Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 27.11.2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в открито
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 529 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл.118 от КСО.
Образувано е по жалба на С.Т.Ц. ***,
чрез процесуалния му представител, против решение № Ц2153-17-1/26.08.2020 г. на
директора на ТП на НОИ – Русе. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на жалбоподателя
срещу разпореждане № 2140-17-314/29.06.2020 г. на ръководителя по пенсионно
осигуряване, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст,
считано от 27.08.2019 г., на
основание чл.68, ал.1-2,
чл.68, ал. 3 и
чл.9а, ал. 2 от КСО. Жалбоподателят
твърди, че изводите на административния
орган по отношение
размера на действителния стаж са необосновани. Счита, че неправилно
административният орган не
е зачел за действителен осигурителен стаж периода, в който жалбоподателят е получавал обезщетение за
безработица. Изтъква още, че без наличие на изрична правна регламентация в тази
посока пенсионният орган не е извършил превръщане на придобития от
жалбоподателя осигурителен стаж от втора към трета категория. Иска от съда
да отмени обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане и да върне
преписката на административния орган за ново произнасяне като даде задължителни
указания по приложението на закона.
Претендира присъждането на разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение.
Ответникът
по жалбата
– директорът на
ТП на НОИ – Русе,
чрез процесуалния си представител, намира жалбата неоснователна и моли съда да постанови решение, с
което да я отхвърли. Липсва заявена претенция за разноски.
Съдът, като
обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, и като направи проверка по реда на чл.168 от АПК, приема за
установено следното:
Жалбата е депозирана на 11.09.2020 г., в 14-дневен срок
от получаване на решението (л. 4 от
преписката), т.е. при спазване срока по чл. 117, ал. 2, т. 1 КСО, от лице с правен
интерес – адресат на акта, поради което съдебното оспорване е процесуално
допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Административното производство е образувано по заявление
на жалбоподатлея с вх. № 2113-17-1486 от 27.08.2019 г. (л. 12-15 от преписката)
до директора на ТП на НОИ – Русе
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въз основа на събраните в хода на
административното производство доказателства е изготвен опис на осигурителния
стаж на жалбоподателя, в който е отразен (зачетен) осигурителен стаж от ІІІ-та
категория от 13 години, 10 месеца и 10 дни и от стаж от ІI-ра категория 1 година, 3 месеца и 14
дни, или общ стаж, превърнат към ІІІ-та категория от 15 години, 5 месеца и 20 дни.
С
разпореждане № 2140-17-517 от 18.11.2019 г., ръководителят на "ПО" при
териториалното поделение отказал да отпусне лична пенсия за ОСВ на жалбоподателя.
Към датата на заявлението последният е навършил възраст 68 години, 1 месец и 13
дни, с което е изпълнено едно от
изискванията за отпускане на пенсия. Отказът е аргументиран с неприложимостта
на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като от зачетеният осигурителен стаж на
жалбоподателя с превръщане към ІІІ категория – 15 години, 5 месеца и 20 дни, за
действителен стаж следва да се признаят само 12 години, 09 месеца и 10 дни, с
което същият не отговаря на изискването за наличие на 15 години действителен
стаж.
Ц. обжалвал така издаденото
разпореждане пред директора на ТП на НОИ – Русе, който с решение № 2153-17-5/17.01.2020
г. отхвърлил жалбата и потвърдил разпореждането, възприемайки изцяло доводите
на пенсионния орган относно съдържанието на понятието „действителен стаж“. В
това решение е прието, че времето на редовна военна служба и на получаване на
обезщетение за безработица в общ размер от 2 год., 4 мес., 14 дни, не е
действителен стаж и не служи за придобиване право на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО. Изброени са периодите на работа по трудово
правоотношение, визирани в описа на осигурителен стаж, като времето на
положения труд от II-ра
категория като „водопроводчик“ не е превърнато към III-та категория труд. По тези
съображения горестоящият орган е приел жалбата за неоснователна. Решението на
директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с него разпореждане са отменени с
влязло в сила решение № 14/11.05.2020 г., постановено по приложеното адм.д. №
108/2020 г. по описа на Административен съд – Русе. В този съдебен акт е
изрично прието, че периодът на редовна военна служба следва да бъде зачетен за
действителен стаж на основание § 9, ал.1 от ПЗР на КСО. Съдът е приел също, че
в оспореното пред него решение липсват мотиви защо стажът от втора категория на
жалбоподателя, макар и зачетен от съответната категория, не е превърнат към
трета категория по правилата на чл.104, ал. 2 от КСО. Не е обсъждан стажът на жалбоподателя
в периода, в който е получавал обезщетение за безработица.
