№ 162
гр. Ловеч, 24.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20214310200956 по описа за 2021 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 573070-F592885 от 20.04.2021 г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново при Централно управление на НАП е наложено
на „*******” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ***************,
БУЛСТАТ *********, представлявано от P. Т. К., административно наказание на основание
чл.185, ал.1, предл.2-ро от ЗДДС, за неиздаване на ФКБ – имуществена санкция в размер на
700 лева, за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Недоволни от постановлението останали от дружеството, които чрез процесуалния си
представител адвокат В.Н. са го обжалвали, като незаконосъобразно издадено, поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В жалбата се сочи, че при
започване на административнонаказателното производство е допуснато грубо процесуално
нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, тъй като АУАН е бил съставен в
отсъствието на управителя на дружеството. Твърди се в жалбата също така, че АУАН не е
бил предявен на нарушителя, в нарушение на разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН. Излага
се, че описанието на нарушението не е пълно и ясно, като не се разбира защо наказващият
орган е приел, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи. Изтъква, че в
същото време не е отразено, че са били издадени касови бележки на много от клиентите,
включително и при контролната покупка на един от проверяващите. Счита също така, че не
става ясно как наказващият орган е стигнал до извода, че не е налице маловажен случай,
въпреки пространните мотиви в този смисъл. Подробно са развити доводи в жалбата
1
относно наличието на предпоставки за квалифициране на случая като маловажен и
приложението на чл.28 от ЗАНН. Моли наказателното постановление да бъде отменено
изцяло, като незаконосъобразно и се присъдят на жалбоподателя направените по делото
разноски.
Сочи също така и че в съдържанието на наказателното постановление липсват изцяло
мотиви относно размера на наложената имуществена санкция. Счита, че липсва фактическо
или законово основание за санкциониране на дружеството извън нормативно определения
минимум и в този смисъл е наведено алтернативно искане в случай, че съдът приеме
нарушението за безспорно установено и доказано, определената имуществена санкция да
бъде изменена и намалена на 500 лева.
В съдебно заседание, редовно призовани, дружеството-жалбоподател се представлява
от процесуалния представител адвокат В.Н., който поддържа жалбата и пледира за отмяна на
наказателното постановление. Изтъква и подробно аргументира наведените с жалбата
възражения за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на
процесното НП. Претендира на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призовани, се представляват от юрисконсулт Д.И.,
която пледира жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното
постановление. Изтъква, че административнонаказателното производство се е развило при
спазване на процесуалните правила и не е било нарушено правото на защита на
жалбоподателя. Счита, че по безспорен начин от доказателствата по делото се установява
извършеното нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Оспорва
доводите на жалбоподателя относно съставянето и връчването на АУАН на пълномощник
на дружеството. Изтъква, че законният представител на дружеството своевременно е научил
за започналото административнонаказателно производство, имал е възможност и е
упражнил дадените му от закона средства за защита в тази му фаза. Счита, че по никакъв
начин правото на защита на наказаното лице не е било препятствано или ограничено.
Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Л. С.
Ж. и В. М. П., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът
прие за установена следната фактическа обстановка :
„*******” ЕООД било със седалище и адрес на управление в гр.Ловеч,
***************. Представлявало се от управителя P. Т. К.. Дружеството стопанисвало
търговски обект – закусвалня „**********“, намираща се в гр.Ловеч, **********
На 18.02.2021 г., в търговския обект на дружеството била извършена проверка от
служители на ТД на НАП – свидетелите Л. С. Ж. и В. М. П.. Проверката започнала като
първо било извършено скрито наблюдение от проверяващия екип на извършваните в обекта
продажби на 18.02.2021 г., за времето от 14:50 до 14:53 часа. Било установено, че на клиент,
2
който закупил 1 брой пилешка супа и заплатил за нея 1,79 лева в брой не бил издаден
фискален касов бон.
В последствие свидетелката В.П. извършила контролна покупка на 1 брой питка с 1
брой кюфте, всичко на стойност от 1,19 лева, които били заплатени в. брой в 14:53 часа, с
една банкнота от 5 лева. Плащането приела Цв. Ст. М., която върнала ресто, но не издала
фискална касова бележка от наличното и работещо в обекта фискално устройство /ФУ/,
модел „Датекс DP 150", с регистрационен номер 4135114 в НАП, индивидуален номер ФУ
DT763110 и ИН на фискална памет 02763110.
След като свидетелите П. и Ж. се легитимирали като служители на НАП била
разпечатана от устройството справка от контролната лента на електронен носител /КЛЕН/,
за всички регистрирани продажби, които били извършени на 18.02.2021 г. от 12:00 часа до
момента на проверката, от която се установило, че на 18.02.2021 г., за платената в брой
покупка на стойност 1,79 лева и за контролната покупка, заплатена в брой в 14:53 часа, на
стойност 1,19 лева, нямало издадени фискални касови бонове.
За установените при проверката факти и обстоятелства бил съставен протокол за
извършена проверка № 0449517/18.02.2021 г. /л.14-15/, който протокол бил съставен в
присъствието на продавача в обекта – Цв. Ст. М.. Последната също подписала протокола от
проверката. В графата за бележки и възражения вписала, че не е издала касова бележка в
бързината, а не с цел да скрие оборот.
В така издаденият протокол, на основание чл.13, ал.1 и чл.37, ал.3 от ДОПК бил
поканен представляващият търговеца или негов упълномощен представител да се яви на
22.02.2021 г. в офиса на НАП в гр.Плевен за съставяне на АУАН.
На указаната в протокола от проверката дата в офиса на НАП Плевен се явила В. Р.
К.а, в качеството на пълномощник на управителя на „********“ ЕООД – P. К. –
пълномощно на л.10 от делото. В нейно присъствие свидетелката В.П. съставила АУАН
серия АN, № F592885 на дружеството.
В акта П. описала гореустановената фактическа обстановка и приела, че търговецът
не изпълнява задължението си за издаване на фискална касова бележка от наличното в
обекта фискално устройство за всяка извършена покупка, която е заплатена в брой.
Квалифицирала това като нарушение на разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Като свидетел при извършване на проверката и съставянето на акта се подписала
Л.Ж..
Актът бил връчен на пълномощника на дружеството В. К.а веднага след съставянето
му, видно от разписката на л.9 (на гърба) от делото, която го подписала, като в графата за
възражения посочила, че ще представи писмени такива.
3
На 01.03.2021 г. било представено писмено възражение от пълномощника В. К.а
/л.11/.
Въз основа на акта за нарушение, на 20.04.2021 г. било издадено обжалваното
наказателно постановление, като описаната в акта фактическа обстановка изцяло е била
отразена и в него. Наказващият орган също квалифицирал нарушението по чл.25, ал.1, т.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (в редакцията
на тази норма с ДВ, бр.8 от 2020 г., действаща към момента на извършване на нарушението,
респективно и издаването на НП) и дружеството- жалбоподател било санкционирано на
основание чл.185, ал.1, предл.2-ро от ЗДДС с имуществена санкция в размер на 700 лева.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна, поради
което е допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган и въз
основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповеди № ЗЦУ-
1149/25.08.2020 г. и № 3754/30.12.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП /л.46-49/.
АУАН и наказателното постановление съдържат предвидените в чл.42 и съответно
чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити и не са допуснати съществени процесуални
нарушения при провеждането на административнонаказателното производство, които да
водят до отмяна на наказателното постановление на формално основание.
В тази връзка, не може да бъде кредитирано възражението за допуснати съществени
процесуални нарушения, изразяващо се в нарушение на разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.43,
ал.1 от ЗАНН. Актът е бил съставен в присъствието и връчен на надлежно упълномощен от
управителя на дружеството пълномощник В. К.а – нотариално заварено пълномощно на л.10
от делото. В пълномощното изрично е посочено, че освен лично, В. К.а може да
представлява P. К. и в качеството му на управител на „********“ ЕООД пред Националната
агенция по приходите и нейните териториални дирекции, като получава документи и се
подписва, където е необходимо. Съдът счита, че по този начин упълномощена К.а е имала
правомощията да присъства и при съставянето на АУАН срещу дружеството, както и да
бъдат връчвани такива. По никакъв начин не е било нарушено правото на защита или на
законния представител на дружеството да не е било известно, че срещу него е започнало
административнонаказателно производство. В подкрепа на този извод е и факта, че В. К.а, в
качеството на пълномощник е подала възражение по чл.44, ал.1 от ЗАНН до наказващия
орган /л.11/, а в последствие и получила издаденото срещу дружеството НП, което е било
обжалвано пред съда в законоустановения срок от управителя P. К., чрез упълномощения от
него процесуален представител адвокат В.Н.. В нито един момент от така развилото се
административнонаказателно производство срещу „********“ ЕООД не са били нарушени
4
правата му като нарушител или от дружеството да са пропуснали да упражнят някое от
правата, които законът им предоставя, по причина преклудирани възможности за защита.
Императивните разпоредбите на чл.118, ал.1 от ЗДДС и чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 г. на МФ задължават всяко лице извършващо продажби на стоки или услуги
във или от търговски обект, да издават фискална касова бележка от ФУ. С конкретика това
задължение е развито и в нормата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006 г., съобразно
която, независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се
издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба
на лицата по чл.3, ал.1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1. В частност,
разпоредбата на чл.25, ал.4 от Наредба № Н-18/2006 г. (преди изменението с ДВ, бр.68 от
2020 г., в сила от 31.07.2020 г.) конкретизира начина по който следва да става това – при
извършване на плащането, като едновременно с получаването му се предоставя на клиента
издадената фискална касова бележка.
Безспорно се установи по делото, че в търговския обект на дружеството
жалбоподател, не са спазили цитираните разпоредби от ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г. на
МФ, като не са издали фискална касова бележка при извършеното плащане за закупените
при контролната покупка от страна на проверяващите инспектори от НАП 1 брой питка и 1
брой кюфте. Именно дружеството, като стопанисващо и експлоатиращо проверения
търговски обект /закусвалня/ е задължено лице по смисъла на Закона за данъка върху
добавената стойност и Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Изпълнението или неизпълнението
на конкретни задължения от страна на продавачката в обекта не освобождава дружеството,
като лице стопанисващо търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на ЗДДС от
задължението да организира по такъв начин дейността си и работата на наетите от него
лица, че императивните разпоредби от ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г. да бъдат стриктно
спазвани. Безспорно се доказа фактът, че за извършеното плащане не е била издадена
фискална бележка, който факт жалбоподателя също не отрича. В тази насока съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите П. и Ж., които имат ясен спомен за проверката
и излагат последователни, логични и взаимно допълващи се показания. Същите безусловно
се подкрепят и от ангажираните по случая писмени доказателства. Не бяха представени и
събрани други доказателства, които да са в противоречие с показанията на свидетелите П. и
Ж., нито са налице конкретни данни и обстоятелства, които биха внесли съмнение в
достоверността им.
От анализа на цитираните по-горе разпоредби от ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г.
безспорно се налага изводът, че изначално задължението за издаване на касова бележка е на
търговеца (ЮЛ или ЕТ), защото именно той е лицето, което осъществява търговска дейност
и извършва по занятие продажби на стоки или услуги във или от търговски обект.
Следователно, отговорността по чл.185, ал.1 от ЗДДС се понася самостоятелно от
дружеството нарушител, тъй като продавача в обекта, не е страна по продажбените сделки,
5
за регистрирането и отчитането на които се изисква издаване на касови бележки по смисъла
на ЗДДС. Този извод се налага и от санкционната разпоредба на чл.185, ал.3 от ЗДДС, която
въвежда диференцирана отговорност и за физическото лице, което фактически е било
длъжно да издаде фискална касова бележка (фискален бон) и е приело плащане, без да
издаде такава.
С оглед на така изложените съображения, настоящия състав намира, че извършването
на нарушение на посочените в НП норми от ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г. на МФ от
жалбоподателя е безспорно установено от обективна страна. При това положение, правилно
актосъставителят, съответно и наказващият орган са дали правната квалификация на
нарушението. Правилно също така, наказващият орган е приложил за това нарушение
санкционната норма на чл.185, ал.1, предл.2-ро от ЗДДС. Същата предвижда санкция за
лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1 от ЗДДС, пред какъвто случай сме изправени
в настоящия казус. На практика за сумата от контролната покупка 1,19 лева не е имало
издадена касова бележка.
Разпоредбите на чл.118, ал.1 от ЗДДС, чл.3, ал.1 и чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. на МФ са част от установения от законодателя ред за регистрация и отчетност
и които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Тези норми имат за
цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните от
фискалното устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане
на суми във всеки един момент. Това освен, че дисциплинира търговците, спомага и
контрола относно издаването на касови бележки и своевременното и точно отчитане на
реализираните обороти. Именно поради това, настоящата инстанция счита, че чл.28 от
ЗАНН е неприложим в настоящия случай, в какъвто смисъл са наведени аргументи от
жалбоподателя. Наред с понятието административно нарушение в чл.6 от ЗАНН, законът си
служи и с понятията „маловажни” и „явно маловажни” нарушения, съответно в
разпоредбите на чл.28 и чл.39, ал.1 от ЗАНН. Безспорно е задължението на наказващият
орган да приложи правилно закона при извършване на преценка дали са налице основанията
по чл.28 от ЗАНН, отграничавайки „маловажните” случаи на административни нарушения
от нарушенията, съдържащи се в обхвата на чл.6 от ЗАНН. В разглеждания случай,
наказващият орган извършвайки това отграничаване е достигнал до правилния извод, че не
са налице предпоставките за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице
маловажен случай. В тази връзка съдът намира, че извършеното нарушение не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обичайните случаи от този вид, а
напротив – разкрива типичната такава, взета предвид от законодателя при определяне
състава на нарушението. Обстоятелството, че фактически неиздаването на фискална касова
бележка е било извършено от продавачката в обекта, не снема обективната, безвиновна
отговорност от дружеството, която носи съгласно разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС.
Съдът намира, че определената на „*******“ ЕООД имуществена санкция за това
нарушение, в размер между минимума и средния, се явява справедлива и че съответства на
тежестта на нарушението. Безспорно всяко наказание следва да бъде конкретно определено
6
и съобразено с отделния нарушител, с наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, довели до извършване на нарушението. В конкретния случай наказващият
орган е наложил санкцията в размер от 700 лева. Не може да бъде споделено наведеното с
жалбата възражение, че наказващият орган е наложил този размер на санкцията без да има
основания за това. Такива в обжалваното НП се съдържат и подробно са изложени.
Посочено е в НП, че нарушението е първо за дружеството, като явно това е било отчетено
като смекчаващо отговорността обстоятелство. Съобразена е била и големината на обекта и
асортимента, който се предлага за продажба в него, като наказващият орган е достигнал и
формулирал извод за значимост на търговския обект и обема на упражняваната дейност.
Отразено е също така и че при извършената проверка са били установени и други
нарушения, като например такова по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ,
касаещо разлика в касовата наличност и неправилно оформяне на кочана с ръчни касови
бележки. Като отегчаващо отговорността обстоятелство явно е било отчетено и посоченото
в обстоятелствената част на НП, че при извършеното преди проверката наблюдение е било
констатирано неиздаване на касова бележка и на друг клиент на заведението.
Ето защо, предвид на изложеното, съдът счита, че размера на наложената санкция не
е необосновано завишен, а е справедлив с оглед установените смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, поради което обжалваното НП следва да бъде потвърдено
изцяло, като законосъобразно издадено.
При този изход на делото и тъй като и двете страни са претендирали разноски
(въззиваемата юрисконсултско възнаграждение), предвид безспорната установеност на
извършеното от страна на жалбоподателя административно нарушение, то той следва да
бъде осъден да заплати изцяло сторените от наказващия орган разноски.
По делото административнонаказващият орган е бил защищаван от юрисконсулт.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
възнаграждение в размер определен от съда, ако те са били защищавани от юрисконсулт.
Размерът на възнаграждението не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Последният от своя страна
препраща към чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който
възнаграждението е в рамките от 80 до 120 лева. В настоящият случай, предвид правната
сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното
юрисконсултско възнаграждение се явява 100 лева и тази сума дружеството-жалбоподател
следва да бъде осъдено да заплати на въззиваемата страна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.4 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 573070-F592885 от
20.04.2021 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново при
Централно управление на НАП, с което е наложено на „*******” ЕООД, със седалище и
7
адрес на управление гр.Ловеч, ***************, БУЛСТАТ *********, представлявано от
P. Т. К., административно наказание на основание чл.185, ал.1, предл.2-ро от ЗДДС, за
неиздаване на ФКБ – имуществена санкция в размер на 700 лева, за нарушение на чл.25,
ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „*******” ЕООД – гр.Ловеч, с горните данни, да заплати на Национална
агенция за приходите, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 /сто/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14 - дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
8