РЕШЕНИЕ
№ 2091
гр. Бургас, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело №
20252120101674 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на М. Ц. Ц., ЕГН
**********, адрес: гр. Б***** срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. С*****, представлявано от Д.В.Н. и
И.В.В.. Иска се от съда да прогласи нищожността на договор за потребителски
кредит № *****/22.01.2022 г., сключен между страните.
Посочено е, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит, по силата на който на ищцата е отпуснат кредит в
размер на 2000 лева, платими на 18 вноски, при ГЛП 35 % и ГПР 49,66 %.
Според ищеца договорът за кредит е нищожен и недействителен на основание
чл. 22 ЗПК във вр. С чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като в договора е посочен
годишен лихвен процент, но не и условия за прилагането му. На следващо
място е посочено, че договорът не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, тъй като годишният процент на разходите е посочен като абсолютна
стойност, но не е разписана ясна методика на формирането му и не става ясно
какво включва. Договорът противоречи и на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК,
тъй като сумата, която се претендира чрез договор за гаранция, не е включена
в ГПР и ГЛП.
В условията на евентуалност е посочено, че клаузата на чл. 5 от
договора е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 143, ал. 1 и
чл. 146 ЗЗП, като са изложени подробни доводи.
1
Моли съда да уважи иска и й присъди сторените съдебно-
деловодни разноски.
Ответникът чрез процесуален представител е оспорил иска.
Счита, че договорът за кредит не е нищожен. Поръчителството на третото
лице не е задължително условие за сключване на договора. Потребителят сам
избира обезпечението и може да посочи свой поръчител. Исковете са
недопустими, понеже не са насочени против гаранта ****. Той е
самостоятелно юридическо лице и договорът за гаранция е сключен с него.
Ответникът не е страна по това облигационно правоотношение. Ищецът сам е
избрал кое лице да му бъде поръчител и е подал заявлението за кредит. Ето
защо не е налице заблуждаваща търговска практика. Няма нарушение на чл.
143 ЗЗП, понеже ищецът не е бил длъжен да сключва договор с поръчител.
Разходът по договора за гаранция не се включва в ГПР, тъй като самият
договор не е задължителен.
Моли съда да отхвърли исковете и да присъди на ответника
съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира
предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за основателен.
Между страните по делото не се спори, че са обвързани от
облигационно отношение по повод сключен на 22.01.2022 г. договор за кредит
за сумата 2000 лева. Съгласно чл. 3 длъжникът се е задължил да върне сумата
от общо 2700 лева, включваща главница от 2000 лева и лихва в размер на 700
лева при лихвен процент от 35.00 %, на 18 погасителни вноски съгласно
погасителен план, неразделна част от договора, с първа падежна дата
21.02.2022 г. Годишният процент на разходите по кредита съгласно чл. 4 от
договора е в размер на 49.66 %, изчислен по реда на чл. 8.4 от Общите
условия. В чл. 5 от договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с
поръчителството, предоставено от Feratum Bank в полза на кредитора, като с
одобряването на предоставеното обезпечение уговорката, свързана с
обезпечението, не може да се отмени от кредитополучателя или от
поръчителя. В същия се съдържа и изявление, че кредитополучателят сам е
избрал този поръчител и е запознат с правото си да посочи както
предложеното юридическо лице, така и физическо лице. В чл. 5 от Общите
условия е предвидено, че преди сключване на договора дружеството оценява
кредитоспособността на кредитоискателя. При оценката се взима предвид и
предложеното обезпечение. Обезпечението се предоставя чрез сключване на
договор за поръчителство. В случай на одобряване на предоставеното в полза
на дружеството обезпечение уговорката става неотменима.
2
Представен по делото е договор за гаранция (поръчителство) от
23.01.2022 г., сключен между М. Ц. и „Фератум Банк“, по силата на който
дружеството се задължава да отговаря солидарно с ищеца спрямо кредитора за
изпълнението на всички задължения, произтичащи от процесния договор за
потребителски кредит, сключен между ищцата и „Фератум България“ ЕООД.
Уговорена е такса за предоставяне на поръчителството в размер на 1980 лева,
дължима на 18 месечни вноски с първо плащане 21.02.2022 г. и с краен срок за
издължаването на таксата на 16.07.2023 г.
Процесуалният представител на ищеца е направил възражение за
недействителност на договора за кредит поради неспазване разпоредбите на
чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съдът намира доводите му за основателни.
За процесното правоотношение приложим е Законът за
потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата
и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК,
действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни
изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална
недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване. Според разпоредбата на т. 9 и т. 10 на чл.
11 ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията
за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите
за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР в приложение № 1 начин. В
§1, т. 2 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция за „обща сума, дължима от
потребителя“, което е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита на потребителя. В договора като обща сума, която следва да бъде
върната, е посочена сумата 2700 лева, която включва отпуснатия кредит 2000
лева и 700 лева лихва, при лихвен процент 35 %. Посочено е също така, че
ГПР е 49.66 %, но не е ясно същият от какво се формира, а е препратено към
Общите условия. Не са посочени взетите предвид допускания, каквото е
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а също - както в договора, така и в
представената преддоговорна информация, липсва ясна конкретизация
относно начина, по който е формиран посоченият ГПР, което води до неяснота
относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин по
смисъла на чл. 10 ал. 1 ЗПК и самостоятелно се явява основание за неговата
3
нищожност по смисъла на чл. 22 ЗПК.
На следващо място съгласно чл. 5 от договора заемът се
обезпечава с поръчителство, предоставено от Ferratum Bank на кредитора, за
което кредитополучателя заплаща такса в определен размер, като сумата не е
включена в ГПР. Съдът обаче счита, че сумата от 1980 лева – дължима такса
по договора за поръчителство, следва да бъде включена в ГПР, тъй като
представлява разход, свързан с предоставяне на кредита - чл. 19, ал. 1 ЗПК,
която норма предвижда, че ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, с което ГПР нараства
многократно над допустимата стойност. При това се налага изводът, че със
сключване на договора за поръчителство в случая е налице заобикаляне на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничаваща максималния
размер на годишния процент на разходите по кредита. При преценка на
действителния размер на разходите по кредита след включване на таксата по
договора за поръчителство се надвишава предвиденият в закона ГПР, което
също води до недействителност на договора по смисъла на чл. 22 ЗПК. Всяко
неспазване на императивните изисквания относно съдържанието на
потребителския договор, посочени в чл. 22 ЗПК, води до неговата нищожност,
като този извод е в съответствие с практиката на СЕС по Решение от
21.03.2024 г. по дело С-714-22 и другите решения, цитирани в него.
Гореизложеното обосновава извода за нищожност на процесния договор за
потребителски кредит.
Ето защо искът е основателен и следва да бъде уважен.
Съобразно направено изрично искане и предвид наличие на
доказателства за реално сторени съдебно-деловодни разноски, както и
съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 113 лева за заплатени държавни такси.
Ищецът е представил договор за правна защита и съдействие, в който е
отбелязано, че процесуалното представителство е безплатно на основание чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА за оказване на помощ на материално затруднено лице. Ето
защо и ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. М. с оглед
направеното искане адвокатски хонорар, определен съгласно чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, ведно с
дължимото върху сумата ДДС, предвид представените доказателства, че
адвокатът е регистриран по ДДС. Съдът определя адвокатското
възнаграждение в размер на 400 лева, като взе предвид и постановено по
преюдициално запитване Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022
г., като определи възнаграждението под минимума, регламентиран в
цитираната Наредба, доколкото по делото е проведено само едно заседание, в
което процесуалният представител не се е явил. Освен това делото не се
4
отличава с фактическа и правна сложност.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че договор за потребителски
кредит № *****/22.01.2022 г., сключен между М. Ц. Ц., ЕГН ********** и
„Фератум България“ ЕООД, ЕИК ****, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД като противоречащ на императивните разпоредби на чл. 22 ЗПК във вр. с
чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. С*****, представлявано от Д.В.Н. и И.В.В., да
заплати на М. Ц. Ц., ЕГН **********, адрес: гр. Б***** сумата 113 лева (сто и
тринадесет лева) съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. С*****, представлявано от Д.В.Н. и И.В.В., да
заплати на адвокат М. В. М., *** адвокатска колегия, служебен адрес: гр.
П*****, сумата от 480 лева с ДДС (четиристотин и осемдесет лева)
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5