№ 175
гр. Айтос, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на първи
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело №
20252110100616 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по молба на А. Н. А., ЕГН
**********, с адрес: *** против Р. А. А., ЕГН **********, с посочен адрес за
призоваване: ***.
В молбата се твърди, че страните са съжителствали на семейно
начала около 10 (десет) години до раздялата им през м.септември 2024г.
Молителката се е обърнала за съдействие по реда на Закона за защита от
домашното насилие, чрез РУ - Айтос, като се обосновава с това, че е
подложена на системен психически тормоз от отв.Р. А., чрез отпряване на
обиди и закани, като на 09.06.2025г. в телефонен разговор ответникът я
заплашил, че ще повреди автомобила й, като молителката установила на
17.06.2025г., че колата й е с прерязани кабели и маркучи, за което се
представя декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
С оглед съдържащите се данни в молбата и приложената
декларация за упражнено насилие спрямо молител от негов бивш съжител, от
връзката с когото има родени две деца, съдът е приел, че са налице условията
на чл.18, ал.1 от Закона за защита срещу домашно насилие за предприемане на
незабавни мерки за защита. Предвид твърденията, изложени в декларацията,
че ответникът е извършил акт на домашно насилие спрямо молителката –
отравяне на обиди, закани, включително за нанасяне на сериозни щети по л.а.,
1
съдът е счел, че е налице пряка и непосредствена опасност за здравето на А.А.,
което презюмира необходимост същата да бъде незабавно защитена. Данните
на този етап от развитието му по арг. на чл.18, ал.1 от ЗЗДН са били
достатъчни за предприемане на незабавни мерки с цел охрана интересите на
молителя, както и да децата от връзката на страните, като е издадена Заповед
за незабавна защита (ЗЗН) № 15/19.06.2025г.
Молителката е декларирала, че ответникът живее на посочения в
молбата адрес в ***, а тя, заедно с децата - ***. Представена е декларация по
чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
В съдебно заседание молителката А. А. се явява лично и поддържа
изложената в молбата фактическа обстановка, като моли за определяне на
адекватни защитни мерки. Оспорва показанията на водената от насрещната
страна свидетелка. Не ангажира доказателства.
Ответникът Р. А. А. изпраща писмено възражение по повод
изложеното в молбата на бившата си съжителка А.А.. Редовно призован, се
явява лично в съдебно заседание и чрез упълномощен представител адв.Р.Н. -
БАК излага становище, че признава единствено за връзката си с молителката и
факта, че от съжителството им са родени две деца. Оспорва верността на
представената от А. декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, като моли съдът да се
произнесе, като остави без уважение искането й за защита от домашно
насилие. Ангажира гласни доказателства - един свидетел в режим на
довеждане.
Правно основание на молбата е чл. 8 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното :
Молителката се е обърнала за съдействие към съда по реда на чл.8
от ЗЗДН като се е обосновала с наличието на пряка и непосредствена опасност
2
за здравето си. Декларира, че от известно време е подложена на системен
психически тормоз от отв.Р. А., с когото съжителствали на семейно начала
около 10 години до раздялата им през м.септември 2024г. Молителката се е
обърнала за съдействие по реда на Закона за защита от домашното насилие,
като се обосновава с отправяни й обиди и закани, като на 09.06.2025г. в
телефонен разговор ответникът я заплашил, че ще повреди автомобила й.
Молителката установила на 17.06.2025г., че колата й е с прерязани кабели и
маркучи, за което сигнализирана РУ – Айтос. Именно чрез Началника на РУ,
съдът е сигнализиран служебно за постъпилата молба по реда на ЗЗДН на А..
С оглед съдържащите се данни в молбата и приложената към нея
декларация за упражнено насилие спрямо молител от негов бивш съжител, от
връзката с когото има родени две деца – М. Р. А., ЕГН ********** и А. Р. А.,
ЕГН **********, съдът е приел, че са налице условията на чл.18, ал.1 от
Закона за защита срещу домашно насилие за предприемане на незабавни
мерки за защита с цел охрана интересите на молителя, както и да децата от
връзката на страните, като е издадена Заповед за незабавна защита (ЗНЗ) №
15/19.06.2025г., по силата на която съдът:
ЗАДЪЛЖАВА отв.Р. А. А., ЕГН ********** да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо А. Н. А., ЕГН **********;
ЗАБРАНЯВА на отв.Р. А. А., ЕГН ********** да приближава на по-малко от
50 метра молителката А. Н. А., ЕГН **********, обитаваното нея жилище,
находящо се ***, местоработата й, както и местата за социалния й отдих и
контакти, както и децата: М. Р. А., ЕГН ********** и А. Р. А., ЕГН
**********; ЗАБРАНЯВА на отв.Р. А. А., ЕГН **********да осъществява
контакт с молителката А. Н. А., ЕГН ********** под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както
и чрез всякакви други средства и системи за комуникация; ОПРЕДЕЛЯ
временно местоживеенето на децата: М. Р. А., ЕГН ********** и А. Р. А., ЕГН
**********, при майката А. Н. А., ЕГН **********, с адрес: ***.
Молителката А.А. твърди, че ответникът е станал агресивен в
отношението си към нея – отправял й обиди и закани, вклкючително, че ще
повреди автомобила, който й е купил, поради тя изпитвала несигурност и се
страхувала за здравето си. В изложения смисъл е приложената към молбата
3
декларация по чл.9 ЗЗДН, както и личното изявление на А.А. в проведеното
съдебно заседание.
Ответникът признава, че се е създало известно напрежение в
отношенията му с молителката, но сочи, че А. го е посетила преди около
месец, като само привидно обяснила, че идва да си вземе дрехите, като
прибрала единствено чифт маратонки.
Съдът, изхождайки от гореописаната фактическа обстановка,
намира молбата за отчасти основателна и доказана, поради което и следва да
бъде уважена. Извършеният акт на домашно насилие се потвърждава от
представената от молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която
съгласно чл.13, ал.3 от същия закон представлява достатъчно доказателство
за основателността на депозираната молба за защита срещу насилие,
доколкото верността на съдържанието й, макар да беше оспорена от
ответника, не беше опровергана от събраните по делото доказателства.
Досежно показанията на водената от Р.А. свидетелка Тинка Атанасова
Иванова, съдът намира, че при оценката им следва да се съобрази от една
страна факта, че същата е роднина по сватовство – съпруга на брата на
ответника. От друга страна макар свидетелката да отрече да е узнавала, че
Р.А. е повредил автомобила на бившата си съжителка, както и да е чувала
обидни реплика от негова страна към А., описвайки го като добър човек и
баща, призна, че в отношенията им след раздялата е имало напрежение. А. А.
на няколко пъти посещавала А. в ***, според свидетелката – защото още
имала чувства към него и дори след като разбрала за връзка с друга жена се
върнала, за да ги разделила. Изложеното в св.показания не само, че не
опровергава верността на декларацията, но в известна степен сочи за наличие
на проблеми между страните и обосновава необходимостта от предприемане
на защитни мерки спрямо молителката.
Съдът намира, че осъществените от нарушителя действия,
изразяващи се в отправяне в телефонен разговор на обиди и закани спрямо
молителката следва да се квалифицира като домашно насилие по смисъла на
чл.2, ал.1 от ЗЗДН (според легалната дефиниция на цитираната норма,
домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
4
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени
спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна
връзка.). От фактическите твърдения в молбата до съда, подкрепени с
посочените писмени доказателства относно словесно агресивни прояви, на
ответника към бившата съжитестващата с него молителка, се установява по
несъмнен начин, че е налице пряка опасност за здравето й. С оглед
изложеното, съдът приема молбата за защита за основателна, поради което
следва да бъдат наложени мерки за по ЗЗДН, които да са адекватни на
конкретната нужда от защита. По повод заявеното в с.з. и при така събраните
доказателства настоящата инстанция намира за най-адекватен в случая
следния комплекс от мерки за защита: задължаване на извършителя да се
въздържа от домашно насилие, забрана за приближаването му до
молителката и местата й за социални контакти и отдих и забрана на
извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е
форма, за срок от 3 (три) месеца.
Съображенията в подкрепа на направения извод са следните:
съгласно чл.5, ал.1 от ЗЗДН мерките за защита от домашното насилие са:
1. задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на
домашно насилие;
2. отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното
жилище за срока, определен от съда;
3. забрана на извършителя да приближава пострадалото лице,
жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на
пострадалото лице при условия и за срок, определени от съда;
4. забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалото
лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или
обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация при условия и за срок, определени от съда;
5. временно определяне местоживеенето на детето при
пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при
условия и за срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите
на детето;
5
6. задължаване на извършителя на насилието да посещава
специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева;
7. насочване на пострадалите лица към специализирани услуги за
защита, помощ и подкрепа или програми за възстановяване;
8. насочване на пострадалите деца към специализирани услуги за
защита, помощ и подкрепа на деца, жертви или свидетели на насилие.
За мерки по т.5 - т.8 липсва искане от страна на молителката, а и
предвид спецификата им съдът намира същите за неприложими в настоящия
случай. Безспорно при естеството на посегателството и интензитета му, в
задължения на извършителя следва да се вмени въздържание от извършване
актове на домашно насилие, което не е обвързано от конкретен срок. Отделно
от това - с предприемане на ограниченията по т.3 и т.4, а именно със забрана
на извършителя да приближава молителката, жилището и местата за
социалните контакти на пострадалото лице, ще се постигне законовия ефект
на мярката, неизпълнението на която е скрепено по чл.21, ал.2 от ЗЗДН със
задължение за полицейският орган, констатирал нарушението, да задържа
нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата. В конкретния
случай съдът счита за адекватно определяне на 3-месечен срок за защита по
отношение на мерките по т.2, 3 и 4, т.е. към минимума по закон (съгласно изм.
- ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г. мерките по ал.1, т. 2 - 5 се налагат
за срок от 3 до 18 месеца), при приспадане на срока на действие на мерките
при издадената заповед за незабавна защита, като изхожда от липсата на
установен по делото значителен интензитет на посегателствата спрямо
молителката. Не се установи поведението на ответника да е вредно спрямо
децата, нито разговорите, в които са били отправяни обидите и заплахите да се
в тяхно присъствие, поради което съдът намира, че ограничителни и защитни
мерки в отношенията с бащата не следва да бъдат предприемани. Липсва
искане за отстраняване от жилище, като освен това се установи от всички
събрани по делото доказателства, че страните са разделени от над половин
година, живеят в различни населени места, не ползват общо жилище, поради
което и налагане на мярката по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН е безпредметно.
На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН и предвид уважаване на
6
настоящата молба с издаване на Заповед за защита на пострадалото лице,
съдът възлага заплащането на дължимата държавна такса в размер на 30,00
лева на ответника Р. А., като оставя искането му за заплащане от молителката
на направените съдебно-деловодни разноски за адв. възнаграждение от 500,00
лева, без уважение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН Р. А. А., ЕГН
**********, с адрес: ***, община Айтос да се въздържа от извършване на
домашно насилие под каквато й да било форма на физически или психически
тормоз спрямо А. Н. А., ЕГН **********, с посочен адрес: ***.
ЗАБРАНЯВА на осн чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на Р. А. А., ЕГН
********** да приближава на по-малко от 50 метра молителката А. Н. А.,
ЕГН **********, обитаваното нея жилище, находящо се ***, местоработата й,
както и местата за социалния й отдих и контакти за срок от 3 (три) месеца,
като на осн. чл.5, ал.2 от ЗЗДН приспада срока на действие, считано от датата
на постановяване на мерките със ЗНЗ № 15 от 19.06.2025г.
ЗАБРАНЯВА на осн чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН на Р. А. А., ЕГН
********** да осъществява контакт с молителката А. Н. А., ЕГН **********
под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или
обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация за срок от 3 (три) месеца, като на осн. чл.5, ал.2 от ЗЗДН
приспада срока на действие, считано от датата на постановяване на
мерките със ЗНЗ № 15 от 19.06.2025г.
При неизпълнение на заповедта на съда и на осн. чл.21, ал.2 от
7
ЗЗДН полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и
уведомява незабавно органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА Р. А. А., ЕГН ********** да заплати по сметка на
Районен съд - Айтос държавна такса в размер на 30,00 (тридесет) лева.
Преписи от решението да се връчат на страните и на РУ на МВР –
Айтос.
Решението подлежи на незабавно изпълнение.
Да се издаде Заповед за защита.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
окръжен съд в 7 - дневен срок от обявяването му – 16.07.2025 година.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
8