Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, …........................ 2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, ІХ-ти тричленен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и седми октомври, две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАСКАЛОВА
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
При участието на секретаря Теодора Чавдарова и прокурора Александър
Атанасов, разгледа
докладваното от съдия Станислава Стоева КАНД № 1810/2022 г. по описа на Административен съд – Варна, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 221
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на С.И.Д., ЕГН ********** ***,
срещу Решение № 699/26.05.2022 г. на Районен съд – Варна /ВРС/, постановено по
АНД № 653/2022 г., с което е потвърдено Наказателно постановление №
439а-212/25.12.2021 г., издадено от Директора на ОД на МВР Варна, с което, за
нарушение на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/, на Д. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 лева.
Релевират
се доводи за незаконосъобразност на оспорения съдебен акт поради
постановяването му в нарушение на закона. Твърди се, че въззивният съд не е
обсъдил възраженията за нарушение на правата по ЕКПЧ. Изложени са аргументи, че
лицето е санкционирано, защото спазва разпоредбите на Закона за ограничаване
носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето, който е по-висш нормативен
акт от спрямо заповедта на Министъра на здравеопазването. Сочи, че заповедта на
Министъра на здравеопазването е нищожна, защото не е била публикувана в
Държавен вестник, съгласно чл. 5 ал. 5 от Конституцията на Република България.
Твърди, че задължението да се носи маска влиза в противоречие с разпоредбата на
чл. 2 ал. 1 от Закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или
скриващо лицето. Касаторът се позовава на чл. 29, ал. 2 от Конституцията на
Република България. Отправеното до съда искане е за отмяна на оспореното
решение и на издаденото наказателно постановление.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител.
Ответникът – Директор
на ОД на МВР Варна, чрез
процесуален представител е депозирал писмени бележки, с които оспорва
касационната жалба и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства и
наведените касационни основания, както и становищата на страните, и след
извършване на служебна проверка съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, във връзка с чл.
63в от ЗАНН, Административен съд – Варна приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.
211 ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, и отговаря на изискванията на
чл. 212 и чл. 213 от АПК, поради което производството по нея е процесуално
допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С оспореното пред ВРС наказателно постановление С.Д. е санкциониран за това, че на 06.11.2021 г., в гр. Варна, на
бул. ------на спирка ------ като пътник в автобус от градски транспорт, движещ
се по линия № 148, било установено, че не е с поставена защитна маска на лицето
за еднократна или многократна употреба. За констатираното срещу Д. е съставен
актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ на 06.11.2021 г., с
който му е повдигнато административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 209а
ал. 1, във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗЗ. Възприемайки изцяло фактите, отразени в
АУАН и правната квалификация на деянието, административнонаказващият орган
/АНО/ е издал атакуваното пред районния съд наказателно постановление, с което,
на основание чл. 290а ал. 1 от ЗЗ, на С.Д. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 лева.
При така установената фактология ВРС
е приел от правна страна, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган и в срока по чл. 34 от ЗАНН, както и че съдържа всички
реквизити по чл. 57 от ЗАНН. Изложил е мотиви за доказаност на вмененото на
оспорващото дружество административно нарушение, на което е дадена правилна
правна квалификация, както и за коректно определяне на санкционната норма.
Констатирал е, че не са налице основания за квалифициране на случая като
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Така мотивиран, решаващият съдебен
състав на районния съд е потвърдил обжалваното пред него наказателно
постановление.
Така постановеното решение е правилно.
Въз
основа на правилно установена фактическа обстановка, съответстваща на събраните
по делото доказателства, районният съд е достигнал до верен правен извод за
законосъобразност на обжалваното пред него наказателно постановление, който
изцяло се споделя от касационната инстанция.
В
съответствие с обявеното извънредно положение Министърът на здравеопазването е
издал заповеди във връзка с овладяване на извънредната епидемична обстановка,
които впоследствие са многократно изменяни. Така министърът е издал Заповед №
РД-01-743/31.08.2021 г., в т. 7 от която е въведена посочената в АУАН и в НП
противоепидемична мярка, а именно, че всички лица, когато се намират в закрити
обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и
здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на
общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се
обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища,
метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са
длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба, която се използва съгласно препоръките в приложение № 3.
Заповедта
на Министъра на здравеопазването е издадена на основание чл. 63 ал. 4 от Закона
за здравето. Заповедта е общ административен акт, съгласно чл. 63 ал. 11 от
Закона за здравето /в ред. на закона към датата на издаване на НП/. Посочената
заповед не урежда абстрактни правила за поведение при извънредно положение
поради здравни причини, нито дори правила за COVID епидемии, а има за цел да
уреди възникналата ситуация относно настъпилата актуална пандемия с COVID-19. В
тази връзка следва да се посочи, че всички заповеди на министъра на здравеопазването
са издадени като общи административни актове, в хипотезата на чл. 73 от АПК,
който изрично позволява да се издаде общ административен акт в неотложни случаи
без обществено обсъждане, какъвто неотложен случай безспорно е настъпилата
пандемия. АПК не предвижда обявяване на общите административни актове в
Държавен вестник, а е уредено специално производство във връзка с тяхното
приемане и оповестяване. Съгласно чл. 73 АПК когато неотложно трябва да се
издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на
нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване
на живота, здравето и имуществото на гражданите, може да не се спазят някои от
разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересованите лица в
производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на
акта се оповестяват съображенията за издаването му. Заповедите на Министъра на
здравеопазването са издадени именно в неотложна ситуация за опазване на живота
и здравето на гражданите на територията на страната като същите са оповестени
чрез средствата за масово осведомяване, чрез извънредни пресконференции, както
и на страницата на Министерство на здравеопазването, където се намират и
понастоящем. По делото не е спорно, че процесната заповед е обявена в интернет,
на страницата на МЗ, поради което съдът намира, че същата е породила правно
действие. В този смисъл е неоснователно твърдението пред касационната жалба.
Твърдението
в касационната жалба, че задължението да се носи маска влиза в противоречие с
разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от Закона за ограничаване носенето на облекло,
прикриващо или скриващо лицето е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 3
т. 1, б.“а“ от цитирания закон е предвидено, че разпоредбата на чл. 2 ал. 1 не се
прилага, ако носенето на облеклото се налага по здравословни причини.
Издадената от Министъра на здравеопазването Заповед № РД-01-743/31.08.2021 г. е
с цел именно въвеждане на временни противоепидемични мерки на територията на
Република България, във връзка с извънредната епидемична обстановка.
Твърдението
на касатора, че със Заповедта на Министъра на здравеопазването са му нарушени
правата по чл. 29 ал. 2 от Конституцията на РБ, е неоснователно. Първо следва
да се отбележи, че предвидените с цитираната заповед мерки са във връзка с
разпространението на COVID 19,
съответно целта е да се запази живота на гражданите от разпространението на
вируса. Второ, Д. има избор по какъв начин да се придвижи от едно място до
друго. В случая той по собствена воля е избрал да се придвижи с обществен
транспорт, поради което следва да съобразява своето поведение с т. 7 от Заповед
№ РД-01-743/31.08.2021 г. на Министъра на здравеопазването.
Касационната
инстанция изцяло приема и изложените от ВРС мотиви относно липсата на основания за
квалифициране на случая като маловажен. Правилно въззивният съд е счел, че нарушението,
за което е санкциониран касатора крие сериозен риск за останалите граждани,
свързан с разпространение на пагубен за човечеството вирус и обявената глобална
пандемия.
По
изложените съображения, настоящият тричленен съдебен състав намира, че
обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон
и при липса на заявените в касационната жалба основания за неговата отмяна,
поради което е дължимо оставянето му сила.
При
този изход на спора и предвид чл. 63д ал. 4 от ЗАНН, направеното от
процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде уважено. Съдът определя възнаграждение в размер
на 80 лв. на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от
НЗПП, вр. чл. 144 от АПК.
На основание чл. 221 ал. 2, във
връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила Решение № 699/26.05.2022 г. на Районен съд – Варна,
постановено по АНД № 653/2022 година.
ОСЪЖДА С.И.Д., ЕГН ********** *** сумата от 80 лева юрисконсултско
възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.