Решение по дело №332/2019 на Окръжен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 329/ 30.09.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският окръжен съд, гражданска колегия в публично заседание на осемнадесети септември двехиляди и деветнадесета година в състав:

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА

                                                                          ТОДОР ХАДЖИЕВ

 

при секретаря Д.Х., като разгледа докладваното от съдия Тодор Хаджиев в. гр. д. № 332 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Профи Кредит България” ЕООД против Решение № 44/ 21.02.2019 г. по гр. д. № 425/2018 г. на Районен съд Харманли, с което са отхвърлени предявените против И.Х.Н. обективно съединени искове с правно основание чл. 415 ГПК общо за сумата от 1483. 20 лв., от които 1125. 60 лв. – главница и 357. 60 лв. – неустойка, дължими по Договор за потребителски кредит № ***.

В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение. Излагат се доводи, че кредитът е станал предсрочно изискуем, което неправилно не е отчетено от съда, поради което се иска да се отмени обжалваното решение, вместо което се постанови ново по същество, с което да се уважат предявените искове.   

Въззиваемата И.Х.Н. чрез назначения си особен представител оспорва жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, констатира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в законния двуседмичен срок по чл. 259 ГПК от надлежна страна и против акт, подлежащ на инстанционен съдебен контрол, поради което е допустима.

По делото не е спорно, че между „Профи Кредит България” ЕООД и И.Х.К. на 24.03.2015 г. е сключен Договор за потребителски кредит № *** за сумата от 1500 лв. при годишен процент на разходите от 49. 89% за срок от 18 м. За закупен пакет допълнителни услуги кредитополучателят е поел задължение да заплати на вноски възнаграждение в размер на 579. 96 лв. По договора като съдлъжник е встъпила ответницата И.Х.Н..

На 28.12.2017 г. „Профи Кредит България” ЕООД е подал в РС Харманли Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 1483. 20 лв., от които 1125. 60 лв. – главница и 357. 60 лв. – неустойка, дължими по Договор за потребителски кредит № ***, което е уважено изцяло със Заповед за изпълнение от 28.12.2017 г. по ч. гр. д. № 1244/ 2017 г.

Ищецът претендира процесните вземания от настъпила предсрочна изискуемост на договора за кредит вследствие на автоматичното му прекратяване поради просрочие на коя да е вноска повече от 30 дни съгласно т. 12. 4 от Общите условия на „Профи Кредит България” ЕООД към договор за потребителски кредит. По повод така заявеното основание на иска районният съд правилно е приел, че съгласно задължителната съдебна практика на ВКС (т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК) за настъпване на предсрочната изискуемост на договора за кредит е необходимо кредиторът да е уведомил длъжника за това. Но също така следва да се има предвид, което районният съд не е съобразил, че по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес (т. 5г от цитираното тълкувателно решение).

Правото на кредитора да иска заплащане на остатъка от непогасените вземания за главница и договорни лихви възниква в две хипотези – при предсрочна изискуемост на договора за кредит, настъпила след изричното уведомяване на длъжника от кредитора, или при изтичане на срока на договора. В настоящия случай още към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (28.12.2017 г.) 18 – месечният срок на договора за кредит е изтекъл, от което следва, че от този момент (изтичане срока на договора) кредиторът „Профи Кредит България” ЕООД може да иска плащане в пълен размер на просроченото вземане за главница и на неустойката за забава.

Вземането за главница се формира от отпуснатия кредит в размер на 1500 лв. и възнаграждението за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 579. 96 лв. Макар и да не е направено изрично възражение за недействителност на клаузата за заплащане на уговореното възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, съдът намира, че съдът има правомощието служебно да прецени неравноправния характер на посочената договорна клауза, която възможност произтича от разпоредбата на чл. 6 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори (в т. см. Решение на Съда (голям състав) от 9 ноември 2010 година по дело C-137/08 (VB Penzugyi Lizing Zrt. срещу Ferenc Schneider), Решение от 4 юни 2009 г. по дело Pannon GSM, С – 243/ 08). В тази връзка следва да се има предвид, че сключеният договор за потребителски представлява потребителски договор, който придава на кредитополучателя качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В случая споразумението от 25.03.2015 г. за предоставяне на пакет от допълнителни услуги на стойност 579. 96 лв., което е част от договора за кредит, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и кредитополучателя. Видно от споразумението срещу заплащане на посочената сума кредитополучателят може да се ползва от различни привилегии – бързо разглеждане на искането, възможност за отлагане на плащане на вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна дата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Неравноправният характер на посочената клауза произтича от липсата на еквивалентност между поетото задължение за заплащане на допълнително възнаграждение и поетите ангажименти от страна на кредитора, тъй като предоставянето на изброените по – горе привилегии не е обусловено от настъпване на предвидени в договора условия, а зависи единствено от волята на кредитора. Цитираната клауза не е индивидуално уговорена, тъй като сключването на споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни слуги е включено в типовото искане за отпускане на потребителски кредит.

Отделно от изложеното уговорката за заплащане на допълнителен пакт от услуги е нищожна и на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като с нея се заобикаля забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В случая ГПР по процесния договор е 49. 89 % при максимален размер от 50% съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което ако към дължимата по договора сума се присъединят и разходите по допълнителното споразумение, ГПР ще надхвърли нормативно допустимия размер от 50%. Предвид изложеното клаузата в договора и споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги са недействителни на основание чл. 143 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД – поради заобикаляне на закона, поради което размерът на дължимите вземания по договора за кредит следва да се определи въз основа на предоставената в заем сума по сключения договор за кредит, но без поетото задължение за заплащане на допълнителния пакет услуги.

Съгласно договора за потребителски кредит срещу предоставената му в заем сума от 1500 лв. кредитополучателят следва да върне общо сумата от 2035. 26 лв. в 18 – месечен срок. От приетото в настоящата инстанция заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза е видно, че по договора е изплатена общо сумата от 1489 лв., от които 720. 45 лв. главница, 414. 75 лв. – лихви и 354. 42 лв. – за закупения пакет от допълнителни услуги. Предвид нищожността на клаузата за покупка на пакет от допълнителни услуги сумата от 342. 42 лв. се явява платена без основание, поради което съобразно правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД с нея е погасен остатъка от дължимата лихва от 120. 51 лв., а с останалата част от 233. 91 лв. – остатъка от главницата, при което непогасената главница остава в размер на 545. 64 лв., до който размер предявеният иск следва да се уважи. Гореизложеното налага обжалваното решение да се отмени в частта, в която предявеният иск по чл. 415 ГПК за главницата е отхвърлен до сумата от 545. 64 лв., вместо което се постанови ново, с което същият се уважи до този размер. В останалата част решението следва да се потвърди като законосъобразно.       

 Що се отнася до претендираната от ищеца неустойка по чл. 12.4 от общите условия, следва да се съобрази даденото с ТР № 7 от 13.11.2014 г. на ВКС по д. № 7/2013 г., ОСГТК разрешение, според което не се дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника. Дължима в такава хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне - неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена. Макар и тълкувателното решение да разглежда въпроса за дължимостта на неустойката само при разваляне на договора даденото разрешение следва да се приложи и по отношение на прекратените поради изтичане на срока договори, тъй като общото и в двете хипотези е, че правната връзка е прекратена и липсва основание за начисляване на неустойка. След прекратяване на правната връзка поради разваляне на договора или изтичане на срока, кредиторът има право единствено на обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД. В тази връзка съдът намира, че след изтичане срока на договора длъжникът не дължи неустойка за просрочената главница. Като е отхвърлил предявения иск за неустойка макар и по други съображения, обжалваното решение е правилно като резултат, поради което следва да се потвърди.

При това положение следва да се ревизират направените в заповедното производство разноски, като се присъдят разноски само за уважената част от главницата, поради което ответницата И.Х.К. следва да заплати на „Профи Кредит България” ЕООД разноски за заповедното производство в размер на 61. 02 лв. – ДТ от 11. 02 л. и юрисконсултско възнаграждение от 50 лв.  

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата И.Х.К. следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за ДТ, вещо лице и особен представител в размер на 348. 54 лв. съобразно уважения размер на предявените искове.   

Мотивиран от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ Решение № 44/ 21.02.2019 г. по гр. д. № 425/2018 г. на Районен съд Харманли в частта, в която предявеният от „Профи Кредит България” ЕООД против И.Х.К. иск с правно основание чл. 415 ГПК за дължимата по Договор за потребителски кредит № *** главница е отхвърлен до сумата от 545. 64 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Х.К., ЕГН **********,***, че дължи на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, *** сумата от 545. 64 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.12.2017 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА И.Х.К. да заплати на „Профи Кредит България” ЕООД разноски по ч. гр. д. № 1244/ 2017 г. на РС Харманли в размер на 61. 02 лв.

ОСЪЖДА И.Х.К. да заплати на „Профи Кредит България” ЕООД разноски по делото в размер на 348. 54 лв.

ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                    2.