Р Е Ш Е Н И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр.София,
….….. 2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ—14 с-в в открито съдебно заседание на деветнадесети
февруари две хиляди и деветнадесета година в състав :
Съдия:
Зорница Гладилова
При
секретаря Стефани Калоферова като разгледа т.д. № 2563
по описа за 2017
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда
на чл.365 и сл. от ГПК.
Ищецът „Д.Б.“ ООД твърди, че на 1.12.2015 г. сключил с ответника
„О.И..“ АД, в качеството му на продавач, договор за доставка на природен газ,
със срок на действие 12 месеца - от 08.00 ч. на първи януари 2016 г. до 08.00
ч. на първи януари 2017 г., съгласно който „О.И..“ АД се задължило да достави
на „Д.Б.“ ООД природен газ, срещу насрещното задължение на купувача да приеме
на пункта за приемане и предаване (входната точка на преносната мрежа - ГИС Негру Вода 1) и да заплаща получените количества газ. Към
договора била приета Програма за приемане и предаване на природен газ за 2016
г. (Приложение № 1 към договора), в която били посочени заявените за доставка
количества природен газ по тримесечия и по месеци, както, и максималното
и минималното дневно количество природен газ за всеки месец. Съгласно чл.5 от
договора, продавачът нямал задължение и не гарантирал доставка на газ над
заявеното за съответния ден, седмица, месец, както и над посоченото максимално
дневно количество, съгласно годишната програма, а ако максималното дневно
количество било променено с последваща заявка (при
условията на чл. 4 от договора) - максимално-дневното за съответния период,
посочен в тази заявка. От своя страна купувачът нямал задължение да приема
количества газ над максимално-дневните количества, съгласно годишната заявка, а
ако максималното дневно количество е променено с последваща
заявка - максимално-дневното за съответния период, посочен в тази заявка.
Съгласно
чл. 12 от договора Купувачът се задължил да заплаща (при посочените в чл. 13 от
договора условия и начини) на Продавача приетия природен газ по цени в лева
(без ДДС и други косвени данъци) за 1000 куб.м. природен газ, определена в
пункта за приемане и предаване, съгласно приложение № 3 - неразделна част от
договора. Според същото договорената цена за 1000 куб.м. без ДДС (и без акциз и
други косвени данъци, ако такива се дължат) на доставения природен газ била в
размер на утвърдената цена от КЕВР за обществена доставка на природен газ до
потребители, присъединени към газопреносната мрежа на
„Б.“ ЕАД, за съответния период, намалена с 8 (осем) лева и намалена с
утвърдената цена за пренос на природен газ през преносната мрежа на „Б.“ ЕАД,
за съответния период. Така определената цена била франко
Пункта за приемане и предаване (ГИС Негру Вода 1),
като всички разходи за транспортиране, покупка и др. на природния газ до този
пункт, били за сметка на продавача, а купувачът бил длъжен да осигури преноса
на природния газ от точката на приемане и предаване до избраните от него
изходни точки на преносната мрежа, в т.ч. да получи достъп до преносната мрежа
и/или други мрежи (при необходимост) и да извърши съответните плащания към
преносния оператор и/или други оператори на мрежи.
Договорената
между страните по договора цена за 1000 куб.м. без ДДС (и без акциз и други
косвени данъци, ако такива се дължат), за целия срок на същия, била както
следва:
- за периода 01.01.2016 г. — 31.03.2016 г. — 377.83 лева, която се формира от утвърдената цена от КЕВР
за обществена доставка на природен газ до потребители, присъединени към газопреносната мрежа на „Б.“ ЕАД в размер на 405.56 лева
(съгласно Решение № Ц-48 от 30.12.2015 г.), намалена с 8 лева и намалена с
утвърдената цена за пренос на природен газ през преносната мрежа на „Б.“ ЕАД в
размер на 19.73 лева (съгласно Решение № Ц-001 от 10.02.2005 г. на ДКЕР);
-
за периода 01.04.2016 г. — 30.06.2016 г. - 284.48 лева, която се формира от утвърдената цена от КЕВР
за обществена доставка на природен газ до потребители, присъединени към газопреносната мрежа на „Б.“ ЕАД в размер на 312.21 лева
(съгласно Решение № Ц-4 от 31.03.2016 г.), намалена с 8 лева и намалена с
утвърдената цена за пренос на природен газ през преносната мрежа на „Б.“ ЕАД в
размер на 19.73 лева (съгласно Решение № Ц-001 от 10.02.2005 г. на ДКЕР);
- за периода 01.07.2016
г. - 30.09.2016 г. - 253.35 лева, която се формира от утвърдената
цена от КЕВР за обществена доставка на природен газ до потребители,
присъединени към газопреносната мрежа на „Б.“ ЕАД в
размер на 281.08 лева (съгласно Решение № Ц-16 от 28.06.2016 г.), намалена с 8
лева и намалена с утвърдената цена за пренос на природен газ през преносната
мрежа на „Б.“ ЕАД в размер на 19.73 лева (съгласно Решение № Ц-001 от
10.02.2005 г. на ДКЕР);
- за периода 01.10.2016
г. — 31.12.2016 г. - 258.87 лева, която се формира от утвърдената цена от КЕВР за
обществена доставка на природен газ до потребители, присъединени към газопреносната мрежа на „Б.“ ЕАД в размер на 286.60 лева
(съгласно Решение № Ц-35 от 30.09.2016 г.), намалена с 8 лева и намалена с
утвърдената цена за пренос на природен газ през преносната мрежа на „Б.“ ЕАД в
размер на 19.73 лева (съгласно Решение № Ц-001 от 10.02.2005 г. на ДКЕР).
Общо
дължимата от купувача на продавача цена по договора, на база предвидените в
Програмата за приемане и предаване на природен газ за 2016 г. (Приложение № 1)
и заявени месечни количества природен газ, била в размер на 47
371 069 лева без ДДС.
Съгласно
чл. 14, ал. 5 от договора, в случай, че продавачът не достави по своя вина
заявеното и одобрено количество газ по чл. 4 за даден месец, същият дължи на купувача
заместване на доставката от алтернативен източник в изходната точка/изходните
точки, посочена/и от купувача, за своя сметка, или заплащане на разликата в цената (в т.ч.
реално заплатените разходи за превишаване на максимално дневните количества,
които са в пряка и причинно-следствена връзка от неполучаването на газ по този
договор) на закупения от купувача или негов клиент газ от друг доставчик и
цената по този договор за реално приетите количества от друг доставчик.
Продавачът носи отговорност само за тези количества природен газ, които
купувачът или неговия клиент е закупил от друг доставчик, за достигане на
заявеното и одобрено количество газ по този договор за съответния месец, но не
и за закупените от купувача количества, с които потреблението на купувача или
неговия клиент превишава заявеното и одобрено по този договор за съответния
месец количество природен газ. С клаузата били уредени две хипотези при
неизпълнение задължението на продавача на задължението му да достави на
купувача договореното количество газ: 1./ освобождаваща от отговорност за вреди
клауза на предложение първо, при която продавачът се задължава да достави на
купувача уговореното количество газ от алтернативен източник, при което той не
дължи обезщетение за вреди, но при санкцията да поеме преноса на количеството газ
до изходната точка/изходните точки, посочена/и от купувача. 2./ обезщетението
на вредите, възникнали от неизпълнение от страна на продавача на задължението
му за доставка на газ, като в този случай отнапред са уговорени вида и начина
на определяне на тези вреди - разликата в цената (в т.ч. реално заплатените
разходи за превишаване на максимално дневните количества, които са в пряка и
причинно-следствена връзка от неполучаването на газ по този договор) на
закупения от купувача или негов клиент газ от друг доставчик и цената по този
договор за реално приетите количества от друг доставчик. Предмет на
обезщетението била разликата в стойността на закупеното и реално доставено на
купувача или негов клиент газ от друг доставчик, в рамките на договорените
между „О.И..“ АД и „Д.Б.“ ООД количества газ, и цената на тези количества газ
по договора между последните. „О.И..“ АД дължи обезщетение на посоченото
основание само и единствено в случай, че „Д.Б.“ ООД или негов клиент закупи недоставените
количества газ на стойност, по-висока от тази, договорена между „О.И..“ АД и „Д.Б.“
ООД с договора от 01.12.2015 г.
