№ 713
гр. Варна , 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100500259 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувно е по въззивна жалба вх.№287762/08.12.2020г. на И.Ш. срещу
решение №261091/09.11.2020г., постановено по гр. дело №11202/2019г., с
което предявения от нея срещу Д. Т. Д., ЕГН **********, иск за приемане за
установено на осн. чл. 422 ГПК, че ответникът ѝ дължи сумата от 19000 лева,
съставляваща незаплатена главница по неформален договор за заем от
04.07.2016г., както и сумата 1000 лева, съставляваща незаплатена стойност на
дължимо от ответника уравнение на делът на ищцата вследствие осъществена
доброволна делба на недвижим имот, обективиран в договор за доброволна
делба с нотариална заверка на подписите от 24.08.2011г., вписан в Служба по
вписванията – Балчик под №135, вх. рег. № 2407/2011г., ведно със законната
лихва върху главниците считано от депозиране на заявлението в съда –
24.04.2019г. до окончателно изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
№3695/13.05.2019г., постановено по ч.гр. дело № 6412/2019г. на ВРС, на осн.
чл.240, ал.1 и чл. 79, ал.1 ЗЗД. Жалбоподателката счита решението за
незаконосъобразно и неправилно, постановено при нарушение на материално-
правните и процесуалните правила, поради което моли да бъде отменено. С
допълнителна молба посочва, че първ. съд не е събрал достатъчно
доказателства за да изясни спора от фактическа страна, което е довело до
постановяването на немотивирано решение. Твърди, че още с исковата молба
1
е поискано събирането на гласни доказателства посредством разпита на двама
свидетели, но съдът е оставил същото без уважение същото, Твърди се, че не
било съобразено обстоятелството, че страните са брат и сестра поради което
изслушването на свидетели е допустимо. Считат, че по този начин съдът е
ограничил правото на защита, и я е лишил от възможността да докаже
правата си. Предвид което моли пред въззивната инстанция да бъда допуснат
до разпит един свидетел, за да бъде изяснена фактическата обстановка по
делото. В заключение моли обжалваното решение да бъде отменено, а на
негово място да бъде постановено друго, с което предявеният от ищцата иск с
правно осн. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 422 ГПК бъде уважен като основателен, както
и да бъдат присъдени направените по делото разноски в двете инстанции.
Чрез депозирания писмен отговор и в о.з.с. чрез пълномощника си,
насрещната страна излага съображения за неоснователност на въззивната
жалба. Счита, че решението е правилно и законосъобразно, като
първоинстанционният съд всестранно е обсъдил всички събрани по делото
доказателства –писмени и гласни в тяхната съвкупност. Счита, че фактите по
делото, имащи значение за правния спор са точно установени, като от тях са
изведени правилни фактически и правни изводи за неоснователност на
предявения от ищеца иск. Счита, че искането за допускане на гласни
доказателства следва да бъде оставено без уважение, тъй като такива са
недопустими на осн. чл. 164, ал.2 ГПК поради изричното противопоставяне
от страна на ответника В заключение се моли жалбата да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено като правилно,
законосъобразно и обосновано. Моли се за присъждане на разноски.
