Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 103 01.08.2019
година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
двадесет и трети юли 2019 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Иванка
Стоянова, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 220 по описа на
съда за
2019
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 10а ЗПК и чл. 33 ЗПК.
Производството
е образувано по искова молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ЕООД срещу Т.Д.Т.. Ищецът твърди, че с
договор за потребителски кредит № 2882144 от 06.06.2017 г. „Провидент Файненшъл
България” ООД е отпуснало на ответника Т.Д.Т. кредит от 500 лв., която била
усвоена от ответника веднага след подписване на договора. Твърди, че при
сключване на договора ответникът подписал индивидуален договор, общи условия
към договора, както и стандартен европейски формуляр по чл. 5 ЗПК. Твърди, че
кредитът следвало да се върне на 45 седмични погасителни вноски от по 20,79 лв.
всяка, като първата вноска била с падеж 15.06.2017 г., а последната вноска била
на падеж 19.04.2018 г. Твърди, че ответникът е направил погашения по кредита за
сума от 105 лв., като спрял да го обслужва. Твърди, че към настоящия момент
дължимата главница била 450,55 лв. Твърди, че за целия срок на договора била
уговорена договорна възнаградителна лихва в размер на 54,60 лв. Твърди, че
ответницата приела да й бъдат начислени други такси и комисионни за услугата
„Такса оценка на кредитно досие“ и „Такса за услугата кредит у дома“, чийто общ
размер бил на стойност 325,28 лв., включена в седмичните погасителни вноски.
Твърди, че ответникът спрял плащанията по кредита, поради което дължи и
обезщетение за забава в размер на 49,50 лв. за периода от 20.04.2018 г. до
11.01.2019 г. Твърди, че на 01.09.2018 г. било сключено Приложение № 1 към
рамков договор за цесия от 30.01.2017 г., сключен между ищеца „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт” АД, с което
вземането било прехвърлено с всички привилегии и обезпечения, по-рано придобито
от „Изи Асет Мениджмънт“ АД от кредитодателя чрез договор за цесия от
01.07.2017 г. Твърди, че за вземането е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 38/2019 г. на РС-Раднево, но ответникът подал възражение в
срок. Поради това иска да се установи вземането му от ответника по издадената
заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от 11.01.2019
г. до изплащане на вземането. Претендира разноски.
В срока по
чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Т.Д.Т.. Следва обаче
съгласно
указанията в т.11а от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС да се разгледат наведените
от ответника във възражението по чл. 414 ГПК обосновани оспорвания,
които са сторени в срока по чл. 131 ГПК, а
именно,
че ответникът не е подписвал договор за кредит и не е
получавал сумата, а договорът бил изготвен от Д. Тонева, бивш служител на
„Провидент Файненшъл България“ ООД, бил подписан от нея и той пари не получавал
по договора.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Установителните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК са допустими, тъй като се
претендира същото вземане по заповедта за изпълнение и срещу същия длъжник.
По установителните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже, че
е сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД и ответника Т.Д.Т. договор
за потребителски кредит № 2882144 от 06.06.2017 г., представляващ кредит в
размер на 500 лв., усвоена от ответника изцяло, общ размер на договорната лихва
от 54,60 лв. за срока на договора, размера на вземането си главница и договорна
лихва, валидно уговорени такси за „Такса оценка на кредитно досие“ и „Такса за
услугата кредит у дома“ и техния размер, уведомяване на ответника за
извършените цесии, както и забава на ответника при изпълнение на погасителните
вноски и размер на обезщетението за забава.
Представеният от ищеца като писмено доказателство по делото договор за
потребителски кредит № 2882144 от 06.06.2017 г. беше оспорен от ответника като
неистински документ с твърдения, че договорът не е подписан от ответника.
Поради това по реда на чл. 193, ал. 2 ГПК с определението от 12.06.2019 г. бяха
дадени указания до ищеца да заяви дали ще се ползва от този писмен документ с
оглед неговото оспорване от ответника, като ищецът е предупреден за последиците
от липсата на изявление за ползване на документа. Нито в дадения 1-седмичен
срок, нито до провеждане на откритото съдебно заседание ищецът заяви да желае
да се ползва от представения и оспорен от ответника договор за кредит, поради
което на основание чл. 193, ал. 2 ГПК това писмено доказателство с протоколно
определение от 23.07.2019 г. беше изключено от писмените доказателства по
делото.
С оглед изключване от доказателствата по делото на процесния договор за
кредит, то по делото единствено остават представени от ищеца доказателства за
извършена цесия на вземане, по отношение на което няма никакви доказателства по
делото. Поради това съдът приема, че ищецът не осъществи по делото доказване на
никой от фактите, върху които беше разпределена доказателствена тежест /с
изключение на фактите за цесията/, а негова е тежестта съгласно чл. 154 ГПК да
установи вземането си при условията на пълно и главно доказване. Липсата на
каквото и да било доказване от страна на ищеца води до логичен последващ извод
за липса на сключен между ответника и „Провидент Файненшъл България” ООД
договор за потребителски кредит, което пък прави
абсолютно безпредметно обсъждане на доказателствата за цесията, тъй като те са
последващи установяването на вземането.
Поради всичко гореизложено съдът намира, че ищецът не установи вземането по
заповедта за изпълнение и това предпоставя отхвърляне на исковете по чл. 422,
ал. 1 ГПК.
По разноските:
Ответникът има право на разноски съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК, но такива не
са поискани, а и няма данни да са сторени, поради което съдът не ще присъди
такива в полза на ответника.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕООД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на
управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, и със съдебен адрес ***,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу Т.Д.Т., ЕГН **********, с адрес ***, установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 99 ЗЗД и чл.
79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 10а ЗПК и чл. 33 ЗПК
за признаване за установено наличието на вземане спрямо ответника за сумата от 450,55 лв. главница по договор за
потребителски кредит № 2882144 от 06.06.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 17.01.2019 г. до изплащане на вземането; сумата от 54,60 лв. договорна лихва за периода от
15.06.2017 г. до 19.04.2018 г.; сумата от 325,28
лв., представляваща такси и комисионни за допълнителни услуги; и сумата от 49,50 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от 20.04.2018 г. до 11.01.2019 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 23/18.01.2019 г. по ч.гр.д. № 38/2019 г. по описа на РС-Раднево.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: