Решение по дело №3571/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 984
Дата: 25 октомври 2022 г.
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20222120203571
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 984
гр. Бургас, 25.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20222120203571 по описа за 2022 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на * ЕООД с ЕИК: *, с посочен съдебен
адрес: гр. Бургас, *, чрез представляващия *, против Електронен фиш за налагане на
имуществена санкция (ЕФ) Серия Г № 0042254, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за
нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638, ал. 4, вр.с чл. 638, ал.1, т. 2 КЗ, вр. с чл.
461, т. 1 КЗ е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.
С жалбата се посочва, че атакуваният ЕФ е незаконосъобразен. Твърди се, че от
описанието на нарушението в ЕФ не става ясно дали се касае за едно единствено нарушение
или няколко, като описанието е неясно, непълно и неточно. Излагат се твърдения, че не
става ясно на кого точно се налага санкцията – на собственика или на представляващия ЮЛ,
както и че неправилно е било използвано мобилно техническо средство, а не стационарно.
Иска се от съда да отмени ЕФ.
В открито съдебно заседание жалбоподателя се представлява от пълномощник – адв.
Р. С. – БАК, която заявява, че подържа жалбата по изложените в нея доводи. Моли за отмяна
на ЕФ и присъждане на разноски по представен списък.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр. Бургас, надлежно призован, не
изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена в съда, се
изразява становище за неоснователност на жалбата, но по същество (вероятно поради
недоглеждане) се развиват доводи, относими към нарушение на скоростния режим по ЗДвП,
а не към процесното нарушение на КЗ. Под евентуалност се прави възражение за
1
прекомерност на заплатения адвокатския хонорар на насрещната страна.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от отбелязването на разписка на л. 14 гръб - фишът
е връчен на 02.09.2022 г., а жалбата срещу него е депозирана на 14.09.2022 г.). Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 19.04.2022 г. в 12:41 часа в гр. Бургас, ПП I-6, км. 494+910 до магазин „*“ в
посока от *, мобилна система за контрол на скоростта – „TFR1-M 644”, засякла и заснела
автомобил „Пежо 807“ с рег. № *, който се движел с превишена скорост. В последствие при
преглед на снимката служителите на Сектор „ПП“ установили, че към датата и часа на
управление за автомобила не е имало сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“. Било установено и че автомобилът е собственост на юридическото лице *
ЕООД със законен представител *.
Бил издаден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция Серия Г №
0042254 на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. с чл. 638,
ал. 4, вр.с чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 461, т. 1 КЗ била наложена „Имуществена санкция“
в размер на 2000 лева.
Техническото средство – мобилна система за контрол на скоростта – „TFR1-M 644”,
към датата на заснемане на нарушението било годно за установяване на нарушения на
скоростния режим и калибрирано, видно от приложените Удостоверение (л. 16) и Протокол
(л. 17).
За използването на мобилното техническо средство бил съставен протокол по реда на
чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (л.18)
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от писмените доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената
по преписката снимка.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие,
че в конкретния случай са налице нарушения при установяване на нарушението и издаване
на ЕФ, довели до незаконосъобразност на издадения санкционен акт и налагащи неговата
отмяна. Това е така по следните причини:
Нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДП (към която препраща чл. 647, ал. 3 от КЗ)
предвижда, като условие за издаването на електронен фиш, с автоматизираното техническо
2
средство да е заснето и установено "нарушението". Това означава, че техническото
средство следва да установи автоматизирано, без намесата на служител, всички елементи от
състава на нарушението и то по начин, възможен за по-нататъшната му автоматизирана
обработка, която в крайна сметка да има за резултат генерирането на електронния фиш " в
отсъствието на контролен орган и на нарушител". Не е възможно да се изпълни
законовото изискване за установяване и наказване на нарушението в отсъствието на
контролен орган, ако с автоматизираното техническо средство не се установят всички
елементи от състава на съответното административно нарушение. Изискването за
автоматизиран характер на дейността от установяването на нарушението до наказването му
чрез електронен фиш произтича и от законовите дефиниции, дадени с § 1, т. 1 от ДР на
ЗАНН и § 6, т. 63 от ДР на ЗДП, според които "електронен фиш" е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-
информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи. Затова следва да се приеме, че в случаите
на чл. 638, ал. 4 от КЗ е необходимо системата за установяване на нарушенията
автоматично (без намесата на контролен орган) да събира данни за наличието на действаща
застраховка ГО за съответния автомобил. Ако такива данни не се събират от системата и се
налага извършването на справка от съответен служител, то за установяването на
нарушението следва да се състави АУАН, а издаването на ЕФ е недопустимо ( Решение №
1632 от 8.10.2019 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1613/2019 г.). От данните по делото е
видно, че нарушението е установено впоследствие, чрез справка в Гаранционния фонд
относно обстоятелствата налице ли е валидно сключена застраховка „ГО“ за процесния
автомобил (л. 15) - т.е. тези обстоятелства не се установяват към момента на заснемането от
АТСС, тъй като АТСС е одобрен тип средство за измерване на скорост. В настоящия случай
АНО е следвало да приложи общите правила на административнонаказателното преследване
и да издаде АУАН и въз основа на него НП, като в административнонаказателното
производство като веществено доказателствено средство да бъдат използвани снимките от
АТСС, по аргумент на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.
С оглед всичко гореописано, настоящият състав счита, че са допуснати нередовности,
които са опорочили цялото производство и са довели до незаконосъобразно издаване на ЕФ,
поради което и той следва да се отмени.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д, ал. 1
ЗАНН, съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд може да
присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя
страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по
възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането
им. В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото е приложен договор за правна
защита и съдействие (л. 30), от който се доказва, че е бил заплатен адвокатски хонорар в
размер на 300 лева с ДДС. По делото е направено възражение от АНО за прекомерност на
3
адвокатския хонорар, като съгласно чл. 63д, ал. 2 ЗАНН - ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. От своя страна чл. 36 от Закона за адвокатурата
препраща към чл. 18 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съгласно който - ако административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението. В случая чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата (в редакцията към
сключване на договора за правна защита) предвижда, че за защита по дела с определен
интерес при интерес от 1000 лв. до 5000 лева минималното възнаграждение е в размер на
300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв. – т.е. в конкретния случай минималното
възнаграждение е в размер на 370 лева. В конкретния случай заплатеният хонорар е дори
по-нисък от минималния, поради което и съдът въобще не разполага с възможност за
намаляването му.

Така мотивиран Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция (ЕФ) Серия Г №
0042254, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. с чл.
638, ал. 4, вр.с чл. 638, ал.1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 461, т. 1 КЗ е наложена „Имуществена санкция“
в размер на 2000 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Бургас с БУЛСТАТ ********* да заплати на *
ЕООД с ЕИК: * сума в размер на 300 (триста) лева, представляваща сторени в
производството разноски за възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4