“ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Свети Влас, ул.“Извън
регулацията“ №11 по отношение на длъжника “Грато Инвестмънт“ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Несебър ул.“Иван Вазов“ №9.
НАЗНАЧАВА
ЗА ВРЕМЕНЕН СИНДИК на длъжника “Грато
Инвестмънт“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Несебър
ул.“Иван Вазов“ №9 Я Н С, с адрес ***, тел. ***, включен в утвърдения от
министъра на правосъдието списък на лицата, които могат да бъдат назначавани за
синдици, като определя месечно възнаграждение в размер на 800 лева и 7-дневен
срок за встъпване от вписване на решението в търговския регистър.
ДОПУСКА
обезпечение
чрез налагане на възбрана върху недвижимите имоти и запор върху движимото имущество и
всичките вземания на длъжника “Грато
Инвестмънт“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Несебър
ул.“Иван Вазов“ №9.
ОТХВЪРЛЯ молбата на „Виго Груп“ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Монтана, ул.“Морава“ №12 за
откриване производство по несъстоятелност на “Грато Инвестмънт“ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Несебър ул.“Иван Вазов“ №9,
поради липса на активна легитимация.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в
седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати
незабавно за вписване в Търговския регистър на Агенция по вписвания, на
основание чл.622 ТЗ, чл.14 ЗТР.
Съдия: