ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25746
гр. София, 12.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20211110144451 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба,
подадена от „ЕС ЕНД ПИ ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление в гр. Р...., представлявано от П. Пр. срещу Ц. В. Г., ЕГН
********** и Ж. – Ф. Р. Ч., роден на ... г. с паспорт № 14..., изд. на 06...г. от
Посолството на РФранция в Люксембург, с която са предявени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 вр. с чл. 80 и чл. 179 от ЗЗД за
частично заличаване на договорна ипотека, учредена с нотариален акт № 87,
том І, рег. № 725, дело № 77/ 2020 на нотариус С. К., с рег. № 505 в НК върху
поземлен имот с идентификатор 61813.589.29 (част от имот с предходен
идентификатор 61813.589.15).
С Решение № 22689/13.12.2024 г. съдът е уважил предявения иск. Срещу
решението е постъпила въззивна жалба от ответниците Ц. В. Г. и Ж. – Ф.Р. Ч.,,
за което е образувано в.гр.д. № 3885/2025г. по описа на СГС, II-А въззивен
състав. В хода на производството пред СГС, въззивният съдът е приел, че
въззивната жалба съдържа оплаквания срещу присъдените с
първоинстанционното решение разноски, които следва да се квалифицират
като молба по чл. 248 ГПК, поради което въззивното производство е
прекратено, а делото върнато на СРС за произнасяне по въззивната жалба в
частта, с която въззивникът изрично иска произнасяне по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът след като съобрази направените искания намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване на
решението съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските. В конкретния случай, е
налице своевременно направено искане за изменение на решението в частта за
разноските от ответниците.
Съдът в мотивите на постановеното решение е приел, че на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците трябва да заплатят на ищеца сторените
деловодни разноски, в размер на 2292,88 лева, от които 92,88 лева за държавна
1
такса, 1000 лева за уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение за
настоящото производство, 600 лева за уговорено и платено в брой адвокатско
възнаграждение за производството по частна жалба по в.ч.гр.д. № 10697/2022
г. на СГС, ЧЖ-I-M състав и 600 лева за уговорено и платено в брой адвокатско
възнаграждение за производството по частна жалба по в.ч.гр.д. № 2222/2024 г.
на СГС, ЧЖ-VI-И състав.
Чл.78, ал.5 ГПК предвижда възможност поисканото от страната като
разноски по делото адвокатско възнаграждение да бъде намалявано от съда,
ако насрещната страна направи възражение за неговата прекомерност.
Същевременно с чл.248 ГПК е дадена възможност произнасянето на съда по
искането за присъждане на разноски да бъде изменяно еднократно от
постановилия го съд по искане на страната, която е останала недоволна. В
случая с въззивната жалба ответникът по делото е поискал изменение на
определените от съда разноски, изразяващи се в присъденото от съда
адвокатско възнаграждение в производствата по образуваните частни
граждански дела; в.ч.гр.д. № 10697/2022 г. на СГС, ЧЖ-I-M състав и 600 лева
за уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение за производството
по частна жалба по в.ч.гр.д. № 2222/2024 г. на СГС, ЧЖ-VI-И състав, като
твърди, че не са представени доказателства за извършването им, оспорва
дължимостта им и прави възражение за прекомерност .
Тълкуването на нормите на чл.78, чл.80 и чл.248 ГПК налага извода, че
искането за присъждане на разноски и възражението за прекомерност на
насрещната страна са логически материалноправно обвързани, а така и
поначало процесуалноправно обвързани по време. Срокът на нормата по чл.80
ГПК касае не само искането за присъждане на разноски, а и всички искания на
страните във връзка със спора по разноските, който по същността си е
материалноправен и свързан с предмета на делото.
В конкретния случай ответниците с въззивната жалба по същество
правят и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но
същите са имали възможност да сторят това в последното по делото открито
съдебно заседание, когато се е явил процесуалния им представител и е
представил списък по чл.80 ГПК. Ето защо след този момент възражението за
прекомерност е преклудирано и следва да се остави без разглеждане.
В същото време, доколкото ответниците чрез своя процесуален
представител са представили списък по чл.80 ГПК в последното проведено по
делото открито съдебно заседание, е допустимо да бъде разгледано искането
им за изменение на решението в частта за разноските, като своевременно
направено в срока за обжалване на решението. Същото следва да бъде
оставено без уважение, тъй като доказателства за това, че възнаграждението за
адвокат е платено се съдържат в представеното по делото копие на договор за
правна защита и съдействие № 443/01.09.2023 г., имащ характер на разписка
за платени суми в размер на 1000 лева за уговорено и платено в брой
адвокатско възнаграждение за по делото, 600 лева за уговорено и платено в
брой адвокатско възнаграждение за производството по частна жалба по
в.ч.гр.д. № 10697/2022 г. на СГС, ЧЖ-I-M състав и 600 лева за уговорено и
платено в брой адвокатско възнаграждение за производството по частна жалба
по в.ч.гр.д. № 2222/2024 г. на СГС, ЧЖ-VI-И състав.
От друга страна отчитайки свободата на договаряне, съдът намира за
2
неоснователно възражението за недължимост на адвокатско възнаграждение
по приложените към настоящото дело частни граждански дела, доколкото по
подадени от ответниците частни жалби са били образувани горецитираните
производства, които са приключили с актове на съда и по тях също се дължат
разноски, в случай че такива са сторени.
Предвид на изложеното, искането на ответниците с правно основание
чл. 248 от ГПК се явява неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
Воден от горното, Софийски районен съд, ГО, 154-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, направено от ответниците Ц. В.
Г. и Ж. – Ф. Р. Ч., с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на Решение
№ 22689/13.12.2024 г. по гр.д. № 44451/2021 г. по описа на СРС, 154 състав в
частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски Градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3