Настоящото производство не е контролно - отменително, а въззивно,
поради което съдът следва да направи свои фактически констатации и правни
изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства,
с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството е образувано по иск, предявен от И. Т. Ш., ЕГН
**********, срещу Д. Т. Д., ЕГН ********** , за приемане за установено, че
ответникът дължи сумата от 19000 лева, съставляваща незаплатена
главница по неформален договор за заем от 04.07.2016г., както и сумата 1000
лева, съставляваща незаплатена стойност на дължимо от ответника
уравнение на делът на ищцата вследствие осъществена доброволна делба на
недвижим имот, обективиран в договор за доброволна делба с нотариална
заверка на подписите от 24.08.2011г., вписан в Служба по вписванията –
Балчик под №135, вх. рег. № 2407/2011г., ведно със законната лихва върху
главниците считано от депозиране на заявлението в съда – 24.04.2019г. до
окончателно изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №3695/13.05.2019г.,
постановено по ч.гр. дело № 6412/2019г. на ВРС, на осн. чл.240, ал.1 и чл. 79,
ал.1 ЗЗД, по реда на чл. 422 ГПК. Ищцата твърди, че по договор за заем от
2
04.07.2016г., тя -в качеството си на заемодател предоставила в заем на
ответника- в качеството му на заемател сумата от 19000 лева, с уговорка
същата да бъде върната в срок до една година от предоставянето й. Твърди, че
в уговорения между страните срок същата не е върната. Твърди също, че
страните са валидно обвързани и по силата на договор за делба на недвижи
имот с нотариална заверка на подписите от 24.08.2011г., вписан в Служба по
вписванията – Балчик под №135, вх. рег. № 2407/2011г., по силата на който
ответникът е поел задължение да заплати в уравнение на получения от него
имот сумата от 1000 лева в полза на ищцата. Твърди, че уравнението на делът
й не е заплатено от ответника. С оглед изложеното моли съдът да уважи
предявеният установителен иск по чл. 422 ГПК като основателен.
Ответникът, чрез депозирания писмен отговор навежда възражения за
недопустимост, а в условията на евентуалност –за неоснователност на
предявените искове са неоснователни. Твърди, че между страните не е
възникнало облигационно правоотношение на 04.07.2016г. по договор за
паричен заем, въз основа на което ответникът да е получил процесната сума
от 19000 лева. Излага, че единствената сума, която е получавал от ищцата е в
размер на 10000 евро, на 24.08.2011г. и е във връзка с договор за делба от
2007г., по силата на който ищцата имала задължение да заплати уравнение на
делът на ответника, който договор не е предмет на спора. В условията на
евентуалност, прави възражение за погасяване на претенцията по давност,
считано от датата на възникване на задължението. Не оспорва, че между
страните е сключен договор за доброволна делба на имот с нотариална
заверка на подписите от 24.08.2011г., вписан в Служба по вписванията –
Балчик под №135, вх. рег. № 2407/2011г., но твърди, че в клаузите на същия
не се съдържа уговорка, съобразно която ответникът следва да заплати на
ищцата сумата от 1000 лева за уравняване на дела. Оспорва и такава устна
уговорка да е била постигната между страните. Твърди, че с подписване на
договора, страните по него са уредили окончателно всички свои отношения
във връзка с делбените имоти, като никой от съделителите не може да има
претенции един към друг. По изложените съображения моли предявеният
установителен иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Моли за
присъждане на разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено
следното от фактическа страна:
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
Между страните липсва спор, че по ч.гр. дeло №6412/2019г. е издадена
заповед за изпълнение №3695/13.05.2019г., с която ответникът е осъден да
заплати на ищцата сумата от 20 000 лева, от които 19 000 лв. –невърнат заем и
1000лв. дължими с оглед уравнение на дяловете ри делба, както и сумата от
1600лв. - разноски, на осн. чл. 78, ал.1 и ал.8 ГПК.
3
В срока по чл. 414, ал.2 ГПК, длъжникът е възразил срещу заповедта,
като е посочил, че не дължи посочената сума.
В срока по чл. 415 ГПК, а именно на 17.07.2019г., заявителят е депозирал
исковата си молба в съда.
В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269
ГПК, въззивният съд счита, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, тъй като е произнесено от компетентен съд, в рамките на неговите
правомощия и по предявените пред него искове.
Срещу заповедта е подадено възражение от ответницата и в
едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК е предявен настоящия иск.,
предвид което производството по иска с правно осн. чл. 422 ГПК е
допустимо.
За да се произнесе по съществото на спора, съдът съобрази следното от
фактическа страна:
Ищцата твърди, че вземането към ответника в размер на 20 000лв.
произтича както следва: сумата от 19000 лева, представлява незаплатена
главница по неформален договор за заем от 04.07.2016г.; сумата 1000 лева,
представлява незаплатена стойност на дължимо от ответника уравнение на
дела на ищцата вследствие осъществена доброволна делба на недвижим имот,
обективиран в договор за доброволна делба с нотариална заверка на
подписите от 24.08.2011г.,
Във връзка с наличието на договор за заем, за който ищцата твърди, че е
сключен на 04.07.2016г., настоящият състав съобрази следното:
Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато
въз основа на постигнатото съгласие между страните по него, едната страна
даде, а другата получи в заем парична сума. В производството по иск с правно
основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест
да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът
установява възраженията си.
В настоящия случай писмени доказателства във връзка със сключването
на договора не са представени, нито се твърди такива да са били съставени.
Липсват и писмени доказателства за предаването, респективно получаването
на сумата от 19000лв.
Съществените и задължителни елементи на договора за заем са съгласие
4
на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на
парична сума и съответно предаването на тази сума от заемодателя на
заемателя. Според константата съдебна практика, поради реалния характер на
договора за заем, предоставянето на сума представлява съществен елемент на
договора и установяването на предаването със задължението за връщане от
заемателя, е всъщност доказване на договора. Тъй като ищецът твърди, че
договорът е сключен в устна форма, то той носи и доказателствена тежест по
пътя на пълното и главно доказване да установи предаването на заемната
сума.
Доколкото между страните е безспорно установено, че са брат и сестра,
т.е. роднини по съребрена линия от първа степен, то установяването на
обстоятелствата досежно даването в заем на сума в размер на 19 000лв. е
допустимо, с оглед разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, да се извърши с
показанията на свидетели. Съгласието по ал.2 на чл. 164 ГПК се отнася за
останалите случаи, т.е. забраната за събиране на гласни доказателства за тези
договори би могла да бъде преодоляна, чрез изрично съгласие, ако
договорите са сключени между лица, които не се намират в посочената
степен на родство.
В тази връзка, с определение №533/10.02.2021г., настоящият състав е
предоставил възможност на въззивницата, на осн. чл. 266, ал.3 ГПК да се
ползва от показанията на един свидетел при условията на водене, който да
установи даването на паричен заем на ответника, размера на същия, и
обстоятелствата при които е даден.
Въпреки двукратното отлагане на делото, въззивницата не се е
възползвала от така предоставената възможност, нито е представила
доказателства, установяващи наличието на уважителни причини за
неявяването на свидетеля в о.с.з.
В хода на първ. производство, в о.с.з. проведено на 16.10.2020г. е
разпитан свидетелят Д.Ш. – бивш съпруг на ищцата Ш., който си спомня, че
на 22.02.2017г. на рождения ден на внука им, ищцата му споделила, че е дала
на 04.07.2016г. 10 000 евро в заем, тъй като той имал нужда от тях. Лично не
е присъствал на предаване на сумата. В последствие е присъствал на разговор
между ищцата и ответника, при който ищцата го попитала кога ще й върне
5
заема, но ответникът уклончиво отговорил, че няма проблем, и ще ги ще
върне.
Други гласни или писмени доказателства във връзка със сключването на
договора, неговите съществени елементи, или предаването на сумата не са
ангажирани от ищцата.
Само с оглед показанията на разпитания свидетел, съдът не можа да
направи категоричен извод за възникването на заемното правоотношение,
доколкото св. Ш. не е присъствал на предаването на сумата, а знае за заема от
самата ищца. Доколкото договорът за заем е реален, а липсва безспорни
доказателства, че сумата от 10 000 евро е предадена от ищеца на ответника,
то не се установява по безспорен начин възникването на договора за заем.
Отделно, от това следва да се има предвид, че свидетелят знае за сумата от 10
000 евро, а ищцата претендира връщането на 19 000 лева, т.е. изобщо липсва
яснота каква сума и в каква валута е дадена от ищцата на ответника,
съответно какви са били и договорките за връщане- на евро или лева.
Следователно, по делото не са ангажирани доказателства нито за
възникването, нито за съществуването и съществените елементи на договор за
заем. Показанията на разпитания свидетел не съдържат непосредствени
впечатления досежно този факт. Според константната съдебна практика/ в
този см. решение № 379/2013 г. от 06.01.2014 г. по гр. дело № 171/2012 на
ВКС, IV г. о./, договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Договорът е реален, защото единият елемент от фактическия му
състав е предаването в собственост, а другият елемент - съгласието за
връщане. Ако първият елемент липсва, налице е обещание за заем, а ако
липсва вторият, няма договор и даденото е без основание. Фактическият
състав на договора за заем е статичен, т. е. без значение е кой от елементите
ще се осъществи пръв и след колко време ще се осъществи другият елемент
Настоящият състав намира, че доколкото ищецът, чиято е
доказателствената тежест, не е установил по пътя на пълното и главно
доказване предаването на договорената сума пари, то възникването на
облигационна връзка между страните не се установява. Предвид което
6
предявеният иск за установяване дължимостта на сумата от 19 000лв.,
представлява незаплатена главница по неформален договор за заем от
04.07.2016г. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение дължимостта на сумата 1000 лева, представлява
незаплатена стойност на дължимо от ответника уравнение на дела на ищцата
вследствие осъществена доброволна делба на недвижим имот, обективиран в
договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите от
24.08.2011г., съдът съобрази следното:
Видно от приетия по делото договор за доброволна делба от 24.08.2011г.
с нотариално заверени подписи рег. № 3626/2011г., в дял на всеки от Ир. Ш.
/ищца/, П.Р. /трето за спора лице/, и Д.Д. /ответника/ се поставя имот в
землището на село Кранево, като в последната част на договора страните
изрично са посочили, че уреждат всички претенции във връзка със
собствеността върху имота, като никой от съделителите не може да има
претенции по отношение на други съделител.
Следователно, с писмено споразумение, страните са поделили трите
имота по между си, като изрично са посочили, че всички претенции във
връзка с тях са уредени. В договора не е посочено, че се дължат суми за
уравнение на дяловете, нито са посочени конкретни такива, напротив-от
съдържанието му става ясно, че всички сметки помежду им във връзка с този
имот са уредени.
По делото не са ангажирани други доказателства – писмени или устни, от
които да се установява възникването за ответника на задължение на заплати
на ищцата сумата от 1000 лв., дължима във връзка с така подписания договор
за доброволна делба.
С оглед изложеното, съдът намира, че ищцата не е установила по пътя на
пълното и главно доказване дължимостта на сумата 1000 лева, претендирана
като незаплатена стойност на дължимо от ответника уравнение на нейния дял
по сключения договор за доброволна делба на недвижим имот от 24.08.2011г.,
поради което искът за установяване на дължимостта на тази сума също следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид изцяло съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на
7
първата, въззивната жалба се явява неоснователна, а първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, въззиваема страна има
право да бъдат присъдени направените в хода на въззивното производство
разноски, които съдът, с оглед представения списък и доказателства,
определя в размер на 1130 лв. – заплатен адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261091/09.11.2020г., постановено по гр.
дело №11202/2019 г. по описа на ВРС, 21-ви състав.
ОСЪЖДА И. Т. Ш., ЕГН ********** , адрес: гр.Варна, ул.“Мир“ № 4,
вх.А, ет.4, ап.27 да заплати на Д. Т. Д., ЕГН ********** , с адрес: гр. Варна,
ул.“Подвис“ №33, вх.“Д“, ет.1, ап.5 сумата от 1130.00 /хиляда сто и
тридесет/ лева, представляваща направени разноски в настоящото
производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8