№ 567
гр. Ловеч, 26.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и шести август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500360 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Профи кредит България" ЕООД, с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България" №
49, бл. 53Е, вх. В, чрез юрисконсулт Радина Илиева, срещу Разпореждане №
491/15.07.2022 г. на Районен съд – Троян по ч.гр.д. № 499 по описа на съда за
2022 г., с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника АН. Д. Й. за следните суми:
1122.81 лв., представляваща непогасена главница по ДПК № 30034272130 от
10.01.2019 г., ведно със законната лихва от 29.06.2022 г. /датата на подаване
на заявлението в РС/ до окончателното изплащане на вземането, 382.23 лв.
неплатено договорно възнаграждение за периода от 05.12.2020 г. до
03.12.2021г., 791.83 лв. неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, 88.19 лв. лихва за забава за периода от 26.02.2019 г. до
03.12.2021 г., 120.62 лв. законна лихва за периода от 03.12.2021 г. до
28.06.2022 г., сумата 50.11 лв. разноски за държавна такса и 50.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение, тъй като искането не отговаря на
изискванията на чл.410 ГПК и заявителят не е отстранил нередовностите в
предоставения му 3-дневен срок, както и поради противоречие на искането
със закона и добрите нрави.
Счита, че съдебният акт е неправилен и следва да бъде отменен.
Оспорва извода на заповедния съд, че след подадена уточнителна молба
заявителят не е отстранил констатираните нередовности на първоначално
подаденото заявление. Изтъква, че с нея е разяснил обстоятелствата относно
формиране на вземането - размера на отпуснатия кредит, каква част от
задължението е заплатена и кога е направена последната погасителна вноска,
какъв е размера на просрочените вноски и как е формиране неизплатената
1
част от дълга. Позовавайки се на разпоредбата чл. 411, ал. 2 от ГПК твърди,
че заповедният съд не следва да извършва преценка за валидност на договора
за потребителски кредит или отделни негови клаузи на основание нарушение
на закона или на добрите нрави, както и да преценява дали искането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това. Счита, че в случая съдът е длъжен да
изследва не само представените доказателства, но и да ги подведе под
нормата на чл. 143 от ЗЗП, за да направи извод за обоснована вероятност за
неравноправна клауза, което не е сторил, за да се направи обоснован извод за
неравноправността на вземанията за възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги и такси по тарифа. Цитирайки подадената
уточнителната молба относно главницата, договорното възнаграждение и
допълнителни услуги към договора за потребителски кредит изтъква, че
дружеството е отговорило коректно и изчерпателно на посочените от съда
въпроси и не е налице пречка за издаване на заповед за изпълнение. Твърди,
че искането на PC Троян дружеството да преизчисли дължимите суми, като
прихване платеното по възнаграждението за закупен пакет от допълнителни
услуги, с което да намали претенцията си по другите вземания, е неправилно.
С прихващането се изменя изцяло заявената от „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД претенция, която евентуално трябва да бъде доказана в исково
производство. Счита, че заповедният съд има правомощията да обяви дадена
договорна клауза за недействителна или неравноправна, но няма правомощия
да решава спора по същество, като прави прихващане от заявените суми, след
като процесният договор не е прогласен за недействителен със сила на
присъдено нещо.
Моли съда да отмени обжалваното разпореждане по ч.гр.д. №
499/2022г. по описа на Районен съд - гр. Троян, с което се отхвърля в цялост
заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК против АН. Д. Й. и вместо него да бъде
постановено да бъде издадена заповед за изпълнение относно вземанията,
претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК, както и да се присъдят разноски в размер на 15.00 лв. за
заплатената държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По допустимостта.
Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на
18.07.2022 г., а жалбата е подадена на 25.07.2022 г. чрез куриер, т.е. спазен е
предвиденият едноседмичен преклузивен срок. Същата е подадена от
легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
е допустима и следва да се разгледа по същество.
По същество.
Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 499/2022 г. по описа на РС
- Троян писмени доказателства и доводите на жалбоподателя, Ловешкият
окръжен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
2
Заявителят „Профи кредит България" ЕООД е подал пред ТРС
заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу АН. Д.
Й. за следните дължими суми по ДПК № 30034272130 от 10.01.2019 г., а
именно: неплатена главница в размер на 1122.81 лв.; непогасено договорно
възнаграждение в размер на 382.23 лв., дължимо за периода от 05.12.2020 г.
до 03.12.2021г.; непогасено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 791.83 лв.; 88.19 лв. лихва за забава за
периода от 26.02.2019 г. – датата на изпадане на длъжника в забава до
03.12.2021 г. /датата на предсрочна изискуемост/; законна лихва в размер на
120.62 лв. за периода от 03.12.2021 г. /датата на предсрочната изискуемост/ до
28.06.2022 г. / датата на входиране на заявлението/, ведно със законната лихва
до изплащане на вземането. В т.12 от заявлението излага твърдения, че тези
суми произхождат от неизпълнено задължение по ДПК № 30034272138 от
10.01.2019 г., по силата на който Й. се е задължила да погаси задължението си
за срок от 36 месеца с месечни вноски по погасителен план в размер на 145.61
лв. и падеж всяко 5-то число на месеца. Излага, че съгласно ОУ към договора,
кредитополучателят дължи договорно възнаграждение за изтегления кредит,
което е предварително определено и е разсрочено във времето, като се
погасява в рамките на погасителния план, като неизплатеното договорно
възнаграждение възлиза на 382.23 лв. за периода от 05.12.2020 г. до
03.12.2021 г. Сочи, че клиентът е закупил и пакет от допълнителни услуги,
което изплащане е разсрочено за срока на договора на равни месечни вноски
и е добавено към месечните вноски за погасяване на кредита. Закупувайки
пакет от допълнителни услуги, потребителят е получил приоритетно
разглеждане на договора и становище по искането му за потребителски
кредит, преди клиентите, без закупен такъв пакет, както и за целия срок на
договора му е предоставено право едностранно да променя погасителния си
план, като отлага и/или намалява плащането по вноски и /или променя
падежната дата по всяка вноска, които услуги са били предоставени на
длъжника и той ги е ползвал още при сключване на договора, като
неизплатеното възнаграждение за закупения пакет от допълнителни услуги е
в размер на 791.83 лв. Твърди, че длъжникът не е изпълнил задължението по
договора, като е направил 20 погасителни вноски и е изпаднал в забава. За
периода от изпадане на длъжника в забава 06.02.2019 г. до обявяване на
кредита за предсрочно изискуем на 03.12.2021г., последният дължи и
3
мораторна лихва, която е в остатъчен размер от 88.19 лв. Към заявлението са
приложени ДПК „Профи Кредит Стандарт“ № ********** и ОУ.
С Разпореждане № 446/04.07.2022 г., районният съд е указал на
заявителя в тридневен срок от получаване на съобщението да отстрани
констатираните нередовности в заявлението, а именно: да посочи какъв е
размера на отпуснатия кредит, като се индивидуализират претендираните
вземания по размери посочи основанието, в какъв размер са направените
плащания и каква част от главното и акцесорните задължения са погасени с
направените вноски, както и кога е направена последната вноска по заема.
Дадени са указания отделно да се посочи, без да се включват сумите за пакет
допълнителни услуги и такса за разходи, каква част от дължимото са
погасени за главница, договорна лихва и лихва за забава от направените
вноски. Изискано е прилагане инаизпратеното до длъжника уведомление за
обявена предсрочна изискуемост на задължението по кредита.
С молба с вх.№ 3362/12.07.2022 г. , „Профи Кредит България“ ЕООД е
подало уточнителна молба. В нея е конкретизирал, че длъжникът е направил
двадесет пълни и една частична погасителни вноски, като след просрочване
на две или повече месечни вноски в пълен размер е изпаднал в забава,
считано от 03.12.2021г. –датата на предсрочната изискуемост на договора.
Сочи се, че на посочения в договора адрес е изпратено уведомително писмо,
което е получено лично от длъжника. Относно главницата, договорното
възнаграждение и възнаграждението за допълнителни услуги прави следното
уточнение: отпусната главница 2000.00 лв., от която оставаща незаплатена
сума 1122.81 лв. за периода от 05.12.2020 г. до 05.03.2022 г. или за вноски от
№ 23 до вноска № 38, като претендираната сума се дължи е пълен размер на
основание изтекъл погасителен план - 03.12.2021 г. ГПР по ДПК е 48.65 %.
Погасената част от определеното на основание чл.4 от ОУ към ДПК №
30034272138 1393.10 лв. договорно възнаграждение, като оставаща
незаплатена сума 382.23 лв., дължимо за периода от 05.12.2020 г. до
03.12.2021 г.- дата на предсрочната изискуемост. Сочи, че договорното
възнаграждение се начислява само върху предоставената на длъжника
главница.
Относно пакет за допълнителни услуги прави уточнение, че
длъжникът дължи възнаграждение в размер 1848.24 лв., от които е заплатена
сумата от 1056.41 лв. и незаплатена сумата от 791,83 лв. за периода от
05.12.2020 г. до 05.03.2022 г. или от вноска № 23 до вноска № 38, като
претендираната сума се дължи в пълен размер на основание предсрочна
изискуемост – 03.12.2021 г. Уточнява, че към момента размерът на
погасеното от длъжника задължение по ДПК № 30034272138 е в общ размер
на 3 387.30 лв., като с плащанията си длъжникът е погасил част от
задълженията си по договора, от които платени по погасителния план са
2941.81 лв. Сумата от 214.01 лв. е за заплатени мораторна лихва по кредита
на основание чл. т.12.1 от ОУ и 11,48 лв. - заплатена законна лихва от
4
03.12.2021г./ датата на предсрочната изискуемост/ до датата на входиране на
заявлението в съда.