В изпълнение на съдебното решение е издадено
ново разпореждане от пенсионния орган – разпореждане № 2140-17-314/29.06.2020
г., с което отново е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на жалбоподателя (л. 10-11 от преписката). Разпореждането е подробно
мотивирано, като зачетеният стаж, като обща продължителност, е същия - 1 година, 3 месеца и 14 дни от втора
категория и 13 години, 10 месеца и 10 дни от трета категория, или общо
осигурителен стаж, превърнат към ІІІ категория – 15 години, 5 месеца и 20 дни.
От тях за действителен осигурителен стаж са признати 14 години, 7 месеца и 5
дни. Пенсионният орган е разгледал поотделно предпоставките за отпускане на
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.1-2, включително и във
връзка с чл.9а, ал. 2 от КСО и чл.68, ал.3 от КСО и е стигнал до извод, че
жалбоподателят не отговаря на изискванията в нито една от разгледаните хипотези.
Приел е, че той не притежава изискуемия стаж по чл. 68, ал. 1-2 от КСО,
предвиден за 2019 г., като продължителността на недостигащия му стаж не
позволява същият да бъде заплатен по реда на чл. 9а, ал. 2 от КСО. Посочил е,
че Ц. не отговаря на изискванията и на чл.68, ал.3 от КСО за отпускане на
исканата пенсия, тъй като не притежава 15 години действителен стаж. Този извод
пенсионният орган аргументира с разпоредбата на § 1, т.12 от ДР на КСО, даваща
легално определение на понятието „действителен стаж“, независимо че в
разпореждането е зачетен като такъв период от 1 година, 9 месеца и 25 дни на
наборна военна служба съобразно указанията, дадени със съдебното решение. Позовавайки се на
разпоредбата на чл.15, ал.4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж
(НПОС), административният орган е извършил преценката си без да превръща
положения от жалбоподателя стаж от втора категория към трета.
Разпореждането е оспорено от жалбоподателя
пред директора на ТП на НОИ – Русе, който с решение № Ц2153-17-1/26.08.2020 г.
(л. 1-3 от преписката) отхвърлил жалбата и потвърдил разпореждането като
възприел изцяло и доразвил подробно мотивите на ръководителя по пенсионно
осигуряване.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Оспореният в настоящото производство акт
– решение №
Ц2153-17-1/26.08.2020 г., е издаден от компетентен по материя и място орган, в
изискуемата писмена форма и съдържа правни и фактически основания за неговото издаване.
Административният
орган не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, а и оспорващият не твърди наличието на такива.
По отношение
съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът намира следното:
По делото не се спори, че жалбоподателят не отговаря на
изискванията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
реда на чл. 68, ал. 1-2 от КСО, включително и чрез заплащане на стаж по реда на
чл. 9а, ал. 2 от КСО. Спорът се концентрира единствено по приложението на
чл.68, ал.3 от КСО.
Съгласно
чл.68, ал.3 от КСО, в случай че
лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват
право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и
мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември
2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна
година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст, която жалбоподателят е надхвърлил.
Между
страните няма спор по фактите. Не е спорна
продължителността на стажа на жалбоподателя, така както е отразена в
съставените описи на осигурителния му стаж. Спорно е дали периодът, през който жалбоподателят
е получавал обезщетение за безработица, следва да бъде зачетен за действителен
стаж или не, и как точно следва да бъде изчислена продължителността на
действителния стаж.
Съдът намира за обоснован извода на
ответника по жалбата, че периодът на получавано от жалбоподателя обезщетение за
безработица не следва да бъде зачетен за действителен стаж. Съгласно чл.9,
ал.2, т.4 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се
зачита времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица. За разлика от наборната
военна служба обаче, през периодите, през които лицето е било безработно, същото не е полагало никакъв
труд, поради което не може да се счете, че тези периоди съставляват
действително изслужено време по трудово или служебно правоотношение по смисъла
на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Времето, през което жалбоподателят е получавал
обезщетение за безработица, не би могло да се счита за
действителен осигурителен стаж, тъй като с разпоредбата на чл.9, ал.2, т.4 от КСО законодателят е приравнил времето, през което лицето е получавало
обезщетение за безработица, на осигурителен стаж
единствено за целите на придобиването правото на пенсия по смисъла на чл.68,
ал.1 от КСО, но не и с оглед изискването за "действителен стаж". Това
е така, тъй като съгласно посоченото по-горе легално определение по § 1, ал.1,
т.12 от ДР на КСО, условие за признаването на стажа за действителен е да са
били внесени дължимите осигурителни вноски, докато съгласно чл.9, ал.2, т.4 от КСО времето, през което лицето е
получавало обезщетение за безработица, се зачита за осигурителен стаж и без
тези осигурителни вноски да са били направени. Следователно именно тяхното
внасяне е решаващият критерий, по който следва да се преценява дали стажът е
действителен или не и това условие в случая не е удовлетворено (в този смисъл
вж. решение № 2678 от 06.03.2017 г. по адм. д. № 4178/2016 на ВАС, VI о.).
