РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Ямбол , 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги С. Георгиев
при участието на секретаря Е. Г. А. В.
като разгледа докладваното от Георги С. Георгиев Гражданско дело №
20202330101918 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявен от К. С. К. от гр.Я.,чрез пълномощник
адвокат,със съдебен адрес гр.Я.,ул.“***,чрез адв. И. С.-ЯАК против „ВиК“
ЕООД,ЕИК***,със седалище и адрес на управление гр.Ямбол,ул.“Д-р П.Бръников“ №
20,представлявано от инж.С. Р. в качеството му на управител иск за признаване на
установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 2588,61 лв.
главница по посочените в исковата молба фактури за доставена и незаплатена вода за
периода 18.05.2009 г.-16.07.2020 г. и сумата от 2200, 59 лв., лихва за забава за периода
18.05.2009 г.-16.07.2020 г.,както и задължаване на ответното дружество да възстанови
водоподаването към имота му.
В исковата молба се посочва, че ищецът живее в имот,който е наследил от
родителите си,находящ се в гр.Я.,ул.“***,като бил абонат на ответното дружество. В
началото на месец август 2020 г. било преустановено водоподаването към посочения
имот,като ищеца извършил справка при ответното дружество. Било му обяснено,че
водоподаването му е спряно с оглед на това,че дължал суми за доставена и неплатена
вода. От представената справка от „ВиК“ ООД към 07.08.2020 г. им дължал сума в
размер на общо 4789,20 лв.,от които главница в размер на 2588,61 лв. и лихва в размер
на 2200,59 лв. ,по посочените в справката фактури. Твърди се,че задълженията му са
погасени по давност,на основание чл.111,б.“в“ ЗЗД с изтичане на тригодишната
погасителна давност,за периода от 2009 г.-2016 г. Със заявление от 04.03.2020
г.уведомил управителя на ответното дружество,че е заплатил задълженията си за
последните три години,както и че се позовава на изтекла погасителна давност за
1
задълженията му по партидата му преди 26.01.2017 г. Вместо да отпише задълженията
му ответното дружество прекратило водоподаването към имота му,като мотивирал
действията си,че имал непогасени задължения.
Иска се уважаване на исковата претенция и присъждане на съдебно-делеводни
разноски пред настоящата инстанция.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, в който същите правят признание на иска,като се твърди,че водоподаването
към имота на ищеца било прекъснато с оглед на това,че към него момент е имал
задължение към дружеството,които не са били погасени по давност. Както се
посочвало в исковата молба тези задължения били платени след прекъсването на
водоподаването,като ищеца не бил направил искане за възстановяването му,като се
иска се прилагане на разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК.
В о.с.з ищеца редовно призован не се явява,като се представлява от
пълномощник адвокат,чрез който сочи доказателства и пледира за уважаване на
исковата претенция и присъждане на разноски за настоящата инстанция.
В о.с.з ответното дружество редовно призовани,не изпращат законен
представител,като се представляват от процесуален такъв,не представят
доказателства,като по съществото на спора признават иска за основателен,като искат
прилагането на последиците на чл.78,ал.2 ГПК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищецът е представил подробна справка издадена му от електронната система на
ответното дружество от която се установява,че за абонат по партиден номер *** С. К.
за имот намиращ се в гр.Я.,ул.“*** са издадени 49 бр. фактури за периода 17.06.2009 г.
до 28.07.2020 г.,които са отбелязани,че не са платени,като по тях е посочена сумата за
плащане и лихвата която се дължи за просрочие.Също така по издадена фактура от
16.04.2020 г. за сумата от 28,06 лв. е посочено,че е платена на 02.06.2020 г. Също така
в справката са посочени още 4 бр.фактури касаещи периода 29.01.2020 г.-27.04.2020 г.
които са платени. С констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот
№ ***,том ***,рег.№ ***,дело№ *** от 20.01.2005 г. на нотариус с рег.№ *** на НК,с
район на действие ЯРС,на основание чл.483,ал.1 ГПК С. К. А. и З. И. А. са признати за
собственици на недвижим имот,находящ се в гр.Я.,ул.“***. От представеното от страна
на ищеца удостоверение за наследници с изх.№ *** г. на Община-Я. се установява,че
С. К. А. е поч. на 05.04.2017 г.,като оставил законни наследници трима синове,сред
които и ищеца К. С. К. и една дъщеря.също така е представено заявление с вх.№*** г.
от ищеца до управителя на ответното дружество с което го уведомява,че живее на
посочения по-горе адрес в гр.Я.,който наследил от родителите си. Установил,че
преживе баща му С. К. А. бил натрупал към ВиК определени задължения за
водоползване,при което незабавно заплатил дължимото за три години назад.
Останалата част от сумите за периода преди 26.01.2017 г. не дължал,като се позовал на
изтекла погасителна давност,поради което моли да бъдат заличени задълженията в тази
му част. В хода на производството от страна на пълномощника на ищеца са
представени и приети като писмени доказателства,със съгласието на процесуалния
представител на ответното дружество, два броя фактури от 26.06.2020 г. и 38.07.2020
2
г.,от които се установява,че задължението което е имал ищеца за месеците юни и юли
било платено.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК.
Естеството на спора при отрицателен установителен иск предполага ответникът
да посочи обстоятелствата, от които твърдяното право произтича(неговото възникване
и неговият размер), а ищецът да опише задължението по съдържание и да наведе и
установи правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на
ответника.
Безспорно е установено по делото, че ищеца има качеството на потребител на
ВиК услуги и страните са се намирали в облигационни отношения, по силата на които
„В и К” ЕООД е изпълнявало задълженията си за периодично доставяне на питейна
вода и отвеждане на отпадни води в посочения недвижим имот,за който е отредена
партида *** на С. К. А.,като за посочения период предоставените му услуги са
фактурирани от доставчика ВиК оператора.Също така безспорно е установено,че в този
период доставените и фактурираните от доставчика услуги не са били заплатени.
Предвид релевираното от пълномощника на ответника възражение за погасителна
давност, което съдът кредитира, погасени по давност се явяват вземанията за главници
и обезщетения/лихви за забава за периода до 30.06.2009 г., като това погасяване
обхваща задълженията по фактурите от фактура № *** г. до фактура № *** г.
включително.
Погасяването по давност е настъпило при тригодишен давностен срок, доколкото
с оглед на разпоредбите на Общите условия на В и К оператора вземанията за главница
имат периодичен характер по аргумент от чл.111 т.”В” in fine ГПК /в този смисъл ТР
№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС/, а вземанията за обезщетенията за забава се явяват
вземания за обезщетение от неизпълнен договор, по аргумент от чл.111 б.”Б” ЗЗД.
С оглед на това иска по чл.124 ГПК се явява основателен и доказан и като такъв
следва да се уважи.
Относно искането на ищеца за задължаване на ответното дружество да му
възстанови водоподаването на имота,съдът намира,че същия следва да подаде молба до
ответното дружество с направено затова искане.
Спорния въпрос между страните е по отношение на направените разноски пред
настоящата инстанция.
Ответното дружество се позовава на разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК,като се
твърди,че с поведението си не са дали повод за завеждане на иска,като са признали
същия и разноските следвало да останат за ищеца така както ги е направил.
Пълномощника на ищеца иска присъждане на разноски съгласно разпоредбата на
чл.78,ал.1 ГПК,като счита,че не са налице основанията на чл.78,ал.2 ГПК,като с
поведението си ответното дружество е дало повод за завеждане на делото,като е
спряло водоподаването към имота само на база на една неплатена фактура и то в
3
размер на 23,00 лв.,платена в хода на производството.
Съгласно чл.78,ал.2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В
съдебната практика по приложението на посочената разпоредба се приема, че
възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното
наличие на установените в закона две изисквания - с поведението си ответникът да не е
дал повод за завеждане на делото и да е признал иска, като преценката за това, дали
тези изисквания са изпълнени, е винаги конкретна с оглед фактите по делото и
проверката се извършва от съда, разглеждащ спора по същество, като за възлагането на
разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на ответника
(Решение № 185 от 29.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5196/2013 г., IV г. о., ГК).
Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски,
когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на
производството са оспорени правата на ищеца (Определение № 709 от 28.12.2012 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 592/2012 г., I г. о., ГК). Приема се още, че когато сезирането на съда
е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е
достатъчно, за да се освободи ответникът от отговорността за разноски, защото липсва
първата предпоставка на чл.78,ал.2 ГПК (Определение № 178 от 28.10.2019 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 3037/2019 г., I г. о., ГК, Определение № 181 от 30.10.2017 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 3852/2017 г., II г. о., ГК, Определение № 111 от 14.03.2016 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 815/2016 г., III г. о., ГК, Определение № 709 от 28.12.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. №
592/2012 г., I г. о., ГК).
В настоящия случай,безспорно се установява,че ответното дружество е признало
иска,но извънпроцесуалното поведение на представляващите го лица е довело до
необходимост от предявяване на този иск. Това е така защото още със заявление от
04.03.2020 г. ищеца е уведомил управителя на ответното дружество,че част от
задължението е погасено по давност,като останалото задължение е било платено.
Въпреки това,представители на ответното дружество са спрели водоподаването към
имота на ищеца в началото на месец август 2020 г.,факт който не беше оспорен от
ответното дружество. Житейски неоправдано е ответното дружество в посочения
период от месец юни 2009 г. до август месец 2020 г. да търпи не плащане на суми по
издадените фактури и да не потърси правата си затова,след което при извършено
плащане и погасяване на част от задължението по давност да спре водоподаването.
Следователно действията на представителите на ответното дружество са достатъчни, за
да се породи отговорността на дружеството за разноските по образуваното исково
дело. С оглед на това настоящия съдебен състав счита,че не е налице първата
предпоставка на чл.78,ал.2 ГПК,като с поведението си ответното дружество е дало
повод за предявяване на иска,като искането на ищеца за присъждане на разноски се
явява основателно.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът следва да
присъди в полза на ищеца сумата 757,00 лв., представляваща направените по делото
разноски заплатена ДТ и адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК в
отношенията между страните, че К. С. К., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „ВиК“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Я., сумата от 2588, 61 лв.,
представляваща общия размер на задълженията по неизплатени фактури за ползвани
от ищеца ВиК услуги за периода 18.05.2009 г. до 17.11.2016 г. и сумата от 2200,59 лв. –
обезщетение/лихва за забава,поради погасяване на задълженията по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.1 ГПК „ВиК“ ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.Ямбол да заплати на К. С. К., ЕГН **********
сумата от 757,00 лв., представляваща направени в производството съдебно-деловодни
разноски, изразяващи се в заплатена държавна такса и адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Ямбол в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5