РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Радомир, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНТОН Р. ИГНАТОВ
при участието на секретаря В. М. К.
като разгледа докладваното от АНТОН Р. ИГНАТОВ Гражданско дело №
20211730100954 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, вр. чл.124, ал.1 ГПК,
вр. чл.92 ЗЗД.
Ищецът „Ю. ЕООД, ЕИК ., представлявано от Ю. Б. Ц., чрез адв.В.Г. от САК, със
съдебен адрес: гр.С., бул.“Б.“ № ., вх.., ет.., е предявил иск срещу ответницата СТ. С. ЦВ., с
ЕГН:**********, с адрес: гр.П., ул.“Ю. Г.“, бл.., вх.., ет.., ап. с който моли съда да постанови
решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответницата СТ. С. ЦВ., с
ЕГН:**********, че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца „Ю.“ ЕООД, ЕИК ., в
размер на 87.48 лв., неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер .
от дата 20.11.2017 г. сключен между ответника и мобилния оператор „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК:., представляващо сбор от трикратния размер на
месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор, за което издадена
фактура № ./22.11.2018 г., за периода от 22.10.2018 г. до 21.11.2018 г., както и да бъдат
присъдени направените по настоящото и по заповедното дело разноски.
Ответницата не е намерена на постоянния и настоящ адрес, като съдът е постановил
същата да бъде призована по реда на чл. 47 ГПК.
Ответницата не се е отзовала на оставените съобщения, поради което й е била назначена
1
за особен представител- адв.С.С. определена от АС към АК-П., която е подала писмен
отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК, с който оспорва така предявения иск. Оспорват се
редовността на извършената цесия и това, че не е посочен срок за доброволно изпълнение.
Позовава се на изтекла погасителна давност. От друга страна се твърди, че ответницата не е
дала повод за завеждане на иска.
Направено е и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Районен съд- Р., преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл.12 и
чл.235 ГПК , приема за установено и доказано следното:
От фактическа страна.
От приложеното към настоящето, ч. гр. дело № ./2021 г. по описа на РдРС е видно, че
въз основа на молба по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството- ищец е била издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сумите, които са предмет на настоящото
производство, като, предвид депозираното възражение от страна на длъжника- ответник по
настоящото дело, съдът е дал указания за предявяване на иск в едномесечен срок.
Така предявеният иск е за установяване на спорното правоотношение, а не за осъждане
на ответника да заплати сумите. Това следва от разпоредбата на чл.415, ал.2 от ГПК, която
предвижда, че заповедта за изпълнение продължава да съществува и след предявяване на
иска, а обезсилването й е допустимо само в случаите, когато иска не бъде предявен в
едномесечния срок или бъде предявен иск само за част от вземането.
Ищцовото дружество основава исковата си претенция срещу СТ. С. ЦВ. въз основа на
договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“
ООД, ЕИК ., което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по
договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „Б.” ЕАД е
прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в
Приложение № . от договора, извадка от която е приложена като доказателство.
Твърди се, че ищецът „ЮБЦ“ ЕООД е встъпил в правата си на кредитор въз основа на
валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в
настоящото производство е ищец по установителния иск. Ищецът- кредитор е придобил
права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения,
с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите
лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставяните от
Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на
абоната № ..
Ищецът се позовава на чл.29 от Общите условия на мобилния оператор „ 29.(изм.
26.09.2009 г., в сила от 26.10.2009 г.), според който предоставените услуги се отчитат
месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане
е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му
2
дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера на
сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително обявени номера.
Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите след съобщаване
на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при
обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната справка.
Твърди се също, че въз основа на неплащане на четири фактури за месеците юли-
октомври 2018 г. мобилният оператор е прекратил договора. Въз основа на това се
претендира неустойка в размер на 87.48 лв. за предсрочно прекратяване на договор с
клиентски номер . от дата 20.11.2017 г., сключен между ответника и мобилния оператор
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК:., представляващо сбор от
трикратния размер на месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор,
за което е издадена фактура № ./22.11.2018 г., за периода от 22.10.2018 г. до 21.11.2018 г.
От правна страна.
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415
ал.1, вр. чл. 124 ал.1 ГПК е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес
да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за които е била издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца,
твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото
съществуване спрямо ответника - длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В случая, предмет на предявеният иск е за вземане, произтичащо от договор за цесия от
дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК., което дружество,
от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с
прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания” ЕАД. Мобилният
оператор с търговска марка „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и
юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора, извадка от която е
приложена като доказателство.