Предвид горното и при положение, че
действителният стаж, признат от НОИ, е 14 години, 7 месеца и 5 дни, след зачитането
на периода на наборна военна служба от 1 години 9 месец и 25 дни и без да се зачита
за действителен стажът от 6 месеца и 19 дни, през който жалбоподателят е
получавал обезщетение за безработица, то "действителният стаж" по
смисъла на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО на жалбоподателя е по-малко от 15
години, поради което последният не е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст при условията на чл.68, ал.3 от КСО към датата на подаване на
заявлението.
Този извод не се опровергава и с
оглед възраженията относно начина на изчисляване на осигурителния стаж,
включително на действителния такъв. В тази връзка административният орган се е
позовал на разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от НПОС, според която при преценяване
на правото по ал. 1 (правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.
68, ал. 1 и 2 КСО) и определяне размера на пенсията за осигурителен стаж и
възраст осигурителният стаж се превръща в трета категория. Действително, тази
разпоредба изключва превръщането на осигурителния стаж от І и ІІ категория към
трета по реда на чл. 104 от КСО при отпускане на пенсия по ал.3 на чл.68 от КСО. Тази разпоредба обаче противоречи на нормата на чл.104, ал.2 от КСО,
според която при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст осигурителният
стаж се превръща като три години осигурителен стаж от първа категория или
четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета
категория, като следващите алинеи на чл.104 предвиждат различни съотношения на
превръщане в различни хипотези на придобит осигурителен стаж, но без да изменят
правилото, че превръщането се прилага „при пенсиониране за осигурителен стаж и
възраст осигурителният стаж“. При липса на законово въведено ограничение
относно приложението на чл.104 от КСО е недопустимо с подзаконов нормативен
акт, какъвто е НПОС, да се въвежда такова. При противоречие между закон (в
случая кодекс) и наредба се прилага нормативният акт от по-висока степен, а
именно законът съгласно чл.5, ал.1 от АПК и чл.15, ал.3 от ЗНА.
В тази връзка може да се посочи, че
самия кодекс (КСО) предвижда хипотези, при което правилото на чл. 104 не се
прилага, какъвто е случаят например с нормата на чл.69б, ал.6 от КСО.
Разграничението, което разпоредбата на чл.15, ал.4 от НПОС прави, и то след
изменението й (доп. ДВ, бр. 29 от 2017
г., в сила от 7.04.2017 г.), между пенсиите за осигурителен стаж и възраст по
чл. 68, ал. 1-2 и чл.68, ал.3 от КСО, противоречи на нормата на чл.104, ал.2 от КСО, поради което не следва да се прилага.
С оглед на изложеното действителният
стаж на жалбоподателя следва да бъде изчислен след превръщане на стажът му от
втора категория към трета, т.е. от общия осигурителен стаж, превърнат към трета
категория, от 15 години, 5 месеца и 20 дни, следва да се извади стажът, който
не се зачита за действителен, а именно 6 месеца и 19 дни (период на получаване
на обезщетение за безработица), при което действителният стаж на жалбоподателя
е с продължителност 14 години, 11 месеца и 1 ден. Тъй като и при така
преизчислената продължителност на действителния осигурителен стаж
жалбоподателят не отговаря на условията за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, то постановеният от пенсионния орган
отказ, потвърден от директора на ТП на НОИ – Русе в оспорваното в настоящото
производство решение, се явява законосъобразен, а подадената жалба –
неоснователна.
По изложените съображения решение №
Ц2153-17-1/26.08.2020 г. на директора на ТП на НОИ - Русе, с което е отхвърлена
жалбата срещу разпореждане № 2140-17-314/29.06.2020 г. на ръководителя на
пенсионно осигуряване в ТП на НОИ – Русе, с което е отказано отпускането на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя при условията на
чл.68, ал.3 от КСО се явява законосъобразен административен акт и поради това
подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена.
Ответникът по жалбата не е направил искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което такова не му се
следва.
Така мотивиран и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Т.Ц., с ЕГН **********,***,
против решение № Ц2153-17-1/26.08.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Русе, с
което е потвърдено разпореждане № 2140-17-314/29.06.2020 г. на ръководителя по
пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускането на жалбоподателя на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл.68, ал. 1-2, чл.68, ал.3
и чл.9а, ал.2 от КСО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: