Решение по дело №238/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Я. С. З. срещу Мълчалив отказ на Кмета на община Хасково по искане вх. № 94Я-148-1/12.02.2024 г.

Твърди се, че жалбоподателят е собственик на самостоятелен обект в страда – мецаниново ниво от 24,70 кв.м., [идентификатор] по КК на [населено място], находящ се в УПИ I, кв. 549, с адрес [населено място], ***, до който имот нямал достъп, тъй като паркингът пред същия е на Община Хасково. Била поставена бариера, препятстваща влизането в имота и упражняване правото на преминаване с автомобил до него. Поради това било отправено искане до Кмета на община Хасково да се осигури достъп до собствения имот с автомобил, но произнасяне липсвало. Моли за отмяна на мълчаливия отказ, като се задължи Кмета на община Хасково да издаде документ, с който да се осигури възможност за достъп с автомобил до имота на жалбоподателя.

В съдебно заседание жалбоподателят Я. С. З., редовно уведомен, се явява лично и се представлява. Чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в жалбата. Твърди, че не е налице зона за сигурност, а паркингът представлява административна зона. Акцентира се върху искането за достъп до имота. Сочи, че процесният случай не касае обществен паркинг, а - площад „Общински“, до който всъщност искат достъп.

Ответникът Кмет на община Хасково, редовно уведомен, не се явява. Чрез процесуалния си представител оспорва изложеното в жалбата. Акцентира върху факта, че жалбоподателят, който се позовава на чл. 192 ЗУТ, няма проблем с пешеходния достъп в имота. По отношение на чл. 190 ЗУТ, който въвежда транспортния достъп, сочи, че от заключението на вещото лице се установява липсата на влязъл в сила ПУП за улична регулация, който да засяга имота на жалбоподателя. Мотивира извод за неприложимост на чл. 190 и чл. 192 ЗУТ, поради което жалбата следвало да се остави без разглеждане. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, тъй като паркингът на община Хасково, отделен поземлен имот, не бил прилежаща част на имота на жалбоподателя. Претендира направените по делото разноски - за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд – Хасково, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

1. На 12.02.2024 г. Я. С. З. е подала искане вх. № 94Я-148-1 до Кмета на община Хасково да й се предостави достъп през бариерата на паркинга, находящ се в [населено място] на площад „Общински“ № 3, който й бил предоставен преди.

Представя доказателства, удостоверяващи собствеността й върху самостоятелен обект за търговска дейност в сграда – офис мецаниново ниво от 24,70 кв.м., [идентификатор] по КК на [населено място], с административен адрес - [населено място], пл. „Общински“ № 3, ет. 1, находящ се в сграда № 1, разположена в ПИ с [идентификатор], и съответните идеални части от общите части на сградата. Предназначението на обекта е променено в жилище с Разрешение № 11/24.02.2022 г. на Главния архитект на община Хасково.

2. По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективно дадена и в съответствие със събрания писмен доказателствен материал, при съобразяване с направения по-долу извод. Твърди се, че теренът на общински паркинг „Запад“ представлява ПИ с [идентификатор] /с „г“- образна форма/, като същият не притежава статут на улица, а бил с кадастрален статут – площад „Общински“. От извадки на цифровия модел на ПРЗ на „Централна градска част“ и справка в регистъра и архива на ПУП към дирекция АГСИ към община Хасково се установява, че в прилежащите към [идентификатор] територии няма наличен и регистриран ПУП за проектиране на нови улици. За прилежащите към сградата на община Хасково зони нямало действащи сервитутни такива. Сочи се, че ПИ [идентификатор], в който е разположен самостоятелният обект на жалбоподателя, не е самостоятелен УПИ, а попада в УПИ I – „за търговска структура „Чаршията и кинотеатър“, който обхваща цялата пешеходна зона в централна градска част и притежава статут на групова недвижима културна ценност, като до него имало безпрепятствен пешеходен достъп, за разлика от достъпа с МПС, който е режимен. Процесният имот попада в обхвата на ограничението за контролиран достъп на МПС до общински паркинг „Запад“, който е прилежащ за него и представлява административна зона към зона за сигурност – сградата на общинска администрация. Съгласно действащия план за регулация ПИ с [идентификатор], съответно [идентификатор], не граничи с улица, а граничи с общински паркинг „Запад“ – административна зона, достъпът до която е контролиран и ограничен. В съдебно заседание в. л. уточни, че не знае дали е учреден с някакъв акт този паркинг, както и, че тротоарите са останали от преди.

Административен съд – Хасково, при така установената фактическа обстановка, като прецени доводите на страните и служебно по реда на чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 АПК провери законосъобразността на административния акт, формира следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е от лице с правен интерес срещу индивидуален административен акт, който го засяга неблагоприятно и подлежи на съдебен контрол, в указания срок.

Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, разпоредбите на чл. 57 АПК регламентират сроковете за издаване на индивидуален административен акт, като непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ съгласно чл. 58, ал. 1 АПК. Мълчаливият отказ се основава на кумулативното действие на една фикция и една презумпция – чрез фикцията непроизнасянето на органа в срок се счита за изразено становище, а чрез презумпцията, че това становище е отрицателно. За да е налице мълчалив отказ, е необходимо преди това до административен орган да е било отправено искане за издаване на индивидуален административен акт, което да не е било удовлетворено в определения от съответната норма срок, както и това искане да е било адресирано до компетентния орган, т.е. когато органът има задължение да се произнесе по направеното искане съобразно нормативно предвиденото му правомощие /компетентност/. Фикцията на закона /чл. 58, ал. 1 АПК/ намира приложение само при непроизнасяне от компетентен орган, за когото е възникнало задължение за произнасяне, а не по повод всяко сезиране на административен орган.

В конкретния случай се установява, че жалбоподателят е сезирал с искане за издаване на конкретен административен акт сочения като ответник в спора – Кмета на община Хасково, който е орган на изпълнителната власт /§ 1, т. 1 ДР АПК/. Органът не се е произнесъл с изричен акт по заявеното искане.

На второ място, мълчаливият отказ представлява бездействие на администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено пред него искане. Този отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК и е напълно приравнен към изричния такъв, тъй като не е само липса на волеизявление от страна на компетентния орган, а отказ да се издаде акт с посоченото от молителя съдържание. Като индивидуален административен акт същият подлежи на съдебен контрол, при който съдът следва да прецени неговата законосъобразност, като вземе предвид всички фактически и правни предпоставки.

В конкретния случай жалбоподателят е подал искане по чл. 192 ЗУТ, по което при условията на обвързана компетентност Кметът на община Хасково е следвало да се произнесе. Ответникът, чрез процесуалния се представител, сочи неяснота в така подаденото искане – да бъде предоставен пешеходен достъп или автомобилен достъп на жалбоподателя, поради което е и направил доказателственото искане за съдебно-техническа експертиза, която да отговори на поставените въпроси.

На трето място, съобразявайки горното и събрания доказателствен материал, съдът не може да се отговори на въпроса налице ли е неяснота във волята на лицето, което е подало искане до административния орган, която е препятствала произнасянето на последния. В действителност мълчаливият отказ не може да бъде отменен поради неспазване на писмената форма и липсата на мотиви, но е недопустимо предвид спецификите на казуса той да се мотивира за първи път от ответника в настоящото съдебно производство, при положение че същият не е бил наясно каква точно е била волята на искателя. Ако това действително е така, органът е следвало да даде конкретни указания на искателя да уточни искането си – в какво точно се изразява то, прилагайки доказателства към същото, и едва тогава да се произнесе с изричен акт, вкл. и с отказ при наличието на предпоставките за това.

На четвърто място, разпоредбите на чл. 190 и чл. 192 ЗУТ уреждат два самостоятелни законни сервитута - сервитут за временен път и сервитут за преминаване през чужд имот. Те са с различно съдържание, предпоставки и процедура. Сервитутът за временен път е за достъп до господстващия имот с транспортни средства и от неограничен брой лица и е с по-широко съдържание от този за преминаване през чужд имот, който не осигурява транспортен достъп и е в полза единствено на господстващите имоти – имотите, за достъп до който се учредява. Съответно на това, изискване за прокарване на временен път е господстващият имот да няма лице на открита улица по влязъл в сила подробен устройствен план - чл. 190, ал. 1 от ЗУТ, докато за установяването на право на преминаване е нужно да няма какъвто и да било друг подходящ начин за достъп до него - чл. 192 от ЗУТ.