Относно претендираните такси по тарифа за извънсъдебно събиране
посочва, че техният общ размер е 220.00 лв., като те са изплатени изцяло и не
са предмет на настоящото производство.
Относно претендираната законна лихва уточнява, че поради изпадане
на длъжника в забава е била начислена законна лихва в размер на 120.62 лв.,
от които към момента няма заплатени суми и същите са начислени съгласно
уговореното в ДПК № 30034272138. Начислената лихва за забава е в размер
на ОЛП +10% годишно, изчислена за всеки ден забава върху размера на
просроченото плащане, като претендираното вземане е дължимо от
03.12.2021 г. - датата на предсрочната изискуемост до 28.06.2022 г. Посочва,
че е начислено обезщетение за забава ОЛП + 10% върху цялата вноска
(включваща задължение за главница, договорно възнаграждение и
възнаграждение за закупени услуги). Обезщетението за законната лихва,
което моли да му бъде присъдено е разпределено както следва:
претендираната лихва върху вземането за главница 1122.81 лева е 58.96 лева;
претендираната лихва върху вземането за договорно възнаграждение 382.23
лв. е 20.08 лв.; начислената лихва върху вземането за пакет от услуги 791.83
лв. е 41.58 лв.. Сочи, че поради изпадане на длъжника в забава са били
начислени претендираните в настоящото производство лихви в размер на
88.19 лв., като същите са начислени съгласно уговореното в ДПК №
30034272138 в размер на ОЛП +10% годишно, изчислена за всеки ден забава
върху размера на просроченото плащане.
Относно договорното възнаграждение /годишен лихвен процент /
уточнява, че за ползвания кредит КЛ дължи на КР годишна лихва, чийто
процент е определен в точка VI от ДПК и се изчислява върху усвоената и
непогасената главница за периода на ползване на кредита. Претендираната
лихва върху вземането за главница е 43.11 лв., претендираната лихва върху
вземането за договорно възнаграждение е 14.68 лв., а начислената лихва
върху вземането за пакет от услуги е 30.40 лв.
С обжалваното разпореждане № 491/15.07.2022 г., ТРС е отхвърлил
изцяло заявлението на „Профи Кредит България" ЕООД. Изложени са
мотиви, че искането не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК и
заявителят не е отстранил нередовностите в предоставения му тридневен
срок, както и поради противоречието му със закона и добрите нрави. Отделно
е посочил, че обявената от кредитора дата на предсрочна изискуемост –
03.12.2021 г. е неправилно определена, тъй като от приложеното по делото
уведомление и две разписки не става ясно уведомлението за предсрочна
изискуемост на коя от двете дати е връчено на длъжника – на 03.12.2021 г.
или на 17.06.2022 г. В мотивите си районният съд е приел, че въпреки
дадените указания заявителят не е отстранил всички нередовности, като не е
посочил отделно с направените вноски от страна на длъжника, каква част е
5
платена за главница и договорна лихва, без да се включва сумата на пакета за
допълнителни услуги и разходите за извънсъдебно събиране. На следващо
място са изложени подробни съображения за нищожност на клаузите от
договора, касаещи възнаграждение за пакет допълнителни услуги, които са в
противоречие със закона - чл.10а, ал.2 от ЗПК.
Настоящата инстанция споделя изцяло направените от заповедния съд
правни изводи. За да бъде уважено искането за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от
външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1
и 2 от ГПК, т.е. да съдържа всички необходими данни с оглед
индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично
вземане, както и да се установява изискуемостта му. Освен това разпоредбата
на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК задължава съда служебно да извърши проверка
дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави, а чл.411, ал.2,
т.3 ГПК дали се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснова вероятност за това.
Въззивната инстанция счита, че с оглед качеството на длъжника е
налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, като спрямо
договора, във връзка с който е възникнало процесното вземане, е приложим
Законът за потребителския кредит /ЗПК/.
Настоящият състав също приема, че претендираното възнаграждение
за закупен допълнителен пакет услуги противоречи на закона. В заявлението
изрично посочено, че това възнаграждение е неразделна част от договора, а от
начина, по който се претендира, е видно че плащането на това
възнаграждение е включено в общия размер на вноската по кредита. С
нормата на чл.10а, ал.1от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор
за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на
потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Възнаграждението
за предоставен пакет от допълнителни услуги, за което е конкретизирано и
какво включва, не представлява допълнителна услуга, която кредиторът
предоставя на потребителя във връзка с договора. Нормата на чл.10а, ал.2 от
ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности,
свързани с управлението на кредита. С оглед твърденията на заявителя, че
тази сума е уговорена като фиксиран размер и включена в погасителните
вноски, тя представлява предварително уговорени задължения на
потребителя, с което по същество се цели заобикаляне и на ограничението на
чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост де
факто е изцяло свързана с усвояването и управлението на кредита.
6
На следващо място следва да се отбележи, че тази клауза
противоречи и на добрите нрави. Добрите нрави в обществото биха могли да
бъдат накърнени от съглашения, които са несъвместими с общоприетия
морал, етични възгледи и правила за поведение, установени в обществото.
Моралните норми от своя страна са неписани правила за поведение, които са
се наложили в определен етап от общественото развитие от икономическите
условия на живот, възгледите за добро и зло, справедливост и пр. Те заедно с
правните норми регулират обществените отношения, и са превърнати, макар
и неписани, в допълнителен източник на правото. При действието на чл. 26,
ал.1 от ЗЗД грубото им нарушаване при сключване на договори е
санкционирано от правото – обявени са за нищожни уговорки, които
накърняват добрите нрави. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 411, ал.2,
т.2, пр.2 от ГПК. Видно от данните по делото, на длъжника е отпуснат кредит
в размер на 2000.00 лева, а уговореното възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги е в размер на 1848.24 лв., което е прекомерно. В този
смисъл настоящата инстанция счита, че е налице нарушение на добрите
нрави, още повече, че с приемането на разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК
тази морална норма за справедливост е получила и правна санкция, като е
превърната в правна.
Наред с изложеното, споразумението за допълнителни услуги се явява
нищожно и по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП като неравноправна клауза в
потребителски договор, тъй като не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Възможните
проявни форми на неравноправни клаузи са изброени в т.1-18 на ал.1, но по
аргумент от т.19 следва, че изброяването е примерно, а не изчерпателно. Към
тези разпоредби препраща нормата на чл.24 от ЗПК.
Цитираните по-горе разпоредби на ЗЗП и ЗПК са в съответствие с
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която има
задължителен характер за националните съдилища в ЕС. Според чл.3 от
същата неравноправна е дадена клауза, когато въпреки изискването за
добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
7
договора.
Съдебният състав изцяло споделя изводите на заповедния съд, че не
може да се определи датата на предсрочна изискуемост на кредита и кога
волеизявлението на кредитора, обективирано в писмен документ, е
достигнало до длъжника. По делото е приложено едно уведомително писмо и
две обратни разписки до АН. Д. Й. за получено уведомително писмо за
обявяване на предсрочна изискуемост по ДПК № 30034272138, което е
връчено на 17.06.2022 г. и 13.12.2021 г. При тези данни е налице
противоречие между изложеното в заявлението и представените
доказателства, поради което не може да се установи датата на изискуемост на
претендираните вземания и техния размер, което е основание за отхвърляне
на заявлението.
Съобразени с разпоредбите на закона са и изводите на районния съд,
че въпреки дадените конкретни указания, жалбоподателят не е отстранил
констатираните нередовности с подадената уточнителна молба. Изрично в
тази молба заявителят е посочил, че е начислено обезщетение за забава ОЛП
+10% върху цялата вноска /включваща задължение за главница, договорно
възнаграждение и възнаграждението по закупен пакет от допълнителни
услуги/, като и договорна лихва по кредита върху усвоената и непогасена на
падеж главница. В заявлението е посочено, че длъжникът е заплатил 20 бр.
месечни вноски, всяка от които в размер на 145.61 лв. или сумарно тяхната
обща стойност следва да бъде в размер на 2912.20 лв. В уточнителната молба
е конкретизирано, че са платени 20 пълни вноски и една непълна вноска,
всички на обща стойност от 3387.30 лв. Изложени са твърдения,
преповторени и в частната жалба, че останалата дължима главница е в размер
на 1122.81 лв., непогасената част от уговореното договорно възнаграждение е
в размер на 382.23 лв., а по пакета за допълнителни услуги останалата
дължима сума е в размер на 791.83 лв. Също в уточнителната молба до съда е
посочено, че с направените от длъжника плащания са погасени и такси за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на 220.00 лева или при
сумиране на така заплатените от длъжника суми, същите са в общ размер от
3546.70 лева. Следователно съдът не би могъл да формира извод какъв точно
е размера на платеното от страна на длъжника и какво точно по пера е
погасил с тази сума. В това производство съдът не би могъл да установи
размера на претендираните задължения досежно главницата, договорното
възнаграждение и лихва за забава, тъй като той е определен на база
неравоправни клаузи и евентуално това би станало в исковото производство.
По изложените съображения и съвпадане на правните изводи на
въззивната инстанция с тези на ТРС, атакуваното разпореждане следва да
бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 491/15.07.2022 г. на Районен съд
- Троян, постановено по ч.гр.д. № 499/2022 г.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9