№ 166
гр. Б., 18.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ц.Х.П.
при участието на секретаря И.С.Т
като разгледа докладваното от Ц.Х.П. Административно наказателно дело №
20211810200306 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Н. П. Н. с ЕГН**********, с постоянен адрес гр.С., жк.**
бл.***, ап**, чрез адв. Ив. С. от САК е обжалвала в законния срок
наказателно постановление №*** от ***г., издадено от Началник група към
ОДМВР - С., РУ – гр.Б., упълномощен със заповед № *** от ***8г. на МВР, с
което за нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лева. В жалбата се
излагат съображения за незаконосъобразност на постановлението, за
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му, както и за
недоказаност и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.
В съдебно заседание Н. се представлява от адв.С., която поддържа
жалбата.
Въззивната страна – РУ - Б., редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.
Б.ска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
1
Съдът приема, че от приложените по делото писмени
доказателства: писмо до СДВР; НП № ***/***г.; АУАН № ***/*** г.;
протокол за ПТП № ***/***г.; декларация от П. ХР. Н., както и писмо, с вх.
№ ***г. от БРП. Писмо с вх.№***г. на БРП и събраните гласни
доказателства – показанията на свидетелите В. К. В. – актосъставител, на
длъжност “мл. автоконтрольор ” в РУ – Б., се установява следната фактическа
обстановка:
На ***г. около 20**ч. св. В. К. В. полицейски служител при РУ –
Б. бил на работа, нощна смяна. Тогава отишъл в с.Г., обл.Софийска на
ул.”***” във връзка с постъпил сигнал за осъществено пътно-транспортно
произшествие. При пристигането си, св. К. установил, че там, в дворна врата
и паркирано МПС е самокатострофирал лек автомобил „Мерцедес” с рег.
№***, който се намирал в покой. В близост до автомобила се намирал
жалбоподателя - Н. П. Н., която била водач на цитирания автомобил и е
реализирала ПТрП. Тогава св.К. съставил срещу жалбоподателя АУАН №
***/*** г , за това, че поради движение с несъобразена скорост е
самокатастрофирал и е реализирал ПТП с материални щети.
Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по чл.20, ал.2 от
ЗДвП. Съставения акт обаче не бил предявен на Н. за запознаване със
съдържанието и не бил подписан.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното
наказателно постановление №*** от ***г.. от Началник група към ОДМВР -
С., РУ – гр.Б..
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
показанията на свидетелите В. К. В., както и от писмените доказателства по
делото, които са безпротиворечиви.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу
който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното
нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът намира, че в хода на административно-наказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
2
незаконосъобразност на издаденото НП.
Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. Неизпълнението на част от
регламентираните в тази норма задължения е скрепено със санкция, която е
уредена в чл.179, ал.2 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, ако деянието не
съставлява престъпление за лице, което се движи с несъобразена скорост, не
спазва дистанцията или извърши нарушение на чл.179, ал.1 от ЗДвП. В
настоящия случай в АУАН и в НП не е посочен нито един от примерно
изброените фактори, с които водачите на превозните средства следва да
съобразяват скоростта си, а единствено е отразено, че скоростта не е
съобразена. Непосочването на факторите, с които водачът е следвало да
съобрази скоростта на движение на управляваното от него МПС представлява
нарушение на правото му на защита, доколкото за него не става ясно с какво
не е съобразил скоростта си (дали с релефа на местността, дали със
състоянието на пътя, или с някой от друг от посочените в чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП фактори). От друга страна в административно-наказателното
производство е допуснато друго съществено нарушение, което е довело до
значително накърняване правото на защита на жалбоподателя, а именно -
съставения АУАН не бил подписан от нарушителя и не са налице данни за
отказа му, както и това да е било удостоверено от свидетел.
Предвид изложеното, съдът намира, че в хода на административно-
наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила посочени по- горе, водещи до незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление.
Допуснатите в случая процесуални нарушения са съществени и
опорочават издаденото НП до степен на незаконосъобразност, налагаща
отмяната му.
Законът не предвижда възможност за саниране на нередовностите
3
на НП, каквато възможност, например, в определени случаи е предвидена за
нередовностите на АУАН – чл.53 ал.2 от ЗАНН.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжалваното НП
е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, като предвид
процесуалния характер на основанието за отмяна разглеждането по същество
е безпредметно.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.2, т.1 вр. ал.3, т.2
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №*** от ***г.,
издадено от Началник група към ОДМВР - С., РУ – гр.Б., упълномощен със
заповед № *** от ***8г. на МВР против Н. П. Н. с ЕГН**********, с
постоянен адрес гр.С., жк.** бл.***, ап**, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му, пред
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С. ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
4