Между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения, по силата на
които операторът е предоставил на абоната телефонен номер, при съответна месечна такса и
условия и срок на действие на договора, срещу задължението за заплащане на уговорената
цена на услугата - абонаментни такси и цени на услуги извън включените в съответния
тарифен план. В договора се съдържа описание на тарифният план, ценовите условия, като
са посочени задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с
начисляване на неустойки. Договорът по своето съдържание отговаря на законовите
изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите
реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да
бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с
3
положения подпис на абоната в самият договор, който не е оспорен и по този начин лицето е
декларирало, че е запознато с тях.
Съдът намира, че не се претендират суми, основани на неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 143 от ЗЗП.
В случая ищцовото дружество претендира вземане в размер на 87.48 лв. лв.,
представляващо неустойка за прекратяването на договора за телекомуникационни услуги, с
клиентски номер на абоната № ., с месечна абонаментна такса от 34.99 с ДДС, сключен
между ответника и „БТК“ ЕАД-С. (VIVACOM), което вземане е прехвърлено въз основа на
договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД,
ЕИК ., което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за
цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна
компания” ЕАД. Мобилният оператор с търговска марка „БТК” ЕАД е прехвърлил вземания
спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора,
извадка от което прилагам.
В този смисъл настоящият съдебен състав намира, че вземането на ищеца „Ю. ЕООД за
претендираната неустойка е установено, както по основание, така и по размер. Предвид на
горното, съдът намира, че искът е основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен.
В допълнение следва да се отбележи, че не е налице изтекла погасителна давност в
полза на ответника. Видно от доказателствата по делото с дата 22.11.2018 г. мобилният
оператор е издал крайна фактура № ., в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги в размер на 105.01 лв., от
които се претендира част от сумата до размер на 87.48 лв., представляваща сбор от
трикратния размер за месечните такси /без ДДС/ на всяка абонаментна услуга от сключения
договор. Видно от приложеното ч.гр.д. № ./2021 г. на РС- П., което първоначално е било
образувано въз основа на заявление на ищеца /заявител по частното гражданско дело/,
заявлението е било подадено в съда на 16.06.2021 г., което е преди датата на изтичане на
тригодишния давностен срок по чл.111, б.“б“ ЗЗД, а именно- 22.11.2021 г.
По разноските.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с уваженото част
на исковата претенция. Ищецът е направил разноски в размер на 205 лв.- по настоящото
производство, от които: 25 лв.- държавна такса и 180 лв.- адвокатско възнаграждение и 205
лв.- по исковото производство, от които: 25 лв.- държавна такса и 180 лв.- адвокатско
възнаграждение.
Съдът намира възражението на ответната страна за неоснователно, предвид общото
адвокатско възнаграждение от 300 лв. /360 лв. с ДДС/, което е към предвидения в чл.7, ал.2,
т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
4
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.
чл.415, ал.1, вр. чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.92 ЗЗД, от ищеца Ю.“ ЕООД, ЕИК ., представлявано
от Ю. Б. Ц., чрез адв.В.Г. от САК, със съдебен адрес: гр.С., бул.“Б.“ № ., вх.., ет., срещу
ответницата СТ. С. ЦВ., с ЕГН:**********, с адрес: гр.П., ул.“Ю. Г.“, бл.. вх.., ет.. ап., че
към ответницата СТ. С. ЦВ. съществува изискуемо вземане на ищеца „Ю.“ ЕООД, ЕИК ., в
размер на 87.48 лв. /осемдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки/, неустойка за
предсрочно прекратяване на договор с клиентски номер . от дата 20.11.2017 г., сключен
между ответницата и мобилния оператор „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД,
ЕИК:., представляващо сбор от трикратния размер на месечните такси на всяка абонаментна
услуга от сключения договор, за което е издадена фактура № ./22.11.2018 г., за периода от
22.10.2018 г. до 21.11.2018 г.
ОСЪЖДА СТ. С. ЦВ., с ЕГН:**********, с адрес: гр.П., ул.“Ю. Г.“, бл.., вх.. ет.., ап.. да
заплати на Ю.“ ЕООД, ЕИК. представлявано от Ю. Б. Ц., чрез адв.В.Г. от САК, със съдебен
адрес: гр.С., бул.“Б.“ № ., вх.., ет.., сумата от 205 лв. /двеста и пет лева/- направени разноски
по настоящото производство и сумата от 205 лв. /двеста и пет лева/- направени разноски по
заповедното производство /ч.гр.д. № ./2021 г. на РС- Р./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5