№ 321
гр. София, 14.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
СъдебниРосица Георгиева Василева
заседатели:РОСИЦА СТОЙЧЕВА М.
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
и прокурора Д. Цв. В.
Сложи за разглеждане докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Наказателно дело от общ характер № 20211110212947 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ Г. Т. Т., редовно призован, явява се, доведен от
Затвора - София.
В залата се явява адв. Л.К. Ц. – сл.защитник на подс.Т. от досъдебното
производство, редовно уведомена от предходното съдебно заседание.
СВИДЕТЕЛИТЕ:
С.З. К., редовно уведомен по телефона съгласно разпоредбата на
чл.178, ал.8 от НПК, се явява.
Й. Г. Й., нередовно призован, не се явява. Призовката е върната в цялост
ведно с докладна записка. Съгласно докладната записка полицейски
служители при 02 РУ-СДВР са посетили адреса, а именно ххххх № 1А на
06.01.2022г., но лицето не е установено. На адреса е установена М.И.Г. –
майка на лицето, която е заявила, че синът й повече от две години не живее на
адреса, не знае къде се намира и няма негови контакти. Направена е справка с
АИС-БДС, но не са установени актуални телефонни номера.
Изискана е справка по реда на Наредба № 14/2009г. за лице с
посочените три имена и адрес ххххх № 1А и единствено този адрес фигурира
1
за лицето като постоянен и настоящ.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпили актуална справка за съдимост на
подс.Г.Т., жалба, постъпила след предходното съдебно заседание, която
съдържа анализ на свидетелските показания на пострадалия свидетел и
свидетеля Х., както и молба постъпила в СРС на 06.01.2022г., която съдържа
писмени обяснения.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.Ц.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице процесуални пречки за даване ход
на делото и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛЯ по представен документ
за самоличност – лична карта:
С.З. К., 44г., българин, български гражданин, неосъждан, без дела и
родство с подс.Т..
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на свид.К. отговорността по чл.290, ал.1 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината и бе изведен от залата до разпита
му.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи. Нямам искания по
доказателствата и реда на съдебното следствие.
АДВ.Ц.: Нямам искания по доказателствата, реда на съдебното
следствие, както и за отводи.
ПОДСЪДИМИЯТ: Моля да ми бъде дадена възможност да обсъдим
споразумение.
ПРОКУРОРЪТ: В съдебно заседание ми бе представена молба от
подс.Т., в която е изразено желание за сключване на споразумение с
параметри на наказанието „лишаване от свобода“ за осем месеца, което аз не
приемам.
2
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ВЪЗМОЖНОСТ на страните да обсъдят
параметри на проект за споразумение.
ПОДСЪДИМИЯТ: Не постигнахме съгласие. Нямам искания.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОДЪЛЖАВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
СЪДЪТ УКАЗВА на подс.Т., че в наказателния процес писмените
обяснения на подсъдимия не представляват допустимо доказателствено
средство, а обясненията следва да бъдат дадени в открито съдебно заседание
и прикани подсъдимия да даде обяснения, ако желае, предвид депозираните
от него молби.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбрах. Няма да давам обяснения, какви обяснения
да давам?!
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ към разпит на свид.К., който бе въведен в залата.
РАЗПИТАН каза: Нямам никаква представа за какво съм призован.
Мисля, че веднъж ми се случи служители на МВР да ми искат съдействие,
имам бегъл спомен. Оказвах съдействие на служители от 08 РУ-СДВР. Бях
там, за да давам показания за един проблем с една моя лична кола и двама
служители ме помолиха да бъда свидетел по някакво разпознаване. Това е
общо взето, което си спомням.
Заведоха ме в някакъв кабинет, а не в този който бях. Някаква жена
трябваше да разпознае някакви снимки, но не съм сигурен дали беше жена
или мъж. Някакви снимки се разпознаваха и трябваше да потвърдя кой номер
снимка е разпознал свидетелят. Мисля, че имаше някакъв посочен номер и аз
го потвърдих. Това беше всичко. Освен мен имаше още двама свидетели,
нещо такова, но не си спомням точно.
Не разбрах в каква връзка се извършва това разпознаване. Служителите
тогава ми обясниха, че няма да нося никаква отговорност, че няма да бъда
привикван в съда, че това е някаква формалност, но явно са ме излъгали.
На въпрос на Прокурора:
Мисля, че имаше и друго лице в моето качество, но не съм сигурен.
3
Адв.Ц.: Нямам въпроси.
На въпроси на подс.Т.:
Снимките бяха с номера и тя посочи снимка номер еди-кой си и аз
посочих, потвърдих това, което посочи.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме въпроси.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да предявите на свидетеля протокол за
разпознаване на лица и предмети относно наличието на подпис от свид.К..
АДВ.Ц.: Даваме съгласие.
ПОДСЪДИМИЯТ: Давам съгласие.
На основание чл.284 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДЯВЯВА на свид.К. протокол за разпознаване на лица и предмети,
находящ се на лист 47 от материалите в ДП.
/Предяви се/
СВИД.К.: Моят подпис е положен в графа "поемни лица" под № 2.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме въпроси и искания. Да се освободи
свидетеля.
СВИД.К.: Г-жо Съдия, имам наложена глоба за неявяване в предходно
съдебно заседание, но бях болен от корона вирус.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че неявяването на свидетеля в съдебно заседание на
29.11.2021г. е по здравословни причини, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ наложената на свид.С.З. К. глоба в размер на 100,00 лева за
неявяването му в открито съдебно заседание на 29.11.2021г. и като намери, че
разпитът на свидетелят е приключен, освободи същия от залата.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания. Взела съм становище
в предходното съдебно заседание по отношение на свид. Й..
АДВ.Ц.: Подзащитният ми не държи вече на разпит на този свидетел,
поради което се отказваме от неговия разпит. Нямам други доказателствени
4
искания.
ПОДСЪДИМИЯТ: Отказвам се от свидетеля. Нямам други искания.
Предвид заявеното от подс.Т. и защитата, че се отказват от искането за
разпит на свид. Й. Г. Й., съдът намери, че същият следва да бъде заличен от
списъка за призоваване и
ОПРЕДЕЛИ:
ЗАЛИЧАВА от списъка за призоваване свидетеля Й. Г. Й..
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.
На основание чл.283 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства по делото
СЪДЪТ, като намери, че са извършен всички съдебни следствени
действия, страните не правят искане за извършване на нови такива, а и съдът
служебно не намира необходимост от извършване на такива, на основание
чл.286 ал. 2 НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни
заседатели, поддържам внесения обвинителен акт по обвинение срещу Г. Т.
Т., за извършено от него престъпление по чл.206, ал.3 във вр. ал.1 във вр.
чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК. Считам, че същото се доказа по безспорен и
категоричен начин от събраните доказателства и в досъдебното производство,
и събраните пред Вас в съдебната фаза на процеса. Спомняме си разпита на
пострадалото момче Т. Г. Й., който описа действията на подсъдимия,
покриващи състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Момчето след посещение на дискотека в Студентски град, рано сутринта, се
оказал пред сградата на УНСС, откъдето не е могъл да намери такси или
приятел, който да го прибере. За своя, така да се каже, зла участ е хванал
автобус, който и тук не можа да посочи кой номер е и накъде се движи.
Действително заяви употребата на известно количество алкохол, поради
5
което след като седнал на последната седалка, на задните седалки, заспал.
Подсъдимият Т. седнал до момчето. Видял, разбира се, че същият спи,
вероятно е усетил въздействието, което е оказал алкохола върху момчето.
Видял, че същият не е ориентиран за посоката, в която се движи автобуса, за
номера на автобуса. Й. потърсил помощ от подс. Т., като същият е видял
възможност да се възползва по някакъв начин от момчето и го поканил да
слязат от автобуса, за да му покаже автобус с който да се прибере. Слезли са
на място, което не е осветено, в най-ранните часове на денонощието, на
място, където обичайно не преминават хора. Спомняме си, че пострадалото
момче и към момента на разпита беше изключително притеснено от срещата
с подс.Т. и от деянието, извършено спрямо него. Т. го помолил да му даде
телефона си уж да го разгледа или за нещо друго, като отказал да му го върне,
въпреки че многократно е бил помолен. Подс.Т. дори го е заплашвал, че ще
го пребие, изнасили, но няма да му върне телефона. Свид.Й. казва, че
доброволно е предоставил телефона на подсъдимия, но реално погледнато
същият не е имал много възможности за различно от това поведение. Тръгнал
да бяга, махнал на един автобус, качил се и т.н. Подс.Т. задържал телефона,
нещо повече - укрил го в барака, близка до бараката, която обитавал, като в
случая не са налице предпоставките за доброволно предаване или връщане на
вещта. Спомняме си разпитите и на Г.Т., на Н.И., на Г.Х.. Предвид
местоположението на бараките, тази, в която е установена вещта и
обитаваната от подс.Т. барака, се е наложило и пристигане на дежурната
група от дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" за
осветяване на терена, за установяване местоположението на вещта.
Спомняме си от разпитите на свидетелите, че Т. до последно е отричал
вземането на телефона при започване на издирването му. Впоследствие е
посочил местоположението му и телефонът е установен в постелка, балатум в
предната част на необитаема постройка, очевидно скрит, за да не бъде
установен.
Пострадалото лице разпознава по снимки лицето, с което е имал среща
в района на землището на с.Бистрица, като същият категорично и в съдебна
зала разпозна подсъдимото лице. Пострадалото лице нямаше съмнение, че е
подс.Т.. Подсъдимият отказва разпознаване на живо, разпознава се по
фотоалбум. Вещта е оценена със заключение на СОЕ. Подс.Т. в цялата фаза на
съдебното следствие не признава вина, не изразява съжаление за случилото
6
се, а напротив - същият се опитваше и отправяше заплахи срещу
пострадалото лице. Считам, че подс.Т., не се разкайва за деянието си, а
напротив осъзнава процеса като репресия срещу негово поведение, счита, че
същото не е противоправно. Многократните изтърпени наказания „лишаване
от свобода“ не са допринесли по никакъв начин за поправянето му.
Единствената функция на ограничаване на придвижването му с изпълнение на
наказанието „лишаване от свобода“ е възпрепятствало извършването от него
нови престъпления, но не е постигнало неговото поправяне. Сравнително
скоро преди извършеното деяние подс.Т. е търпял наказание „лишаване от
свобода“ за една година и шест месеца, като същото по никакъв начин не го е
превъзпитало, не е преосмислил поведението си.
Считам, че единствено осъдителната присъда е адекватна, като
пледирам за наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години при
строг режим. Благодаря.
АДВ.Ц.: Уважаема г-жо Председател, уважаеми съдебни заседатели,
считаме, че не са събрани необходимите доказателства, сочещи, че
подзащитният ми Т. на инкриминираната дата е извършил обсебване на
инкриминираната вещ на пострадалия Т.Й.. Събраните доказателства не са
нито безспорни, нито несъмнени. Обвинителната теза е изградена изцяло на
показанията на пострадалия, приемайки ги за достоверни, без да са налице
съпътстващи, подкрепящи ги доказателства по делото. Считаме, че
категорично не може да бъде направен извод за съставомерност на
престъпление по чл.206, ал.3 НК, поради което молим по отношение на
подс.Т. да бъде постановен оправдателен акт, като за това съображенията ми
са следните: Категорично е изяснено по делото състоянието на пострадалия, в
което се е намирал въпросната нощ, а именно - неадекватно. С оглед на това
не може да бъде дадена вяра на посочената от него причина да даде на
подс.Т. своя телефон и съответно впоследствие дали и кога го е поискал
обратно. Младежът, както сам заяви в показанията си, не употребява често
алкохол, а в случая посочи бройката – пет уискита. Това предвид неговата
възраст е голямо количество алкохол. Според нас на 25.05.2021г. младежът,
все още под влияние на изпития алкохол, недостатъчно разсънен и в
обстановка, в която въобще не се ориентира нито в каква посока се движи,
нито в какво транспортно средство се е качил, действително се е уплашил от
7
факта, че се намира в непозната обстановка, в безлюдна местност с подс.Т. и е
избягал, без да си поиска вещта от Т. обратно. Важно е в конкретния случай
защо е бил даден телефона на подс.Т.. Пострадалият сам заявява, че
телефонът е бил с паднала батерия, изключен и че този телефон се отключва с
код или с пръстов отпечатък. Това на практика означава, че той по никакъв
начин не може да бъде разглеждан, отварян и ползван. Това потвърждава и
твърдението на подс.Т., че е получил телефона доброволно от пострадалия в
замяна на това да помогне на последния да се прибере, като е възможно дори
пострадалият да е имал грешни представи за какво дава телефона си на
подс.Т.. Бих искала да обърна внимание и на факта, че пострадалият не е
търсил само помощ да се прибере, тъй като видно от неговите показания, не е
потърсил помощ от шофьора на автобуса, в който е бил, а се е обърнал
конкретно към подс.Т..
В съдебната практика се констатира, че конкретното правно
основание, на което вещта е преминала във фактическата власт на дееца,
прави доста трудно разграничаването между обсебването като престъпно
посегателство, за което се носи наказателна отговорност и неизпълнението на
поети ангажименти между страните, в случая Т. да заведе пострадалия до
дома му в замяна на телефона му, който подсъдимият дори не е искал. При
това положение в конкретния казус не може да бъде направен извод за
обективна и субективна съставомерност на деянието от страна на подс.Т., тъй
като същият не се е разпоредил с тази вещ и не е имал намерение за
окончателно разпореждане с нея в свой или в чужд интерес или полза. Не
всяко невръщане на поискана от собственика вещ, която се владее на правно
основание от несобственика, може да се отнесе към обсебване, без да се
оцени цялостното поведение на дееца, дали е насочено към противозаконно
присвояване или са налице допълнителни съпътстващи обстоятелства.
Считаме, че в случая липсва умисъл, още по-малко пряк за извършване на
престъпление, тъй като Т. е възприел телефона като знак на благодарност за
помощта, която оказва, смята да окаже, а впоследствие е имал желание да
върне телефона, но не е успял, поради факта, че пострадалият се е уплашил и
избягал.
Бихме искали да обърнем внимание и на факта, че Т. предава телефона
доброволно, тъй като той се е намирал в помещение, което по принцип не е
8
обитавано от Т.. Освен това е било изключително тъмно в района и на
практика откриването на вещта би било невъзможно, ако той доброволно не е
изявил желание да я върне. С оглед на това считаме, че не е налице пряк
умисъл относно горепосочените обстоятелства относими към интелектуалния
и волеви момент на субективната страна. Също считаме, че е могло да бъде
взета предвид и ал.6 на чл.206 НК, която предвижда по-малко наказание в
случаите, в които вещта е върната доброволно.
Считаме, че за съставомерност на деянието по чл.206, ал.3 НК, следва
да се вземе предвид, че дори да е налице отказ, сам по себе си отказа на дееца
да върне вещта не може дефинитивно да бъде третиран като акт на
имуществено разпореждане, сочещ на присвоителна дейност. За да е
осъществен състава на престъплението, отказът да се върне вещта следва да е
противозаконен, а доколкото остава недоказана каква точно е причината за
предоставяне на телефона, уговорката, изобщо дали този телефон е поискан
обратно от пострадалото лице и кога, считаме, че в случая няма извършено
престъпление.
По горните съображения моля по отношение на Т. да бъде постановено
оправдателно решение, тъй като същият не е извършил престъплението, за
което е обвинен. В случай, че го признаете за виновен, моля да му определите
наказание в рамките на възможен минимум, съобразявайки многобройните
смекчаващи вината обстоятелства.
ПОДСЪДИМИЯТ: На 24.05.2021г. Т.Й. се е видял с приятели в
Студентски град. От дискотеката си е тръгнал около четири часа и се е
отправил към УНСС, да си хване такси, но нито едно такси не му е спряло,
тогава му е паднала батерията на телефона. Вече, тука прескачам.
"Вариантите са два - там вече в Бистрица - или да те пребия или да те
изнасиля" – това са показанията от 26.05.2021г.. Той помахал на автобус,
който спрял, и се е качил в автобуса. В автобуса имало две момичета и той ги
е помолил да се обади на полицията. Две момичета е имало в автобуса. Разпит
на 26.05.2021г. на полицай Г.Х., полицай при 08 РУ, който казва: "Т. ни
заведе къде се намира телефона". Разпит на свидетел В. П. ЯН., инспектор
криминална група към 08 РУ, който в показанията си е казал, цитирам: „Тъй
като Й. не може да покаже къде точно е мястото на извършване на
деянието...“. В протокол № 70/29.11.2021г. същият казва, че е бил на рожден
9
ден, който продължил няколко часа, батерията на телефона му паднала по
време на дискотеката. Бил употребил алкохол твърд, но не повече от 7-8
уискита. Към пет и нещо тръгнал към спирката на УНСС. Не помни как се е
озовал в автобуса. Не е имал пари, затова се е качил в автобуса. Вече в
Бистрица съм му бил казал: "Ще ми направиш ли една свирка?". Видял, че
идва рейс, помахал, но той не му спрял, след него идвал друг автобус, който
спрял, и се качил. Вътре помолил една жена дали може да се обади на
полицията от телефона й. Разпит на свидетел Г.Х. – полицай от 08 РУ. В
съдебно заседание на 29.11.2021г., казва, че съм се държал агресивно, след
което е дошла група за оглед от 08 РУ-СДВР и на тях съм показал телефона,
не бил присъствал, когато съм показал телефона. Казали са му къде е бил
телефона - под мокет. На въпрос на съда, Х. казал, че зависи от съответната
ситуация: "Ако лицето не е агресивно, ние проявяваме разбиране и му
позволяваме да си вземе багаж". В същото заседание разпит на В.Я.. Той
казва: "Лицето не може да каже къде точно се е случило деянието". Тъй като
се е занимавал с такива престъпления, се е сетил, че "в този район предишен
път , през 2019г., сме задържали въпросния господин, не лично аз, други
колеги във връзка с друг грабеж". Тогава бях писал, това нещо, за което съм
задържан, е заради това, че през 2019г. бях писал жалба срещу разследващата,
която води производството, и въз основа на тези жалби аз съм задържан и ми
се иска присъда. Както Г.Х. каза при самото задържане: "Ще се постарая да
бъдеш осъден, да получиш голяма присъда, защото не ни даде на нас
телефона, а на другата група!" Когато дойде другата група ги попитах къде е
Х.. Заведох ги показах им къде е телефона, не са ме убеждавали. Просто исках
да се махне Х., защото ми извади пистолет. Това е.
На основание чл. 297 НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ
ПОДСЪДИМИЯТ: Моля да ми бъде издадена по-малка присъда,
виждате, че показанията са наредени. Не съм искал да му взема телефона,
исках да му го върна, но нямаше как. Трябваше още като дойдоха, да го бях
дал, нямаше да съм тук.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ, ЗА ДА ПОСТАНОВИ
10
ПРИСЪДАТА СИ
СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ СЪДЪТ ОБЯВИ ПРИСЪДАТА СИ ПУБЛИЧНО
В ПРИСЪСТВИЕ НА СТРАНИТЕ, като им разясни правото за обжалване и
протест в 15-дневен срок от днес пред СГС.
На основание чл.310 във вр. чл.308, ал.2 НПК СЪДЪТ ОБЯВИ , че
мотивите към присъдата ще бъдат изготвени в 30 - дневен срок от обявяване
на диспозитива й.
На основание чл.309 НПК СЪДЪТ служебно се занима с мярката за
неотклонение на подсъдимия и намери следното:
Не са налице основание за изменение на изпълняваната по отношение
на подс.Г. Т. Т. мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека
такава. На първо място с присъда, постановена в днешното съдебно
заседание, подс.Т. е признат за виновен да е извършил престъплението, за
което е предаден на съд, и му е наложено наказание „лишаване от свобода“,
което не е отложено по реда на чл.66 НК. На следващо място съдът намира,
че продължава да съществува опасност от укриване на подсъдимия в случай,
че мярката му за неотклонение бъде изменена в по-лека такава. Тази опасност
е изводима от обстоятелството, че подсъдимият не пребивава на трайно
установен адрес на територията на страната. Установено е, че същият
пребивава в барака в с.Бистрица. Отделно от това не са установени никакви
обстоятелства, които да свързват подсъдимия с установен в страната
административен адрес - нито семейна ангажираност, нито трудова такава.
Ето защо съдът намира, че ако бъде изменена мярката му за неотклонение
съществува реална опасност Т. да се укрие и да затрудни приключване на
производството в разумни срокове и евентуално привеждане в изпълнение на
постановената присъда. Съдът намира, че не се констатират никакви други
обстоятелства, които да налагат изменение на мярката му за неотклонение в
по-лека, включително не приема за основателни изложените в днес
представената молба от подсъдимия обстоятелства, които същият изтъква
като основание за изменение на мярката му, а именно, че желае да бъде
освободен, за да се яви в РУ на ОДМВР в гр.Ловеч, да даде свидетелски
показания във връзка с деяние, за което синът му е задържан. По делото няма
доказателства, че низходящ на подсъдимия е задържан с мярка за
неотклонение „задържане под стража“, а на следващо място в случай, че
11
показанията на подсъдимия са необходими за изясняване на обстоятелствата
по наказателното производство, по което синът му е обвиняем, то няма
пречка да бъде конвоиран за извършване на разпита му на територията на
гр.Ловеч или да бъде разпитан по делегация на територията на затвора -
София.
По тези съображения, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА изпълняваната мярката за неотклонение
„ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ по отношение на Г. Т. Т..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТ В 7-
ДНЕВЕН СРОК ОТ ДНЕС ПРЕД СГС по Глава XXII НПК.
Протоколът, изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12.45
часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
12