Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 22.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, Въззивно
отделение, ІV – Г състав в публичното заседание на двадесет и шести май две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
СВЕТЛОЗАР Д.
при участието на секретаря Антоанета Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. д. № 16281 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 198804 от 22.08.2019 г., постановено по гр.
д. № 87336/2017 г., Софийски районен съд, II ГО, 71-ви
състав, е отхвърлил предявения от В.Л.П. срещу Л.М.Р. иск с правно основание
чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 59 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 200 лв.,
представляваща, стойността, с която ответницата се е обогатила за сметка на
ищеца, спестявайки разходи за издръжката на дъщеря им А.В.П.за периода от
01.08.2015 г. до 31.08.2015 г. в резултат на заплащането на издръжка в по-висок
от дължимия размер, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
26.07.2017 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до
окончателното ѝ изплащане, за което вземане по ч. гр. д. № 50777/2017 г.
по описа на Софийски районен съд, II ГО, 71-ви
състав, е издадена заповед от 10.08.2017 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК. С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
е осъден да заплати на ответницата разноски за производството пред
първоинстанционния съд в размер на 350 лв.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила
въззивна жалба от ищеца В.Л.П., в която се съдържат оплаквания, че
първоинстанционното решение е неправилно поради допуснати от съда съществени
процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон и
необоснованост. Противопоставя се на възприетото от първоинстанционния съд
относно отсъствието на пасивна материалноправна легитимация на ответницата по
отношенията, възникнали в резултат на заплащането на по-висока от дължимата от
ищеца издръжка, предвид намаляването ѝ по реда на чл. 59, ал. 9 СК,
считано от 04.08.2014 г., като счита, че плащането на издръжка в по-висок от
дължимия размер е довело до неоснователното обогатяване на ответницата за
негова сметка, която е спестила разходи за дължимата от нейна страна издръжка. Позовава се на влязло в сила на 10.06.2019 г.
– след приключване на съдебното дирене в производството пред първоинстанционния
съд – решение, с което упражняването на родителските права е предоставено на
ищеца, като ответницата е осъдена да заплаща издръжка, считано от 20.01.2015 г.
Ответницата по въззивната жалба Л.М.Р. я оспорва. Излага
подробни съображения в подкрепа на обжалваното решение, като поддържа, че
претендираната от ищеца сума е получена от нея не в лично качество, а като
законен представител на А.В.П.. Противопоставя се на твърденията, изложени във
въззивната жалба, че платената в повече от ищеца сума е довело до нейното
обогатяване, като ѝ е спестило разходи за издръжката на дъщеря им.
Софийски градски съд, след като прецени доказателствата
по делото и взе предвид доводите на страните, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от
процесуално легитимирана страна, разполагаща с правен интерес от обжалването,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което същата е допустима.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, което обуславя
необходимостта въззивната инстанция да се произнесе по същество на спора.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и
доводите на страните, приема следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 59, ал. 1 ЗЗД основание чл. 415, ал.
1 ГПК във вр. с чл. 59 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 200 лв., представляваща,
стойността, с която ответницата се е обогатила за сметка на ищеца посредством
спестяването на разходи за издръжката на дъщеря им А.В.П.за периода от
01.08.2015 г. до 31.08.2015 г. в резултат на заплащането на издръжка в по-висок
от дължимия размер, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
26.07.2017 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до
окончателното ѝ изплащане.
По делото не е спорно, че В.Л.П. и Л.М.Р. са рожденни
родители на А.В.П., родена на *** г.
С протоколно определение от 13.03.2012 г., постановено по
гр. д. № 13512/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 86-ти състав, влязло в
сила на 21.03.2012 г., е одобрено постигнатото между В.Л.П. и Л.М.Р.
споразумение, съгласно което упражняването на родителските права върху А.В.П.се
предоставя на майката, при която то ще живее, с определен за бащата режим на
лични отношение и задължение да заплаща месечна издръжка на детето в размер на
850 лв.
С решение от 15.01.2016 г., постановено по в. гр. д. № 7044/2015
г. по описа на Софийски градски съд, II брачен
състав, е потвърдено решение № III-177-11/06.02.2015 г., постановено по гр. д. №
42340/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 117-ти състав, с което
определената в одобреното от съда споразумение между В.Л.П. и Л.М.Р. месечна
издръжка, която бащата да заплаща на дъщеря си А.В.П., е намалена до размера на
сумата от 650 лв.
По делото не е спорно, че до влизане в сила на решението,
с което издръжката, която ищецът е следвало да заплаща на своята дъщеря е
намалена до размера на сумата от 650 лв., считано от 04.08.2014 г., ищецът е заплащал
определения с одобреното от съда споразумение издръжка в размер на 850 лв.,
като от представената като писмено доказателство по делото вносна бележка от 28.08.2015 г. е видно, че ищецът е платил дължимата към
онзи момент издръжка за м. август 2015 г. на дъщеря си А.П.чрез майка ѝ,
последната в качеството на законен представител на своята дъщеря.
С решение от 25.10.2018 г., постановено по в. гр. д. №
15932/2017 г. по описа на Софийски градски съд, I въззивен
брачен състав, е потвърдено решение № 206270/0109.2017 г., постановено по гр.
д. № 2606/2015 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 89-ти
състав, в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на А.П.е
предоставено на бащата - В.Л.П. – при когото е определено и местоживеенето на
детето.
По делото е разпитан свидетелят В.С., съпруг на
ответницата, който заявява, че познава Л.М.Р. от м. септември 2014 г., като от
м. март 2015 г. заживели заедно. Посочва, че през м. август 2015 г. в
продължение на две седмици дъщерята на ответницата посещавала летен лагер, като
след приключването му продължила да ходи на тренировки по кънки и фигурно
пързаляне всеки ден. Свидетелят посочва, че разходът за лагера възлизал на 420
лв., а тренировките по фигурно пързаляне стрували по 160 лв. на седмица. В края
на м. август, във връзка с подготовката на детето за новата учебна година, за
детето били закупени технически материали, учебни пособия и дрехи, които общо
стрували около 380 лв., като разходите за това били поети от свидетеля и
ответницата.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Наведените в исковата молба твърдения за това, че на 28.08.2015
г. ищецът е извършил плащане на определената съгласно одобреното от съда
споразумение издръжка за м. август 2015 г. на дъщеря си А.П.в размер на 850
лв., която сума надвишавала с 200 лв. действително дължимия след намаляването
ѝ по реда чл. 59, ал. 8 СК размер, в резултат на което ответницата се е
обогатила неоснователно за сметка на ищеца, като е спестила разходи за
издръжката на тяхната дъщеря за периода от 01.08.2015 г. до 31.08.2015 г.,
сочат на елементите от фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, намиращ
субсидиарно приложение в случаите на неоснователното обогатяване.
Съгласно правилото на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е
обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се
е обогатил до размера на обедняването. За възникването на претенцията за
неоснователно обогатяване, предявена на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, е
необходимо наличието на обогатяване на ответника, изразяващо се в реално
увеличаване на актива на имуществото му, намаляване на неговия пасив или в
спестяването на разходи, както и на съответно на него обедняване на ищеца,
изразяващо с в намаляване на имуществото му или в пропускането на сигурна
възможност за неговото увеличаване. Обедняването на ищеца, както и
обогатяването на ответника придобиват значението на елементи от фактическия
състав на неоснователното обогатяване единствено тогава, когато между тях
съществува определена връзка, при която и обогатяването и обедняването
произтичат от обща причина, т. е. тогава, когато са настъпили в резултат от
осъществяването на общ факт или група факти. На последно място е необходимо
между страните да отсъства правно основание за настъпилото имуществено
разместване, както и за ищеца да липсва друга възможност за отстраняване на
последиците от неоснователното обогатяване.
По делото не е спорно, че на 28.08.2015 г. ищецът е
заплатил в полза на дъщеря си А.П., чрез ответницата, в качеството на неин
законен представител, издръжка за м. август 2015 г. в размер на 850 лв.,
дължима съгласно споразумение, одобрено с протоколно определение от 13.03.2012
г., в сила от 21.03.2012 г. Не е спорно също така и че впоследствие – с решение
от 15.01.2016 г., постановено по в. гр. д. № 7044/2015 г. по описа на Софийски
градски съд, II брачен състав – издръжката, която ищецът е следвало да
заплаща на своята дъщеря е намалена до размера на сумата от 650 лв., считано от
04.08.2014 г., в резултат на което основанието за заплащане на разликата над тази
сума до пълния размер на заплатената от него издръжка за м. август 2015 г. е
отпаднало, като по този начин се е стигнало до неоснователното намаляване на
имуществения актив на ищеца.
В конкретния случай релевираното от ищеца имуществено
разместване се свързва с твърденията му, че плащането на издръжка за м. август
2015 г. в по-висок от действително дължимия размер, довело до неоснователно
намаляване на имуществото му, е предизвикало положителен имуществен резултат за
ответницата, която се е обогатила за сметка на ищеца посредством спестяването
на разходи за издръжката на дъщеря им А.В.П.за периода от 01.08.2015 г. до
31.08.2015 г.
Даването на издръжка вместо задълженото да я предоставя
лице представлява релевантна хипотеза на обогатяване под формата на спестяване
на разходи, като попада в приложното поле на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, в
какъвто смисъл са и разясненията съгласно Тълкувателно решение № 12 от 22.03.1971 г., ОСГК на ВС. Касае
се до изпълнение на едно законно задължение, с изпълнението на което
задълженото по закон да плаща издръжката лице се обогатява неоснователно за
сметка на обедняването на лицето, платило това задължение.
Основателността на предявената претенция за неоснователно
обогатяване, доколкото се основава на изпълнение на чуждо задължение за даване
на издръжка и следващото се от това спестяване на разходи, предполага допуснато
от страна на задълженото да предоставя издръжката лице неизпълнение по
отношение на това негово задължение. Вън от хипотезата на изпълнение на чуждо
задължение за издръжка, спестяването на разходи от страна на задълженото да
предоставя издръжката лице за сметка на предоставилото такава незадължено или
задължено за по-малко лице, е възможно в случай, че платеното в повече е
използвано за разходи, които биха били извършени от задълженият да дава
издръжката, в случай, че неизвършването им не води до неизпълнение на задължението
му за предоставяне на издръжка.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК предвижда, че
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от
това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Постановление № 5 от
16.11.1970 год., Пленум на ВС, нуждите на лицата, които имат право на издръжка,
са винаги конкретни и се определят от обикновените условия на техния живот,
като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства, които
са от значение за случая. Възможността на лицето, което дължи издръжката, е
основание за даване на издръжка и показател за нейния размер. Възможността е
винаги обективна и конкретна, като тя се определя от доходите имуществото и
квалификацията на задълженото лице.
От събраните по делото доказателства, в това число
показания на свидетеля В.С., се установява, че ответницата, съобразно своите
възможности и материално състояние, е осигурявала необходимите за
развитието на дъщеря си А.В.П.условия на живот, в това число посредством
предоставянето ѝ на издръжка, като този извод се отнася и за времето,
обхващащо процесния период от 01.08.2015 г. до 31.08.2015 г. Възприетият от
настоящия съдебен състав извод за изправност на ответницата по отношение на
задължението ѝ да предоставя издръжка на дъщеря си за периода от
01.08.2015 г. до 31.08.2015 г., изключва възможността вместо нея това
задължение да е изпълнено ищеца, в това число посредством плащането на сумата
от 200 лв. над дължимата от бащата на детето издръжка. Не се установява на
следващо място платената в повече от дължимото сума да е била използвана за
разходи, които в противен случай – при отсъствието на осъществено плащане над
дължимото – биха били извършени от ответницата. Предвид законоустановените критерии
за определяне на размера на дължимата издръжка, не могат да бъдат споделени и доводите
на ищеца, водещи до механичното стойностно разпределение на задължението за
издръжка между двамата родители, при което, с оглед окончателния размер на
издръжката, дължима от ищеца за процесния период, се възприема, че общият
размер на издръжката, дължима от двамата родители, възлиза на сумата от
1 300 лв., от които ищецът е платил 850 лв., в резултат на което да се
приеме, че ответницата е платила с 200 лв. по-малко от дължимото. Още повече,
че за процесния период детето на страните е живяло с майката, която е полагала
и ежедневните непосредствените грижи, които също са от значение при определяне
на дължимата му издръжка. Предвид
възприетия от настоящия съдебен състав извод за отсъствието на неоснователно
обогатяване на Л.М.Р., на последно място следва да бъде отбелязано, че обстоятелството,
че плащането на издръжка в по-висок от дължимия от бащата на детето размер не е
довело претендирания положителен имуществен резултат за ответницата, не
означава, че в случая не е налице неоснователно намаляване на имуществения
актив на ищеца, нито изключва последното да е довело до положителен имуществен
резултат за друга правна сфера, а единствено, че неоснователното имуществено
разместване не е довело до спестяване на разходи на ответницата.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че
ищецът не се легитимира като кредитор на претендираното вземане за
неоснователно обогатяване, поради което предявеният иск с правно основание чл.
415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 59 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
Поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с
тези на първоинстанционния, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а обжалваното решение да бъде потвърдено.
При този изход на делото, предвид указаната на
въззиваемата Л.М.Р. при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. безплатна правна
помощ в производството пред въззивната инстанция, в полза на адв. М.Д.,
изготвил отговор на въззивната жалба и присъствал в откритото съдебно заседание
пред въззивния съд следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер
на 100 лв., определено на основание чл. 38, ал. 2 Задв., във вр. с чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията й към хода
на устните състезания при липса на данни, които да опровергават, че предоставената правна
помощ е договорена като безвъзмездна, както е посочено в договора за правна
защита.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 198804 от 22.08.2019 г. на Софийски районен
съд, II ГО, 71-ви състав, постановено по гр. д. № 87336/2017 г.
ОСЪЖДА В.Л.П., ЕГН **********,*** да заплати на адв. М.В.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, офис 2 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 100 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване с оглед на чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.