Решение по дело №3301/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 220
Дата: 17 март 2021 г. (в сила от 17 март 2021 г.)
Съдия: Ася Събева
Дело: 20201000503301
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 220
гр. София , 12.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на дванадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева

Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20201000503301 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 102 от 28.07.2020г. постановено по т. д. № 258/2019г. По описа на СОС,
ТО, IV състав, е частично уважен иск с правно основание чл.432 КЗ вр.чл.52 ЗЗД, като
„БУЛ ИНС” АД е осъден да заплати в полза на Н. А. М. сумата от 20 000 /двадесет хиляди
лева/, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - болки и
страдания, търпени в резултат на причинено при ПТП, настъпило на 03.01.2019г., телесно
увреждание, ведно със законните лихви върху главницата, считано от 13.10.2019 г. до
окончателното й изплащане.
Със същото решение е отхвърлен иска за неимуществените вреди за разликата над
сумата от 20 000 лв. до сумата от 30 000 лв., като неоснователен в тази част.
Присъдени са разноски, като „БУЛ ИНС” АД е осъден да плати на адв. М.Б. Н. - Т. от
САК сумата от 1334.67 лв. /хиляда триста тридесет и четири лева и шестдесет и седем
стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС за оказана безплатна
адвокатска защита на Н. А. М. по делото съразмерно с уважената част от исковете, а в полза
на СОС д.т. в размер на 800 лв. /осемстотин лева/ върху уважения размер на исковете, както
и деловодни разноски /възнаграждения на вещи лица/ в размер на 200 лв. /двеста лева/
съразмерно с уважената част от исковете.
1
По компенсация Н. А. М. е осъдена да плати на „БУЛ ИНС” АД сумата от 572 лв.
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС
съразмерно с отхвърлената част от исковете, както и сумата от 110 лв. /сто и десет лева/,
представляваща направени по делото разноски за възнаграждения на вещи лица и на
призован свидетел съразмерно с отхвърлената част от исковете
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответника по делото.
Жалбоподателят- ответник „БУЛ ИНС” АД оспорва решението в неговата
осъдителна част, за сумата над 5 000 лв. до 20 000 лв. и моли съда да намали размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Посочва, че определеният от съда размер не
отговаря на действително претърпените и доказани вреди и обезщетението е прекомерно
завишено. Изтъква факта, че справедливият размер би бил 10 000 лв. За една средна
телесна повреда.
От друга страна посочва, че в случая пострадалата е нарушила и конкретни правила
за движение по пътищата, визирани в разпоредбите на чл. 113 ЗДП, с което се поставя в
превишен риск и съпричинява настъпилото ПТП в значителна степен. Видно от АТЕ ищцата
е имала видимост към автомобила и е можела да прецени, че представлява опасност за нея,
можела е да избегне удара, ако предприеме своевременни действия да се качи на тротоара.
Тя обаче не е взела мерки, за да повиши собствената си безопасност, като продължава да
стои на пътното платно и извършва дейност по разтоварване на друг автомобил. Счита, че
нейният принос е поне на 50% т.е. 5000 лв. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Н. А. М. оспорва жалбата като моли решението да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Посочва, че правилно и в съответствие с
изяснените по делото фактически обстоятелства чрез събраните свидетелските показания,
медицинска документация вкл. и приетите експертни заключения , първоинстанционният
съд е приел за установено, че на 3.01.2019 г. по време на здрачаване, в гр. Годеч, на ул.
„Пуалица", А. Н. С., движейки се на заден ход, при управление на собствения си автомобил
„Фолксваген Голф", per. № ***, не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен
и няма да създаде опасност за останалите участници в движението, като не е наблюдавал
непрекъснато пътя и предизвикал съприкосновение /директно или с вратата на автомобила,
до който била пострадалата/ като реализира ПТП с пешеходката Н. А. М., която получила
счупване на долния край на лява лъчева кост. Решаващият съд е отчел възрастта на
пострадалата, периода на търпените болки и страдания /от 2- до 4 месеца/ и последващата
проява на болки при физическо натоварване и влошаване на времето, която с оглед
заключението по СМЕ ще продължи до живот. Отчел е, че се касае за увреда на горен
крайник, чието основно значение е да осигури двигателна и хватателна функция на човека.
При така отчетените фактори е определил и минимален размер на дължимата компенсация.
СОС, ТО, 4 състав, в съответствие с фактите, установени по делото правилно е приел, че
2
Н.М. се е намирала до автомобила, докато последният е бил в престой по смисъла на чл. 93
ЗДвП. Тя не е имала намерение и не е предприела пресичане на пътно платно, а най-малко е
била в очакване, че л.а., който е задминал спрелия автомобил, ще предприеме маневра
„заден ход". Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ
вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД.
Ищцата Н. А. М. твърди, че на 03.01.2019 г., около 18.15ч. в гр.Годеч на ул.
„Паулица“ А. Н. С., движейки се назад при управление на собствения си автомобил
„Фолксваген Голф“ с per. № *** реализирал ПТП с ищцата, която била пешеходка. За
пътния инцидент бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
1/03.01.2019 г. и образувано ВДП № 1/2019 г. на Военно-окръжна прокуратура - София.
Вина за ПТП имал водачът на лекия автомобил, който не съобразил поведението си с
конкретните правила на ЗДвП и задължението водачите на МПС да не поставят в опасност
живота и здравето на хората, да бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите участници
в движението, каквито са пешеходците, и да управлява МПС със скорост, съобразена с
конкретната пътна обстановка. В резултат на ищцата било причинено телесно увреждане,
описано в исковата молба, където са описани и характерът и интензитетът на търпените
болки и страдания и видът и продължителността на проведеното лечение. Към датата на
ПТП относно л.а., управляван от А. Н. С., имало действащ, сключен с ответника, договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите, поради което с
претенция с вх. № ОК-422183/12.07.2019 г. ищцата депозирала искане пред застрахователя
за обезщетение за вредите, търпени в следствие на ПТП, като въз основа на нея
застраховатилят образувал щета, но не се произнесъл със становище. Предендира сумата от
30 000 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените
травматични увреждания, ведно със законна лихва и разноски.
Ответникът „БУЛ ИНС” АД счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността му, тъй като деянието на водача е несъставомерно. Не оспорва наличието на
твърдяното застрахователно правоотношение. Оспорва настъпването на деликт, твърди, че
се касае за случайно деяние по чл. 15 НК, за което не е подаден сигнал и не е посетено от
пътна полиция, съответно оспорва доказателственото значение на КП, тъй като
длъжностното лице било удостоверило факти само по данни на ищцата, без да ги е
възприело лично. Навежда и евентуално възражение за съпричиняване от страна на ищцата
поради това, че е пресичала на необозначено за целта място, евентуално - престоявала е на
пътното платно като не е направила необходимото, за да избегне удара, въпреки че е имала
възможност за това, освен това не се е съобразила посоката и скоростта на приближаващото
МПС и се е поставила в повишен риск. Оспорва размера на исковете като вавежда
възражение за прекомерност на търсеното обезщетение за неимуществени вреди и излага
подробни съображения в тази насока съобразно медико-биологичния характер на
твърдяното увреждане и липсата на данни за настъпили усложнения. Счита, че
претендираното обезщетение е завишено по размер. Моли съда да отхвърли предявения иск,
като му присъди сторените по делото разноски.
3
От фактическа страна се установява, че на 03.01.2019г. патрулиращите
служители на РУ - Годеч около 21.00 ч. получили сигнал от ОДЧ при РУ - Годеч, че е
постъпил сигнал от дежурен в ЦСМП „Пирогов“ за пострадало лице - Н. А. М., която
съобщила, че била бутната от л.а.„Фолксваген Голф“, управляван от А. Н. С. на заден ход по
ул. „Пуалица“ в гр. Годеч, при което получила фрактура на китката на лявата ръка. А. Н. С.
бил отведен в сградата на РУ - Годеч и тестван с техническо средство за съдържание на
алкохол в кръвта, като пробата дала отрицателен резултат. Установява се още, че на
04.01.2019 г. е образувано военно досъдебно производство, а на 17.01.2019г. бил съставен
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който е отразено, че по данни на Н. А.
М. и С. М. лек автомобил с per. № *** при движение на заден ход е ударил М.. За ПТП не
бил постъпил сигнал на тел. 112 и то не било посетено от пътна полиция.
Именно затова по делото са ангажирани гласни доказателствени средства сочещи
механизма на процесното ПТП, а именно - разпит на св.М. /очевидец/ и С. /деликвент/
разпитани в о.с.з. на 04.06.2020г.
От показанията на свидетелите се установява, че семейството на ищцата и това на
сочения за виновен водач С. са съседи - живеят на една и съща улица в срещуположни
къщи. ПТП е настъпило на 03.01.2019г., като пред дома на свидетеля и ищцата бил спрян
автомобил на техен приятел, който им бил докарал багаж и двамата /ищцата и св.М./
разтоварвали багажа - свидетелят бил вътре в автомобила и подавал багажа на ищцата, а тя
стояла отвън, до колата. Пътното платно на мястото било с широчина по-малко от пет метра
и било разрешено спирането на автомобили само отдясно, откъм четните номера. Имало по
една лента за движение във всяка посока, които не били отделени с осова линия.
Автомобилът бил спрян на кръстовището пред къщата, до тротоара, когато се задал друг
автомобил. Ищцата и съпругът й изчакали той да премине и след като автомобилът ги
задминал и продължил направо, продължили с разтоварването. Междувременно
задминалият ги автомобил се върнал на заден ход, при което, според свидетеля, ударил
ищцата, тя паднала на земята и така си счупила ръката.
От показанията на св.С. се установява следното: ПТП настъпило на 03.01.2019 г.,
когато той се прибирал към дома си, било мрачно, уличните лампи не светели, той започнал
маневра на заден ход, за да паркира пред дома си, видял, че има две коли, паркирани на
улицата в посока, насрещна на посоката на движение, колите нямали никакви светлини.
Подминал едната кола, но при следващата се чул лек удар, поради което свидетелят
придвижил автомобила си един метър напред, слязъл и видял, че ищцата стои изправена до
паркиралия автомобил и се оплаква от болки в ръката, а вратите на автомобила са отворени.
До автомобила имало много бутилки. Според свидетеля той закачил отворената врата на
автомобила, вратата бутнала бутилките и една от тези бутилки спънала ищцата.
Непосредствено след ПТП ищцата била закарана до „Бърза помощ“ от св.С., а
впоследствие в „Пирогов“, където направили рентгенова снимка на ръката й, гипсирали я и
4
казали да отиде на преглед след един месец. Когато отишла на контролния преглед след
един месец, се установило, че ръката е зараснала накриво. Трябвало да й се направи
операция, но семейството нямало средства и не била направена такава.
В тази част - относно падането на пострадалата при спъване в бутилките, както и
досежно неправилното зарастване на ръката и необходимостта от операция, съдът правилно
не е кредитирал показанията на свидетеля, тъй като наличието на такова усложнение и
необходимостта от лечението му следва да бъде установено със съответните медицински
документи и експертно заключение, а по делото липсват данни в такава насока. От друга
страна същият е заинтересован от изхода на делото като деликвент, поради което
показанията се ценят при условията на чл.172 ГПК.
От заключението по допуснатата комплексна СМЕ и АТЕ /л.97/, кредитирана от съда като
обективно и компетентно дадена и неоспорена от страните, се установява, че ПТП е настъпило в
зоната на населено място - гр. Годеч, на улица „Пуалица” пред дом № 27 по време на
смрачаване, като платното за движение по ул."Пуалица” било двупосочно. В зоната на
платното за движение по улицата престоявал лек автомобил, от който в присъствието на
водача се извършвали товаро-разтоварни дейности, като били отворени вратите на
автомобила, а в пътническия отсек се намирали водачът на автомобила и св.М.. Поради
противоречия в свидетелските показания /св.М. твърди, че имало директен удар между
задната габаритна част на л.а., управляван от А. Н. С., и ищцата била изведена от
равновесие и паднала на терена и си счупила ръката, а св. С. твърди, че ударът настъпил
между задната част на неговия автомобил и отворена врата на другия автомобил, вследствие
на което паднали намиращите се до последния бутилки, една от които спънала ищцата и тя
паднала на терена и си счупила ръката/ и липса на други данни по делото вещите лица не
могат да определят точния механизъм на ПТП - и двата варианта са възможни, но не
може да се определи кой е по - правдоподобен. От техническа гледна точка причините за
настъпване на ПТП и в двата варианта следва да се търсят в субективните действия на
водача А. Н. С., който преди да започне движение назад не се е убедил, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност и затруднения за останалите
участници в движението, като по време на движението назад не е наблюдавал непрекъснато
пътя зад превозното средство. Установява се също, че водачът А. Н. С. започнал
движение на заден ход с цел да паркира автомобила в дома си, който се намирал на
отсрещната страна на улицата по отношение мястото на престояване на автомобила,
около който се намирала ищцата. За тази маневра от техническа гледна точка за
захождане на автомобила към паркомястото са необходими не повече от 10 метра по
дължина, в което пространство се намирала и пешеходката Н. А. М.. Пешеходката
имала директна видимост към маневриращия автомобил от началото на маневрата му
и е имала обективна възможност да го възприеме като участник в движението и да
предотврати падането върху терена, ако не е престоявала върху платното за движение,
при което тя с поведението си е създала реална опасност и пречки за движението.
5
В резултат на ПТП ищцата е получила следното травматично увреждание: закрито
счупване на долния край на лявата лъчева кост, което увреждане е причинило трайно
затруднение на движението на левия горен крайник. Увреждането е причинило на
пострадалата болки и страдания за период от около 2-4 месеца, които първоначално са били
по-силни, а впоследствие са намалели до пълното им изчезване. За в бъдеще при физическо
натоварване на крайника и при промяна на времето може да се появят болки, което
състояние ще се наблюдава доживотно.
Св.М. пояснява, че през месеца преди контролния преглед ищцата не ползвала
ръката, лежала и изпитвала силни болки. Към момента още изпитвала болки и не можела да
ползва ръката пълноценно, чувствала се нетрудоспособна и „маловажна“.
С оглед гореизложеното правилни и законосъобразни са изводите на СОС, че не е
безспорно установено при условията на пълно и главно доказване, че ищцата
е предприела изненадващо пресичане на необозначено за целта място на
пътното платно. Напротив същата е стояла права на едно място на пътното
платно, като е разтоварвала бутилки от л.а. и е била достатъчно видима за
водача на л.а. като препятствие на платното, което съпоставено с извода за
наличие на техническа възможност у водача на лекия автомобил да следи
пътя при предприетата от него маневра и да не застрашава останалите
участници в движението не може да мотивира извод за поведение от страна
на ищцата, с което същата е допринесла за настъпване на вредоносния
резултат. Предвид гореизложеното възражението за съпричиняване правилно
е прецено като неоснователно.
Не се спори относно наличието на действал към датата на ПТП договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно управлявания от А. Н.
С. автомобил, сключен с ответника, както и че на 12.07.2019г. пострадалата е депозирала
покана до ответното дружество, с което го е поставила в забава.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
С приложимата по делото разпоредба на чл.498 ал.3 КЗ допустимостта на прекия иск
на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване
на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно
плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за
възникване на право на иск на увреденото лице.
При проверка на предпоставките, обуславящи правото на иск, включително и от
въззивната инстанция, се дължи самостоятелна проверка както на общите условия, от които
6
зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/
предпоставки - в случая започнала процедура за доброволно плащане на застрахователно
обезщетение и изтичане на тримесечния срок по чл.496 ал.1 ГПК. С оглед самостоятелният
характер на тази преценка, образуваният исков процес остава висящ пред
първоинстанциония съд и тогава, когато законосъобразността на извършената от първата
инстанция проверка на правото на иск е предмет на въззивно обжалване. Именно с оглед
обхвата на проверката за валидност на процесуалното правоотношение, извършвана от
въззивния съд последният е длъжен да съобрази и данните по делото, относими към
изтичане на срока по чл.496 КЗ в хода на образуваното пред него производство.
Съгласно чл.432 ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 КЗ.
Както бе посочено по-горе налице е виновно и противоправно поведение на водача
на МПС, тъй като от техническа гледна точка причините за настъпване на ПТП и в двата
възможни варианта са единствено субективните действия на водача А. Н. С., който преди да
започне движение назад с цел паркиране на л.а., не се убедил, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност и затруднения за останалите участници в
движението, като по време на движението назад не е наблюдавал непрекъснато пътя зад
превозното средство. Доказано е пълно и главно, че автомобилът, управляван от А. Н. С.,
първо е подминал спрелия пред дома на ищцата автомобил, като ищцата и съпругът й
изчакали преминаването му, а впоследствие този автомобил дал заден ход с цел паркиране.
Последното обаче ищцата не е могла и не е била длъжна да предвиди /поради което не е
налице съпричиняване от нейна страна/ Поведението й не се намира в пряка причинно-
следствена връзка с механизма на ПТП. От своя страна деликвентът е могъл да забележи
навреме пешеходката и да предотврати удара, като при маневрата на заден ход, би могъл да
се увери, че няма да застраши намиращите се там пешеходци. Застрахователят не е доказал
пълно и главно релевираното от него възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат.
Гореизложените правни констатации обосновават извода за наличието на
предпоставките на чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД по отношение на причинителя на вредата, а
именно: вреди, виновно противоправно деяние от страна на причинителя на вредата,
причинна връзка между това деяние и причинените вреди. При това положение ищцата има
правото да получи обезщетение за причинените й вреди - неимуществени и имуществени .
Досежно размера на обезщетението, съдът съобрази следните обстоятелства:
В процесния случай ищцата претендира претърпени неимуществени вреди, изразяващи с в
болки и страдания от факта на една средна телесна повреда и обездвижване за период от около 2
до 4 месеца.
От изложеното по-горе, както и предвид факта, че пострадалата е в напреднала възраст - към
датата на ПТП е била на 71г., а към настоящия момент е на 72г., което съчетано с обстоятелството, че е получила
закрито счупване на долния край на лявата лъчева кост, причинило трайно затруднение на
движението на левия горен крайник, болки и страдания за период от около 2-4 месеца, които
първоначално са били по-силни, а впоследствие са намалели до пълното им изчезване /но за
в бъдеще при физическо натоварване на крайника и при промяна на времето може да се
появят болки, което състояние ще се наблюдава доживотно/.
7
Съдът отчита факта, че фрактурата е зараснала неправилно, но не е проведено
оперативно лечение /по изрично желание на пострадалата с оглед възрастта й/, което
предполага, че няма да се вадят имплантираните остеосинтези, винтове или игли.
Същевременно ръката е непълноценна и според свидетелските показания тя не може да си
служи с нея добре, особено като мие чинии. С оглед определяне справедливия размер на
дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, САС намира, че
обезщетението за неимуществени вреди правилно е определено общо на 20 000 лв., колкото
е присъдил и първостепенния съд, тъй като е причинена само една средна телесна повреда,
но за период от няколко години в бъдеще при промяна на атмосферните
условия, висока влажност или пренапрежение на увредения крайник
пострадалата може да има неприятни усещания до явна болка в мястото на
счупване.
С оглед гореизложеното и при съвпадане изводите на първа и настоящата инстанции
решението следва да бъде потвърдено.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Обжалваем интерес от 15 000 лв.
При този изход на производството пред въззивна инстанция и доколкото жалбата е
неоснователна, на застрахователя не се дължат разноски за въззивна инстанция.
На осн.чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателят дължи в полза на въззиваемата направените
по делото разноски, но такива няма направени. Ищцата е освободена от държавна такса и
разноски за производството по делото, с представения на л.29 списък по чл.80 ГПК
претендира само присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв., при
което размерът на възнаграждението се определя от съда в размер не по-нисък от
предвидения в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Следва да се присъди възнаграждение в размер на 980 лв. плюс 20% ДДС
/представени са доказателства за регистрация по ЗДДС/, при което общата сума, която
следва да се присъди на адв. Т., е 1176 лв. на основание чл.7, ал.2, т. 4 от наредбата.
Воден от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 102 от 28.07.2020г. постановено по т. д. № 258/2019г.
по описа на СОС, ТО, IV състав, в обжалваната осъдителна част.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Джеймс Баучър“ № 87, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА адв. М.Б. Н. - Т. от
САК с адв. № 14*** сумата от 1176 лв. /хиляда сто седемдесет и шест лева /,
представляваща адвокатско възнаграждение с вкл. 20% ДДС за оказана безплатна адвокатска
защита пред въззивна инстанция.
8
В необжалваната осъдителна част до 5 000 лв., както и в отхвърлителната, решението
е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване предвид обжалваемия интерес.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9