№ 1013
гр. Варна, 27.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Константин Д. Иванов
при участието на секретаря Марияна Ив. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно
гражданско дело № 20243100500744 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 15:37 часа се явиха:
Въззивникът П. Ц. П., редовно призован, не се явява, представлява се
от адв.Д. Р., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
Въззиваемта Л. И. П., редовно призована, се явява лично, представлява
се от адв.И. А., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.
Контролиращата страна Дирекция „С.П.“ – Варна, редовно
призована, не изпращат представител.
СЪДЪТ докладва молба с вх.№13595 от 30.05.2024г. от адв.И. А.,
процесуален представител на Л. Н., с която се поддържат възраженията от
отговора на въззивната жалба за наличие на предпоставките за връщане на
въззивната жалба и прекратяване на въззивното производство.
АДВ.А.: Поддържа молбата.
АДВ.Р.: Запозната съм с молбата. Изразила съм становище в молбата, в
която днес съм изпратила. По отношение на държавната такса, спорът е че
държавната такса за въззивната жалба не била подадена в срок. Това не
1
отговаря на истината. Срокът за представяне на доказателства за таксата беше
до 28- ми септември, когато съм подала чрез системата за сигурно електронно
връчване таксите. Заедно с таксите приложих и прикачен файл за отговора,
като длъжностното лице пред Районен съд ме върна на следващия ден за
технически проблем в Mb-те за отговора по чл.248 от ГПК, за разноските,
което няма никакво касателство за таксата. Това, което се коментира в тези
възражения на насрещната страна, касаят всъщност отговора с който аз съм
отговорила на отговора на таксата, която съм платила. Това на компютърен
език е означено с „Re:, Re:“, че има подадено съобщение, върнат отговор от
получател и върнат отговор от подателя. Така, че съм представила
разпечатката на системата за сигурно електронно връчване.
СЪДЪТ, за да се произнесе, поддържа изцяло съображенията си,
обективирани в определението за насрочване на делото, по повод
възражението за недопустимост на въззивното производство, свеждащи се до
основното, а именно: въззивната жалба е подадена в заканоустановения срок;
единствената нередовност на същата е липсата на доказателства за платена
държавна такса за въззивно обжалване, като тя, видно от материалите към
преписката по въззивната жалба, е платена по сметка на Окръжен съд – Варна
своевременно след дадените указания.Поради това не са налице предпоставки
за връщане на въззивната жалба и за прекратяване на производството.
По тези причини
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.И. А., процесуален
представител на въззиваемата, за връщане на въззивната жалба на П. П. и за
прекратяване на производството по настоящото дело.
АДВ.Р.: Да се даде ход на делото. По отношение на частната жалба за
разноските, не е толкова съществено, защото аз днес тук се явявам по
поръчение на доверителя ми П. Ц. П. да направим предложение за пореден
2
опит за уреждане на последиците от развода, на спора със споразумение по
чл.49, ал.4. П. Ц. П. замина на рейс на 18-ти и затова не се явява. Оставил ми е
изрични пълномощия с конкретен мандат. Пред първата инстанция, когато
предложихме споразумението не беше дошла банковата информация от
разкриване на сметките, същата постъпи след приключване на устните
състезание, сумите са в изключителен голям размер.
Да се даде ход на делото.
АДВ.А.: Не са налице пречки. Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че няма процесуални пречки по хода на делото, тъй като
страните са редовно призовани, представляват се от надлежни
пълномощници, а производството по обжалване на връщането на частната
жалба по реда на чл.248 от ГПК не е пречка за разглеждане на същинското
въззивно такова.
По тези причини
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. Ц. П., ЕГН********** , срещу
срещу Решение №2918/11.08.2023г. по гр. дело №14082/2022г. на ВРС, 14-ти
състав, в частите с което:
1 / е прието,че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака между П. Ц. П., ЕГН ********** и Л. И. Н., ЕГН **********, сключен
на 01.11.2012г. и прекратен с решението на ВРС, е и на двамата съпрузи, на
осн. чл.49, ал.3 от СК;
2/ е предоставено упражняване на родителските права по отношение н а
детето М. П. П., ЕГН**********, на майката Л. И. Н., ЕГН**********, при
която е определено и местоживеенето на детето;
3
3 / е определен режим на лични отношения на бащата П. Ц. П.,
ЕГН**********, с детето М. П. П., ЕГН**********:
- всяка нечетна седмица в годината (като първата седмица в година е
нечетна) от 18:30 часа в петък до 16:00 часа в неделя; на рождения ден на
детето М. от 14:00 часа до 18:00 часа на единадесети ноември ако денят е
неучебен и от 18.00 часа до 20.00 часа ако денят е учебен; при съгласие
между родителите те заедно ще организират детския празник и ще
присъстват на него заедно;
- през Коледната ваканция всяка нечетна година от 18:30 часа на
25.12. (двадесет и пети декември) до 18:30 часа на 30.12. (тридесети
декември) и всяка четна година от 18:30 часа на (двадесет и осми декември)
до 18:30 часа на 02.01 (втори януари);
- през Великденските празници (официални почивни дни) всяка четна
година от 18:30 часа в събота до 18:30 часа в неделя; през лятната ваканция
за един месец или два пъти за по две седмици с преспиване при бащата
когато бащата е в страната и когато майката не ползва платен годишен
отпуск от 8.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния ден;
- на рождения ден на бащата от 8.00 часа до 18.00 часа ако е неучебен
ден, а ако е учебен ден от 18:30 часа на 21.02. (двадесет и първи февруари)
до 07.30 часа на следващия ден 22.02. ако денят е учебен, а ако не е учебен
ден до 18:30 часа на 22.02. (дванадесет и втори февруари);
- когато се прилага РЛО за ваканциите не се прилага месечния режим;
- на 24.12. (двадесет и четвърти декември), рожденния ден на
майката, не се прилага нито един от описаните РЛО;
- при изпълнение на РЛО бащата ще взема детето от дома в който
то се отглежда и ще го връща в същия дом;
4/ е осъден бащата П. Ц. П., ЕГН**********, да заплати на детето М. П.
П., ЕГН**********, чрез майка му законен представител Л. И. Н.,
ЕГН**********, издръжка в размер на 350 лева, считано от 24.09.2022г. до
24.10.2022г. и от депозиране на исковата молба в съда на 25.10.2022г. до
настъпване на основание за изменение или прекратяване на задължението, с
падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска, считано от падежа до
4
окончателното изплащане на сумата.
Решението не е обжалвано и е влязло в сила в останалите му части – по
развода и фамилното име, както и по отхвърлените части от издръжките.
Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части,
е неправилно, необосновано и в противоречие с интересите на детето. Не са
били преценени правилно от ВРС събраните по делото доказателства, а други
сочени доказателства не са били събрани поради процесуални нарушения. По
отношение на вината ВРС не е взел предвид неколкократно изтеглените само
от съпругата парични средства, натрупани изцяло от труда на П. П., с което тя
е извършвала „системно разпиляване“ на негово или поне на семейно
имущество и е накърнила интересите на детето. Относно родителските права
липсва преценка на личността, на възпитателските качества и на другите
важни съобразно ППВС обстоятелства за избора на титуляр на правата; в тази
връзка също е от значение системното разсипване на придобитите чрез
съпруга пари, вместо те да служат за нужди на семейството; освен това след
м.11.2022г. Л. Н. многократно е лишавала бащата от контакти със сина му,
което показва родителските й разбирания; средата при майката също не е
добра за детето. Издръжка за минало време (24.09.2022г. – 24.10.2022г.) не се
дължи изобщо, защото бащата се е грижил изцяло за детето си. По същите
причини се дължи и от подаване на исковата молба (25.10.2022г.) до
28.11.2022г. Отделно предвид постановените на 07.02.2023г. от ВРС
привременни мерки началният момент на задължението по чл.143 от СК
следва да бъде от решението относно развода, съобразно ППВС №5/1970г., а
не от исковата молба, както е приел ВРС. Моли за отмяна на решението в
обжалваните му части, вместо което: да се приеме, че вина за развода има
съпругата; родителските права да бъдат предоставени на бащата, при когото
детето да живее; на майката да бъде определен от съда режим на лични
контакти, като бъде осъдена последната за издръжка от 350лв.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата депозира отговор, с който
оспорва жалбата, а доводите в нея счита за необосновани. Счита решението за
правилно и обосновано в обжалваните му части, за което излага съображения.
Относно вината не е доказано тя да е пропилявала семейни средства; сумите
5
са постъпвали по нейна сметка и са били разходвани за семейни нужди.
Относно родителските права промяната в отглеждането на детето би било
негативно за него, а и бащата е на кораб по 5-6 месеца в годината и не може
да се грижи за сина си. Издръжката се дължи от претендираната начална дата,
а привременни мерки не са основание за друг начален момент на
задължението. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваните му
части, както и за присъждане на разноски.
СЪДЪТ докладва възражение с вх.№16016/24.06.2024г. от адв.Д. Р.,
процесуален представител на въззивника, в частта по т.III, в която се излагат
оплаквания срещу изготвения проект за въззивен доклад. Твърди, се че
основните оплаквания във въззивната жалба не са посочени в доклада. Моли
се за допълването му, с посочване на суми и дати на изтеглени и присвоени
според въззивника от въззиваемата страна парични средства.
АДВ.Р.: Поддържам жалбата. Поддържам възражението си.
Оспорвам отговора.
АДВ.А.: Оспорвам въззивната жалба, поддържам писмения отговор.
Нямам възражения по доклада на съда. Не считам, че определението в
съответната част следва да бъде преразглеждано от съда, по няколко
съображения. На първо място, извън предметния обхват на делото е исканата
съдебно – счетоводна експертиза. Същата би могла да бъде поискана по друго
дело. Оспорвам възражението.
СЪДЪТ намира, че липсват предпоставки за ревизиране или промяна
на изготвения доклад от въззивния съд. Същият съдържа, противно на
соченото от адв. Р., именно основните оплаквания срещу
първоинстанционното решение, поднесени аналитично и субсумирани от
съда, което е и неговото задължение. За илюстрация – в частта по
възпроизвеждане на възраженията в жалбата е посочено следното: „…ВРС не
е взел предвид неколкократно изтеглените само от съпругата парични
средства,натрупани изцяло от труда на П. П., с което тя е извършвала
6
„системно разпиляване“ на негово или поне на семейно имущество и е
накърнила интересите на детето.“; „…също е от значение системното
разсипване на придобитите чрез съпруга пари, вместо те да служат за нужди
на семейството“. В този смисъл съдът коректно и точно е посочил основните
въззивни оплаквания. За съда не съществува задължение автоматично да
пренася всички такива от въззивната жалба или отговора, а да се произнесе по
основните доводи с крайния съдебен акт.
По тези причини
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Р., пълномощник на
въззивника за ревизиране на Определение №1833 от 10.05.2024г., с което е
извършен въззивния доклад, в замоления от адв. Р. смисъл.
АДВ.Р.: Сумата от 83000евро е продажната цена на продадения
апартамент, придобит преди брака от П. Ц. П. и това не са просто парични
средства. Това е негова лична собственост. Изтеглени са за 17 дена парите по
добре организирана схема. Веднъж злоупотреба с доверие и с пълномощно,
тегли от негова сметка, разделя на 2/3 –ти парите и си открива сметки и по
този начин тегли на ден от три сметки по 7500.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх.№15899/21.06.2024г. от П. П., с
която се моли съдът да прикани въззиваемата към сключване на
споразумение изложено в осем пункта, изписани от въззивника.
АДВ.А.: Запозната съм с тази молба. Няма да имаме споразумение по
така представената молба, в този смисъл.
СЪДЪТ намира, че с оглед на изявлението на пълномощника на
въззиваемата страна не следва да извършва други действия по отношение на
7
предложението за спогодба. Очевидно, е че в момента няма воля за постигане
на споразумение, без да има пречка това да се случи на последващ етап.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети към материалите по делото
допуснати до това писмени документи, а именно: банкова информация от
„TBI банк“ и декларация от нотариус С. Д., които са постъпили пред Районен
съд – Варна след приключване на устните състезания.
По тези причини
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към материалите по делото постъпилите пред
Районен съд – Варна следните документи: писмо от „TBI банк“ с изх.
№0200/18294 от 14.07.2023г., ведно с приложените към него извлечение от
банкова сметка в USD с ******************************, открита на
01.06.2020г. и приложено движение за периода от 06.10.2017г. до 07.10.2022г.
(вкл.) и извлечение от банкова сметка в BGN с IBAN
B***********************, открита на 03.06.2021г. с приложено движение
за периода 06.10.2017г. до 07.10.2022г.(вкл.), както и писмо от нотариус С.
Д., №363 от 21.07.2023г., ведно с декларация по чл.66, ал.2 от ЗМИП от
27.05.2021г.
СЪДЪТ, след приемане на горепосочените документи, отново докладва
възражение с вх.№16016/24.06.2024г. от адв.Д. Р., процесуален представител
на въззивника. С възражението са отправени няколко изявления и искания: На
първо място се моли за приобщаване към доказателствата по делото на
банкова информация с писмо от „Ю.Б.“ от 24.07.2023г. На второ място е
направено изявление за „оспорване на истинността“ на декларация по чл.66,
ал.2 от ЗМИП от 21.05.2021г. по отношение на декларирания произход на
средствата; твърди, се че с декларацията се потвърждава неистина относно
действителния произход на паричните средства. На трето място аналогично
оспорване е направено по отношение на декларация по същия ред от
27.05.2021г., в частта относно декларирания произход на средствата; твърди,
8
се че с декларацията се потвърждава неистина относно действителния
произход на паричните средств. На четвърто място е направено „оспорване на
истинността“ на писмо от 14.07.2023г. от „Т.Б.Й.Б.“ с твърдения, че същият е
„неистински документ, като е затаена истината относно“, двете посочени в
писмото, прието в днешно съдебно заседание, банкови сметки на Л. П.. На
пето място е отправено искане за отмяна на произнасянето на въззивния съд,
с което е отказано назначаване на съдебно – счетоводна експертиза, по
съображения, че произнасянето на съда с насрочването на делото по това
искане било преждевременно; моли се за допълнителна възможност за
поставяне на задачи към вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза
претендирана от въззивника. На последно място се представят два документа
и се моли за тяхното приемане, а именно на постановление за отказ от
образуване на наказателно производство от 31.07.2023г. и поздравителна
картичка от детето за рождения ден на неговия баща.
АДВ.Р.: Поддържам това възражение. Моля да се открие производство
по оспорване на истинността на двете декларации по чл.66, ал.2 от ЗМИП на
парите за сумата от 150 000 лева, която е превалутирана от 94000 долара,
набрани по сметка в „П.“ – работни заплати на П. Ц. П. и по отношение на
писмото от „Т.Б.Й.Б.“. В него са посочени сметките в лева и щатски долари,
но не са посочени двете сметки в евро, които са открити и в тях са
прехвърлени парите и са теглени от Л. И. Н.. Тези две сметки са описани в
извлечението, което сме представили с отговора по исковата молба по
сметката на П. П. в евро. Там е постъпила цената на продадения апартамент и
преводите се виждат, че с пълномощно ги прехвърля по нейните сметки. В
този смисъл смятаме, че тази банкова информация не отговаря на истината.
АДВ.А.: Оспорвам възраженията от 24.06.2024г. по отношение на
направените в тях доказателствени искания. Изразявам следното становище.
Що се касае за декларацията по чл.66, ал.2 от 27.05.2021г. и тази от
21.05.2021г., считам че същите не представляват официални документи и не
може да се открива производство по чл.193 от ГПК. Предполагам, че колегата
оспорва съдържанието на тези декларации, които не се ползват с
доказателствена сила и следва да се ценят заедно с всички материали по
9
делото. По отношение на писмо от 14.07.2023г. подписано от Ц. П. и Ю.З.,
служители на „Т.Б.Й.Б.“, не разбирам какво точно се оспорва, авторството на
този документ или неговото съдържание. Доколкото обаче същото изхожда,
макар и от служители на финансова институция намирам, че също не
представляват официални документи, т.к. има противоречива практика по
този въпрос, но аз намирам, че не представляват официални документи във
връзка, с което важи казаното от мен относно оспорването съдържанието на
частен документи. В случай, че съдът приеме, че се касае за официален
документ моля, насрещната страна да уточни какво точно оспорва, за да се
прецени откриването на производство по чл.193 от ГПК и съответно какви
доказателствени искания са допустими. По отношение на направеното искане
съдът да ревизира своето определение и да допусне отказаната експертиза
намирам същото на първо място за неоснователно, т.к. е извън предметния
обхват на делото, доколкото касае имуществени отношения между страните, а
ние сме в процес за развод. На второ място не е налице и основанието по
чл.266 от ГПК, т.к. е преклудирана възможността вече да се правят такива
искания, доколкото страната, която ги прави е наясно с всички банкови
сметки, които има. Съдейки по направените искания за снабдяване с
извлечение от банковите сметки на моята доверителка е наясно и с това какви
банкови сметки тя има. Искане за експертиза можеше да бъде направено в
съответния процесуален момент със задача на вещото лице, след като направи
справка в счетоводството на съответните банкови институции да даде отговор
на съответни въпроси. Да се аргументираме, че е налице основание,
нововъзникнало обстоятелство, защото тези извлечения не са били постъпили
по делото, намирам за абсолютно неоснователно. По отношение на
представените доказателства - постановление за отказ за образуване на
наказателно производство намирам, че не е относимо към предмета на делото.
По отношение на представената поздравителна картичка, не се
противопоставям да бъде приета към материалите по делото.
СЪДЪТ указва на адв.Р. да уточни естеството на оспорването си по
отношение на приетото писмо от „Т.Б.Й.Б.“ ЕАД - какво има предвид под
„затаена истина“.
10
АДВ. Р.: При представеното писмо от „Т.Б.Й.Б.“ е издадено въз основа
на съдебен акт за разкриване на банковата тайна. Там са посочени две сметки
на Л., едната в щатски долари, другата в лева. Няма ги двете сметки във
валута „евро“. Информацията е непълна, но на практика е затаена истината,
като не са посочени тези сметки, всъщност не е изпълнен съдебния акт за
разкриване на банковата тайна. Ние имаме кога 2/3 – ти от сумата са
прехвърлени по тези сметки, но нямаме кога тя ги е изтеглила от тях и това
всъщност е противоправното поведение, с което е увредила интереса на
детето. Тази сума можеше да отиде за неговото образувание, за неговото
бъдеще, за неговото подсигуряване с жилище, а и разбира се на бащата или
евентуално като наследство, това е тристаен апартамент на в гр.Варна, на
Чаталджа, аз нямам обяснение.
АДВ.А.: Няма да взема отношение, доколкото подобно изявление вече
чух преди малко. Не може да се твърди, че е налице затаена истина.
Единствено може да се твърди, че справката е непълна. Това нещо може да се
касае за някаква грешка. Винаги би могла страната да поиска и друга такава
справка в случай на необходимост.
АДВ.Р.: Четири писма изпрати районен съдия, с предупреждение за
глоби, включително посочи размерите по 1200 лева, и справките. Отговора по
исковата молба е подаден декември месец 2022г., а справките дойдоха година
и половина по –късно, за мен това е…
СЪДЪТ, за да се произнесе по всички доказателства и процесуални
искания, намира следното:
Отправеното днес искане за приобщаване на банкова информация към
писмо от „Ю.“ от 24.07.2023 г. не следва да бъде уважавано. Такова искане не
е направено във въззивната жалба, срокът за подаване на която е и крайният
момент, до който страните могат да искат определени доказателства при
условията на чл.266, ал.3 от ГПК, а именно при сочени процесуални
нарушения от първоинстанционния съд. Липсата на такова искане логично
означава преклудираност на същото, отправено за първи път във въззивното
производство едва днес в съдебно заседание.
По отношение на декларацията от 21.05.2021г. по реда на чл.66, ал.6 от
11
ЗМИП е видно от материалите по първоинстанционното дело, че същата е
приобщена още пред Районен съд – Варна, като в първия възможен момент
след нейното прилагане по делото на ВРС оспорване на нейната истинност
или вярност не е направено. Направеното днес в този смисъл се явява
преклудирано.
По отношение на декларацията от 21.05.2021г., както и по отношение на
другата декларация от 27.05.2021г. въззивният съд споделя възражението на
въззиваемата страна, че на практика не се оспорва истинността на документа,
а неговата вярност по отношение на действителния произход на паричните
средства. В тази част обаче и двете декларации не съставляват официален
удостоверителен документ и нямат обвързващо съда значение, поради което и
производството по чл.193 от ГПК по отношение на тях, в тези части, не
следва да бъде откривано.
По отношение на оспорването на приетото днес писмо от 14.07.2023г.
от „Т.Б.Й.Б.“ЕАД, след направените уточнения по указания на съда стана
ясно, че въззивникът не твърди невярност на данните в смисъл, че посочените
сметки не съществуват или не са с посочения титуляр, а твърди непълнота на
представените от банката данни, което от своя страна не обуславя
приложение на чл.193 от ГПК. Отделно от горното е видно от самото
възражение, че се моли „проверката на същото“ да бъде извършена съобразно
представени с отговора на исковата молба доказателства, по които така или
иначе съда дължи произнасяне с крайния си съдебен акт. По тези причини и в
тази част откриването на производство по чл.193 от ГПК не се следва.
Още по-малко се следва обявяване на цитираните по-горе документи за
неистински или сезиране Прокуратурата за това.
В допълнение следва да бъде посочено, че предметът на настоящото
производство са брачната вина и родителските права, а не спор от
облигационен характер за уреждане на имуществени отношения по повод
евентуално неоснователно обогатяване, което потвърждава произнасянето.
Не се споделят твърденията за преждевременно произнасяне на
въззивния съд по отправеното искане с въззивната жалба за допускане на
съдебно – счетоводна експертиза. Именно в този съдебен акт, на основание
императивната разпоредба на чл.267 от ГПК, въззивният съд е длъжен да се
произнесе по всички отправени до този момент доказателствени искания и в
12
този смисъл произнасянето е напълно своевременно. Единственото нередовно
действие в тази насока е това на въззивника, който не е посочил задачи на
съдебно – счетоводната експертиза въпреки задължението му за това именно
при отправяне на искането в хипотезата на чл.266 от ГПК. Впрочем и днес
въззивникът отново не посочва такива задачи. По тези причини молбата по
чл.253 от ГПК също следва да бъде отхвърлена.
Относно постановлението за отказ от образуване на наказателно
производство от 31.07.2023г. съдът намира искането за преклудирано, тъй
като се касае за документ, издаден преди почти една година. Отделно
документът по характер е и диспозитивен по отношение на
правораздавателната дейност на ПРБ, в смисъл че не обвързва съда.
По отношение на представената поздравителна картичка съдът намира,
че същата е без пряко отношение към предмета на делото и не съставлява
същинско доказателство по смисъла на чл.178 и сл. от ГПК и по тази причина
тази картичка не следва да бъде приобщавана на към материалите по делото.
По тези подробни съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВЕЖЕНИЕ искането на адв.Р. за събиране и
приобщаване към доказателствата по делото на банкова информация с писмо
от Ю.Б. с вх.№55296/24.07.2023г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.Р. за откриване на
производство по реда на чл.193 от ГПК досежно декларация по чл.66, ал.2 от
ЗМИП от 21.05.2021г. и декларация по чл.66, ал.2 от ЗМИП от 27.05.2021г.,
във връзка верността й относно действителния произход на средствата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.Р. за откриване на
производство по реда на чл.193 от ГПК досежно писмо от 14.07.2023г. с изх.
№0200/18924 на „Т.Б.Й.Б.“ЕАД по твърдения за непълно посочване на
сметките на лицето.
13
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.Р. за отмяна на
определението по чл.267 от ГПК в частта, с която е отхвърлено искането за
ССчЕ, без посочени въпроси от въззивника, на осн. чл.253 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.Р., за приемане като
доказателства по делото на постановление за отказ от образуване на
наказателно производство от 31.07.2023г. по ПП №10174/2023г. на Районна
прокуратура – Варна, както и на поздравителна картичка от детето М. П. П. за
рожденния ден на бащата на 21.02.2024г. и прилага същите към корица на
делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на самостоятелно обжалване, отделно
от крайния съдебен акт.
СЪДЪТ констатира, че въззивникът не е изпълнил указанията на съда
за заплащане на депозита за съдебно – психологичната експертиза, поискана с
известни нарушения от въззивната страна, но санирани от въззивния съд на
осн. чл.7 от ГПК, с оглед интересите на детето.
АДВ.Р.: П. П. замина, много бързо го извикаха на работа. В задачата,
която е формулирана, включва провеждане на срещи и разговори с двамата
родители. Понеже няма да го има и най – вече, ние наистина се надявахме, че
ще постигнем споразумение и по този начин… Наистина се надяваме да
размисли Л. Н. в едногодишния срок за предявяване на претенции изтича
скоро, няма много време, таксите са много големи. П. П. иска когато се прави
тази експертиза да участва в нея, иска да бъде тук. На практика много късно
получих аз, по Български пощи сте изпратили акта и той наистина много
бързо замина. Той мислеше, че ще бъде за делото тук
АДВ.А.: Моята доверителка каза, че П. П. по нейни данни е заминал
миналия вторник – 18.06.2024г.
