РЕШЕНИЕ
№ 90
гр. Пловдив, 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Красимира Хр. Несторова Кутрянска
като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Въззивно търговско дело
№ 20235001000690 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение №320/17.VІІ.2023год. постановено по т.д.
№331/2022год. Пловдивският окръжен съд е осъдил ЗАД ДБ:**“ АД гр.С.,
ЕИК ********* да заплати на Б. М. Г., ЕГН ********** от гр. П., ул. "Д." №
**/, ет. *, ап. **, чрез процесуалния му представител адв. А. Б.- Д., сумата
46 853.94лв., представляваща разликата между дължимото и заплатено на
4.ІV.2022год. от застрахователя обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, настъпили при ПТП на 5.ІІІ.2021год., причинено от В. С. при
управление на лек автомобил „Р. М.“ с рег.№********, изразяващи се в
интензивни физически болки, невъзможност за обслужване и придвижване,
безпокойство, ведно с обезщетение за забава от 4.ІV.2022год. до
окончателното изплащане, като е отхвърлил като неоснователен иска за
заплащане на застрахователно обезщетение за разликата до пълния предявен
размер от 106 835.94лв., иска за заплащане на обезщетение за забава за
периода 29.ХІ.2021год.-3.ІV.2022год. върху сумата 46 853.94лв. и иска за
заплащане на сумата 464.40лв., представляваща обезщетение за забава за
1
периода 29.ХІ.2021год.-4.ІV.2022год. върху сумата 13 164.06лв..
Осъдил е ЗАД „ДБ:**“ АД гр.С., ЕИК ********* да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Пловдивски
окръжен съд, ДТ в размер на 1 874.16лв. и 160лв. разноски за възнаграждения
за вещи лица.
Осъдил е Б. М. Г., ЕГН **********, чрез процесуалния
му представител адв. А. Б.-Д. да заплати на ЗАД „ДБ:**“ АД гр.С., ЕИК
********* разноски по делото в размер на 574лв..
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№25548/16.VІІІ.2023год. е постъпила от
Б. М. Г., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. А. Б., срещу
решение№320/17.VІІ.2023год. по т.д.№331/2022год. на Пловдивския окръжен
съд в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за сумата над
46 853.94лв. до 106 835.94лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени при ПТП на 5.ІІІ.2021год., ведно с всички законни
последици. Жалбоподателят счита, че решението на първоинстанционния съд
е неправилно, постановено в нарушения на материалния закон и в
протИ.речие с утвърдената практика на съдилищата и практиката на ВКС в
обжалваната му част. Присъденото му обезщетение за претърпени
неимуществени вреди е в занижен размер и не отговаря на изискванията за
справедлИ.ст, заложени в чл.52 ЗЗД. Ето защо моли въззивният съд да отмени
обжалваното решение на първоинстанционния съд в обжалваната му част, и
постанови ново, с което уважи изцяло предявения от ищеца иск.
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА вх.№25868/21.VІІІ.2023год. е
подадена от ЗАД „ДБ:**“ АД гр.С., ЕИК *********, представлявано от
изпълнителните директори Б. Г. И. и Т. Т., чрез пълномощника адв. И. Ц. от
*АК, срещу решение№320/17.VІІ.2023год. по т.д.№331/2022год. на
Пловдивски окръжен съд в частта, с която е уважен предявения иск по
чл.432ал.1 КЗ за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над 16 835.94лв. до присъдения размер от 46 853.94лв., като
обжалваемият интерес е за сумата от 30 018лв. Твърди, че на 16.VІІІ.2023год.
застрахователното дружество е превело на Б. М. Г. по банковата му сметка
сумата от 16 835.94лв., представляваща част от претендираното и присъдено
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
главницата в размер на 2 527.10лв., дължима за периода от 4.ІV.2022год. до
2
16.VІІІ.2023год., като моли това обстоятелство да бъде обявено за безспорно
между страните. В обжалваната му част жалбоподателят счита, че решението
на ОС Пловдив е неправилно, поради допуснати съществени процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон, както и необосновано.
Първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон-
чл.52 ЗЗД, като неправилно и в нарушение на принципа за справедлИ.ст,
изведен от съдебната практика, е определил размера на обезщетението за
претърпените от ищеца неимуществени вреди. Присъденото обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от пострадалия Б. Г. е прекомерно по
размер и не съответства на съдебната практика по аналогични случаи. Счита,
че справедливият размер на дължимото обезщетение в случая е 30 000лв.,
предвид вида и характера на телесните увреждания на ищеца Г. и
претърпените след това неимуществени вреди-болки и страдания.
Жалбоподателят прави възражение, че пострадалият Б. Г. е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат от процесното ПТП, тъй като въпреки
влошеното си зрение е предприел пресичане на пътното платно в интензивен
трафик, без да положи по-големи усилия да се огледа, предвид
обстоятелството, че е знаел за своето влошено зрение и сам се е поставил в
опасна, критична ситуация от настъпване на пътен инцидент. Счита, че
приносът на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат е в размер на
20%. Жалбоподателят моли да се отмени решението на ОС Пловдив в
обжалваната му част и се постанови ново решение, с което се отхвърли
предявения иск в обжалваната му част или въззивният съд да намали
присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Претендира за съдебни
разноски пред двете съдебни инстанции, включително за платено адвокатско
възнаграждение.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ Б. М. Г., ЕГН **********, чрез
пълномощника му адв. А. Б. подава отговор вх.№34500/13.ХІ.2023год., с
който оспорва изцяло въззивната жалба на застрахователното дружество, като
неоснователна.
Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в
законоустановения срок по чл.259ал.1 ГПК, от надлежно легитимирани
страни и срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд.
Пловдивският апелативен съд като взе предвид
3
направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбите
доводи, с оглед разпоредбите на чл.269 ГПК, чл.271 ГПК и след преценка на
събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност и поотделно, на
основание чл.235 ГПК, провери валидността, допустимостта и правилността
на обжалваният съдебен акт, прие за установено следното:
Решението на първоинстанционният съд е валидно, т.е.
постановено от надлежния окръжен съд, съобразно правилата на родовата и
местна подсъдност, функциониращ в надлежен състав и в рамките на
предмета на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма
и надлежно подписано. То е и допустимо решение, постановено при липса на
съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила.
По правилността на решението на първоинстанционния
съд въззивната съдебна инстанция е ограничена от посоченото във въззивната
жалба, освен когато става дума за императивна правна норма или когато
съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или
ненавършили пълнолетие деца, съгласно т.1 от ТР№1/2013год. на ОСГТК на
ВКС.
Предмет на делото е предявен от ищеца Б. М. Г., ЕГН
********** от гр. П., ул. "Д." № **/, ет. *, ап. ** иск с правно основание
чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД срещу ответника ЗАД „ДБ:**“ АД гр.С.,
ЕИК *********, да му заплати обезщетение в размер на 106 835.94лв. за
претърпените неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие на
получените телесни увреждания при ПТП, настъпило на 5.ІІІ.2021год., в гр.П.
на кръстовището на бул.“Ц. Б. ***“ с бул.“Б.“, причинено от В. И. С., ЕГН
********** при управление на лек автомобил марка „Р.“, модел „М.“ с рег.
№********, за което МПС е налице валиден застрахователен договор по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ЗАД „ДБ:**“ АД гр.С., ЕИК ********* по застрахователна полица
№**/**/************, валидна от 3.І.2021год. до 3.І.2022год., ведно с
обезщетение за забава, считано от датата 29.ХІ.2021год. до датата на
окончателното плащане на обезщетението, ведно с 464.40лв. мораторна лихва
за периода от 29.ХІ.2021год. до 4.ІV.2022год. върху заплатената от
застрахователя сума от 13 164.06лв..
Отговорността на застрахователя е функционално
4
обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432ал.1 КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
«Гражданска отговорност» между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител- застрахован, спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Или прякото право срещу
застрахователя възниква само, доколкото възниква деликтно право срещу
застрахования по застраховка «Гражданска отговорност» и в този смисъл то е
функционално обусловено от последното. Застрахователят, като пряко
задължено лице отговаря в този обем, в който отговаря и причинителят на
щетата.
Безспорен факт по делото е наличието на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил
марка „Р.“, модел „М.“ с рег.№********, управляван от В. И. С., ЕГН
********** към датата на настъпване на процесното ПТП- 5.ІІІ.2021год., при
ответното застрахователно дружество ЗАД „ДБ:**“ АД гр.С., ЕИК *********
по застрахователна полица № **/**/************, валидна от 3.І.2021год. до
3.І.2022год.
Безспорно е и, че пострадалия Б. М. Г., ЕГН **********,
чрез пълномощника му „М. Г.“ ЕООД гр.С., ЕИК *********, в изпълнение на
изискванията на чл.380 КЗ, е предявил застрахователна претенция вх.
№****/8.ХІ.2021год., по която е образувана щета№****-******/****-**:** в
ответното застрахователно дружество. С писмо изх.№****/********год. ЗАД
„ДБ:**“ АД гр.С. е уведомило пострадалия Б. М. Г., че за репариране на
претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, на 4.ІV.2022год.
му е изплатена сумата 15 000лв., от които 1 835.94лв. обезщетение за
имуществени вреди и 13 164.06лв. обезщетение за неимуществени вреди. Тъй
като е останал недоволен от изплатеното му обезщетение за неимуществени
вреди, за ищеца е налице правен интерес да претендира по съдебен ред /чрез
иск по чл.432ал.1 КЗ/ изплащане на обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, в резултат на претърпените телесни увреждания при
процесното ПТП, в останалия размер от 106 835.94лв..
За да бъде уважен така предявения иск по делото следва да
се установи кумулативно наличие на следните предпоставки: деликт,
5
извършен от лице, което е застраховано към момента на деликта по
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника, вреди, причинени на
ищеца от този деликт, който представлява застрахователно събитие,
обстоятелства, които обосновават определяне по справедлИ.ст на размер на
неимуществени вреди, за които е предявена претенцията, протИ.правно
поведение на застрахован, причинна връзка между това поведение и вредите,
за които ищецът следва да проведе пълно и главно доказване. Съобразно
правилото, установено в чл.154ал.1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже
претърпените от него имуществени и/или неимуществени вреди в пряка
причинна връзка с протИ.правното деяние на деликвента. А в тежест на
ответното застрахователно дружество е да докаже, че поведението на ищеца е
допринесло за настъпването на вредите.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както
и от заключенията на САТЕ и СМЕ, безспорно се установи, че са налице
всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответното
застрахователно дружество по чл.432ал.1 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД.
Безспорно е по делото, че ПТП е настъпило на 5.ІІІ.2021год., около 11.20часа,
в гр.П., на кръстовището на бул.Ц. Б. ***“ и бул.“Б.“, когато водачът на лек
автомобил „Р. М.“ с рег.№******** В. И. С., е нарушил правилата за
движение- чл.6т.1 от ЗДвП „да съобрази своето поведение с пътните знаци и
пътната маркировка“, чл.20ал.2 ЗДвП „водачът на МПС е длъжен да избере
такава скорост на движението, която е съобразена с релефа на местността, с
атмосферните условия, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да може да спре при всяко предвидимо препятствие“, чл.116
ЗДвП „водачът на МПС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците“ и чл.119ал.1 от ЗДвП „при приближаване на пешеходна пътека,
водачът на ППС е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“ и с това
деяние по непредпазлИ.ст е причинил на Б. М. Г., ЕГН ********** от гр.П.,
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява подбедрица- голям
и малък пищял, довело до трайно затрудняване движението на долен ляв
крайник за повече от 30дни.
Когато извършеното деяние осъществява както признаците на
престъпен състав по НК, така и на непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД, са
възможни различни варианти. В случая с протоколно
определение№7920/22.ХІІ.2021год. по НОХД№8127/2021год. на Пловдивски
районен съд е одобрено постигнатото споразумение между прокурора при
Районна прокуратура гр.Пловдив и защитника на обвиняемия В. И. С., ЕГН
6
********** от гр.П., с което обвиняемият се признава за виновен в това, че на
5.ІІІ.2021год., около 11.20часа, в гр.П., на кръстовището на бул.“Ц. Б. ***“ и
бул.“Б.“, при управление на лек автомобил „Р. М.“ с рег.№********, е
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл.6т.1 ЗДвП- не е
съобразил своето поведение с пътните знаци и пътната маркировка, чл.20ал.2
ЗДвП- не е избрал такава скорост на движението, която да е съобразена с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да може да спре при всяко предвидимо препятствие, чл.116
ЗДвП- да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, чл.119ал.1 ЗДвП-
при приближаване на пешеходна пътека, не е пропуснал стъпилия на
пешеходната пътека и преминаващ по нея пешеходец, като не е намалил
скоростта или да спре и по непредпазлИ.ст е причинил средна телесна
повреда на Б. М. Г., ЕГН **********, изразяваща се в счупване на лявата
подбедрица /голям и малък пищял/, довело до трайно затрудняване на
движенията на долен ляв крайник за повече от 30дни, като деянието е
извършено на пешеходна пътека- престъпление по чл.343ал.3 пред. последно,
б.“а“, пред. второ, във връзка с ал.1б.“б“, пред. второ във връзка с
чл.342ал.1пр. трето НК във връзка с чл.55ал.1 НК. На обвиняемият В. С. е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца, чието
изтърпяване на основание чл.66ал.1 НК е отложено за срок от три години,
както и наказание по чл.343г НК- „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от пет месеца. Според чл.383ал.1 НПК одобреното от съда споразумение
има последиците на влязла в сила присъда. В този смисъл е и задължителната
съдебна практика /Решение№55/30.V.2009год. по т.д.№728/2008год. на І ТО
на ВКС и Решение№150/22.ХІ.2011год. по т.д.№1147/2010год. на ІІ ТО на
ВКС, в които се слага знак на равенство между влязлата в сила присъда и
споразумението/. Това означава, че приетото в споразумението съгласие за
извършеното от обвиняемия деяние, неговата протИ.правност и виновността
на дееца са задължителни за съда, който разглежда гражданскоправните
последици от престъплението и по-точно иска за обезщетяване на
неимуществените вреди, претърпени от жертвата на престъплението или
неговите наследници. Съгласно ТР№142/1.ХІІ.1966год. по гр.д.
№112/1966год. на ОСГК на ВС само влязлата в сила присъда обвързва
гражданския съд, и след като одобреното от съда споразумение, съгласно
чл.383ал.1 НПК, има последиците на влязла в сила присъда, съгласно
7
императивната разпоредба на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата протИ.правност и виновността на дееца. Следователно
сила на присъдено нещо е налице за следните факти, касаещи основанието на
иска по чл.432ал.1 КЗ, а именно: настъпването на процесното застрахователно
събитие на 5.ІІІ.2021год., около 11.20часа, в гр.П., на кръстовището на бул.“Ц.
Б. ***“ с бул.“Б.“, виновното му причиняване /по непредпазлИ.ст/ от водача
В. И. С., ЕГН **********, който при управление на лек автомобил „Р. М.“ с
рег.№********, е нарушил правилата за движение и е ударил на пешеходна
пътека Б. М. Г., ЕГН **********, с което му е причинил средна телесна
повреда- многофрагментно счупване на лявата подбедрица /голям и малък
пищял/, което е причинило трайно затрудняване на движението на левия
долен крайник за повече от 30дни, вследствие на което увреждане
пострадалият е претърпял неимуществени вреди- болки и страдания от
получените телесни увреждания /физически и психически/.
С оглед изложеното във въззивната жалба на ЗАД „ДБ:**“
АД гр.С., че обжалва решението не изцяло, а само в частта, с която е уважен
искът за изплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за
разликата над 16 835.94лв. до уважения размер от 46 853.94лв., а
жалбоподателят Б. Г. обжалва решението само в частта, с която е отхвърлен
иска по чл.432ал.1 КЗ за разликата над 46 853.94лв. до претендирания размер
от 106 835.94лв., то първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с
която е уважен иска за изплащане на обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди за сумата 16 835.94лв., ведно със законната лихва,
считано от 4.ІV.2022год. до изплащането и на 16.VІІІ.2023год., поради което
в тази част спорът не е предмет на разглеждане от въззивната инстанция.
По делото не се оспорва, че при подаване на въззивната жалба,
ответното застрахователно дружество е платило на ищеца Б. М. Г. присъдено
застрахователно обезщетение в размер на 16 835.94лв. главница за
причинените му неимуществени вреди, ведно със законна лихва в размер на 2
527.10лв. върху сумата 16 835.94лв., за периода от 4.ІV.2022год.-датата на
изплащане от застрахователното дружество на обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на 13 164.05лв. и обезщетение за причинените
му имуществени вреди в размер на 1 835.94лв., до 16.VІІІ.2023год.- датата на
8
подаване на въззивната жалба в съда. Или безспорно е по делото, че на ищеца
Б. М. Г. е изплатено обезщетение за претърпените неимуществени вреди
вследствие на телесните увреждания, които е получил при процесното ПТП, в
общ размер на 30 000лв.
Спорни пред ПАС са въпросите на справедливия размер
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, т.е. дали присъденото
обезщетение за неимуществени вреди следва да се намали или увеличи
съобразно принципа за справедлИ.ст по чл.52 ЗЗД, както и дали е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия Б. Г., каквото
възражение ответното застрахователно дружество прави.
Съгласно разпоредбата на чл.51ал.1 ЗЗД обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Ищецът Б. М. Г. претендира обезщетяване на неимуществените
вреди- болки, страдания и стрес, причинени от полученото при ПТП на
5.ІІІ.2021год. травматично увреждане- многофрагментно счупване на лявата
подбедрица-голям и малък пищял. При увреждане на здравето или на
телесната цялост, при намаляване на трудоспособността и при причиняване
на смърт, лицата претърпяват болки и страдания- физически и душевни. В
категорията на неимуществените вреди се причислява всичко, което
съставлява лишаване на увредения от радостите, които ни предоставя
човешкото съществуване и човешката дейност. Тук могат да се изброят
загубата от удоволствията на жИ.та, страдания, болки, неудобства, досада от
бездействието и физическото безсилие, чувството за непълноценност, за
нереализиране. С други думи пострадалият е принуден да изживее
отрицателни емоции, лишен е от възможността да живее пълноценен и
щастлив жИ.т, да се радва на жИ.та, така, както може да се радва един здрав
човек. Затова в чл.52 ЗЗД законодателят е предвидил задължението да се
обезщетят така наречените неимуществени вреди. Това са вреди, които нямат
стойностно изражение, които не могат да се осчетоводят и изчислят точно.
Законодателят изхожда от разбирането, че макар и несъизмерими, тези вреди
следва да бъдат възмездени. Макар и да не могат да се определят точно,
желателно е пострадалият да получи известна сума, която да замести и
облекчи болките и страданията му. Вложеният от законодателя в нормата на
чл.52 ЗЗД критерий за справедлИ.ст не е абстрактен, а винаги обусловен от
9
общественото разбиране за справедлИ.ст на определен етап от развитието на
обществото. Съобразно дадените в т. ІІ на ПВС№4/1968год. разяснения,
понятието «справедлИ.ст» по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на
обезщетението- такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът
на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други
обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на преценката им
да определи справедлив размер на обезщетението за причинените
неимуществеви вреди. От друга страна при определяне на справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди трябва да се вземат
предвид конкретните обстоятелства, свързани с тежестта и характера на
увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и
емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние на
страната към момента на увреждането, израз на което са и установените
лимити на отговорност на застрахователя към този момент.
Неимуществена вреда е причинена, когато увреждането е
засегнало дълбоко психическата сфера на пострадалия. Деянието на
деликвента може да съставлява непосредственно въздействие върху
психиката на увредения- например последния да е изпитал силен страх,
смущение и пр., от които му е трудно да се освободи. Но най-често
неимуществените вреди идват като резултат от соматични увреждания-
увреждания на тялото, на материята, които рефлектират върху психическия и
преди всичко емоционален свят на увредения. Безспорно е установено по
делото, че при ПТП на 5.ІІІ.2021год. е причинено телесно увреждане на
ищеца Б. М. Г.- многофрагментно счупване на лявата подбедрица- голям и
малък пищял. От заключението на СМЕ се установява, че счупването на
лявата подбедрица е наложило оперативно лечение и имобилизация, и е
причинило на Б. Г. трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник
за около осем-десет месеца. Вещото лице д-р П. твърди, че счупването на
лява подбедрица в долната част е получена след удар в бронята на
автомобила и е в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Лечението на счупената подбедрица е оперативно с открито наместване и
10
стабилизация с плака и винтове. Ищецът е посещавал контролни прегледи, а
при извършен личен преглед на ищеца и е констатирал, че той се движи
самостоятелно, възстановени са движенията в ляво коляно и глезен в пълен
обем. Установява се също, че лявата подбедрица е с два сантиментра по-слаба
от дясна подбедрица и лявото бедро е с един сантиметър по-слабо от дясно
бедро. От представената медицинската документация се установява, че Б. Г.
периодично е посещавал ортопедични прегледи и секретиращата рана на
лявата подбедрица е зарастнала. За отстраняване на последиците от травмата
е необходимо провеждането на рехабилитация, но Б. Г. не е провел
рехабилитация. Въпреки това през февруари 2022год. вещото лице е отчело
пълно възстановяване на движенията на левия крак.
От разпитаните свидетели С. Я. Г.-съпруга на ищеца и Х. С. С.,
чиито показания за последователни, убедителни и непротИ.речиви, по делото
се установява, че свидетелката Г.а е посетила пострадалия след ПТП при
настаняването му в болнично заведение, като ищецът се е оплаквал, че не
чувства долните си крайници. Проведено е било оперативно лечение, след
което се е оплаквал от силни болки и сънят му бил нарушен. След
приключването на болничния престой, за период от шест-седем месеца
физическите болки са продължили, ищецът се е нуждаел от грижи, тъй като
не бил в състояние да се самообслужва, отказвал е да се храни, бил е само на
постелен режим. Раната от ПТП не е зараствала. Ищецът изпитвал страх,
когато излизал навън и свидетелката Г.а го придружавала. Придвижвал се с
помощта на бастун, оплаквал се от болки и краката му отичали. Когато
свидетелката Г.а била на работа, ищецът се придружавал от свидетелката С..
Свидетелката С. от февруари 2022год. два пъти седмично, ако ищецът имал
желание, го придружавала, когато излизал навън.
Законодателят определя лимит на отговорността за
неимуществени и имуществени вреди, вследствие на телесно увреждани или
смърт в разпоредбата на чл.492ал.1т.1 КЗ от 10 420 000лв. за всяко
застрахователно събитие, независимо колко са пострадалите лица, който
лимит очертава и рамката на паричната отговорност в зависимост от тежестта
и еквивалента на неимуществените вреди. Като се съобрази също с
обективните критерии на чл.52 ЗЗД относно принципа за справедлИ.
обезщетяване на причинените неимуществени вреди, възрастта на ищеца Б.
Г.- 61 години към момента на настъпване на ПТП, икономическата конюктура
в страната и общественото възприемане на критерия справедлИ.ст, което
намира израз в нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, вида и характера на полученото
увреждане, оперативното лечение на травмата, с поставяне на плака и
винтове, доказателствата за дългия период на болки, страдания и житейски
неудобства вследствие травмата в лявата подбедрица, както и че в резултат на
11
същата, жИ.тът на ищеца трайно се е променил в негативен аспект,
намалявайки възможността му да се придвижва сам и без помощни средства,
възможността да се самообслужва, както и да е физически активен както
преди произшествието, обстоятелството, че и към настоящия момент той все
още изпитва страх да излиза сам и се налага да бъде придружават от
съпругата му или от друго лице, съдът счита за справедлив размер на
дължимото обезщетение на Б. Г. за причинените му неимуществени вреди,
болки, страдания и психически стрес, в резултат на телесното увреждане,
получено при ПТП на 5.ІІІ.2021год., сумата 60 000лв., а за разликата над този
размер до претендирания от 106 835.94лв. искът се явява неоснователен и
недоказан. При определяне на размера на претърпените неимуществени вреди
се има предвид и личния характер на тази претенция, свързана пряко с
изживяванията на личността на този, който понася вредите. Релевантни в тази
насока са депозираните по делото гласни и писмени доказателства
/медицинска документация/ и преди всичко констатациите, съдържащите се в
приетата СМЕ.
Следващият спорен въпрос в настоящето производство,
очертан с предметните предели на въззивната жалба на ЗАД „ДБ:**“ АД
гр.С., е наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия Б.
Г., каквото възражение застрахователят е въвел своевременно в
производството пред първоинстанционния съд.
В задължителната практика на ВКС /т.7 от
ППВС№17/1963год./ е застъпено становището, че обезщетението за вреди се
намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за настъпването им, като от
значение е причинната връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. Съгласно т.7 от ТР№1/23.ХІІ.2015год. по
тълк.д.№1/2014год. на ОСТК на ВКС, „съпричиняването на вредата изисква
наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина“. Приносът на увредения-
обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е протИ.правно и да води
до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
Или само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила
за движение по пътищата, не е основание да се приеме съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се
за същия обезщетение, тъй като е необходимо нарушението да бъде в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е
негово следствие, доколкото приложението на правилото на чл.51ал.2 ЗЗД е
обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и
поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за
настъпване на увреждането, като също така приносът трябва да е конкретен и
да се изразява в извършването на определени действия или въздържането от
такива действия от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не
12
хипотетично предполагаем. Т.е. съпричиняване на вреди от пострадалото
лице е налице тогава, когато за настъпването на вредата са допринесли най-
малко две лица- деликвентът и увреденият.
От събраните по делото доказателства е установено безспорно,
че ПТП е настъпило на пешеходна пътека в кръговото движение при П. п..
Свидетелят В. С. е управлявал лек автомобил „Р. М.“ с рег.№********,
движел се е с минимална скорост от около 17км/ч, но не е забелязал
пешеходеца Б. Г. и е настъпил удар, при който ищецът е паднал в близост до
предната лява врата на автомобила. От заключението на СМЕ се установява,
че пълната слепота на лявото око и значително намаленото зрение на дясното
око най-вероятно са били пречка Б. Г. да възприеме автомобила, тъй като
автомобилът е от страната на сляпото око и за да може Г. да възприеме
автомобила като обект, е било необходимо той да е обърнат към автомобила.
От заключението по САТЕ на вещо лице инж. М., се установява, че ударът
между лекия автомобил и пешеходеца е настъпил в лявата лента на западното
платно за движение на бул.“Ц. Б. ***“ в гр.П., като ударът е настъпил, след
като пешеходецът е преминал две ленти и почти цялата трета лента, в която
трета лента се е движел водачът на лек автомобил „Р. М.“ с рег.№********.
Между лекия автомобил „Р. М.“ с рег.№******** и пешеходеца Б. Г. е имало
ограничена видимост от автомобили в дясната и средната ленти, но от
момента, в който пешеходецът Г. е преминал средната лента за движение
пред установения в нея микробус, е станал видим за водача на лек автомобил
„Р. М.“ с рег.№********. Съгласно разпоредбата на чл.113ал.1т.1 ЗДвП „при
пресичане на платното за движение, пешеходците са длъжни да преминават
по пешеходните пътеки, като преди да навлязат на платното за движение, да
се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства“. Разпоредбата на
чл.114т.1 и т.2 ЗДвП постановява, че на пешеходците е забранено да навлизат
внезапно на платното за движение и да пресичат платното за движение при
ограничена видимост. Същевременно ЗДвП задължава водачът на пътно
превозно средство да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците /чл.
116 ЗДвП/ и при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната
пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или
спре /чл.119ал.1 ЗДвП/. При тази законова уредба и предвид заключението на
СТЕ и показанията на свидетелят В. С., че ударът е настъпил след като
пешеходецът е преминал две ленти и почти цялата трета лента, в която се е
движел водачът на лек автомобил „Р. М.“ с рег.№********, правилно
първоинстанционният съд е приел, че пешеходецът Б. Г. е пресичал пътното
платно на обособено за това място- пешеходна пътека, изпълнявайки
изискванията на разпоредбата на чл.113ал.1т.1 ЗДвП. В средната лента на
пътното платно, непосредствено пред пешеходната пътека, е установено
МПС, пред което пешеходецът Г. е преминал и именно това обстоятелство от
13
своя страна е било знак за водача на лек автомобил „Р. М.“ с рег.№********,
движейки се в съседната дясна лента, че спрялото пред пешеходна пътека в
средната лента ППС пропуска преминаващ пешеходец. Това обстоятелство и
доколкото водачът на лек автомобил „Р. М.“ с рег.№******** е приближавал
пешеходна пътека, той е бил длъжен да пропусне пешеходците, и да избере
скорост на движение която да съответства на пътните условия, като при всяка
предвидима опасност на пътя спре. По делото липсват доказателства
пешеходецът Б. Г. да е навлязъл внезапно на пешеходната пътека и да не е
съобразил поведението си с интензивността на движението, тъй като преди да
настъпи ударът, той преминава през две от лентите на пътното платно, за
което предимство му оказват движещите се в тях ППС. Ето защо правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд е оставил без уважение
направените от ответника възражения за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, които са неоснователни и недоказани.
Неоснователно е възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, което застрахователното дружество
прави във въззивната жалба. Влошеното зрение на пострадалия Б. М. няма
отношение към настъпването на процесното ПТП, тъй като по делото
безспорно е установено, че Б. Г. е пресичал пътното платно на обозначено за
това място- пешеходна пътека, преминал е две от лентите за движение на
пътното платно, за което предимство са му оказали движещите се в тях ПМС
и почни е преминал третата лента на пътното платно, когато е бил блъснат от
лек автомобил „Р. М.“ с рег.№********, тъй като водачът В. С. е нарушил
правилата за движение по пътищата- чл.119ал.1 от ЗДвП „при приближаване
на пешеходна пътека, водачът на ППС е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре“. Т.е. единствено виновното поведение на водача на лек
автомобил „Р. М.“ с рег.№ ******** В. С., който е нарушил правилата за
движение по пътищата, е допринесло за настъпване на процесното ПТП.
Тъй като е достигнал до същите изводи и е уважил иска по
чл.432ал.1 КЗ за сумата 46 853.94лв., представляваща дължимата разлика от
обезщетението за претърпените неимуществени вреди в размер на 60 000лв.,
след приспадане на изплатеното обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 13 164.06лв., причинени на пострадалия Б. Г. при ПТП, настъпило
на 5.ІІІ.2021год., ведно със законната лихва, считано от 4.ІV.2022год.-датата
на изплащане на част от присъденото обезщетение за неимуществени вреди,
до окончателното му изплащане, обжалваното решение на
първоинстанционния съд ще следва да се потвърди, като законосъобразно,
като въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционния съд
съгласно чл.272 ГПК.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, на
претендиращия разноски ЗАД „ДБ:**“ АД гр.С. в размер на 600.36лв., като
14
внесена ДТ по въззивнате му жалба, не се дължат, тъй като жалбата е
оставена без уважение.
На основание гореизложеното и чл.271 ГПК и чл.272 ГПК
Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение№320/17.VІІ.2023год.
постановено по т.д.№331/2022год. на Пловдивски окръжен съд, с което е
осъдил ЗАД ДБ:**“ АД гр.С., ЕИК ********* да заплати на Б. М. Г., ЕГН
********** от гр. П., ул. "Д." № **/, ет. *, ап. **, чрез процесуалния му
представител адв. А. Б.- Д., сумата 46 853.94лв., представляваща разликата
между дължимото и заплатено на 4.ІV.2022год. от застрахователя
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, настъпили при ПТП на
5.ІІІ.2021год., причинено от В. С. при управление на лек автомобил „Р. М.“ с
рег.№********, изразяващи се в интензивни физически болки, невъзможност
за обслужване и придвижване, безпокойство, ведно с обезщетение за забава
от 4.ІV.2022год. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил
като неоснователен иска за заплащане на застрахователно обезщетение за
разликата над 46 835.94лв. до пълния предявен размер от 106 835.94лв..
В останалата му част като необжалвано решението е
влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните по делото, при
наличие на предпоставките по чл.280 ГПК!
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15