В случая не се установява имотът да има лице на открита улица по влязъл в сила ПУП, нито има наличен или регистриран ПУП за проектиране на нови улици, като същият граничи с общински паркинг „Запад“ с кадастрален статут „Общински“ – административна зона, достъпът до която е контролиран и ограничен.

В случая се иска от жалбоподателя, изрично в отправеното до Кмета на община Хасково искане, преминаване през площад „Общински“ – достъп до имота чрез превозно средство, през бариерата, поставена на паркинга, като същият е мотивирал искането си по чл. 192, ал. 1 ЗУТ. Тази разпоредба изисква липсата на какъвто и да е било достъп до имота, вкл. и пешеходен, като видно от експертизата по делото такъв е осигурен въпреки направеното отбелязване от вещото лице в обратен смисъл относно наличието на тротоари, които са останали от миналото, и, че процесният ПИ с [идентификатор] граничи единствено с общински паркинг „Запад“, достъпът до който всъщност като административна зона е контролиран и ограничен.

От тълкуването на сочените разпоредби и предвид установените факти се обуславя извод, че отказът на Кмета на община Хасково е немотивиран, тъй като не е ясно дали същият се основава на обстоятелството за липса на лице на открита улица по влязъл в сила ПУП на господстващия имот, което всъщност би предпоставило приложимост на разпоредбата на чл. 190 ЗУТ при съобразяване, че същата въвежда изискването временните пътища да следват новите улици по ПУП, но това не е основание за отказ при липсата на действащ ПУП, тъй като изискването не е императивно, а „по възможност“ /така Решение по адм. дело № 9836/2021 г. на ВАС, Второ отд./, или на обстоятелството, че до имота има пешеходен достъп, което изключва приложението на чл. 192 ЗУТ. Тази неяснота във волята на органа препятства както правото на защита на лицето жалбоподател да разбере кое е точното основание за отказ да му бъде предоставен достъп до имота, съответно – съдът да установи спазен ли е материалният закон при постановяване на отказа за предоставяне на достъп до имот, като в хипотезата на чл. 192 ЗУТ следва да се отбележи, че не е изследвано налице ли е друго техническо решение, което е явно икономически нецелесъобразно. Неяснотата във волята на органа същият мотивира поради неяснотата в искането на жалбоподателя, което води до извод, че органът преди да се произнесе е следвало да изясни с какво точно искане е сезиран и едва тогава да излага мотивите си, които при евентуален контрол от съда ще бъдат достатъчни за преценка спазен ли е законът или не. Съдът осъществява контрол за законосъобразност върху акта на органа, а не мотивира акта вместо него, не го замества в мотивите му досежно фактите по спора. Допуснато е съществено процесуално нарушение, което не може да бъде санирано в хода на настоящото производство, вкл. и чрез изслушване на експертно заключение, въпреки че по делото е било допуснато изготвянето му.

Извод: Кметът на община Хасково е издал незаконосъобразен акт, поради което и жалбата срещу него следва да бъде уважена, а преписката – изпратена за ново произнасяне съгласно изложеното в мотивите на оспорения акт /чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 АПК; в този смисъл Решение по адм. дело № 9345/2022 г. на ВАС, Второ отд./

Органът, при новото разглеждане на заявлението, е длъжен да установи какво е естеството на искането и какви са целените правни последици, отстранявайки недостатъците му съгласно чл. 30 АПК, като извърши проверка за допустимост по чл. 27 АПК, доколкото изложеното от процесуалния представител на ответника в съдебно заседание относно недопустимостта на жалбата всъщност е релевантно при извършване на преценка налице ли е допустимо искане, по което органът да се произнесе и по същество. С оглед уточняването органът да изясни относимите факти и да се произнесе със съответната заповед. При липса на изисканото уточняване, в указания срок, да прекрати административното производство по процесното заявление.

Въпреки изхода от спора разноски в полза на жалбоподателя не се дължат, тъй като такива не са поискани.

Така мотивиран, Административен съд – Хасково

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Мълчалив отказ на Кмета на община Хасково да се произнесе по искане вх. № 94Я-148-1/12.02.2024 г., подадено от Я. С. З..

 

ИЗПРАЩА преписката за ново произнасяне от административния орган – Кмета на община Хасково, по искане вх. № 94Я-148-1/12.02.2024 г., подадено от Я. С. З., в 14-дневен срок от влизане в сила на настоящия съдебен акт съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с него.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд – Хасково.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните по чл. 138, ал. 3 АПК.