По
сключения между „О.И..“ АД и „Д.Б.“ ООД договор за доставка на природен газ от
1.12.2015 г. било налице пълно неизпълнение от страна на продавача, който не
изпълнил и не е доставил нито един куб.м. природен газ в рамките на целия срок
на договора. Продавачът не предложил и доставил договорените количества газ от
алтернативен източник в посочена от купувача изходна/и точка/и за своя сметка,
съгласно чл. 14, ал. 5, изр. 1, предл. 1 от договора.
За пълното неизпълнение на договора било налице извънсъдебно признание от
страна на ответника в разменената между „Д.Б.“ ООД и „О.И..“ АД кореспонденция.
Съгласно
чл.8, ал.5 от договора купувачът бил свободен да се разпорежда с получените от
„О.И..“ АД количества природен газ, както намери за добре, в т.ч. да ги ползва
за собствени нужди, да ги продава на трети лица, да ги изнася извън
Р.България. „Д.Б.“ ООД сключило с „А.“
АД договор за доставка на природен газ от 1.12.2015 г., със срок на действие 12
месеца - от 08.00 ч. на първи януари 2016 г. до 08.00 ч. на първи януари 2017
г., съгласно който продавачът „Д.Б.“ ООД се задължил да доставя на купувача „А.“
АД природен газ, срещу насрещно задължение на купувача да приеме на пункта за
приемане и предаване (изходната точка на преносната мрежа - ГРС Девня) и
заплаща получените количества газ. Към договора било подписано Приложение № 1 -
Програма за приемане и предаване на природен газ за 2016 г. с посочени
заявените за доставка количества природен газ по тримесечия и по месеци, както
и максималното и минималното дневно количество природен газ за всеки месец,
които количества са абсолютно идентични с тези, описани в Приложение № 1 към
договора между „О.И..“ АД и „Д.Б.“ ООД. Предмет на договора между „Д.Б.“ ООД и
„А.“ АД било количеството газ, което „О.И..“ АД се е задължило да достави и
продаде на „Д.Б.“ ООД, съгласно сключения между последните договор от
01.12.2015 г.
Съгласно
чл. 5 от сключения между „Д.Б.“ ООД и „А.“ АД договор, продавачът няма
задължение и не гарантира доставка на газ над заявеното за съответния ден,
седмица, месец, както и над посоченото максимално дневно количество, съгласно
годишната програма, а ако максималното дневно количество е променено с последваща заявка (при условията на чл. 4 от договора) - максимално-
дневното за съответния период, посочен в тази заявка. Купувачът нямал съответно
задължение да приема количества над максимално- дневните количества, съгласно
годишната заявка, а ако максималното дневно количество е променено с последваща заявка - максимално- дневното за съответния
период, посочен в тази заявка.
Съгласно
чл.12 от договора, Купувачът се задължил
да заплаща (при посочените в чл. 13 договора условия и начини) на Продавача
приетия природен газ по цени в лева (без ДДС и други косвени данъци) за 1000
куб.м. природен газ, определена в пункта за приемане и предаване (ГРС Девня),
съгласно приложение № 3 - неразделна част от договора. Според същото цената за
1000 куб.м. без ДДС (и без акциз и други косвени данъци, ако такива се дължат)
на доставения природен газ е в размер на утвърдената и действаща към съответния
период от КЕВР цена на природен газ за продажба от Обществения доставчик на
крайни потребители, присъединени към газопреносната
мрежа, намалена с 5 (пет) лева.
Общо
дължимата от купувача на продавача цена по този договор, на база предвидените в
Програмата за приемане и предаване на природен газ за 2016 г. (Приложене № 1) и заявени месечни количества природен газ,
била в размер на 51 007 869 лева без ДДС.
Поради
пълното неизпълнение от страна на „О.И..“ АД на задълженията му по договора с „Д.Б.“
ООД, ищецът не изпълнил задълженията си по сключения с „А.“ АД договор за
доставка на природен газ от 01.12.2015 г.
„А.“ АД се е принудило да заяви и закупи съответните количества природен
газ от друг доставчик - „Б.“ ЕАД, с когото е имало сключен договор за доставка
на природен газ № 10- 2013 от 09.10.2015 г. на пределни продажни цени,
утвърдени от КЕВР за съответния период.
По
направените допълнителни заявки по договор № 10-2013 от 9.10.2015 г., сключен с
„Б.“ ЕАД, „А.“ АД получило допълнително следните количества природен газ: за м.януари 2016 г. - 12 265.21 хиляди куб.м., при заявени 12 500 хиляди
куб.м.; за м.февруари 2016 г. - 11
612.833 хиляди куб.м.,
при заявени 13 300 хиляди куб.м.; за
м.март 2016 г. - 13 314.816 хиляди куб.м., при заявени 15 500 хиляди
куб.м.; за м.април 2016 г. - 11
240.946 хиляди куб.м., при заявени 14 500 хиляди куб.м.; за
м.май 2016 г. - 11 596.612 хиляди куб.м., при заявени 15 100 хиляди куб.м.; за м.юни 2016 г. - 14
289.109 хиляди куб.м., при заявени 17 300 хиляди куб.м.; за м.юли 2016 г. - 3
249.608 хиляди куб.м., при заявени 8 900 хиляди куб.м.; за м.август 2016 г. - 9 619.904 хиляди куб.м., при заявени 6 000 хиляди куб.м.; за м.септември 2016 г. - 13
011.695 хиляди куб.м., при заявени 14 500 хиляди куб.м.; за м.октомври 2016 г. - 14
039.341 хиляди куб.м., при заявени 14 300 хиляди куб.м.; за м.ноември 2016 г. -
13 502.125 хиляди куб.м., при заявени 13 700 хиляди куб.м.; за м.декември 2016 г. - 15 390.948 хиляди куб.м., при заявени 14 400 хиляди куб.м.
За
доставените и закупени допълнителни количества природен газ „А.“ АД е заплатило
на „Б.“ ЕАД сумата 46 254 372.13 лева без
ДДС.
Ищецът
твърди, че са налице предвидените в чл. 14, ал. 5, изр. 1, предл.
2 от договора за доставка на природен газ от 01.12.2015 г., сключен между „О.И..“
АД и „Д.Б.“ ООД, предпоставки за ангажиране договорната отговорност на
продавача. „О.И..“ АД не доставило по своя вина заявеното и одобрено количество
природен газ за целия срок на договора, за което било налице извън процесуално
признание на същия, в разменената и представена към настоящата искова молба
кореспонденция между тях. Клиентът на купувача „Д.Б.“ ООД „А.“ АД закупил
посочените в договора количества природен газ от друг доставчик. Закупените от
клиента на купувача количества природен газ от друг доставчик са на по-високи
от уговорените в договора от 1.12.2015 г. между „О.И..“ АД и „Д.Б.“ ООД цени
- налице била разлика между цената по
този договор и цената, на която количествата природен газ са закупени от
алтернативен доставчик. Налице била пряка причинно-следствена връзка между
закупените от „А.“ АД количества природен газ от друг доставчик и пълното
неизпълнение от страна на „О.И..“ АД на задължението му за доставка на природен
газ по договора с „Д.Б.“ ООД.
Съгласно
чл. 14, ал. 5, изр. 2 от сключения между „О.И..“ АД и „Д.Б.“ ООД договор,
продавачът носи отговорност за вреди само за тези количества природен газ,
които купувачът или неговия клиент е закупил от друг доставчик, за достигане на
заявеното и одобрено количество по договора между страните за съответния месец.
Отговорността на „О.И..“ АД била ограничена в рамките на посочените в
Приложение № 1 към договора помесечни максимални
количества природен газ.
„А.“ АД приело от алтернативен доставчик
по-малки помесечни количества природен от тези,
посочени в Приложение № 1 към договора между „О.И..“ АД и „Д.Б.“ ООД, с
изключение на м.август 2016 г. през който са получени 3 619.904 хиляди куб.м.
природен газ повече от заявените 6 000 хиляди куб.м., и м.декември 2016 г.,
през който са получени 990.948 хиляди куб.м. природен газ повече от заявените
14 400 хиляди куб.м., и за които ответникът не носел отговорност.
Размерът
на отговорността за вреди на „О.И..“ АД, съгласно чл. 14, ал. 5, изр. 1 от
договора бил разликата в цената между реално приетите и закупени от „А.“ АД
количества природен газ от друг доставчик и цената на тези количества природен
газ по договора между „О.И..“ АД и „Д.Б.“ ООД. Отговорността на ответника
обхващала разликата в цената на всички закупени от „А.“ АД помесечни
количества природен газ от друг източник, с изключение на закупените през
месеците август и декември 2016 г. количества природен газ, които са в по-голям
размер от уговорените в процесния договор, за които
месеци отговорността на продавача била ограничена до договорените количества -
6 000 хиляди куб.м. природен газ за м.август 2016 г., респ. 14 400 хиляди
куб.м. природен газ за м.декември 2016 г.
Отговорността
на ответника „О.И..“ АД била в размер на 3 841
223.25 лева без ДДС или 4 609 467.90 лева
с ДДС, за закупените от
„А.“ АД от „Б.“ ЕАД допълнителни количества природен газ (138 522.295 хиляди
куб.м.).
Ищецът моли съда да осъди
ответника „О.И..“ АД, ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от изпълнителния директор С.Г.Д.,
да заплати на „Д.Б.“ ООД, ЕИК: ******, със седалище и
адрес на управление:*** 9160, Индустриална зона, представлявано от управителя П.В.Н.,
сумата 4 609 467.90 (четири милиона шестстотин и девет хиляди
четиристотин шестдесет и седем лева и деветдесет стотинки) лева
с ДДС, представляваща дължимата съгласно чл.
14, ал. 5 от сключения между страните договор разлика в цената на закупения от
клиент на купувача („Д.Б.“ ООД) природен газ от друг доставчик и цената по
договора между „О.И..“ АД и „Д.Б.“ ООД от 1.12.2015 г. за реално приетите
количества от друг доставчик, ведно със законната лихва върху същата от датата
на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените
по делото разноски и адвокатско възнаграждение.
С
определение № 2221/18.07.2017 г., постановено от ВОС, ТО, по ч.т.д. № 910/2017
г., по реда на чл. 390 ГПК, било допуснато обезпечение на настоящия иск, поради
което ищецът моли да бъдат присъдени
направените в обезпечителното производство разноски и адвокатско
възнаграждение, както и разноските и адвокатското възнаграждение по реализиране
на допуснатите обезпечителни мерки, които до този момент са в общ размер на 38
616 лева, включващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
по обезпечителното производство, държавна такса по молба за допускане на
обезпечение на бъдещ иск, държавна такса за издаване на обезпечителни заповеди,
такси по налагане на допуснатите обезпечителни мерки, адвокатско възнаграждение
по образуване и водене на изпълнителното дело и налагане на допуснатите
обезпечителни мерки.
Ответникът
„О.И..“ АД оспорва предявените искове и твърди, че не дължи обезщетение за претърпени договорни вреди,
както са описани и произхождащи от клаузата на чл. 14 ал.5, предложение първо
от Договор за доставка на природен газ, сключен на 01.12.2015 г.
Ответникът
твърди, че предвид клаузата на чл. 32 от Договор за доставка на природен газ,
сключен на 01.12.2015 г. и съгласно извлечение от публичния регистър по чл.57а
ал.1 т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове, от което било видно, че
регистрацията на „Д.Б.” ООД по реда на ЗАДС е връчена на 24.02.2016 г.,
договорът между страните е произвел действие от тази дата като до тогава,
същият не е влизал в сила и „О.И..” АД не носел договорна отговорност по
договор, който все още не действал. Исковете били за вреди от недоставени
количества природен газ по договор, цената на исковете била в пряка връзка с
периода на действие на договора. Не било налице нарушение на договора -
недоставяне на количества за целия първи месец и 24 дни от втория месец на 2016
г., тъй като договорът не бил произвел действие поради отлагателното условие на
чл.32 от него и за тези месечни договорни количества Овергаз не дължало
разликата в цената на заместващата доставка. За този времеви период исковете
били неоснователни поради липсата въобще на действащ договор.
В
случай, че се приемело, че Договорът бил влязъл в сила на 24.02.2016 г., за
което Д.не уведомило Овергаз чрез съобщение по реда, предвиден в Приложение № 4
към Договора, ответникът прави възражение за неизпълнен договор по чл.90 ЗЗД от
страна на Д.и възражение за забава на кредитора Д.по чл.95 ЗЗД. Д.не изпълнило
задължението си по чл.8.2 от Договора да уведоми 30 дни преди началото на
доставките Овергаз за изходните точки от преносната мрежа, в които Д.ще достави
на свои клиенти договорения природен газ. Тази информация била необходима на
Овергаз, за да организира преноса на газ през територията на Р Румъния. Без
такова официално уведомление продавачът не можел да договори транзитния пренос
на количествата газ през територията на Румъния. Не било възможно да договори и
осигури и заместваща доставка на газ по смисъла на чл.14 ал.5 от Договора. Това
представлявало непредоставяне на съдействие, по смисъла на чл.95 ЗЗД и съгласно
чл.96 ЗЗД при забава на кредитора, рискът преминавал върху него; а ако и
длъжникът е бил в забава, той се освобождавал от нейните последици. В тежест на
кредитора били необходимите разноски, направени поради неговата забава.
В
случай, че съдът приемел, че Овергаз дължи някакво обезщетение по смисъла на
чл.14 ал.5 от Договора, то било в многократно по - малък размер. Съгласно т.1
от Приложение 3 към Договора, цената на доставяния газ по Договора за 1000 нмЗ природен газ без ДДС (и без акциз и други косвени
данъци ако такива се дължат), била в размер на утвърдената цена от КЕВР за
обществена доставка на природен газ до потребители, присъединени към газопреносната мрежа на „Б.” ЕАД, за съответния период, намалена
с 8 лева и намалена с утвърдената
цена за пренос на природен газ през
преносната мрежа на „Б.” ЕАД за съответния период. Изцяло в същия смисъл било и уточнението, направено в
т.2 ал.2 от Приложение 3 към Договора.
При
наличието на тези представени по делото доказателства и в нарушение на чл. 82 ЗЗД, ищецът неоснователно и неправилно изчислява размера на претендираното
от него договорно обезщетение, като неправилно включвал и утвърдената цена за
пренос на природен газ през преносната мрежа на „Б.” ЕАД за съответния период на доставка.
Цената за пренос на алтернативната доставка /до изходните точки на доставка,
които не били съобщени/, не представлявала претърпяна вреда, нито пропусната
полза – тя била цена, която би се дължала от Д.или техния клиент по утвърдени
от КЕВР цени, независимо на каква цена и от кого е закупен доставяния природен
газ. При осъществена реална доставка и ползвана услуга по пренос на природен
газ през преносната мрежа на „Б.” ЕАД, стойността на този пренос се дължи и
плащането й не било вреда. С писмо И -3.3.1-25 от
27.01.2016 г. което прилагаме, Овергаз възразил.
Ответникът
твърди, че, че за периода от влизане в действие, до
изтичане на срока на Договора (25.02.2016г. - 31.12.2016г.), максималният
размер на дължимото обезщетение по смисъла на чл.14 ал.5 от Договора би бил равен на 1 091 945 лева или 4 пъти по-малко от размера на предявения иск
- 4 609 467.90 лева.
Ответникът
оспорва наличието на претърпени вреди с оглед липсата на доказателства, че
ищецът е обезщетил своя клиент „А.” АД за разликата в цената на доставения на „А.”
АД природен газ от обществения доставчик „Б.” ЕАД (без цената за пренос) и
цената, обещана от Овергаз по процесния договор.
Ответникът
при зададената от съда квалификация на иска по чл.92, ал.1 от ЗЗД прави
възражение за нищожност на клаузата за неустойка.
Съдът
като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Представен
е договор за доставка на природен газ от 1.12.2015 г., сключен между „О.И..“ АД
в качеството на продавач и „Д.Б.“ ООД като купувач със срок на действие 12 месеца - от 08.00 ч.
на първи януари 2016 г. до 08.00 ч. на първи януари 2017 г. По силата на
договора продавачът се задължава да доставя на купувача
природен газ, срещу насрещното задължение на купувача да приеме /в пункта за
приемане и предаване /входната точка на преносната мрежа - ГИС Негру Вода 1 – т.7 от определенията по договора// и да
заплаща получените количества газ.
Съгласно чл.4, ал.1 от договора поне
30 дни преди началото на всеки месец купувачът предоставя на продавача Месечна
програма за приемане на природния газ за този месец. При неподаване на месечна
заявка се прилага заявеното месечно количество в Годишната програма за приемане
и предаване на природния газ.
Съгласно чл. 5 от договора, продавачът
няма задължение и не гарантира доставка на газ над заявеното за съответния ден,
седмица, месец, както и над посоченото максимално дневно количество, съгласно
годишната програма, а ако максималното дневно количество е променено с последваща заявка - максимално-дневното за съответния
период, посочен в тази заявка. От своя страна купувачът няма задължение да
приема количества газ над максимално-дневните количества, съгласно годишната
заявка, а ако максималното дневно количество е променено с последваща
заявка - максимално-дневното за съответния период, посочен в тази заявка.
Съгласно чл.8, ал.2 от договора
купувачът се задължава предварително в срок от 30 дни преди началото на
доставките да уведоми продавача за изходните точки на преносната мрежа на
Република България /преносната мрежа на Б. ЕАД/, на които ще се доставя газа,
получен по този договор.
Съгласно чл.12, ал.1 от договора купувачът
заплаща на продавача приетия природен газ по цени в лева /без ДДС и други
косвени данъци/ за 1000 куб.м. природен газ, определена в пункта за приемане и
предаване, съгласно приложение № 3 - неразделна част от договора. Съгласно чл.12,
ал.2, изр.1 от договора цената е договорена франко
Пункт за приемане и предаване като всички разходи за транспортиране, покупка и
др. на природния газ до Пункта за приемане и предаване са за сметка на
продавача.
Съгласно чл. 14, ал. 5 от договора, в
случай, че продавачът не достави по своя вина заявеното и одобрено количество
газ по чл.4 за даден месец, същият дължи
на купувача заместване на доставката от алтернативен източник в
изходната точка/изходните точки, посочена/и от купувача, за своя сметка,
или заплащане на разликата в цената (в т.ч. реално заплатените разходи за
превишаване на максимално дневните количества, които са в пряка и
причинно-следствена връзка от неполучаването на газ по този договор) на
закупения от купувача или негов клиент газ от друг доставчик и цената по този
договор за реално приетите количества от друг доставчик. Продавачът носи
отговорност само за тези количества природен газ, които купувачът или неговия
клиент е закупил от друг доставчик, за достигане на заявеното и одобрено
количество газ по този договор за съответния месец, но не и за закупените от
купувача количества, с които потреблението на купувача или неговия клиент
превишава заявеното и одобрено по този договор за съответния месец количество
природен газ.
Съгласно чл.32 от договора , същият
влиза в сила след получаване на регистрация от страна на купувача по реда на
ЗАДС. В случай, че договорът не влезе в сила съм 1.01.2016 г., страните се
съгласяват да си сътрудничат така, че заявените по този договор количества за срока
от 1.01.2016 г. да бъдат реализирани.
Представено е Приложение № 1 към договор за доставка на природен газ от
1.12.2015 г., представляващо Програма за приемане и предаване
на природен газ за 2016 г. , в която са описани заявените за доставка
количества природен газ по тримесечия
и по месеци, както, и максималното и минималното дневно количество природен газ
за всеки месец.
С Приложение № 2 към договор за доставка на природен газ от
1.12.2015 г. страните са се съгласили, че качествените характеристики, на които
следва да отговаря доставяния по договора газ следва да съответстват на
действащите изисквания на преносния оператор „Б.“ ЕАД в Пункта за приемане/предаване
по настоящия договор и пренос по преносната мрежа.
Съгласно приложение № 3 договорената
цена за 1000 куб.м. без ДДС (и без акциз и други косвени данъци, ако такива се
дължат) на доставения природен газ е в размер на утвърдената цена от КЕВР за
обществена доставка на природен газ до потребители, присъединени към газопреносната мрежа на „Б.“ ЕАД, за съответния период,
намалена с 8 лева и намалена с утвърдената цена за пренос на природен газ през
преносната мрежа на „Б.“ ЕАД, за съответния период. Така определената цена е франко Пункта за приемане и предаване (ГИС Негру Вода 1), като всички разходи за транспортиране,
покупка и др. на природния газ до този пункт, са за сметка на продавача, а
купувачът е длъжен да осигури преноса на природния газ от точката на приемане и
предаване до избраните от него изходни точки на преносната мрежа, в т.ч. да
получи достъп до преносната мрежа и/или други мрежи (при необходимост) и да
извърши съответните плащания към преносния оператор и/или други оператори на
мрежи /чл.12, ал.3 от договора/.
С приложение № 4 към договор за доставка на природен газ от
1.12.2015 г. страните са посочилилица за контакти
При подписването на договора, от
страните по същия, е приета Програма за приемане и предаване на природен газ за
2016 г. (Приложение № 1 към договора), в която са описани заявените за доставка
количества природен газ по тримесечия
и по месеци, както, и максималното и минималното дневно количество природен газ
за всеки месец.
Представени
са следните решения на ДКЕВР: Решение № Ц-001 от 10.02.2005 г. на ДКЕР; Решение
№ Ц-48 от 30.12.2015 г. на КЕВР;Решение № Ц-4 от 31.03.2016 г. на КЕВР; Решение
№ Ц-16 от 28.06.2016 г. на КЕВР; Решение № Ц-35 от 30.09.2016 г. на КЕВР, с
които са определени и утвърдени цените за обществена
доставка на природен газ до потребители, присъединени към газопреносната
мрежа на „Б.“ ЕАД за процесния период.
С писмо
peг. № И-ИД-509/31.12.2015 г. от изпълнителният
директор на „О.И..“ АД е уведомил „Д.Б.“ ООД, че поради отказ на доставчика „Г.е.“
ООО да изпълнява своите задължения по валиден дългосрочен договор за доставка
на природен газ с „О.И..“ АД, считано от 1.01.2016 г. е напълно реална
вероятността „О.И..“ АД да не може да изпълни поетите задължения по сключения
договор за доставка на природен газ от 1.12.2015 г. за м.януари. Посочено е, че
ще бъдат компенсирани всички щети, понесени от „Д.Б.“ ООД, възникнали от
неизпълнението.
С писмо
изх. № 1987/05.01.2016 г. и вх. № И- ИД-6/05.01.2016 г., представляващо отговор
на горното, „Д.Б.“ ООД е уведомило „О.И..“ АД, че незабавно е уведомило своя
клиент „А.“ АД, който в съответствие с действащия си договор с „Б.“ ЕАД е
заявил допълнително закупуване на 12 500 000 куб.м. природен газ през
м.януари, поради невъзможността това количество да му бъде предоставено от „Д.Б.“ ООД. Към писмото са приложени неговите
приложения - писмо от „Д.Б.“ ООД до „А.“
АД, с изх. № 1967/31.12.2015 г., писмо от „А.“ АД до „Д.Б.“ ООД, с изх. № 16-11-1/04.01.2016
г., писмо от „А.“ АД до „Б.“ ЕАД, с вх. № БГ-10-2013- 2076/31.12.2015г., писмо
от „Б.“ ЕАД до „А.“ АД, с изх. № БГ-10-2013-2076/04.01.2016 г., с което „Б.“
ЕАД уведомява, че приема да доставя,
считано от 1.01.2016 г. заявените от „А.“ АД допълнителни количества газ при условията на
договора между тях на цена – пределна продажна цена за съответните периоди.
Представен
е договор за доставка на природен газ от 1.12.2015 г., сключен между „Д.Б.“ ООД
като търговец-продавач и „А.“ АД като клиент-купувач
със срок на действие 12 месеца - от 08.00 ч. на първи януари 2016 г. до 08.00
ч. на първи януари 2017 г., съгласно който продавачът се задължава да доставя
на купувача природен газ, срещу задължение на купувача да приеме на пункта за
приемане и предаване (изходната точка на преносната мрежа - ГРС Девня) и
заплаща получените количества газ. С договора е приета Програма за приемане и
предаване на природен газ за 2016 г., представляваща Приложение № 1 към
договора, в която са описани заявените за доставка количества природен газ по
тримесечия и по месеци, както и максималното и минималното дневно количество
природен газ за всеки месец. Количества са идентични с тези, описани в Приложение
№ 1 към договора между „О.И..“ АД и „Д.Б.“ ООД. Съгласно чл.5 от сключения
между „Д.Б.“ ООД и „А.“ АД договор, продавачът няма задължение и не гарантира
доставка на газ над заявеното за съответния ден, седмица, месец, както и над
посоченото максимално дневно количество, съгласно годишната програма, а ако
максималното дневно количество е променено с последваща
заявка - максимално- дневното за съответния период, посочен в тази заявка. От
своя страна купувачът няма задължение да приема количества над максимално-
дневните количества, съгласно годишната заявка, а ако максималното дневно
количество е променено с последваща заявка -
максимално- дневното за съответния период, посочен в тази заявка. Съгласно чл.
12 от договора, Купувачът се е задължава да заплаща на Продавача приетия
природен газ по цени в лева (без ДДС и други косвени данъци) за 1000 куб.м.
природен газ, определена в пункта за приемане и предаване (ГРС Девня), съгласно
приложение № 3 - неразделна част от договора. Съгласно представеното приложение
№ 3 цената за 1000 куб.м. без ДДС (и без акциз и други косвени данъци, ако
такива се дължат) на доставения природен газ е в размер на утвърдената и
действаща към съответния период от КЕВР цена на природен газ за продажба от
Обществения доставчик на крайни потребители, присъединени към газопреносната мрежа, намалена с 5 лева.
Представен е договор за доставка на природен газ № 10-
2013 от 09.10.2015 г., сключен между „Б.“ ЕАД като доставчик и „А.“ АД като
клиент, със
срок на действие 36 месеца - от 08.00 ч. на първи януари 2016 г. до 08.00 ч. на
първи януари 2019 г., съгласно който продавачът се задължава да доставя на
купувача природен газ, срещу задължение на купувача да приема и заплаща
природния газ при условията на договора. С договора е приета Годишна програма
за доставка на природен газ за 2016 г., представляваща Приложение № 1 към
договора, в която са описани заявените за доставка количества природен газ по
тримесечия и по месеци, както и максималното и минималното дневно количество
природен газ за всеки месец.
Представена
е кореспонденцията между „Д.Б.“ ООД и „А.“ АД за процесния
период – с изпратените писма „А.“ АД е уведомявало „Д.Б.“ ООД за заявените допълнително
количества природен газ за съответните месеци за периода, прилагало е месечните
актове за доставка, издаваните му от „Б.“ ЕАД фактури за
доставените количества, както и платежните документи, с които е заплащало
доставените му количества природен газ на доставчика „Б.“ ЕАД. „Д.Б.“ ООД с писма до „О.И..“ АД е уведомявало за
извършените от страна на „Б.“ ЕАД към „А.“ АД доставки като е прилагало към писмата
документите, които е получило от „А.“ АД за извършените доставки
От представеното извлечение от публичния регистър по
чл.57а ал.1 т.2 от Закона за акцизите и данъчните складове се установява, че „Д.Б.“
ООД е получило удостоверение за регистрация по Закона за акцизите и данъчните
складове на 24.02.2016 г.
Представена е справка-извлечение за цените на пренос и
съхранение на природен газ, предлагани от „Б.“ ЕАД и 5 броя
Решения на КЕВР за определяне на цена за обществена доставка на природен газ до
потребители, присъединени към газопреносната мрежа на
„Б.” ЕАД и на Цени за съхранение и пренос на природен газ за 2016 г.
С писмо И-3.3.1-25/27.01.2016 г. на „О.И..” АД е
възразило по представените от „Д.Б.” ООД фактури за авансови плащания, като е
посочило, че същите не доказват реално потребено
количество природен газ от страна на клиента на „Д.Б.“ ООД. Възразило е, че
претенцията на „Д.Б.“ ООД включва преносът през територията на България, която
цена съгласно сключения договор за доставка на природен газ от 1.12.2015
г. била в тежест на купувача.
Представени са разчети по договор за доставка на природен
газ от 1.12.2015 г. между „О.И..“ АД и „Д.Б.“ ООД
По делото е приложен Доклад за прилагане на временни
мерки по регламент /ЕС/ № 312/2014 от 24.03.2014 г. за установяване на мрежов
кодекс за балансиране на газопреносните мрежи,
одобрен с решение по протокол УС № 80/9.04.2015 г. на УС на „Б.“
ЕАД, с който е предложена въвеждането на „временна такса за дисбаланс“ с цел
балансиране на пазара на природния газ.
Представени са Правила
за търговия с природен газ, обн. ДВ бр.59/4.08.2015
г. съгласно чл.11, ал.2 дисбаланс е налице, когато количеството природен газ,
подадено в мрежата от даден ползувател, се различава
от изходящото количество природен газ от същия ползувател
през съответния ден. С чл.1, ал.3 от тези правила е прието начинът за
изчисляване на размера на дневния дисбаланс, както и на цените за положителен и
отрицателен дисбаланс да се определи в методика, предложена от балансьора и
одобрена от КЕВР.
Представен е Договор
№ БТГ 2308/28.12.2015 г. за пренос на природен газ по газопреносните
мрежи на „Б.“ ЕАД, сключен между „Д.Б.“ ООД и „Б.“ ЕАД. Съгласно
чл.8.5 от договора в случай, че не бъде определена и въведена цена за достъп и
пренос съгласно т.8.4 в срока на действие на този договор и клиентът предаде за
пренос на преносния оператор количество природен газ по-малко от 60% от общо
заявеното по чл.6.1 за всяка отделна година, то клиентът заплаща 15% от
стойността на преноса на общо заявеното по чл.6.1 количество за този период не
по-късно от края на първото тримесечие на следващата година. Това плащане не
отменя по никакъв начин задължението на клиента за заплащане на цената за
пренос за пренесеното количество.
Представени са
типизирани договори за доставка на природен газ, сключени от „О.И..“ АД, в качеството му на търговец:
Договор за доставка на природен газ от 13.10.2015 г. между „О.И..“ АД и „С.и.“ АД като клиент; Договор
за доставка на природен газ от 10.10.2015 г. с „Б.****“
АД; Договор за доставка на природен газ
от 10.10.2015 г. с „Б.****“ АД; Договор за доставка на природен газ от 19.08.2015
г. с „А.“ АД. В тези договори неустойката за неизпълнение на задължението на „О.И..“
АД да достави уговореното е 15%.
Представени са типови договор за доставка на природен газ
на доставчика „Б.“ ЕАД
По делото е
изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която е изчислила размера на цената,
която е следвало да заплати купувача „Д.Б.“ ООД на продавача „О.И..“ АД на база
договорена единична цена в Приложение № 3 към договор за доставка на природен
газ от 1.12.2015 г. за предвидените и заявени месечни количества природен газ в
програмата за приемане и предаване на природен газ за 2016 г. на
47 371 069 лв. без ДДС или 56 845 282.80 лв. с ДДС, което е
и общата цена на природния газ, предвиден за доставка съгласно Годишната
програма за периода 1.01.2016 г. до 31.12.2016 г. по договор за доставка на
природен газ от 1.12.2015 г.. Съгласно заключението цената, която е следвало да
заплати клиента „А.“ АД на „Д.Б.“ ООД на база договорена единична цена в
Приложение № 3 към Договор за доставка на природен газ от 1.12.2015 г. и
предвидени заявени месечни количества природен газ в Програма за приемане и
предаване на природен газ за 2016 г. е 51 007 869 лв. без ДДС или
61 209 442.80 лв. с ДДС. Стойността на допълнително доставените
количества природен газ от „Б.“ ЕАД на „А.“ АД при съобразяване на чл.14, ал.5,
изр.2 от договор за доставка на природен газ от 1.12.2015 г. е
44 952 883.80 лв. Разликата в цената, която е заплатило „А.“ АД на „Б.“
ЕАД за допълнително доставените количества природен газ и цената, договорена в договор за доставка на природен газ от
1.12.2015 г. е 3 841 223.25 лв. без ДДС или 4 609 467.90
лв.с ДДС. Общата цена на природния газ, предвиден за доставка съгласно
Годишната програма за периода 24.02.2016 г. до 31.12.2016 г. по договор за
доставка на природен газ от 1.12.2015 г. е 38 662 738.88 лв. без ДДС
или 46 395 377.66 лв. с ДДС. Вещото лице е изчислило и разликата
между договорената по договор за доставка на природен газ от 1.12.2015 г.
/съответно от 1.01.2016 г. и от 24.02.2016 г./ и цената за пренос на природен
газ до национални изходни точки по решение на ДКЕВР № Ц-001 от 10.02.2005 за
2016 г.
С допълнително заключение вещото лице е отговорило на
въпросите по първоначалното заключение като е изчислило съответните суми при
съобразяване на максималните дневни количества, договорени между „Д.Б.“ ООД и „О.И..“
АД.
Изслушано е повторно заключение, изготвено от три вещи
лица, при което са дадени отговори на поставените към първоначалното заключение
задачи, но при съобразяване на максималните дневни количества газ по договор за
доставка на природен газ от 1.12.2015 г. между „О.И..“ АД и „Д.Б.“ ООД и при
съобразяване на цената на доставката на природен газ /изключване на цената на
превоза/.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на неустойка за неизпълнение на задължението на продавача да достави
стоката, предмет на договора – претендира се предварително договореното
обезщетение от страните в договора за неизпълнението на това задължение.
Основното правило при неизпълнение на
договорите е това на чл.79, ал.1 ЗЗД, според което изправната страна може да
иска от неизправната обезщетение за неизпълнението. В случаите, в които не е
изпълнено договорно задължение и в договора не е уговорена отговорността за
неизпълнението на това договорно задължение, се прилага тази разпоредба като
обезщетението се определя съобразно правилото на чл.82 от ЗЗД. В случаите, в
които в договора е уредена тази отговорност е налице неустойка и тя може да се
търси винаги щом са налице елементите от фактическия състав, който я поражда.
С исковата молба ищецът се позовава на
договорно уредена отговорност на ищеца за неизпълнение на задължението на
ответника продавач да достави предмета на договора като се позовава на
наличието на елементите от фактическия състав, пораждащ отговорността. По тази
причина съдът приема, че искът следва да се квалифицира именно с нормата на
чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Неоснователно е възражението на
ответника, че клаузата на чл.14, ал.5, пр.2 от процесния
договор представлява уговорка в полза на трето лице, тъй като с нея страните по
договора са уговорили правото на купувача /едната страна по договора/ на
обезщетение, а не са се съгласили едно трето за договора лице да придобие права
/не са налице условията на чл.22 ЗЗД/.
Неустойката e предварително уговорено между страните по
договора обезщетение за неточно изпълнение на определено задължение, което
същевременно обезпечава изпълнението на задължението. За наличието на неустойка
не е необходимо в договора да е посочено изрично, че клаузата е неустоечна, а е достатъчно да е постигнато съгласие за
обезщетяване на вреди от неизпълнение на договорно задължение. При наличие на неустоечна клауза, не е необходимо доказване на вредите от
неизпълнението.
Възникването
на вземане за неустойка е обусловено от изпълнение на следния фактически
състав: наличие на договор между страните, по който кредиторът е изправна
страна /изпълнил е своите задължения по договора или е бил готов да изпълни/;
предвидена в договора неустойка; виновно неизпълнение на задължението от страна
на длъжника /не е изпълнил договорното си задължение, или да го е изпълнил лошо
или със забава/.
Страните са обвързани от договор за доставка на природен газ, по
силата на който ответникът е следвало да доставя на ищеца за периода 1.01.2016
г. до 31.12.2016 г. природен газ при условията на договора. Договорът
е влязъл в сила на 24.02.2016 г., съгласно чл.32 от него, когато ищецът е
получил регистрация по реда на ЗАДС. Това обаче не е освободило ответника от
задължението му да достави количествата газ, дължими за периода от 1.01.2016 г.
до 31.02.2016 г., съгласно чл.32, пр.последно от договора.
Съгласно чл.14, ал.5 от договора, в
случай, че продавачът не достави по своя вина заявеното и одобрено количество
газ по чл. 4 за даден месец, същият дължи на
купувача заместване на доставката от алтернативен източник в изходната
точка/изходните точки, посочена/и от купувача, за своя сметка,
или заплащане на разликата в цената (в т.ч. реално заплатените разходи за
превишаване на максимално дневните количества, които са в пряка и
причинно-следствена връзка от неполучаването на газ по този договор) на
закупения от купувача или негов клиент газ от друг доставчик и цената по този
договор за реално приетите количества от друг доставчик. Продавачът носи
отговорност само за тези количества природен газ, които купувачът или неговия
клиент е закупил от друг доставчик, за достигане на заявеното и одобрено
количество газ по този договор за съответния месец, но не и за закупените от
купувача количества, с които потреблението на купувача или неговия клиент
превишава заявеното и одобрено по този договор за съответния месец количество
природен газ.
С тази разпоредба страните са уредили отнапред, предварително отговорността на
продавача за неизпълнението на: 1./ задължението да достави на договорните
количества природен газ и 2./ задължението в случай, че не може да достави, да
замести доставката, вследствие на което купувачът или негов клиент закупят газ
от друг доставчик до достигане на заявеното и одобрено количество газ по договора за съответния месец /без тези, които
ги надвишават. Тъй като отговорността за неизпълнение на задължението на
ответника да достави уговореното количество газ по договора е уредена със самия
договор, съдът приема, че по договора е постигнато съгласие за неустойка.
С разпоредбата на чл.14, ал.5 от договор за доставка на природен газ от
1.12.2015 г. отнапред са уговорени вида и начина на определяне
на тези вредите от неизпълнението на задължението на продавача - разликата в
цената (в т.ч. реално заплатените разходи за превишаване на максимално дневните
количества, които са в пряка и причинно-следствена връзка от неполучаването на
газ по този договор) на закупения от купувача или негов клиент газ от друг
доставчик и цената по този договор за реално приетите количества от друг
доставчик. Предмет на обезщетението е разликата в цената на закупеното и реално
доставено на ищеца или негов клиент газ от друг доставчик, в рамките на
договорените по договор
за доставка на природен газ от 1.12.2015 г. между „О.И..“ АД и „Д.Б.“
ООД количества газ, и цената на същите количества газ по този договор. С оглед
уговореното отговорността на ответника за заплащане на неустойка възниква
единствено в случай, че ищецът или негов клиент закупи недоставените количества
газ на стойност, по-висока от тази, договорена между „О.И..“ АД и „Д.Б.“ ООД с
договора от 01.12.2015 г.
За да възникне вземането за неустойка на първо място същата следва да бъде
валидно договорена - в съответствие с императивните правила на закона и на
добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за
справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения.
Противоречието на неустойката със закона или с добрите нрави води до нейната
нищожност на основание чл.
26, ал. 1, предл. 1-во и 3-то
ЗЗД.
Ответникът е възразил, че процесната неустойка е недействителна поради противоречие с
добрите нрави.
