№ 104088
гр. София, 23.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Частно гражданско дело
№ 20231110141794 по описа за 2023 година
Депозирано е заявление от М. В. Д., ЕГН ********** против Я. В. Г., ЕГН
**********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, за
следните суми: 19000 лева, незаплатена и дължима сума по запис на заповед от 19.05.2022
г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 26.07.2023 г.
до окончателното погасяване, 1971.22 лв. – лихва за забава от 20.08.2022 г. до 25.07.2023 г.,
както и разноските по делото.
Към заявлението е приложен оригинал от запис на заповед от 19.05.2022 г. с издател
Я. В. Г., с който издателят се е задължил безусловно да заплати на М. В. Д. или „на негова
заповед“ на падеж сумата от 19 000 лв.
След преценка допустимостта и редовността на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, съдът приема, че същото е допустимо, но по
същество е неоснователно, по следните съображения:
Заповед за изпълнение въз основа на документ и разпореждане за незабавно
изпълнение се издават само за подлежащи на изпълнение вземания по чл. 418, ал. 2 ГПК.
Според разпоредбата на чл. 418, ал. 1 във вр. с ал. 2 ГПК, когато със заявлението е
представен документ по чл. 417, на който се основава вземането, кредиторът може да поиска
от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист. Изпълнителния
лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Разпоредбата очертава
правомощията на съда при проверка законосъобразността на допуснатото незабавно
изпълнение и издаването на изпълнителен лист. Съдът следва да провери дали съществува
право за принудително изпълнение в полза на заявителя - кредитор против лицето, което се
сочи като длъжник по изпълнителното основание (документа по чл. 417 ГПК), дали е налице
предвиденото от закона и редовно от външна страна изпълнително основание и дали то
удостоверява изпълняемото право, за което се иска незабавно изпълнение и изпълнителен
1
лист.
Представеният запис на заповед НЕ е редовен от външна страна:
За действителността на записа на заповед законът изисква спазването на строго
определена форма. Той трябва да съдържа посочените в чл. 535 ТЗ реквизити. Липсата на
някой от тях /с изключение на чл. 536, ал. 2- 4 ТЗ/ води до недействителност на сделката.
Липсата на задължителен реквизит на записа води до извод за липса на валидно
менителнично правоотношение, което от своя страна води до нищожност на записа на
заповед.
Съгласно чл. 535, т. 1 ТЗ записът на заповед съдържа наименованието „запис на
заповед“ в текста на документа на езика, на който е написан. За да е редовен записът на
заповед от външна страна, не е достатъчно изразът "запис на заповед" да е посочен само в
заглавието или само в текста на документа, а трябва самият документ да се назове запис на
заповед и в текста му да стои изразът "запис на заповед" и то в такава логическа връзка с
другите думи, за да стане ясно, че с този израз се обозначава самият документ за запис на
заповед. Документ, който не съдържа посоченото наименование в своя текст, не е запис на
заповед според чл. 536, ал. 1 ТЗ – т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. на
ВКС по тълк. д. № 1/2004 г., ОСТК. В случая това не е налице. Приложения документ
съдържа запис на заповед само в заглавието на документа, а равнозначен на този израз
липсва в неговия текст. Използваната в текста фраза „да плати на М. В. Д. … или на негова
заповед“, не характеризира самия документ като запис на заповед. Този извод се налага при
съпоставка на разпоредбата на чл. 535, т. 5 и чл. 455, т. 6 от ТЗ, които касаят абсолютно
идентични реквизити на различни по вид ценни книги. Изразът „на заповедта“ или „на
негова заповед“ обозначава само възможността на поемателя на ценната книга /било то
запис на заповед или менителница/ да прехвърли правата по нея на друго лице, но не
замества задължителния реквизит, предвиден в чл. 535, т. 1 ТЗ. Изразът „запис на заповед“,
като конкретно съчетание на думи, не се съдържа в текста на процесния документ и не е
равнозначен на израза „на настоящия запис... или на негова заповед“ в този смисъл, че
изписването „на негова заповед“ не удовлетворява изискването на чл. 535, т. 1 ТЗ виж
изрично Определение № 396 от 23.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 3963/2013 г., I т. о.,
Определение № 642 от 2.11.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 627/2009 г., II т. о.
В представения документ не се съдържа наименованието „запис на заповед“ в
неговия текст. Следователно, по силата на чл. 536, ал. 1 ТЗ този документ не представлява
ценна книга на заповед, т. е. едностранното волеизявление е нищожно и не е породило
целените от издателя правни последици.
Предвид изложеното, съдът счита, че представеният документ не е редовен от
външна страна. Поради това не са налице условията на чл. 417 т. 10, предложение първо
ГПК и на чл. 418, ал. 2 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист, а заявлението като неоснователно ще се отхвърли изцяло.
Само за пълнота следва да се отбележи, че претенцията за лихва за забава е
2
неоснователна и на самостоятелно основание. В настоящото производство се преценява
само формалната доказателствена сила на изпълнителното основание, като съдът при
издаване на изпълнителния лист, не може да се основава на данни, които стоят извън
изпълнителното основание, каквато е лихвата до датата на подаване на молбата за издаване
на изпълнителен лист - т. 4а от Тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014 г. на ОСГТК на
ВКС. Вземането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД произтича от факта на забавата в изпълнението на
менителничното задължение, който е последващ спрямо издаването на записа на заповед, и
тъй като не е обективирано в съдържанието на записа на заповед, не може да бъде
присъдено обезщетението за забава със заповедта за изпълнение.
Така мотивиран съдът,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло заявление с вх. № 212248/26.07.2023 г. от М. В. Д., ЕГН
********** против Я. В. Г., ЕГН **********, за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК и изпълнителен лист.
Разпореждането, в частта, с която се отхвърля заявлението, подлежи на обжалване от
заявителя с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщението.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3