АДВ.Р.: Да, на 18.06.2024г. замина.
14
АДВ.А.: Доколкото доказателственото искане касае интереса на детето
принципно не е налице преклузия, но съдът е указал на страната последиците
от непредставяне в срок на внесения депозит. Това, че няма преклузия не
означава, че до безкрай отлагаме заплащане на съответен депозит и да
отлагаме до безкрай провеждането на такава експертиза. С оглед тези мои
твърдения, считам че не следва да бъде допускана експертиза. Определението
на съда, с което е допусната да бъде отменено и да бъде даден ход на делото
по същество.
СЪДЪТ, за да се произнесе, намира следното: допуснатата съдебно –
психологична експертиза е в съчетание с отправеното искане, но в по- голяма
степен – в изпълнение на служебното задължение на съда да събере
експертни доказателства от съществено значение за решаване на делото и за
определяне на най-добрия интерес на детето. Трайна е съдебната практика за
необходимостта от събиране на такива доказателства при спор за родителски
права, поради което следва да се даде още една последна възможност на
въззивника да изпълни указанията на съда, като заплати посочения депозит в
последен едноседмичен срок, считано от днес. Освен това той следва и да
съдейства на вещото лице за изготвяне на указаното обследване, очевидно
което би било най – пълноценно, когато включва и двамата родители, освен
детето. При повторно неизпълнение на указанията на съда страната може да
бъде глобена при условията и при размерите за повторност – от 100лева до
1200лв, в това число и доколкото е възможно да стане единствено причина за
отлагане на настоящото производство. Поведението й освен това ще бъде
ценено и съобразно посочените законови последици по чл.161 от ГПК.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПОВТОРНА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника П. П., в
едноседмичен срок, считано от днес, да изпълни указанията на съда от
Определение №1833/10.05.2024г., с което е насрочено производството по
делото, като представи доказателства за платен депозит в размер на 400
(четиристотин) лева, необходими за започване на работата на вещото лице
15
по допусната съдебно – психологична експертиза.
УКАЗВА на въззивника и задължението му за съдействие на съда и на
вещото лице при изготвяне на последното.
ПРЕДУПРЕЖДАВА въззивника П. П., че при неизпълнение на
указанията може да бъде глобен в размерите на повторност (от 100лв. до
1200лв.), в това число и доколкото е възможно да стане единствена причина
за отлагане на настоящото дело. Освен това поведението му ще бъде взето
предвид при условията на чл.161 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
АДВ.Р.: Парите ще ги внесем, но това задължително съдействие от моя
доверител не можем да осигурим преди месец ноември 2024г. за изготвяне на
експертизата. Ангажирам се за да заплатим средствата по депозита. Аз
наистина смятах, че ще сключим споразумение и ще отпадне нуждата от тази
експертиза.
От приключване на устните състезания има много инциденти, които са
свързани с детето и касаят даже поставените въпроси, и даже от подаване на
жалбата вече са минали повече от 10 месеца. Смятам да ги изложа, ако е
възможно да допълним задачите на експертизата. Моля да ми бъде дадена
възможност с писмена молба допълнително да ги формулирам.
АДВ.А.: Нямам доказателствени искания.
Не считам, че е налице основание за предоставяне на възможност за
формулиране на допълнителни въпроси. Считам, че така поставените са
достатъчно изчерпателни. Отделни случки, които се твърди, че са се случили
всъщност, не обосновават, допълване на експертизата.
За да се произнесе СЪДЪТ намира следното: от една страна нито във
въззивната жалба, нито дори в днешно съдебно заседание, въззивникът не е
16
формулирал никакви въпроси на съдебно – психологичната експертиза,
поради което ако не се касаеше до такъв вид доказателство по дело за
родителски права искането изобщо нямаше да бъде уважено от съда. От друга
страна формулираните от съда въпроси касаят основните и решаващите
такива за правилното решване на спора съобразно интересите на детето. И на
последно място при извършване на обследването на родителите и на детето
вещите лица по психологични експертизи неизменно извършат събеседване и
вземат предвид изявленията, резултатите от тестовете и всички други
необходими към момента на обследването обстоятелства, за да отговорят
правилно и достоверно на поставените задачи. По тези причини съдът
намира, че не са налице предпоставките за даване на нова възможност на
въззивника с последваща молба да постави допълнителни въпроси на
допуснатата съдебно –психологична експертиза.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.Р. за предоставяне на
възможност да постави допълнителни въпроси по допуснатата съдебно –
психологична експертиза.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на самостоятелно обжалване.
С оглед изчерпване на исканията на страните и нуждата от събиране на
относими към спора доказателства производството следва да бъде отложено
за друг ден и час. Относно нея съдът дава възможност на страните за мнение,
като посочва, че възможността за насрочване спроед графика на състава е за
края на м.09.2024г.
АДВ.Р.: П. П. няма да бъде през месец септември в България. Моля да
насрочите делото за края на месец ноември 2024г., т.е. пет месеца от 18-ти
юни.
17
АДВ.А.: Моля да задължите насрещната страна да представи
доказателства за продължителността на контракта на П. П.. Голословни
твърдения не обосновават отлагане на делото за такъв продължителен период
от време.
АДВ. Р.: Контрактът е 4 месеца плюс 1 месец. Откъде да взема тази
информация. Имам контакт с доверителя ми по Viber, телеграми, тези мрежи.
На първата инстанция стоя 11 месеца за минат тези неща, сега когато се
насрочи това заседание, той смяташе да дойде. Дори да Ви представя
договора, да намеря начин, което аз не мисля за нужно, трудно ще ми бъде да
се сдобия с него, трябва да се преведе на български език. Нямам друга
информация освен тази, че преди месец ноември той не може да се яви и да
участва в изготвяне на заключението по експертизата. Моля да уважите
молбата ми за насрочване на делото за края на месец ноември.
АДВ.А.: Моля съдебното заседание да бъде насрочено за края на месец
септември, като в срок до месец септември, това е достатъчно време
насрещната страна да бъде задължена да представи доказателства за
продължителността на контракта на П. П.. В случа, че в действителност се
укаже, че контрактът е такъв, което налага отсъствието му до ноември месец,
своевременно ще направим искане за насрочване на делото. Считам, че това е
най – разумният вариант.
За да се произнесе СЪДЪТ намира следното: към настоящия момент не
са ангажирани доказателства за действителната невъзможност на въззивика
да се яви пред вещото лице за обследване по допуснатата експертиза. Същата
от своя страна е допусната от български съд и е задължение на всяка страна в
процеса, особено на тази която е инициирала производството, да съдейства по
всякакъв начин за своевременното решаване на делото, респ. за извършване
на процесуалния действия с нейно участие.
По тези причини към настоящия момент съдебния състав преценява, че
следва да насрочи датата на следващото съдебно заседание съобразно графика
на съдебния състава. Следва да се даде възможност на въззивника в
едноседмичен срок, считано от днес, да представи доказателства за
18
действителната му ангажираност извън територията на страната, в т.ч.
период, евентуални възможности за участие в съдебно – психологична
експертиза чрез средствата за електронна кореспонденция или други, като
съобразно така представените доказателства съдът в закрито заседание ще
прецени наличие или липса на предпоставките за пренасрочване на откритото
заседание за по-нататъчна дата и час.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника, в едноседмичен срок от днес,
да представи доказателства за своята ангажираност - местоположение,
период, характер на ангажимента, както и възможностите за участие в
експертизата чрез средства за онлайн кореспонденция и общуване.
При постъпване на данните съдът ще се произнесе в закрито заседание
за наличие или липса на предпоставките за определяне на друга дата.
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 30.09.2024г. от
15.00ч. , за която дата и час страните са уведомени.
Да се призове вещото лице след внасяне на определения депозит от
въззивника и представяне на доказателства за това.
АДВ.А.: Тъй като очаквам впоследствие, че хипотетично е възможно
страната да посочи, че няма контакт с доверителя си, ако сте пропуснали да
запишем в протокола, че процесуалният представител заяви изрично, че има
контакт по Viber или телеграм.
АДВ. Р.: Този контакт не е така редовен, за такъв кратък срок от една
седмица, при положение, че е извън страната, не знам как ще мога да го
осигуря!
19
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
16:39часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
20