№ 323
гр. София, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на втори
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20211100900983 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 232, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ЗЗД.
Ищецът твърди, че по силата на договор за наем от 01.06.2015 г. предоставил на
ответника ползването на недвижим имот за определен срок срещу задължението за
заплащане на месечна наемна цена и на консумативни разходи. Поддържа, че договорът бил
прекратен и с покана от 22.06.2020 г. ищецът поканил наемателя да върне имота, но въпреки
това ответникът продължил ползването до 30.03.2021 г. Към настоящия момент в тежест на
ответника били налице непогасени задължения за наемна цена, дължима за периода август
2019 г. – юни 2020 г. (25 764 лв.), за обезщетение за ползване на имота след прекратяване на
договора за периода септември 2020 г. – март 2021 г. (48 776 лв.) и за консумативни разходи
за електроенергия и вода за периода март 2017 г. – март 2021 г. (40 604,29 лв.). Ето защо
ищецът моли съда да присъди дължимите суми, ведно с лихва за забава, като в устните
състезания прави искане за постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът, призован при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК, не подава отговор.
Съдът намира, че са налице условията на чл. 238, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, тъй като ответникът е редовно уведомен за делото, не е подал
отговор и не се е явил в съдебно заседание, въпреки че му е указана възможността при
такова поведение срещу него да бъде постановено неприсъствено решение.
Същевременно от събраните писмени доказателства, вкл. от съдържащото се в приемо-
предавателния протокол от 30.03.2021 г. извънсъдебно признание, може да се направи извод
за вероятна основателност на предявените искове.
Поради изложеното съдът следва да постанови неприсъствено решение без да го
мотивира по същество (чл. 239, ал. 2 ГПК).
По разноските:
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер от 4 705,77 лв.
1
Така мотивиран и на основание чл. 238 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.с.с. 2“ ЕООД, ЕИК ****, да заплати на Софийски университет
„С.К.О.“, гр. София, бул. ****, на основание чл. 232, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ЗЗД следните
суми: 25 764 лв., представляваща наемна цена, дължима по договор за наем от 01.06.2015 г.
за периода август 2019 г. – юни 2020 г., 48 776 лв., представляваща обезщетение за ползване
на наетия имот след прекратяване на договора за периода септември 2020 г. – март 2021 г.,
32 936,91 лв., представляваща консумативни разходи за електроенергия и 7 667,38 лв. –
консумативни разходи за вода за периода март 2017 г. – март 2021 г., ведно със законната
лихва от 03.06.2021 г. до погасяването, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
4 705,77 лв. разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
2