Р Е Ш Е Н И Е №…
гр.Козлодуй, 2 април 2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на 15.03.2018г. /Петнадесети март две хиляди и осемнадесета година/, в състав, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при секретаря Мартин Марков като разгледа докладваното от съдията А.Добрева гражданско дело № 14 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по искова молба А.И.А., ЕГН ********** с адрес ***, подадена чрез пълномощник адвокат Е.О. ***, с която е предявила против „В.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Валери Митков Попов, обективно съединени искове – главен иск с правно основание чл. 344, ал.1 т.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението и със Заповед № 011/07.122017г. и евентуални искове за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение за периода от 13.12.2017г. до 18.02.2018г. в размер на 931.93 лева /след допуснато от съда изменение на иска в съдебното заседание на 15.03.2018г./; за заплащане на обезщетение по чл.221, ал.2 КТ представящо удържано при уволнението й едно БТВ в размер на 470.00 лева и за заплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван годишен отпуск от 2017г. за 19 дни в размер на 405.84 лева. Претендира законната лихва върху всяко от обезщетенията и присъждане на съдебни разноски.
В съдебно заседание ищецът участва лично и с пълномощника адвокат О. и поддържат предявените искове.
Ответника в срока и по реда на чл.312, ал.1 вр. чл.131 ГПК е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани и иска да бъдат отхвърлени по подробно изложени съображения.
В съдебно заседание за ответника работодател се явява лично управителя на дружеството и със адвокат С.Г. *** и оспорва исковете по съображенията подробно изложени в писмения отговор.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, приложена е личното трудово досие на ищеца и прието е заключение на съдебно счетоводна експертиза.
Съдът приема от
фактическа страна по делото следното:
Видно от личното трудово досие на ищеца А.И.А., тя работи по трудово правоотношение при ответника „В.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** съгласно трудов договор № 078 от 15.02.2016г. на длъжност „продавач-консултант”. Последното й място на работа е било в павилион АЕЦ гр.Козлодуй на Площадката на „АЕЦ КОЗЛОДУЙ”.
На 08.12.2017г. на ищеца А.И. Александров е връчена лично, което тя е удостоверила с подписа си, Заповед № 011 от 07.12.2017г.издадена от работодателя чрез управителя на дружеството, с която й е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение” на основание чл.330, ал.2 т.6 вр. чл.190, ал.1 т.3, т.4 и т.7 от Кодекса на труда /КТ/ вр. чл.188 т.3, вр. чл. 187 т.3, т.7, т.8, т.9 и т.10 КТ за това, че на 05.12.2017г. при извършена проверка в павилиона по сигнал на служители, е установено изнасяне на стоки от магазина, без да са маркирани и заплатени, с което е нанесла щета на дружеството. В дисциплинарната заповед е записано още, че описаното нарушение представлява системни нарушения на трудовата дисциплина – отклонения на парични средства повече от три пъти, злоупотреба с доверието на работодателя и увреждане на неговото имущество, неизпълнение на възложената й работа, неизпълнение на законните нареждания на работодателя и други тежки нарушения на трудовата дисциплина – Правилника за вътрешния трудов ред, който забранява отклоняване на стоки от магазина и парични средства от касата на магазина.
На 07.12.2017г. на ищеца е връчено лично, което тя е удостоверила с подписа си и, което обстоятелство не оспорва в съдебно заседание, писмо-искане от работодателя, с което по реда на чл.193 КТ са й поискани писмени обяснения до 17.00 часа на същия ден 07.12.2017г. за нарушението, за което е уволнени – че на 05.12.2017г. при извършена проверка в павилиона, по сигнал на служители, е установено системно изнасяне на стоки от магазина, без да са маркирани и заплатени.
Недоволна от
наложеното й най-тежко дисциплинарно наказание „Уволнение” ищеца в срок оспорва
уволнението и твърди, че е незаконосъобразно по съображения на първо място, че в издадената Заповед №
011/07.12.2017 г., с която едновременно е наложено дисциплинарно наказание и е
прекратено трудовото правоотношение, като основание се сочат редица разпоредби
от КТ и са изброени текстове на закона - чл. 190, ал.1, т.3, т.4 и т.7 и
чл.187, т.3, т.7, т.8, т.9 т.10 от КТ за нарушения на трудовата дисциплина, за
всяко от които може да се налага дисциплинарно уволнение, което създава
неяснота за какво точно нарушение на трудовата дисциплина работникът е бил
наказан с най-тежкото дисциплинарно наказание. Твърди и, че в заповедта се
сочи, че на 05.12.2017г. при извършена проверка в павилиона по сигнал на
служители, е установено изнасяне на стоки от магазина, без да са маркирани и
заплатени, с което е нанесена щета на дружеството, като не са конкретизирани
стоките като количество и стойност, нито стойността на нанесената щета на
дружеството. В заповедта е посочено и, че описаното представлява системи
нарушения на трудовата дисциплина - отклонения на парични средства повече от
три пъти, злоупотреба с доверието на работодателя и увреждане на неговото
имущество, неизпълнение на възложената й работа, неизпълнение на законните
нареждания на работодателя и други тежки нарушения на трудовата дисциплина -
Правилника за вътрешния трудов ред, който забранява отклоняване на стоки от
магазина и парични средства от касата на магазина, от което не става ясно за
какви системни нарушения се касае след като е посочен единствен случай,
осъществен на 05.12.2017г., т.е. не става ясно в какво се изразява системността
на нарушенията. Най-общо възражението на
ищеца е, че на първо място заповедта за дисциплинарно наказание е немотивирана.
На следващо място твърди, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 189, ал.1 от КТ, съгласно която при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Според ищеца липсва преценка за съответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението, съобразно критериите, установени в чл. 189, ал. 1 от КТ.
Твърди, че работодателят не е спазил разпоредбата на чл. 193, ал.1 от КТ, поставяйки работника в невъзможност да представи писмени обяснения поради липса на времеви интервал между връчването на искането и дадения срок за представянето им, тъй като писмени обяснения от работника са изискани с отправено „Писмо- искане“ от работодателя със срок до 17.00 ч. на 07.12.2017г. като самото писмо-искане е връчено на работника на същата дата - 07.12.2017г.
На последно място според ищеца уволнението й е незаконосъобразно и защото е нарушена императивната разпоредба на чл.ЗЗЗ, ал.1, т.4 от КТ касаеща задължителната предварителна закрила при уволнението. Сочи, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена на 07.12.2017г. като е записано трудовото правоотношение да се счита прекратено от 08.12.2017г., а по това време, считано от 05.12.2017г. до 12.12.2017г. ищеца е ползвал отпуск за временна неработоспособност, което безспорно се установява от приложен болничен лист.
Иска съда да отмени заповедта за уволнение и да присъди на ищеца обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение за периода от 13.12.2017г. до 18.02.2018г., когато е започнала работа по друг трудов договор в размер на 931.93 лева, както и обезщетение по чл.221, ал.2 КТ представящо удържано при уволнението й едно БТВ в размер на 470.00 лева и обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван годишен отпуск от 2017г. за 19 дни в размер на 405.84 лева, ведно със законните лихви от датата на подаване на исковата молба.
Ответника оспорва исковете. По отношение главния иск за отмяна на дисциплинарната заповед излага подробни съображения в противния смисъл на твърденията на ищеца. Представя писмени доказателства, три докладни срещу ищцата от работници в същото дружество за други допуснати от нея нарушения на трудовата дисциплина с дати 20.11.2017г., 23.11.2017г., 24.11.2017г. и 05.12.2017г., подписани от лицето Мария Ангелова Петкова, за които няма доказателства по делото да са сведени до знанието на ищеца.
Представя и констативен протокол от 05.12.2017г. подписан от две служителки на дружеството работещи в същия обект, където е работила и ищеца удостоверяващ факта, че на същата дата 05.12.2017г. след проверка в павилиона за закуски са установили липси на стоки от магазина – сандвич с луканка 6 броя по 1.80 лева; домашна баница 5 броя по 1.50 лева; шницел 2 броя по 1.80 лева; наденица на скара 10 броя по 1.60 лева и кебапчета 13 броя по 0.80 лева, всичко на обща стойност 50.90 лева. Този констативен протокол е връчен на ищеца на 07.12.2017г. и тя е отказала да го получи, което е удостоверено с подписа на двама свидетели.
Ответникът твърди и, че към датата на уволнението на ищеца на 08.12.2017г. не му е било известно обстоятелството, че последната е в отпуск по болест, тъй като тя не е съобщила такова обстоятелство и не е представила болничния лист. Това му твърдение се подкрепя от писмена декларация за тези обстоятелства, която ищеца работник е отказала да подпише при датата на връчване на дисциплинарната заповед. За това обстоятелство ищеца също не спори.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява размер на БТВ на ищеца за пълен работен месец при ответника, което е в размер на 472.82 лева, както и, че работодателя не е удържал на ищеца с последното трудово възнаграждение обезщетение по чл.221, ал.2 КТ. Според заключението на вещото лице за 2017г. ищеца има неизползван годишен отпуск от 19 дни и при заплащане на последното трудово възнаграждение от работодателя, последния е начислил обезщетението по чл.224, ал.1 КТ в размер на 408.35 лева.
При така установеното съдът достигна до
следните правни изводи:
1.
По
главния иск с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ.
Твърденията в исковата молба за незаконност на уволнението очертават основанието на предявения иск и в тези рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес. За конкретния случай те са свързани с това, че атакуваната заповед не съдържа изискуемите реквизити на чл.195 КТ, което я прави немотивирана, че е нарушена разпоредбата на чл. 193, ал.1 КТ досежно искане на обяснения на работника, както и, че е нарушена разпоредбата на чл.333 КТ досежно предварителната закрила при уволнение на ищеца.
По делото е безспорно установено и страните не спорят, че ищеца е работила при ответника по безсрочен трудов договор № 078 от 15.02.2016г. на длъжност „продавач-консултант” с място на работа Павилион АЕЦ гр.Козлодуй на площадката на „АЕЦ КОЗЛОДУЙ”. Страните не спорят и, че със Заповед № 011 от 07.12.2017г. издадена от работодателя чрез управителя на дружеството, връчена лично на ищеца на 08.12.2017г. й е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение” и трудовия договор с нея е прекратен на основание чл.330, ал.2 т.6 вр. чл.190, ал.1 т.3, т.4 и т.7 КТ вр. чл.188 т.3, вр. чл. 187 т.3, т.7, т.8, т.9 и т.10 КТ за това, че на 05.12.2017г. при извършена проверка в павилиона по сигнал на служители, е установено изнасяне на стоки от магазина от ищеца, без да са маркирани и заплатени, с което е нанесла щета на дружеството. В дисциплинарната заповед е записано още, че описаното нарушение представлява системни нарушения на трудовата дисциплина – отклонения на парични средства повече от три пъти, злоупотреба с доверието на работодателя и увреждане на неговото имущество, неизпълнение на възложената й работа, неизпълнение на законните нареждания на работодателя и други тежки нарушения на трудовата дисциплина – Правилника за вътрешния трудов ред, който забранява отклоняване на стоки от магазина и парични средства от касата на магазина.
Съда не споделя доводите на ищеца, че дисциплинарната заповед е немотивирана и не съдържа изискуемите реквизити по чл.195, ал.1 КТ. Съгласно задължителната практика дадена с ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009г. ОСГТК на ВКС, задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл.194 КТ и за възможността на наказания работник или служител да се защити ефективно. Ето защо, когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е мотивирана по смисъла на чл.195, ал.1 КТ. Обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта и който е бил известен на работника или служителя.
Според настоящия състав на съда, дори и да е неправилна правната квалификация, дадена от работодателя в заповедта за уволнение, то това не се отразява на законността му. Заповедта е мотивирана съобразно изискванията на чл.195, ал.1 КТ според изложеното по-горе, тъй като от една страна в нея достатъчно ясно е описано дисциплинарното нарушение – извършено от ищеца на 05.12.2017г., изразяващо се в изнасяне на стоки от магазина, без да са маркирани и заплатени, с което е нанесла щета на дружеството, а от друга страна дисциплинарната заповед препраща към документ – констативен протокол от 05.12.2017г. за извършена проверка в павилиона, където работи ищеца на 05.12.2017г., когато е установена липсата на подробно описани по вид, брой и цена стоки от магазина – сандвич с луканка 6 броя по 1.80 лева; домашна баница 5 броя по 1.50 лева; шницел 2 броя по 1.80 лева; наденица на скара 10 броя по 1.60 лева и кебапчета 13 броя по 0.80 лева, всичко на обща стойност 50.90 лева. По делото безспорно се доказа, че този констативен протокол е станал известен на ищеца преди да й бъде връчена дисциплинарната заповед, на 07.12.2017г., когато тя е отказала да го получи.
Процесната заповед е издадена за нарушения по чл.190, ал.1, т.3, т.4 и т.7 КТ за описано едно нарушение на трудовата дисциплина. То се изразява както съда посочи по-горе в това, че на 05.12.2017г. при извършена проверка в павилиона по сигнал на служители, е установено изнасяне от ищеца на стоки от магазина, без да са маркирани и заплатени, с което е нанесла щета на дружеството. Установено е по делото, че процесното нарушение е извършено и това обстоятелство не се оспорва от ищеца. Това се доказва и от приложената по делото прокурорска преписка. Според съда това нарушение на трудовата дисциплина на ищеца само по себе си е достатъчно за ангажиране на най-тежкото дисциплинарно наказание. Видно от трудовия договор на ищеца и приложената длъжностна характеристика, тя е работила на длъжността „продавач-консултант”. Нормата на чл. 128, ал. 1, т. 8 КТ вменява на работника или служителя да пази грижливо имуществото, което му е поверено или с което е в досег при изпълнение на възложената му работа. По делото безспорно се установи, че в трудовите задължения на ищцата, в качеството и на продавач-консултант, се включва инкасирането на стойността на продадените стоки, задължителното издаване на фискален бон, а по желание на клиента и данъчна фактура, както и съхранението и опазването на стоково-материални ценности. Нарушаването на тези трудови задължения предполага конкретни лични действия или бездействия на служителя, а осъществяването на такива от страна на ищцата – присвояване на стоки, както и нефискализиране на продажби е установено по делото. Така според съда, тя е извършила нарушение на основната си трудово задължение, това нарушение се изразява в лично действие и правилно е ангажирана дисциплинарната й отговорност, а дисциплинарната заповед е мотивирана като ясно, достатъчно и разбираемо е описано нарушението.
Съда не споделя доводите на ищеца за допуснато нарушение на нормата на чл.189, ал.1 КТ при определяне тежестта на нарушението. Преценката на работодателя относно тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение е задължителна и подлежи на съдебен контрол, доколкото същата, съобразно критериите на чл.189, ал.1 КТ, е част от приложението на закона, което се включва в рамките на контрола за законност. Съгласно практиката на ВКС, тежки са нарушенията на трудовата дисциплина, които са предизвикали сериозни и значими вредни последици за работодателя, извършени са с груба небрежност предизвикателно или умишлено от работника или служителя, нарушения оказали разстройващо въздействие върху трудовия процес и изпълнението на трудовите задължения на работниците или служителите и пр. / Решение № 437/99г. на III г.о на ВКС/. Определящи за преценката на съразмерността на наказанието освен характера на нарушението, са и последиците от конкретното неизпълнение на трудовите задължения, и поведението на служителя.
В случая работника е нарушила умишлено основното си трудово задължение и е нанесла щети на работодателя на стойност 50.90 лева. По делото се доказва от приетите още три докладни, че тя е извършила и преди подобни нарушения, за които не е била наказана. Предвид на това според съда правилно работодателя й е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание.
Съда не споделя и доводите за допуснато нарушение на чл.193, ал.1 КТ. По делото няма спор, че работодателя е изискал от работника писмени обяснения преди издаване на процесната заповед с писмо- искане“ от 07.12.2017г. Работника е получила лично това искане за писмени обяснения на 07.12.2017г., което е удостоверила с подписа си и е имала срок до 17 часа на същия ден 07.12.2017г. да даде писмените си обяснения, което не е сторила.
Съгласно чл. 193, ал. 1 КТ, преди налагане на дисциплинарното наказание, работодателят е длъжен да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение. Неизпълнението на това задължение води до отмяна на уволнението при условията на чл. 193, ал. 2 КТ, без да се разглежда трудовият спор по същество – презумира се, че наказанието е наложено без да са преценени всички обстоятелства във връзка с дисциплинарното нарушение и без възможност за защита на работника.