Критериите за преценка действителността на
клаузата за неустойка като съответстваща на добрите нрави, са изяснени в т. 4
от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
Съгласно тях преценката дали една неустойка
е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай,
към момента на сключване на договора, като клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави във
всички случаи, когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Добрите нрави са критерии и норми за поведение, приети от
значителна част от обществото. Добрите нрави не са писани и
конкретизирани, а съществуват като общи принципи. Накърняване на добрите нрави
по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД
е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно
изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други
разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливостта,
на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на
предотвратяването на несправедливото облагодетелстване - аргументи от чл.307 от ТЗ, чл.302 от ТЗ, чл.289 от ТЗ. Законодателят придава правна значимост на
нарушението на добрите нрави с оглед на защитата на обществените отношения като
цяло, а не само поради индивидуалния интерес на конкретен правен субект.
Въпросът за накърняването на добрите
нрави по отношение на уговорената неустойка
следва да бъде решен въз основа на комплексна преценка не само на съдържанието
на договорната клауза, но и при отчитане на други фактори като свободата на
договаряне, равнопоставеността между страните,
функциите на неустойката, както и
възможността неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението за
да не се превърне неустойката в средство
за неоснователно обогатяване.
Неустойката, предвидена в чл.14, ал.5
е с изчисляем размер – разликата между договорната цена на договореното
количество газ и цената на която същото количество газ е закупено от
алтернативен доставчик.
С оглед обезщетителната
й функция неустойката за забава следва да
бъде съпоставена с очакваните от неизпълнението вреди. Доколкото в случая се
касае за парично задължение, размерът на очакваните от неизпълнението вреди за
кредитора изисква съобразяване на значителен брой фактори, но това не е
необходимо в случая, тъй като по този начин би се нарушила свободната воля на
страните по облигационното правоотношение. При извършването на съпоставката следва
да се има предвид дали с оглед задълженията на страните и вида на сключения
договор, договорената неустойка открива възможност за значителното обогатяване
на купувача по договора без оглед изпълнението на насрещното му задължение. При
тази преценка съдът намира, че процесната неустойка цели да осигури имуществения интерес
на кредитора, обезщетявайки го за вредите, които би понесъл в резултат от
неизпълнението на изпълнителя и не служи като средство за едностранното му
обогатяване, поради което не е в противоречие със законово дефинираните функции
на неустойката и съответно с добрите
нрави, съответствието с които е въздигнато в критерий за валидното възникване
на поетото с договор задължение.
За да
възникне вземането за неустойка освен валидното й уговаряне в договора, следва
да са налице и останалите кумулативно изискуеми предпоставки.
По делото
е установено пълното неизпълнение на задължението на ответника по договор за доставка на природен газ от
1.12.2015 г.
По отношение изправността на ищеца по
договора, ответникът е въвел възражение за неизпълнен договор и за забавено
изпълнение. Тези възражения съдът намира неоснователни следните съображения:
По делото е установено, че ищецът е
получил регистрация по ЗАДС след сключване на договора, но съдът не счита, че
това представлява неизпълнение на договорни разпоредби. Самите страни по
договора са се съгласили, че получаването на удостоверението за регистрацията
ще е условие за влизането на договора в сила. Страните обаче, предвиждайки
възможността влизането в сила на договора да бъде в период след неговото
сключване, са уредили в договора механизма, по който ще бъде изпълнено задължението
на ответника да достави договорените количества газ, дължими за периода между
сключването на договора и неговото влизане в сила. Получаването на регистрация
по ЗАДС след сключването на договора не води до забава на ищеца за изпълнение
на негово договорно задължение и не е представлява основание за неизпълнение на
задълженията на ответника да достави всички дължими по договора количества газ.
По отношение на възражението за
забавено изпълнение на задължението на ищеца 30 дни преди началото на
доставките да уведоми продавача за изходните точки на преносната мрежа на
Република България /преносната мрежа на Б. ЕАД/, на които ще се доставя газа,
получен по този договор, съдът намира, че забавата на кредитора-купувач не е в
отношение на каквато и да било зависимост с пълното неизпълнение на
длъжника-продавач по договора. Следва да
се има предвид, че с писма рег. № И-ИД-509/31.12.2015 г., рег.№
И-3.3.1-14/20.01.2016 г., рег.№ И-ИД-87/3.05.2016 г. и рег.№
И-ИД-113/29.07.2016 г. ответникът е уведомил ищеца, че е в невъзможност да
изпълни договора и препоръчва намиране на алтернативен източник за доставка на
газ. Предвид предварителното заявяване на невъзможност за изпълнение на
договора съдът намира, че не е възниквало задължението на ищеца да сочи
изходните точки по чл.8.2 от договора. Отделно посочването на изходните точки
на преносната мрежа няма отношение към изпълнението на задължението на
ответника да достави, тъй като доставката е в пункта за приемане и предаване на
газа, уговорен с договора – ГИС Негру Вода като за
доставянето му до там не е необходимо каквото и да било съдействие от страна на
кредитора-ищец.
По делото е установено, че ищецът е
сключил със своя клиент „А.“ АД договор за доставка на природен газ от
01.12.2015 г., със срок на действие, идентичен със срока на действие на договор за доставка на природен газ от
1.12.2015 г. между страните по делото, съгласно който ищецът
като продавач се е задължил да доставя на купувача - „А.“ АД природен газ,
срещу насрещното задължение на купувача да приеме на пункта за приемане и
предаване (изходната точка на преносната мрежа - ГРС Девня) и заплаща получените
количества газ, при подробно описани в договора права и задължения на страните.
Програма за приемане и предаване на природен газ за 2016 г. (Приложение № 1 към
договора), предвижда заявени за доставка количества природен газ по тримесечия
и по месеци, както и максималното и минималното дневно количество природен газ
за всеки месец, които количества са идентични с тези, описани в Приложение № 1
към договор за доставка на природен газ от
1.12.2015 г. между
страните по делото, поради което съдът намира че предмет на договора между
ищеца и „А.“ АД е количеството газ,
което е следвало да бъде доставено от ответника по договора му с ищеца от
01.12.2015 г.
Пълното неизпълнение на задълженията
на ответника по договора му с ищеца е довело до пълно неизпълнение на
задълженията на ищеца по сключения с „А.“ АД договор за доставка на природен
газ от 01.12.2015 г. По делото е установено, че вследствие неизпълнението от
страна на ищеца по договора с „А.“ АД, последното е договорило количествата
газ, предмет на този договор да бъдат доставени от друг доставчик - „Б.“ ЕАД, с
когото е имало сключен договор за доставка на природен газ № 10- 2013 от
09.10.2015 г., при условията на последния. Цената, на която е договорена
доставката е пределната продажна цена, утвърдена от КЕВР за съответния период.
От представените по делото заявки, фактури и кредитни известия се установява,
че „А.“ АД е получило заместваща доставка от „Б.“
ЕАД, което се потвърждава и от изслушаните счетоводни експертизи, съгласно
които фактурите за доставките, издадени от „Б.“ ЕАД са осчетоводени и сумите по
тях са действително заплатени. Наличието на добавки /ръкописни текстове и
допълнителни подписи/ в тези писмени доказателства не влияе върху доказателствената им стойност по отношение фактите:
извършване на поръчките на газ и неговите доставки. Липсата на подписи в част
от фактурите не представлява нарушение и още повече с оглед разпоредбата на
чл.12.7 от договора между „Б.“ ЕАД и „А.“ АД.
Предвид изложеното, съдът намира, че
са налице кумулативно изискваните от чл. 14, ал. 5, изр. 1, предл.
2 от договора за доставка на природен газ от 01.12.2015 г., сключен между страните
по делото, предпоставки за ангажиране договорната отговорността на ответника-продавач:
1./ виновно неизпълнение на задължението на ответника да достави заявеното и
одобрено количество природен газ за целия срок на договора; 2./ закупуване от
страна на клиента на ищеца-купувач „А.“ АД на договорените и недоставени количества природен
газ от друг доставчик; 3./ по-високи цени на закупените от „А.“ АД количества природен
газ от друг доставчик.
Съгласно чл. 14, ал. 5, изр. 2 от
сключения между страните по делото договор, продавачът носи отговорност за
вреди само за тези количества природен газ, които купувачът или неговия клиент
е закупил от друг доставчик, за достигане на заявеното и одобрено количество по
договора между страните по настоящото дело за съответния месец.
Следователно при изчисляване на неустойката следва да се имат предвид
посочените в Приложение № 1 към договора месечни максимални количества природен
газ като е неотносимо превишаването на дневните
количества. От приложените към искова молба писмени доказателства и изслушаните
заключения на съдебно-счетоводните експертизи се установява, че „А.“ АД е
приело от алтернативен доставчик по-малки месечни количества природен от тези,
които са посочени в Приложение № 1 към договора между „О.И..“ АД и „Д.Б.“ ООД,
с изключение на м.август 2016 г. и м.декември 2016 г., за които месеци
отговорността на продавача е ограничена до договорените количества - 6 000
хиляди куб.м. природен газ за м.август 2016 г., респ. 14 400 хиляди куб.м.
природен газ за м.декември 2016 г.
Съдът намира неоснователно
възражението на ответника относно формирането на размера на неустойката и
твърдението, че при нейното изчисляване не следва да се включва цената за
пренос. Съгласно чл.14, ал.5 от процесния договор обезщетението е в размер разликата в
цената (в т.ч. реално заплатените разходи за превишаване на максимално дневните
количества, които са в пряка и причинно-следствена връзка от неполучаването на
газ по този договор) на закупения от купувача или негов клиент газ от друг
доставчик и цената по този договор за реално приетите количества от друг
доставчик. Продавачът носи отговорност само за тези количества природен газ,
които купувачът или неговия клиент е закупил от друг доставчик, за достигане на
заявеното и одобрено количество газ по този договор за съответния месец, но не
и за закупените от купувача количества, с които потреблението на купувача или
неговия клиент превишава заявеното и одобрено по този договор за съответния
месец количество природен газ.
Неоснователно е възражението на ответника, че цената на
природния газ в България е регулирана. Страните по процесния
договор са търговци на природен газ и с оглед чл.176, ал.1 и чл.181, т.2 ЗЕ
сключват сделки с природен газ помежду си при свободно договорени цени, тъй
като в случая не се касае за доставката на природен газ като услуга от
обществен интерес. В приетите по делото решения на КЕВР за утвърждаване на цени
на природен газ за съответното тримесечие е утвърдена пределна цена на природен
газ, по която общественият доставчик продава природен газ на крайни снабдители
и на клиенти, присъединени към газопреносната мрежа;
пределна цена на природен газ, по която общественият доставчик продава природен
газ на клиенти, присъединен към мрежи ниско налягане, собственост на преносния
оператор; пределна цена на природен газ, по която крайните снабдители продават
природен газ на клиенти, присъединени към газоразпределителните
мрежи. Процесната сделка за доставка на природен газ
не попада в никоя от изброените хипотези, което обуславя свободно договаряне на
цената.
Цената
на природния газ по договора от 1.12.2015 г. е определяема. Договорени са компонентите, които
формират конкретния размер. Съгласно чл.12 от договора уговорената цена в лева
за 1 000 куб.м. природен газ, определена в пункта за приемане и предаване по
договора, е съгласно уговореното в Приложение № 3 от договора, съгласно което
за периода 1.01.2016 г. до 31.12.2016 г. цената за 1 000 куб.м. без ДДС на
доставения природен газ е в размер на утвърдената цена от КЕВР за обществена
доставка на природен газ до потребители, присъединени към газопреносната
мрежа за съответния период, намалена с 8 (осем) лева
и намалена с утвърдената цена за пренос на природен газ през преносната мрежа
на „Б. “ ЕАД за съответния период. Компонентите, формиращи цената по договора са три – 1/ утвърдената
от КЕВР цена за обществена доставка на природен газ до потребители,
присъединени към газопреносната мрежа на „Б.“ ЕАД; 2./
утвърдената цена за пренос на природен газ през преносната мрежа на „Б.“ ЕАД и 3./непроменяема компонента от 8
лева. Първата компонента е базата, от която се формира цената, а втората и
третата, са сомпоненти с които се намалява базата.
Неотносим е доводът на ответника, че цената за пренос би се
дължала от „Д.Б.“ ООД или от нейния клиент в случай на реална доставка. Този
факт не влияе по никакъв начин на формирането на цената на природения газ по процесния договор. Цената за пренос в уговорката между
страните по чл.1 от Приложение № 3 участва като стойностна величина, част от
компонентите при изчисляване на конкретната цена на природния газ по процесния договор. В тази разпоредба същата не представлява
уговорка за разпределяне на разходите за пренос. Цената за пренос в тази
разпоредба е една от отстъпките от цената на природния газ, заедно с
непроменяемата стойност 8 лева.
В
решенията на КЕВР за утвърждаване на цена за всяко от тримесечията на 2016 г.,
по която общественият доставчик продава природен газ на крайните снабдители на
природен газ и на клиенти, присъединени към газопреносната
мрежа, към изчислената регулирана цена на природния газ се добавя цената за
пренос на природен газ през газопреносната мрежа в
размер на 19.73 лева и сборът представлява крайната утвърдена пределна цена за
съответното тримесечие на 2016 г. Това е съобразено с т.32 от Указания на ДКЕВР
за определяне на цената на природния газ при продажба от обществения доставчик
на крайните снабдители и на потребители, присъединени към газопреносната
мрежа, приети с Протоколно решение на ДКЕВР № 168/30.12.2009 г., по т. 1,
съгласно която към изчислената по посочения в Наредбата за регулиране на цената
на природен газ и в Указанията ред цена на природен газ следва да се добави
цената за пренос през газопреносната мрежа, като
пределната регулирана цена, по която общественият доставчик продава природен
газ на крайно присъединени към газопреносната мрежа
лица и на крайни снабдители цена, е цената, в която като компонент е включена и
цената за пренос.
Следователно,
дължимата от ищеца цена на природен газ по процесния
договор се изчислява като регулираната от КЕВР цена /включваща като компонент
цената за пренос на природен газ/ се намалява с цената за пренос и с непроменяемата
стойност 8 лева. Съответно, клиентът на ищеца - дружеството „А.“ АД, като
крайно присъединен към газопреносната мрежа клиент, дължи на обществения доставчик на природен газ - „Б.“ ЕАД за
осигурената от него заместваща.
Тъй
като при изчисляването от страна на допуснатите съдебно-счетоводни експертизи,
единствено първоначалната единична експертиза е направила изчисленията при
съобразяване на възприетия и обоснован от съда по-горе начин на формиране на
неустойката, следва да бъдат възприети изводите и заключенията именно на тази
експертиза, съгласно които разликата в цената, която е заплатило „А.“ АД на „Б.“
ЕАД за допълнително доставените количества природен газ и цената, договорена в договор за доставка на природен газ от
1.12.2015 г. е 3 841 223.25 лв. без ДДС или 4 609 467.90
лв.с ДДС.
Съдът намира неоснователно
възражението за прекомерност на неустойката. Сключеният договор между страните
е търговска сделка, поради което към него са приложими и правилата на
Търговския закон. Разпоредбата на чл.309 от ТЗ не допуска да бъде намалявана поради
прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци.
По изложените съображения съдът намира
предявения иск основателен.
С оглед изхода на правния спор
отговорността за разноските за делото следва да бъде носена от ответника, който
следва да бъде осъден да заплати и направените от ищеца такива.
Ответникът е направил възражение за
прекомерност на заплатеното възнаграждение за процесуално представителство
възнаграждение. Съгласно чл.7, ал.2, т.6 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на възнаграждението за защита
в настоящия спор е 57 624.68 лв. Заплатеното по делото е 138 299.23
лв. Съдът намира, че с оглед правната и фактическа сложност на спора.
Съгласно т.5 от ТР № 6/2012 г.
разноските в производството по обезпечаване на иска се присъжда заедно с
окончателното съдебно решение по съществото на спора с оглед крайния му извод.
С оглед изложеното съдът намира, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 365 026.79 лв.
Воден от изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „О.И..“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на „Д.Б.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** 9160, Индустриална зона, на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.14, ал.5 от договор за доставка на природен газ от
1.12.2015 г. сумата 4 609 467.90 лв.с ДДС ведно със законната лихва
върху нея, считано от 18.08.2017 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „О.И..“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на „Д.Б.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** 9160, Индустриална зона, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 365 026.79
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: