№ 337
гр. Сливен, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Живка К. Желязкова - Спирова
при участието на секретаря Албена Г. Василева
като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско
дело № 20242230104751 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 432 КЗ във вр.
чл.45 и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответното дружество ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД
да заплати на ищеца З. П. Н. сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
23.05.2023 г. в гр. С., по бул. "Х. Д.", ведно със законната лихва, считано от
деня на увредата до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че управлявал електрическа тротинетка и преди да
заобиколи спрелия пред него лек автомобил “Шкода Октавия”, водачът С. Б.
Д. отворил вратата на автомобила си, след което се блъснал в нея.
В резултат от сблъсъка получил мозъчно сътресение и загубил съзнание,
оток и охлузвания по ръцете и краката. Изтъква, че в следствие на удара
получил средна телесна повреда, след което престоял три дни в болница под
лекарско наблюдение.
В следствие на настъпилото ПТП било образувано АНД № 1662/2023 г.
по описа на СлРС, което приключило със споразумение на осн. чл. 343, ал. 1,
б. Б, предл. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Сочи, че била сключена задължителната застраховка “Гражданска
отговорност”, която покрила това застрахователно събитие, сключена със ЗАД
„ДаллБогг Живот и Здраве” АД, чийто правоприемник е ответната
застрахователна компания. Твърди, че на основание чл. 380 от КЗ отправил
писмена застрахователна претенция за заплащане на обезщетение за
причинените му неимуществени вреди. Предложено му било заплащане на
сума в размер на 2 400 лв., съгласно щета № 1903-1000-04-24-7083/ 24.01.2024
1
г., но тъй като счел, че предложението е прекомерно занижено претендира
заплащане по съдебен ред.
Изтъква, че в резултат на произшествието претърпял болки и страдания,
изразяващи се в контузия с оток на главата, охлузвания по крайниците, както и
състояние на загуба на съзнание, което се определя като състояние, временно
опасно за живота.
Предвид изложеното, моли съда да осъди ответната
застрахователна компания да му заплати сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, заедно със
законната лихва, считано от деня на увреждането - 23.05.2023 г. Претендира за
присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответното дружество, с който оспорва исковата претенция в размер на 10 000
лв. за неимуществени вреди.
Сочат, че пред застрахователното дружество е предявена претенция от
ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие на ПТП настъпило на 23.05.2023 г., във
връзка с което е образувана застрахователна преписка №1903-1000-04-24-7083
от 24.01.2024 г. На ищеца е било предложено обезщетение в размер на 3 200
лева за претърпените от него неимуществени вреди, като е констатирано
съпричиняване в размер на 20 %, но тъй като същият не се съгласил, не му
било изплатено такова.
Оспорват изцяло предявената искова претенция за неимуществени вреди
- по основание и по размер. Оспорват всички твърдения в исковата молба,
нанесените телесни травми и здравословно състояние, проведено лечение,
продължителност, в резултат на настъпилото ПТП.
Оспорват се изложените твърдения за настъпили в причинно-следствена
връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, за
техния интензитет и проявление, като считат, че заявените е исковата молба
вреди са настъпили в пряка, непрекъсната причинно-следствена връзка от
осъществяване механизма на транспортния инцидент. Изтъкват, че
изключителен принос има пострадалият за настъпване на травми при
осъществяване на транспортния инцидент — поради извършени като водач на
индивидуално електрическо превозно средство, нарушения на установени от
ЗДвП правила, поради липсата на поставена защитна каска на главата.
С това си поведение, в нарушение на разпоредбата на чл. 80а, ал. 1, т. 5
от ЗДвП, пострадалият - като водач на индивидуално електрическо превозно
средство е създал предпоставките за настъпването на травми при
осъществяване механизма на произшествието и е улеснил тяхното възникване.
На следващо място следва да се отбележи, че при настъпването на
транспортния инцидент, ищецът не е бил с нужното предпазно облекло, по
делото липсват данни същия да е бил със специализирани, яке, панталон,
ботуши и ръкавици.
Цитират практика, съгласно която Тълкувателно решение №1/2014 г. на
2
ВКС, приносът на увредения може да се изрази в действие или бездействие,
но винаги трябва да е противоправен и да допринася за настъпването на
вредата. Различава се между съпричиняването на пътно-транспортното
произшествие и съпричиняването на вредата спрямо пострадалия, като и
двете водят до приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Оспорвам размерът на предявения по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането иск за неимуществени вреди, като считат същия за
изключително завишен, недължим и заявен в противоречие с принципа за
справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, като считат, че сума е изключително
завишена и не съответства на обективните критерии, включващи се в
понятието „справедливост", принципно указани от Върховен съд и
определени като елементи за обезвреда.
Оспорвам изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за
неимуществени вреди, като неоснователен, по съображенията за
неоснователност на главния иск.
Предвид изложеното, молят съда да отхвърли предявените искове, като
неоснователни и недоказани. Възразяват срещу искането за заплащане на
направените от ищеца разноски. Не се противопоставят в случай, че е
направено искане за освобождаване от заплащане на държавна такса и
разноски от ищеца. Претендират присъждане на съдебно-деловодни разноски,
както и юрисконсултско възнаграждение.
В о.с.з. ищецът се представлява от пълномощник, който моли съда да
уважи исковата претенция. Претендират за присъждане на направените по
делото разноски.
Ответната застрахователна компания моли да се отхвърли исковата
претенция като неоснователна и недоказана. Претендират за присъждане на
направените съдебно – деловодни разноски.
От събраните по делото доказателства се установи следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл.432 ал.1 КЗ във връзка с
чл.45 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
По делото се установяват от събраните писмени доказателства, че на
23.05.2021 г. в гр. Сливен по бул.Хаджи Димитър ищецът при управлението на
ел. тротинетка е претърпял средна телесна повреда, от неправомерните
действия на водача на лек автомобил „Шкода Октавия“, причинена при
внезапно отваряне на автомобилната врата.
Безспорни са настъпилите по непредпазливост от водача на л.а.,
причинени средна телесна повреда на ищеца, видно от приложеното по
делото, АНД № 1662/2023 г. по описа на PC – Сливен, материализирани в
постановено протоколно споразумение с рег.№363/13.12.2023г., с което на
основание чл.78А от НК за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“ ,
предл.2 , вр. чл.342, ал.1 от НК обв. С. Б. Д. е освободен от наказателна
отговорност, като на осн. чл. 375 А, ал.2 от НПК, вр. с чл.78А, ал.1 от НК му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лева и не е
3
наложено кумулативното предвидено наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“
От този съдебен акт действително се установява твърдяната фактическа
обстановка за причинена средна телесна повреда в резултат на проявена
непредпазливост от страна на водача на МПС. Освен това в протокол от
13.12.2023 г. по АНД № 1662/2023 г. по описа СлРС обвиняемият се признава
за виновен за причиненото ПТП, както и че е нарушил правилата за движение,
произтичащи от ЗДвП – чл. 95, ал. 1, тъй като е отворил вратата в престой и
така е създал опасност за останалите участници в движението и поради това е
причинил по непредпазливост средна телесна повреда на настоящия ищец,
изразяващо се в сътресение на мозъка, в резултат на силния удар в дясната
половина на главата, след което ищецът е изпаднал в безсъзнание.
Не е спорно, че е налице сключена задължителната застраховка
“Гражданска отговорност”, която покрива това застрахователно събитие,
сключена със ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве” АД, чийто правоприемник е
ответната застрахователна компания. Също така не е спорно, че на основание
чл. 380 от КЗ е отправена писмена застрахователна претенция за заплащане на
обезщетение за причинените неимуществени вреди, но е предложена сума
значително по-ниска от претендираната по щета № 1903-1000-04-24-7083/
24.01.2024 г.
При тази установеност съдът намира, че деликтната отговорност на
извършителя С. Б. Д. по отношение на увредения З. П. Н. е безспорно
доказана и при наличие на валидно застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка Гражданска отговорност, за периода на настъпване
на вредите, е налице основание за ангажиране функционалната отговорност на
ответника, като застраховател.
Предвид това по делото следва да се установи само размера на вредите и
евентуалният принос на пострадалият за настъпване на установения
вредоносен резултат, който следва да бъде разгледан с оглед приложението на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. За изясняване на обстоятелствата, при които е настъпило
увреждането и дали пострадалият е допринесъл за това с поведение, съдът
счита, че действително по делото не се установи безопасно поведение на
пострадалата, тъй като никъде по делото няма данни да е носил каска, което е
в нарушение на разпоредбата на чл. 80а, ал. 1 т. 5 от ЗЗДвП,тъй като е създал
предпоставки при травмите при осъществяване на механизма на
произшествието.
Следователно, съдът следва да приложи нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и
според Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на ВКС приносът на увредения
може да се изрази в бездействие с което е допринесено за настъпване на
вредата. Следователно е налице съпричиняване на вредата спрямо увреденото
лице.
В тази връзка съдът намира исковете за допустими, а по същество за
доказани, но до редуциран размер. Налице са всички елементи на фактическия
състав на непозволеното увреждане, което е причинено от лице, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответното застрахователно
4
дружество.
По правилата на чл. 45 от ЗЗД обезвредата на причинените вреди дължи
деликвентът. В Кодекса на застраховането е уредена възможността увредения
да предяви претенциите си направо пред застрахователя.
Безспорно се установи и доказа, че причината за настъпване на ПТП е
противоправното деяние на водача на лекия автомобил. Налице е съдебен акт,
в който е установена вината на причинителя на вредите по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Представени са писмени доказателства, от които се установява
настъпилата вреда, касателно здравословното състояние на ищеца.
От представената епикриза от МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД се
установиха безспорно настъпилите травматични промени на ищеца, в резултат
на претърпяното ПТП.
Ето защо претенцията по чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 493, ал. 1 т. 1 от КЗ
във вр. с чл. 45 от ЗЗД за осъждането на ответното застрахователно дружество
да заплати на ищеца сумата от 7000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП причинено по вина на
водача, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното
дружество, поради което претенцията е основателна и доказана. Размерът на
неимуществените вреди съдът определя по правилата на чл. 52 от ЗЗД и
съобразно практиката в страната. За претърпените болки и страдания от
ищеца, изразяващи се в контузия с отток на мозъка и главата, състояние на
загуба на съзнание, охлузване на крайници и общо състояние временно
опасно за живота.
Съдът следва да присъди обезщетение за деликт, ведно със законната
лихва, считано от деня на увреждането – 23.05.2023 г. до окончателното
изплащане.
Тъй като обаче е налице съпричиняване от страна на пострадалото лице,
то съдът счита че следва да намали сумата с 20 %, т.е. следва да се присъди
сумата от 5600 лв.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 448 лева,
съобразно уважената част на иска.
Ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да
заплати 224 лв., представляващи държавна такса по сметка на СлРС.
Ищецът следва да заплати на ответното застрахователно дружество
сумата в размер на 176 лв., с оглед отхвърлителната част на иска.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК:
*********, представлявано от Павел Валериев Димитров, Валентин
5
Валентинов Илиев и Владислав Василев Милев от гр. София, район
Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ 67А ДА ЗАПЛАТИ на З. П. Н., ЕГН
**********, със съгласието на майка си Б. В. Н. и двамата от гр. С., кв. "Д. Г."
бл. ., вх. ., ап. ., със съдебен адрес: гр. С., ул. "Г. С. Р." № . чрез адв. К. от АК –
Сливен, сумата от 5600 лв. (пет хиляди и шестстотин лева), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от болки и страдания, в
резултат на настъпило на 23.05.2023 г. ПТП в гр. С., по бул. "Х. Д.", ведно със
законната лихва, считано от деня на увреждането – 23.05.2023 г. до
окончателното изплащане, като до пълния претендиран размер ОТХВЪРЛЯ
иска, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК:
*********, представлявано от Павел Валериев Димитров, Валентин
Валентинов Илиев и Владислав Василев Милев от гр. София, район
Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ 67А ДА ЗАПЛАТИ на З. П. Н., ЕГН
**********, със съгласието на майка си Б. В. Н. и двамата от гр. С., кв. "Д. Г."
бл. ., вх. ., ап. ., със съдебен адрес: гр. С., ул. "Г. С. Р." № . чрез адв. К. от АК –
Сливен, сумата от 448 лева, представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК:
*********, представлявано от Павел Валериев Димитров, Валентин
Валентинов Илиев и Владислав Василев Милев от гр. София, район
Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ 67А ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в
размер на сумата от 224 лв. по сметка на СлРС.
ОСЪЖДА З. П. Н., ЕГН **********, със съгласието на майка си Б. В. Н.
и двамата от гр. С., кв. "Д. Г." бл. ., вх. ., ап. ., със съдебен адрес: гр. С., ул. "Г.
С. Р." № . чрез адв. К. от АК – Сливен ДА ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК: *********, представлявано от Павел
Валериев Димитров, Валентин Валентинов Илиев и Владислав Василев
Милев от гр. София, район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ 67А, сумата
от 176 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част на исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6