Съгласно чл. 193, ал. 3 КТ, разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ не се прилага, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина. Обясненията на работника не са били изслушани или дадени по негова вина във всички случаи, когато работодателят е поискал обяснения за дисциплинарното нарушение и не е получил такива от работника, независимо от причините за отказа да се дадат обяснения.
Искането за даване на обяснения за констатираното дисциплинарно нарушение не е формален акт – въведено е с оглед осигуряване възможност на защита на работника и същевременно – с оглед възможност на работодателя да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение. Дали на работника е предоставена реална възможност да даде обяснения за нарушението се преценява с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай. В конкретния случай обясненията са за действия извършени от работника два дни преди искането, което не налагат обстойна проверка на минали събития, нито нещо налага работника да извърши справки или проверки, или да проверява документи, поради което според съда срока от един ден е бил абсолютно достатъчен на ищеца за обяснения, но както се установи тя не е дала такива. Така съда приема, че в настоящия случай, с искането за даване на обяснения, работодателят е изпълнил изискването на чл. 193, ал. 1 КТ, поради което разпоредбата на чл. 193, ал. 2 КТ е неприложима.
Съда не споделя и доводите на ищеца, че уволнението е незаконно от формална страна, поради неспазване на процедурата по чл. 333, ал. 1 КТ предвид обстоятелството, че в към момента на връчването на заповедта за уволнение на 08.12.2017г. тя е била в разрешен отпуск поради временна нетрудоспособност по чл. 162, ал. 1 КТ удостоверен с валиден болничен лист.
На основание чл. 333, ал. 7 КТ закрилата по този член се отнася към момента на връчване на заповедта за уволнение. Работодателят може да уволнил само с предварително разрешение на инспекцията по труда работник, който към този момент /момента на връчването на заповедта/ е започнал ползването на разрешен му отпуск. Работникът или служителят, обаче, следва да е уведомил работодателя за разрешения му отпуск и да е показал ясно, че е започнал ползването на отпуска, като не се явява на работа, за да изпълнява служебните си задължения. Конкретният случай не е такъв.
В деня на връчване на заповедта за уволнение на 08.12.2017г. ищеца е била на работа и заповедта и е връчена лично. Освен това тя е отказала да попълни декларация за наличието на основания за предварителна закрила, т.е. сама не е съобщила за факта, че ползва отпуск поради болест. Предвид на това, съда намира, че не е налице и нарушение на императивната норма на чл. 333, ал. 1 КТ и законосъобразно е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание на ищеца, а уволнението й е правилно и законосъобразно.
2. По евентуално съединени искове за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение за периода от 13.12.2017г. до 18.02.2018г. в размер на 931.93 лева /след допуснато от съда изменение на иска в съдебното заседание на 15.03.2018г./; за заплащане на обезщетение по чл.221, ал.2 КТ представящо удържано при уволнението й едно БТВ в размер на 470.00 лева и за заплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван годишен отпуск от 2017г. за 19 дни в размер на 405.84 лева.
С оглед изхода по главния иск и при изводите на съда, че уволнението на ищеца е правилно и законосъобразно, то претенциите й за акцесорните плащания за обезщетение за неоснователни и само поради това основание съда следва да ги остави без уважение.
За разноските.
При този изход на спора на ищеца не се дължат разноски.
Тя обаче дължи разноските съобразно правилото на чл.78, ал.3 ГПК на ответника, представляващи заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева.
Останалите съдебни такси и възнаграждението на вещото лице остават в тежест на бюджета на съда – арг. чл.78, ал.6 ГПК.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковете на А.И.А.,
ЕГН ********** с адрес *** против „В.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от управителя Валери Митков Попов – главен с
правно основание чл. 344, ал.1 т.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението и със Заповед № 011/07.122017г. и евентуални за заплащане на
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето, през което е останала без работа
поради незаконното уволнение за периода от 13.12.2017г. до 18.02.2018г. в
размер на 931.93 лева; за заплащане на обезщетение по чл.221, ал.2 КТ
представящо удържано при уволнението й едно БТВ в размер на 470.00 лева и за
заплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван годишен отпуск от
2017г. за 19 дни в размер на 405.84 лева, ведно със законната лихва, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК А.И.А., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „В.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Валери Митков Попов направените по делото разноски, представляващ платено адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд-Враца в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: