О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №…..
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, в закрито заседание на четиринайсети януари през две хиляди и двайсет и
първа година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА,
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
като изслуша
докладваното от съдия Ангелова, ч.гр.д.№
712/2020г.,за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.274,във вр.с чл.78 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Евро Финанс Колект“ЕООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
в гр.Варна,бул.“Мария Луиза“№46,ет.4,представлявано от Е.Р.Д., чрез адвокат И.М.Л.-АС-София,с
адрес ***, срещу Разпореждане № 972/17.11.2020г., пост. по ч.гр.д.№ 480/2020г.
по описа на РС-Луковит, в частта, в която е отхвърлено искането за присъждане
на съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. Не
се съгласява с извода на районния съд,че заявителят не е доказал реалното
заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение. Излага,че разноските за
правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението на един
адвокат на основание чл.78,ал.1 от ГПК. Договорът за правна защита и съдействие
се сключва между клиент и адвокат,като писмената форма е такава за доказване. С
него се удостоверява, както че
разноските са договорени,така и че са заплатени. В договора за правна помощ
следва да бъде указан начинът на плащане.Когато възнаграждението е заплатено в
брой,този факт следва да е отразен в договора,а последният да е приложен по
делото.В този случай договорът има характер на разписка,с която се
удостоверява,че страната не само е договорила,но и заплатила адвокатското
възнаграждение.
В случая договорът е представен със заявлението по чл.410 от ГПК. В него
изрично е посочен размерът на договореното възнаграждение и е отбелязан начинът
на плащане-в брой. Не е посочено,че плащането ще бъде в по-късен момент,нито,че
ще е частично. Ясно и недвусмислено е разписано,че сумата 300лв. за адвокатско
възнаграждение и 25лв. за държавна такса,са заплатени изцяло от заявителя в
брой преди датата на подписване на договора за правна защита и съдействие.
Заключава,че са налице всички предпоставки, за да се приеме,че адвокатското
възнаграждение е заплатено.В т.см.са и разясненията в ТРеш.№6/2012г. от
06.11.2013г.на ВКС.В т.1 от същото е посочено,че съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението.За да бъде присъдено,следва да е доказано реалното му
заплащане в зависимост от уговорения начин-в брой или по банков път.
Заплащането се доказва чрез вписване в самия договор, който има характер на
разписка или с представяне на доказателства за извършен банков превод.
Счита,че в случая,след като е посочен за начин на плащане „в брой“,
вписването му в договора да е достатъчно за доказване. За ирелевантно определя
обстоятелството,че договорът е сключен 6 м. преди подаване на заявлението. Нито
законът,нито съдебната практика поставя изискване договорът за правна защита
или плащането по него да се извършат непосредствено преди изготвяне на
претенцията.
Счита,че обжалваното разпореждане е постановено в противоречие със
задължителната съдебна практика и е неправилно.Затова моли да се отмени и уважи
и претенцията за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Въззивният състав,като съобрази
изложеното в частната жалба и доказателствата по ч.гр.д.480/2020г. по описа на
РС-Луковит, намира за установено следното:
По допустимостта.
Частната жалба е подадена своевременно.
Жалбоподателят е уведомен за атакувания съдебен акт на 01.12.2020г.,а частната
жалба е подадена на 04.12.2020г.-т.е.в рамките на едноседмичния срок. Подадена
е от легитимирана да атакува съдебния акт страна,поради което съдът приема,че е
допустима.
Разгледана по същество частната жалба е
неоснователна.
Установява се,че на 06.10.2020г. от
„Евро Финанс Колект”ЕООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в
гр.Варна,бул.“Мария Луиза“№46,ет.4, представлявано от Е.Р.Д., чрез адвокат И.М.Л.-АС-София, е подадено заявление за издаване на П.Б.С. ***. Образувано е
ч.гр.д.№480/2020г.по описа на съда. Предмет е вземане по Договор за
телекомукационни услуги от 07.06.2017г., за главница в общ размер на 32.06лв. и
мораторна лихва в общ размер на 8.78лв.,считано от падежа на всяка фактура до
27.04.2020г. За тези вземания са издадени следните фактури- фактура с
№**********/15.06.2017г. за отчетен период от 15.06.2017г. до 14.07.2017г.,
фактура с №**********/15.07.2017г. за отчетен период от 15.07.2017г. до
14.08.2017г., фактура с №**********/15.08.2017г. за отчетен период от
15.08.2017г. до 14.09.2017г. Претендира се и законната лихва върху главницата
от подаване на заявлението до окончателното плащане. Отправена е молба да се
присъдят и направените разноски от държавна такса от 25лв. и адвокатски хонорар
от 300лв.
В изпълнение на указания на съда
заявителят е уточнил стойността на услугата за всеки отчетен период. Посочил е,
че адвокатското възнаграждение е заплатено изцяло и в брой, така,както е
уговорено.
Към заявлението са приложени – договор за
комуникационни услуги от 07.06.2017г., фактурите и извлечения към тях,
доказателства за пълномощията на адв.И.Л.- Договор за правна защита и
съдействие от 09.03.2020г.
С Разпореждане №972/17.11.2020г. РС-Луковит
е уважил заявлението за вземанията за главница, мораторна лихва и заплатената
държавна такса. Отхвърлено е в частта за претендирания адвокатски хонорар в
размер на 300лв.,с аргумент,че липсва
индивидуализация на договора за правна защита и съдействие. Съдът е приел, че
не е обосновано реалното плащане на хонорара съгласно изискванията на чл.6 от
ЗСч.,каквито ангажименти има заявителят,като търговец,съотв. адвокатът- като
задължено лице съгласно чл.9,ал.2 от ЗДДФЛ.
Окръжен съд Ловеч споделя приетото от
РС-Луковит.
Пред заявителят- „Евро Финанс Колект“ЕООД-като
търговец,така и пред пълномощника му-адв.И.Л.-с оглед упражняваната от него
дейност, стои изискването за документална обоснованост на извършваната дейност.
Направените разходи, съответно приход следва да са счетоводно отразени.
Съгласно чл.9,ал.2 от ЗДДФЛ адвокатът има задължение да документира получените
доходи,като издава документ,който да отговаря на изискванията на чл.6,ал.1 от
ЗСч. След като договорът за правна защита и съдействие има характер на
разписка, то спрямо него са поставени и изискванията на чл.6,ал.1 от ЗСч. В
случая липсва основен реквизит-номер и серия на договора за правна защита и
съдействие, чрез които да се идентифицира и отчете извършената стопанска
операция. При уговорения начин на плащане-в брой и размера на сумата не може да
се приложи и нормата на чл.6,ал.5 от ЗСч. и приеме за оправдано отстъпление от
горното изискване. Касае се за изпълнение на счетоводни стандарти за
удостоверяване на реално полученото плащане от данъчно задължени лица. След
като се твърди, че такъв разход/приход е направен,той следва да е доказан с
приложимите за плащането реквизити,съгл. ЗСч. В този смисъл е прието и в
ТРеш.№6/06.11.2013г.,пост.по т.д.№6/2012г.на ОСГТК на ВКС, в т.1, където е изложено,че
договорът за правна помощ може да служи за разписка за извършеното плащане,с
изключение на случаите,когато по силата на нормативен акт е указан специален
начин на плащане. Както се посочи-в нормата на чл.9,ал.2 от ЗДДФЛ за адвоката е
поставено допълнително изискване за удостоверяване на извършеното в негова
полза плащане.
По изложените съображения съставът намира,че правилно
РС-Луковит е отказал да уважи претенцията за адвокатски хонорар и е отхвърлил
заявлението в тази част. Разпореждане №972/17.11.2020г.,пост.по ч.гр.д. №480/2020г. на
РС-Луковит, следва да се потвърди в обжалваната част.
Съдът
констатира,че държавната такса не е внесена по актуалната към 02.12.2020г.
сметка на ОС-Ловеч. Затова и на основание чл.77 от ГПК жалбоподателят следва да
се осъди да заплати таксата от 15лв.,като я внесе в „Тексим Банка“АД по сметка BG13 TEXI 9545 3103
6482 00.
По изложените съображения и на
основание чл.274,във вр.с чл.78 от ГПК, Окръжен съд-Ловеч
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №972/17.11.2020г.,постановено по
ч.гр.д.№480/2020г. на РС-Луковит,в частта,с която е отхвърлено искането за
присъждане на разноски за адвокатски хонорар в размер на 300 лв.,като правилно
и законосъобразно.
ОСЪЖДА „Евро Финанс Колект“ЕООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление в гр.Варна,бул.“Мария Луиза“№46,ет.4,
представлявано от Е.Р.Д., на основание чл.77 от ГПК да заплати държавна такса от 15 (петнайсет)
лева по актуалната сметка на ОС-Ловеч- BG13 TEXI 9545 3103
6482 00.
Определението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.